— Каква тъжна ирония на съдбата, че някой с толкова страхотен вроден чар е така самотен.

— Кени е най-дружелюбният човек на земята, докато някой не го настъпи по болното място или не се опита прекалено много да се напъха под кожата му. Тогава той използва вродения си чар, за да издигне преграда между себе си и този човек. Или се прави на глупак. А това ме подлудява, тъй като той е най-умният мъж, когото познавам. Брат ми прочита една книга с такава лекота и настървение, както друг ще омете пакетче чипс.

Тори замълча. Ема се замисли дали да не каже на сестрата на Кени, че тя няма никакво намерение да се забърква в любовна афера с брат й, но не искаше да изглежда глупава.

— Този живот наистина е странен – въздъхна Тори. – За разлика от Кени, вторият ми бивш съпруг е имал идеално детство, а се е превърнал в неморален гадняр. Човек никога не може да бъде сигурен с хората.

— Отдавна ли си разведена?

— От една година, но се разделихме преди това. Томи беше женкар. Татко ме предупреди да не се омъжвам за него, но аз не го послушах. – Лицето й помръкна. – Може би, ако му бях родила дете, Томи щеше да се кротне, но не се получи.

— Съмнявам се, че едно бебе би го накарало да стане верен съпруг.

— Зная, че си права. Все пак е неприятно два пъти да си неудачница в брака. – Тя прокара ръка през косата си. – Първият ми съпруг беше студентската ми любов, която много скоро изчезна. Той пиеше и когато се напиеше, побесняваше и чупеше всичко в апартамента. Не продължи и година. – Протегна ръка към радиото. – Татко твърди, че на мен не може да ми се има доверие, когато става дума за мъже, затова иска да се омъжа за Декстър. Но аз не… – Тори погледна в огледалото за обратно виждане, ръката й застина върху бутоните на радиото и тя се намръщи. – Онзи кучи син ме следва, откакто излязохме от ранчото. Кълна се, че беше паркирал наблизо и чакаше да потеглим.

— Наистина ли? – Ема се извъртя да погледне и видя тъмнозелен форд таурус. – Мислиш ли, че ни следи?

— Възможно е.

Устата на Ема пресъхна. Копоят на Бедингтън беше на поста си.

Уайнет, Тексас, беше очарователен стар град, със сенчест площад в центъра и оживена търговска зона с малки, приятни магазинчета, които големите търговски центрове още не бяха погълнали. Тъй като на път за ранчото Кени бе заобиколил Уайнет, сега Ема за пръв път имаше възможност да разгледа града и Тори я разведе с колата из по-интересните места. Обиколката им свърши в уютна кръчмичка, наречена „Роустабаут”, където свиреха кънтри музика. Зеленият таурус ги следваше през целия път.

Когато влязоха в заведението, Ема не спираше да се оглежда през рамо, за да види кой ще влезе след тях.

— Тук вечерно време се събира почти целият град – осведоми я Тори. – Кръчмата е от незапомнени времена.

За разлика от уютните пивници в Лоуър Тилби, залата на „Роустабаут” беше просторна, с дълга дървена скамейка пред бара в дъното. Ема видя две билярдни маси и малък дансинг с джубокс, от който се носеше кънтри музика. Макар че не беше почивен ден, повечето от масите бяха заети, както и сепаретата покрай едната стена.

Ема отново се озърна крадешком през рамо. Този път видя едър здравеняк с риза на цветя тъкмо когато влизаше през вратата. Космите на врата й настръхнаха, когато непознатият се втренчи в нея, а сърцето й ускорено затуптя. Това ли беше шпионинът на Хю? Шофьорът на зеления таурус?

Докато прекоси помещението на път за бара, Тори пъхна пръсти в устата си и изсвири пронизително.

— Ей, вие, слушайте!

Въпреки че джубоксът продължи да свири, разговорите стихнаха и всички погледи се насочиха любопитно към нея.

— Това е лейди Ема – оповести Тори. – Гостува за няколко дни на Кени, който е обещал да я разведе наоколо. Тя е от Англия. Освен това, въпреки онази татуировка на ръката, е истинска, жива аристократка. Лейди Ема, кажете няколко думи на тези недодялани простаци, за да загреят, че не сте менте.

— Очарована съм да се запозная с всички вас – издума Ема смутено. Опита се да придърпа ръкава надолу към лакътя, но не успя и неколцина от клиентите приковаха погледи в татуировката й. Въпреки това британският й акцент, изглежда, ги впечатли.

Тори улови ръката й и я поведе към бара.

— Джоуи, ако обичаш, ще ми налееш ли чаша шардоне? Лейди Ема, вие какво бихте искали?

— Джин с тоник, моля – поръча Ема, въпреки че не харесваше джин с тоник, както между впрочем и коктейла „Маргарита”, но искаше всички да я видят, че пие. В същото време срамната татуировка на ръката й бе постоянно напомняне, че трябва да остане трезва, и тя реши, щом й се удаде възможност, да зареже джина и да го замени скришом с вода.

Барманът им сервира питиетата и неколцина от клиентите на заведението се приближиха, за да се запознаят лично с новодошлата аристократка. Тори най-чинно и почтено ги представи. Един от мъжете й предложи да заключи в сейф скъпоценностите си, преди Кени да ги е отмъкнал, а някаква жена я предупреди да не скача заедно с него на въже, защото той обезателно ще я препъне. И двата коментара предизвикаха многозначителния смях на тълпата.

Накрая Тори я поведе към масата в ъгъла, където седеше самотен млад мъж, на около двайсет години, и отпиваше от бирата си. Докато приближаваха, Ема неволно се запита дали във водата на Уайнет има нещо особено, заради което тук се раждаха толкова красиви хора. Първо Кени, после Тори, а сега и този привлекателен младеж. Имаше вълниста кестенява коса и мъжествени черти, включващи високи скули и масивна квадратна брадичка. Раменете му бяха широки, а тялото – стройно и мускулесто.

— Здравей, Тед. Как си? – Без да дочака покана, Тори се настани на масата и с жест подкани Ема да седне.

— Не се оплаквам. А ти?

— Все същото. Все същото. Това е лейди Ема.

Ема кимна, а Тед погледна татуировката и я дари с ленива, обаятелна усмивка, която я накара да съжали, че не е с десет години по-млада.

— Госпожо.

— Той е само на двайсет и две – поясни Тори, сякаш прочела мислите на Ема. – Какво наказание за нас, нещастните по-възрастни жени, нали?

Тед се усмихна и забоде поглед в бирената бутилка.

— Виждал ли си Кени? – попита Тори.

— Беше тук преди минута.

Новината, че Кени се шляеше из града, без да я покани, неприятно я подразни. Май се налагаше да спомене отново името на Франческа, за да му напомни кой дърпа конците.

В този миг, сякаш го бе призовала с магическа пръчка, се появи Кени и пое с ленива крачка през заведението. В едната си ръка държеше бутилка с бира, а в другата се полюшваше стик за голф. Пътьом го подхвърли на бармана, който го скри зад бара.

Очите му се присвиха, когато съзря Ема, сетне погледна към Тед.

— Ти ще даваш следващия урок на игрището. Ранди Еймс не ме оставя на мира, за да му помогна да оправи слайса* си, а изобщо не изпълнява указанията ми. Може би ти ще имаш повече късмет.

[* Неточен удар в голфа, при който траекторията на топката се изкривява в полет от ляво надясно (или обратно при левичар); траекторията има форма на банан и на жаргон се нарича „бананова топка”. – Б. пр.]

— И ти ли си голфър? – поинтересува се Ема, съзнателно пренебрегвайки Кени, който се пльосна на стола до нея.

— Играя по малко – отвърна Тед скромно. Въпреки че изговаряше фразите като истински тексасец, липсваше му типичното провлачване, което й се стори любопитно.

Кени изсумтя предизвикателно.

— Три поредни години Тед е начело на аматьорите в щата. Вторият най-добър голфър, играл някога за Тексаския университет.

— Последното е спорно – вметна Тори и стрелна брат си с лукав поглед. – Тед се изхитри да стане три пъти шампион на Националната студентска спортна асоциация по голф, за разлика от един друг общ познат, чието име не ми се ще да назова, който спечели само две шампионски титли при индивидуалните спортове. Освен това Тед успя да се дипломира, за разлика от въпросния индивид, който не си даде този труд.

— Колежът изисква твърде много усилия – промърмори Кени и се почеса по гърдите. – Що се отнася до мен, въпросът кой е най-добрият е отдавна решен. – Изгледа самодоволно Тед. – Само на един от нас му стигна смелост да стане професионалист.

Тед се усмихна със свенливата си усмивка.

Тори се извърна към Ема.

— Виждаш ли, Тед е гений интелектуалец, който през целия си живот досега се е разкъсвал между голфа и науката. Хората тук го смятат за някакъв вид генетична аномалия. Дори родителите му.

Вместо да се обиди, Тед кимна.

— Абсолютно вярно.

— Той току-що получи едновременно степен за бакалавър и магистър. – Гордостта в гласа на Кени бе толкова явна и Ема разбра, че между двамата мъже съществуват по-специални отношения. – Ако не играеше в университетския отбор по голф, сигурно щеше да се дипломира много по-рано.

— Не виждам защо да бързам.

— Точно това ти казах и аз – съгласи се Кени със задоволство.

Ема се престори, че отпива от питието си, докато тримата си

бъбреха с непринудеността на хора, които отдавна се познават. Тори беше тази, която заговори за временното отстраняване на Кени.

— Не е честно – възмути се тя. – Всички знаят, че Кени никога не би ударил съзнателно жена. Той ги подлудява с изневерите си, но не би им посегнал.

Брат й доби раздразнено изражение.

— Първоначално не бях отстранен заради това, а и откакто станах на шестнайсет, не съм изневерявал на жена, на която държа. – Погледна към Тед. – Кълна се, не е зле някой здравата да натупа устатата ми сестра.

— Не гледай мен. Аз се страхувам от нея.

Тори се наведе и целуна Тед по бузата.

— Ако беше само с няколко години по-стар, сладурче, щях да ти покажа какво значи да се забавляваш.

— Съмнявам се, че щях да оцелея.

— Ако питаш мен – намеси се в разговора Кени, – Антихриста преживява нещо като криза на средната възраст. Тази година кучият син навършва петдесет. Мисля, че заради това се е смахнал.