Кени я пусна.

— По-добре е да отидем при тях, преди Тори да отхапе прекалено голяма хапка от него и да остави горкия кучи син да умре от загуба на кръв. – Приближи към масата като някой Зоро, раздаващ справедливост. – Какво, по дяволите, правиш тук, О’Конър?

— Декс дойде да се види с мен – уточни Тед. – Двамата с Тори сте излишни, така че по-добре изчезвайте. Лейди Ема, вие можете да останете.

— Благодаря ти – усмихна му се Ема.

Тед я представи, а Декстър О’Конър я удостои с кратък преценяващ поглед, преди да й кимне учтиво. Нещо в маниерите му я изпълни със симпатия към него. Той свали очилата си, разкривайки красиви сиви очи. Извади от джоба си носна кърпа и се зае да лъска стъклата.

— Всъщност бих предпочел Виктория и Кени също да останат. След като всички сме тук, мисля, че е подобаващо да се опитаме да постигнем известно взаимно разбиране.

— Чу ли това, Кени? Подобаващо. Говори така, сякаш е погълнал проклетия речник. И се кълна в Бога, Декстър, че ако още веднъж ме наречеш Виктория, ще те направя на пух и прах.

— Съмнявам се, че е възможно. – Той отново надяна очилата. – Аз съм малко по-едър.

Тори се свлече в стола и се хвана за главата.

— Господи… Ти си такъв тъпак.

— Той е умен тъпак – изтъкна Тед. – И за разлика от теб Декс е спечелил своя дял от семейните пари.

— Млъквай, малък глупчо. – Тори посегна към пакета с цигари, но Декс го грабна преди нея.

— Наистина не ми харесва, че пушиш, Виктория.

— Това вече преля чашата! – изръмжа тя, скочи на крака и се хвърли да го души.

Кени едва успя да я улови за кръста, преди тя да вкопчи пръсти в гърлото му.

— Успокой се. Знаеш колко мразиш да цапаш дрехите си с кръв. – Изгледа предупредително Декстър, докато Тори се извиваше в ръцете му. – По-добре да се махнеш оттук, Декс. Не зная още колко дълго ще мога да я удържа.

— Не виждам причина да си тръгна – възрази Декс. – Налага се да обсъдя нещо с нея. Нямам нищо против и вие да слушате.

Когато яростното ръмжене на Тори стана по-силно, Тед се изправи.

— Ти си прав, Кени. Някой трябва здравата да я натупа. Аз ще я отведа, докато страстите й се поохладят. – Той въздъхна. – Въпреки че не ми се ще да го правя. – Сграбчи Тори през кръста, точно под ръката на Кени, и я дръпна. – Да вървим да поиграем на джагата. И този път ме остави да спечеля.

Тори хвърли отровен поглед на Декстър, докато Тед я извличаше от бара.

Ема наблюдаваше Декстър с интерес. Предполагаше, че всичко в Тексас ще е много живописно и необикновено, но не беше очаквала да се озове насред такава завладяваща драма. Все едно отново гледаше сериала „Далас”, само че с много по-мили герои. Е, по-мили, ако не се брои Кени Травълър.

В този миг забеляза, че плещестият непознат ги наблюдава, и сърцето й трепна от обзелата я възбуда. Бедингтън щеше да се ужаси, че е взела дейно участие в подобна скандална сцена.

Кени се свлече на стола.

— Бих те посъветвал да избягваш тъмните улици, Декс. Тя се бие като истински мъж.

— Сигурен съм, че двамата й бивши съпрузи са го изпитали на свой гръб. – Декстър се настани на стола, освободен от Тори. – Не се боя от сестра ти, Кени. Мисля, че ти е ясно. По-скоро тя ужасно се страхува от мен.

Кени се ухили и поклати глава.

— Вярвай го, щом искаш.

— Трябваше да го очаквам – промърмори Декс примирено. Обърна се към Ема. – Отдавна ли познавате Виктория, лейди Ема?

— Просто Ема. Тази сутрин се запознахме.

— Предполагам, че е твърде скоро, за да придобиете някакво влияние над нея. Колко жалко. Струвате ми се доста уравновесена и здравомислеща.

Кени вдигна рязко ръка.

— Не се въодушевявайте, лейди Ема. „Уравновесена и здравомислеща” не се равнява на „консервативна”, така че не бързайте да сваляте дрехите си.

— Нямам никакво намерение да ги свалям.

Декс я погледна с нараснал интерес.

— Защо просто не оставиш Тори на мира? – попита го Кени.

— Не е толкова просто. Не забравяй, че са замесени бащите ни.

— Ако имаш достатъчно смелост, Декс, ще им кажеш и на двамата да вървят по дяволите, вместо да им позволяваш да издевателстват така над Тори.

Декстър изгледа Кени с продължителен, неразгадаем поглед.

— Предполагам, че реакцията ти не би трябвало да ме изненадва. – Той сви рамене и стана. – По-късно ще поговоря с теб. Радвам се, че се запознахме, Ема. Очаквам с нетърпение да се видим отново. – Кимна към Кени и без да погледне джагата, се насочи към изхода.

— Коравосърдечен кучи син.

— Намирам го за много приятен – възрази Ема.

— Предположих, че ще го харесаш. Той е точно твоят тип.

— Напълно.

— Да не би да долавям в очите ти многозначителния блясък на ловец, надушил плячката?

Ема не отговори и той се намръщи.

— Първо си набелязваш нашето малко момче, а сега си взела на мушката Декс. Никой не може да те упрекне в прекалена придирчивост.

Но Ема нямаше да се поддаде на заяждането му.

— Отчаяните жени не могат да проявяват придирчивост.

— В такъв случай, да потанцуваме, за да те разсея от мрачните мисли – заключи той с неохота, давайки й ясно да разбере, че й прави голяма услуга.

— О, не – усмихна му се тя мило. – Ще ти струва твърде много усилия.

Думите й толкова го вбесиха, че чак зъбите го засърбяха. По дяволите, имаше нещо в тази жена, което го влудяваше. Искаше тази вечер да се махне от нея, но тя бе цъфнала тук. А най-лошото беше, че една част от него се радваше на присъствието й, и това го вбесяваше и го караше да се държи зле. Не искаше да си признае, че му е приятно да види девствената директорка.

Тя не криеше неодобрението си към него и на Кени никак не му се нравеше мисълта, че за нея той не е нищо повече от сексуално удобство, макар че и за него тя бе същото. Или поне той така си мислеше.

Кени не бе свикнал жените да го смущават и объркват и мислите му се насочиха към персоната, която го бе насадила на тези пачи яйца. Ако не беше Франческа, той може би щеше да успее да склони Ема да се позабавляват дискретно, без никакви усложнения и обещания. Двамата можеха взаимно да се използват и сетне да забравят за случката. Но съпругата на Дали, която повече от всеки друг притежаваше таланта да изравя най-интимни подробности от живота на другите, никога нямаше да му прости, ако се възползва от приятелката й. И нямаше никакъв смисъл да убеждава Франческа, че Ема е започнала цялата история, когато се опита да купи тялото му.

Изведнъж почувства, че не му достига въздух, сякаш е бил натикан в малка стая, без прозорци и изход. Лейди Ема беше прекалено властна, прекалено упорита, една от онези жени, които се качваха на главите на мъжете, довеждаха ги до лудост с капризите и изискванията си, докато не ги стъпчат окончателно под чехъла си. Изпълнен с чувство на безсилие, Кени доста грубо я дръпна да стане на крака и я повлече обратно към дансинга. Само след няколко секунди кръвта му отново кипна.

— Престани да се опитваш да водиш!

— Тогава се движи по-бързо.

— Това е балада.

— Но не означава, че трябва да заспиш на дансинга.

— Не съм заспал! Кълна се… – Ала всички мисли се изпариха от главата му, когато косата й докосна леко брадичката му.

За миг бе готов да се закълне, че го лъхна ароматът на теменужки, което беше много странно, тъй като нямаше ни най-малка представа как ухаят теменужките. Въпреки това Кени беше убеден, че ухаят точно като лейди Ема.

9

Макар да знаеше, че не разполага с много време и трябва да работи върху статията си, на следващата сутрин Ема с наслада се отдаде на безделие. Посети конете на Кени, дълго се разхожда покрай потока, после облече банския, взе сламената шапка и двамата с Патрик се отправиха към басейна. Настаниха се под широкия чадър край една от правоъгълните маси, разположени до водата, и с удоволствие отпиваха от студения чай с праскови, докато похапваха още топли филии черен сладък хляб с глазура. Патрик я забавляваше с местни клюки и й разказа малко за книгата с фотографии, която подготвяше. После се извини и отиде да проявява филм в тъмната стаичка в сутерена.

Ема се премести на един от шезлонгите на сянка под гъстите листа на едно дърво и отвори бележките си за дневника на лейди Сара. Денят бе топъл и й се искаше да свали плажния халат, но се боеше, че Патрик може да се върне, а никак не й се искаше той да види татуировката й. Едно беше да я показва, когато мислеше, че я наблюдават, а съвсем друго да шокира ненужно околните. Мислено благодари за предпазливостта си, когато вдигна глава и видя привлекателна блондинка с бебе на ръце да идва към басейна.

Жената изглеждаше няколко години по-млада от Ема, приятно закръглена. Всичко във външността й говореше за много пари – от диамантената широка гривна, която проблясваше върху една от загорелите й китки, до ленените туника и шорти.

Лъскавата й руса коса, подстригана в модна прическа, стигаше до брадичката й, а светлокафявият гланц за устни подчертаваше безупречната кожа.

Жената засия насреща й.

— Лейди Ема, за нас е огромна чест да ви посрещнем в Уайнет. Аз съм Шелби, предполагам, че сте чували за мен. – Озадачена, Ема остави бележките си настрани и стана от шезлонга. Докато стискаше протегнатата ръка на жената, бебето запищя и хвана с ръчичка косата на майка си. – Това е Питър. – Усмивката й помръкна и в тона й се прокрадна горчивина. – Забравеното дете.

— Приятно ми е да се запознаем. Здравей, Питър.

Момченцето я дари със срамежлива усмивка, разкривайки четири зъбчета, после зарови лице във врата на майка си. Бебето беше толкова сладко, че пристъп на завист прониза Ема. Имаше тъмна къдрава коса, топчесто носле и невероятно красиви очи, обрамчени от гъсти черни мигли. Очите му бяха с необикновен теменуженосин оттенък.