Тед наклони стола си назад и изпъна крака.

— Той просто ти е бесен, това е всичко.

— Нарича се злоупотребяване с власт – изръмжа Кени. – Мисли се за президент на Щатите.

Тед се усмихна.

— Говоря сериозно – не мирясваше Кени. – Всички членове на ПГА очакват справедливост от комисаря. Дори и да е само временно изпълняващ длъжността, поне би трябвало да се преструва на безпристрастен.

В този миг Ема забеляза мъжа в пъстроцветната риза, който ги бе последвал в бара, и осъзна, че непознатият я наблюдава внимателно от другия край на заведението. Обхвана я приятна възбуда. Той наистина беше копоят на Бедингтън!

Знаеше, че трябва да се възползва максимално от момента, но не й хрумна нищо по-оригинално, освен да грабне чашата си с джина с тоник и да отпие солидна глътка. Подобна демонстрация беше по-скоро жалка, отколкото скандална, ала мозъкът й не успя да роди нищо по-добро. И изведнъж я осени блестяща идея, въпреки че не й се искаше да го прави. Ала още по-малко искаше да се омъжи за Хю.

Събра сили, стана от стола, обви ръка около шията на Кени и се настани уютно в скута му.

Веждите му отхвръкнаха нагоре.

— Да не би да пропускам нещо?

Ема изви уста в нещо, което се надяваше да мине за съблазнителна усмивка, и се опита да говори, без да движи устни.

— Незабавно ме целуни.

— Няма да стане – отряза я той.

— Защо?

— Защото не ми харесва поведението ти.

Тя наистина си бе позволила да се държи малко властно, но само защото се чувстваше нервна.

— Извинявай.

Погледът му се прикова върху устните й.

— Добре, ще те целуна.

Здравенякът се обърна и Ема тутакси се изстреля от скута на Кени.

Той я изгледа намръщено, докато тя се пресягаше към чашата си с джин с тоник.

— Пак ли си пияна?

— Разбира се, че не.

— Хубаво. Защото в Уайнет няма дори наполовина прилично студио за татуировки.

Здравенякът се премести по-близо до джубокса, но продължаваше да я наблюдава. Беше почти плешив, с издадена челюст и жалки останки от сламеноруса коса. Ема се замисли, сетне се обърна към Тед.

— Искаш ли да потанцуваме? – На Бедингтън определено нямаше да му се понравят танцовите й изпълнения, особено с толкова млад мъж за партньор.

— С удоволствие – откликна младежът.

— Той е ужасен танцьор – предупреди я Тори. – Ако искаш да се поразкършиш с някой наистина добър, по-добре избери Кени.

— Но тя покани мен – обиди се Тед, – а не този Джон Траволта.

— Краката са си ваши, лейди Ема – сви рамене Тори.

Въпреки че Ема не гледаше към Кени, усети втренчения му поглед, докато ставаше от масата. Тед улови ръката й и я поведе към дансинга. Двамата се завъртяха под звуците на нежната балада, а Ема бе завладяна от необикновено усещане – за пръв път танцуваше в обятията на секси млад мъж. Много млад, напомни си тя.

И много секси.

Тед й се усмихна и я попита дали й харесва Тексас.

Тя му се усмихна в отговор и отвърна, че много й харесва. Той пожела да узнае приятно ли е било пътуването й от Далас и какво й е мнението за Съединените щати. Двамата си бъбреха непринудено като стари приятели.

Бавната мелодия се смени с бърза. Танцуващите се прегрупираха и се подредиха в редица.

— Май ще е по-добре да пропусна този танц – въздъхна Ема със съжаление.

— Аз ще ти покажа стъпките – успокои я Тед. – Тори е права. Не съм голям танцьор, но този танц никак не е труден. – Отведе я настрани и тя много бързо схвана стъпките.

Когато се върнаха на дансинга, Ема зърна Кени и Тори да танцуват заедно. С блестящите си черни коси и вродена грация, двамата се движеха като огледални отражения един на друг. Кени се засмя на забележката на една жена, преминаваща с бърза стъпка покрай него. Тори флиртуваше с по-възрастен мъж с каубойска шапка. Изглеждаха красиви, богати и като че ли малко преситени. Напомняха й за Гетсби и Дейзи Бюканън, пренесени в тексаски кънтри бар.

Музиката забави ритъм. Ема понечи да се върне на масата, но Тед я дръпна за ръката.

— Само още един танц, лейди Ема. Хареса ми да танцувам с вас. Винаги ми допада, когато дамата води в танца.

Тя се засмя и се плъзна в обятията му. Хубаво беше да е с човек, който се наслаждава на компанията й. Но едва направиха няколко стъпки и Кени потупа Тед по рамото.

— Смяна на кавалерите, малкият, а ти можеш да се върнеш на масата и да се позаяждаш малко с Тори.

— Не искам да се заяждам с Тори – отвърна Тед миролюбиво. – Много по-приятно ми е с лейди Ема.

— Не се съмнявам, че и на нея й е приятно с теб, но в момента ти предлагам да се оттеглиш.

Ема изтръпна тревожно, когато видя продължителния, твърд и преценяващ поглед, с който Тед измери Кени. В този миг младежът изглеждаше много по-възрастен от своите двайсет и две години.

— Крайно време е да си оправим сметките.

— Само кажи кога.

— Утре сутринта, в седем.

— Дадено.

Ема вдигна ръце.

— Веднага престанете!

— Да престанем с какво? – намръщи се Кени.

— Да се заплашвате един друг! Държите се като деца.

— Ние не се заплашваме. Ние ще играем голф.

— Аз ще играя голф – уточни Тед. – Ще видим какво ще направи този Джон Траволта. – Усмихна се мило на Ема и се отдалечи.

Докато го изпращаше с поглед, Ема усети как коленете й омекват. Щом Тед, още на двайсет и две, умееше да разтапя жените, какво ли щеше да стане след десет години?

Кени я прегърна и коленете й отново омекнаха. Подразни я инстинктивното привличане, което изпитваше към него.

— Не се зазяпвай толкова, лейди Ема. Слез на земята.

— Моля?

— Не се прави на глупачка. Зная точно какво правиш. Мислено пресяваш кандидатите, които да те отърват от твоята… сещаш се какво. Твоята девственост – додаде той, в случай че Ема не е разбрала. – И моят млад приятел току-що оглави списъка.

— Не говори глупости. Той е твърде млад – възмути се Ема, но не устоя пред изкушението да уточни: – Но много секси.

— Да, така е, но един съвет от мен… на твоята приятелка Франческа едва ли ще й се понрави много, ако се опиташ да съблазниш малкото й момче.

Ема се препъна.

— Малкото й момче?

Партньорът й ловко я поведе в ритъма на танца.

— Да не споменавам как ще реагира Антихриста за това. Той се гордее изключително много със сина си.

— Той е техен син? – примигна слисано Ема. – О, Боже… Тя винаги го е наричала Теди. Никога не съм мислила…

— Тиодор Дей Бодин. Единственото дете на Франческа и знаеш на кого.

— Останала съм с впечатлението, че синът им е много по-малък, още дете. Никога не съм мислила…

— Е, крайно време е да започнеш да мислиш, госпожо Робинсън*, защото той определено не е дете и за теб е забранен плод.

[* Алюзия с героинята от филма „Абсолвентът” (1967); с Дъстин Хофман и Ан Банкрофт. – Б. пр.]

— Изобщо не съм имала намерение да го съблазнявам. Той е достатъчно млад, за да ми бъде ученик. Как можа да ти хрумне такава гадост?

— Нужно ли е да ти напомням за един злополучен инцидент отпреди две нощи?

— Онова беше различно. Аз смятах да ти платя.

Кени се ухили, сетне плъзна ръката си надолу по гърба й. Дланта му се спря точно върху тесния гол участък между блузката и колана на джинсите. Ема не бе сигурна дали беше случайно, или не, но по тялото й отново пробягаха неканени тръпки.

— До тази минута изобщо не ми бе хрумвало, че толкова отчаяно копнееш секс и си готова да уловиш в мрежите си едно от невинните деца на нашия град – изрече той с дълбок, леко дрезгав глас.

— Той едва ли е…

— Предполагам, че в крайна сметка ще се наложи да зарежа принципите си и да скоча в леглото с теб.

Тя отново се препъна и едната му черна вежда се повдигна многозначително.

— Макар че, ако трябва да съм честен, не съм сигурен дали си струва тежкия труд да те отървавам от твоята… сещаш се какво. Въпреки това предполагам, че в живота на всеки мъж идва един съдбовен момент, когато се налага да се пожертва заради благото на общността.

Ема злостно го настъпи по крака.

— Извинявай.

— Направи го нарочно!

— Разбира се, че не съм!

Кени не каза нищо, само изпусна дълга, изтормозена въздишка и в същото време пъхна палеца си под долния край на блузката.

— Добре, ти печелиш. Ще ти позволя да ме използваш за сексуална играчка.

Макар да разбираше, че той се шегува, Ема усети приятно присвиване в стомаха. В следващия миг се замисли сериозно дали да не грабне халба бира от една от масите и да не я излее върху главата му. Няма ли край наглостта на този мъж?

— Благодаря, но не бих искала да те затруднявам.

Той я привлече по-близо, така че гърдите й се притиснаха в неговите.

— Няма да е голямо затруднение. Аз просто ще лежа в леглото и ще те оставя ти да свършиш цялата работа. Навярно така най-много ще ти хареса.

Преди Ема да измисли подобаващ отговор, Кени спря да танцува.

— Мамка му. Тъкмо си мислиш, че можеш да се отпуснеш и…

Ема вдигна глава и видя разрошен мъж, около трийсетгодишен, с размъкнат памучен панталон, изпомачкана синя риза, тип „Оксфорд”, и очила с телени рамки, да приближава масата на Тори и Тед. Тед тутакси стана и му подаде ръка, очевидно зарадван.

Обаче Тори, изглежда, не споделяше възторга му. Изправи гръб и изгледа новодошлия с неприкрита злоба.

— Това е Декстър О’Конър – обясни Кени. – Наследникът на „Ком Нашънал”, избраникът на Тори и най-големият смотаняк и умник в Уайнет, щата Тексас. В повечето случаи Тед е единственият в целия окръг, който загрява какво говори Декстър.

Декстър О’Конър й напомняше за Джеръми Фокс. И двамата бяха симпатични и завеяни, с вечно раздърпани дрехи, само че този мъж бе по-висок и по-слаб. Костеливото му лице на учен беше леко издължено, но привлекателно. Имаше високо, интелигентно чело, раздалечени очи и разрошена кестенява коса. Не й бяха нужни повече от няколко секунди, за да реши, че Декстър О’Конър е точно типът мъж, който винаги я бе привличал.