— Не намираш ли за малко странно случайното съвпадение между моето необичайно положение и това на сестра ти?

— Изобщо не е случайно съвпадение. Една определена английска интригантка си пъха носа там, където не й е работата. И този път не става дума за теб.

— Но Франческа не знае нищо за историята с Хю.

— Франческа знае всичко. Иначе ток шоуто й нямаше да се задържи толкова години на екран. Тя е все едно Господ Бог, само че секси.

— Ще й се обадя довечера и ще я попитам.

Кени нагласи сенника.

— Можеш да я питаш каквото искаш, но ако Франческа не желае да ти каже, няма да изкопчиш нищо от нея.

— Наистина ли мислиш, че тя съзнателно ни е събрала заедно?

— Можеш да се обзаложиш, че точно това си мисля.

— Но защо ще го прави?

— Садизъм. И ти, ако живееш с Антихриста достатъчно дълго, ще станеш злобна като него.

В луксозно обзаведената спалня в наетата под наем къща в Палм Бийч във Флорида елегантна, красива, четирийсет и четири годишна англичанка с кестенява коса и сърцевидно лице се сгуши по-удобно под чаршафите в светло прасковен цвят и въздъхна доволно, докато се взираше във вдлъбнатината върху съседната възглавница. Времето само бе усъвършенствало любовните умения на съпруга й.

От прилежащата баня се чу шуртенето на пуснатия душ и тя тихо се засмя, докато се питаше как ли се справят Ема и Кени. За Франческа Серитела Дей Бодин събирането на тези двамата определено беше коварно, но неустоимо сантиментално пътуване. Въпреки че не беше съвсем точно повтаряне на историята, тъй като Ема ни най-малко не приличаше на разглезеното малко богато момиченце, което беше Франческа, когато Дали Бодин я качи в колата си на онова малко шосе в Луизиана преди двайсет и три години.

От мига, в който Франческа се запозна с Ема, тя я почувства като сродна душа. Зад бойкия ум и вродената доброта и благородство на новата й приятелка се криеше една самотна и чувствителна жена.

А Кени Травълър… нейният скъп, нещастен Кени… Очите на Франческа се притвориха и тя си припомни един друг прекалено красив голфър, който бе застрашил играта си, тъй като прекарваше твърде много време да се бори с демоните, скрити в глъбините на душата му, за които никой не подозираше.

Ала Ема и Кени? Наистина откъде й бе дошла на ума подобна идея? Ако не бяха проблемите на Тори, никога не би й хрумнало да ги свърже заедно.

Източниците на Франческа бяха изключително надеждни и тя узна за странните изисквания на Бедингтън към бъдещата му съпруга почти веднага, след като подчинените му започнаха да я търсят. Но и през ум не й бе минавало, че аристократът особняк ще избере Ема. И тогава я порази сходството между положението на Ема и Тори. Това я наведе на мисълта за Кени и тогава я озари невероятно прозрение: представи си Кени и Ема заедно. Разбира се, беше абсурдно да вярва, че двама толкова различни хора ще съумеят да си помогнат един друг. Въпреки това в този живот се бяха случвали и по-странни неща.

Водата в банята спря. Тя се протегна лениво, макар че я очакваха хиляди неща за вършене. Първо трябваше да се обади на най-добрата си приятелка, Холи Ерейс Бодин Джафи, първата съпруга на Дали, а понастоящем майка на четири момчета – пет, ако брои и Джери, настоящият съпруг на Холи Ерейс. А след това се налагаше да се захване за работа. Ежемесечните телевизионни ток шоута не се правеха сами и върху бюрото я очакваше списък с лицата, на които трябваше да се обади, начело с продуцента й в Ню Йорк.

Вратата на банята се отвори и тя мигом забрави за обажданията, когато плътният провлачен глас на съпруга й се разнесе от другия край на стаята.

— Ела тук, красавице.

Ранчото на Кени бе разположено в долината, на юг от Уайнет. Той сви от главната магистрала по тясно шосе, сетне пое надолу по алея, в дъното на която се извисяваха грубо изсечени варовикови колони, увенчани с ръждива желязна арка.

— Моята собственост започва оттук.

Ема долови лека нотка на гордост в гласа на Кени.

Минаха през портала, покрай градина с наскоро разцъфнали праскови и продължиха по дървен мост над малка рекичка с кристалночиста вода.

— Това е Педерналес. При силни бури излиза от руслото и залива моста, но е страхотно да имам бистър поток в предния си двор.

И точно там се намираше рекичката – осъзна Ема, – в предния му двор. Къщата на Кени бе кацнала на върха на неголямо възвишение, обрасло с тучна трева, сред която се издигаха вековни вечнозелени дъбове. Самата къща представляваше елегантна разгъната постройка от кремаво бял варовик, с опушено сини дървени кепенци и первази. Два еднакви комина от варовик стърчаха над широкия ламаринен покрив, какъвто бе виждала върху толкова много постройки в района, и ветропоказател във форма на галопиращ кон, полюшващ се лениво от априлския ветрец. На предната веранда имаше големи дървени столове люлки, сякаш мълчаливо подканящи посетителя да седне и да отдъхне, зареял поглед към виещата се сребриста лента на Педерналес. Ема зърна отстрани крилата на вятърна мелница, конюшня от варовик и бяла ограда около тучно пасище, където кротко пасяха коне.

— Ти имаш коне! – възкликна тя, когато той спря колата до къщата.

— Само два. Шадоу и Чайна. Чистокръвни ездитни коне от Кентъки.

По усмивката му Ема разбра колко силно обича той животните си.

— Боже, Кени, колко много неща притежаваш! – възкликна тя, опитвайки се да обхване всичко с поглед. – Коне, онази красива къща в Далас, това прекрасно ранчо…

— Да. Не е зле за нехранимайко, роден със сребърна лъжичка в устата.

Ема се сепна, когато долови горчивината в гласа му, наклони глава и го погледна.

— Нима всичко се е появило само с махването на онази сребърна лъжичка?

— Предполагам, че се наложи здравата да се потрудя – призна той неохотно. – Ако можеш да наречеш работа това, с което се занимавам. – Съдейки по изражението на лицето му, явно той не вярваше в това.

На Ема й се стори любопитно, че той не се гордее с постиженията си.

— Според мен е работа. Сигурна съм, че никой не ти е подарил шампионските титли само заради красивата ти външност. Освен това, изглежда, имаш дялове в няколко компании.

— Аз наистина съм много красив. – Той й се ухили самодоволно, сетне извади куфарите й от колата, без тя да го моли. Това за секунда отвлече вниманието й, което навярно беше намерението му. Докато младата жена се опомни, Кени вече крачеше към предната веранда.

Едва изкачи стълбите и входната врата се отвори. На прага се появи млад мъж, наближаващ трийсетте, слаб, с къдрава морковено червена коса, изпъкнали очи и широка усмивка.

— Кенет! Дай ми тези куфари, преди да си изкривил гръбнака си. Какво си мислиш, че правиш? – възкликна ужасено той и грабна куфарите. – Как може да си толкова лош и да не се обадиш, че пристигаш? Едва успях да подготвя къщата. Ако Тори не ми бе позвънила да ме предупреди, не зная какво щях да правя.

— Извинявай. Реших го в последната минута. – Кени последва младия мъж в прохладно тихо преддверие, чиито стени бяха боядисани на широки светлокафяви и бежови ивици. – Патрик, това е лейди Ема. Тя ще отседне тук за известно време. За мое огромно съжаление. Настани я колкото е възможно по-далеч от моята стая. Ема, това е Патрик. Моят иконом.

Ема огледа любопитно младия мъж. Наистина не можеше да се отрече, че Кени явно познаваше какви ли не особняци.

— Лейди Ема? – възкликна Патрик. – Господи, моля те, кажи ми, че си истинска аристократка, а не поредната стриптийзьорка.

Младежът беше толкова чаровен, че тя не успя да сдържи усмивката си.

— Истинска съм, но моля те, наричай ме Ема.

Патрик притисна ръка към предницата на електриково зелената си копринена риза.

— О, Боже! Акцентът ти е фантастичен.

Ема не можа да устои на глождещото я любопитство. Стрелна с поглед Кени, който преглеждаше купчината писма, оставена върху малкия дървен скрин, редом до керамична ваза с уханни пролетни цветя.

— Поредната стриптийзьорка?

— Не гледай мен – намуси се той. – Тори я доведе.

Очите на Патрик развълнувано заблестяха.

— Мащехата ти ще получи публичен оргазъм, когато се запознае с лейди Ема.

— А теб какво те засяга! – изръмжа Кени.

— Боже, боже. Някой май не е на кеф? Мисля, че най-добрият лек е бутилка отлежало „Кло дьо Роа Фронсак”, реколта 199О. – Той вдигна куфара й. – Елате с мен, лейди Ема. Ще ви покажа стаята, докато Кенет се успокои.

— Просто Ема – въздъхна тя.

Кени се подсмихна, без да вдига глава от писмата.

Докато следваше Патрик нагоре по стълбите, гостенката надникна мимоходом в дневната от дясната страна, чиито стени бяха боядисани в същите светлокафяви и бежови ивици като преддверието. Меки кресла, удобен дълбок диван и износени ориенталски килими придаваха на стаята уютен, обитаем вид.

Патрик забеляза интереса й към интериора.

— Искаш ли да разгледаш целия долен етаж?

— С удоволствие.

— Кухнята е жестока. Кенет не излиза от там, когато си е у дома. – Младият иконом остави багажа й, после я поведе по коридора до огромна провинциална кухня, която опасваше в Г-образна форма задната част на къщата.

Ема примигна изненадано.

— Прекрасна е.

— Благодаря ти. Аз я проектирах.

Стените и таванът бяха боядисани в жизнерадостен яркожълт цвят, а подът от големи теракотени плочи добавяше топлина в атмосферата. Пред камината имаше кът за сядане с диван, тапициран с разноцветна дамаска във всички тонове на жълтото, кораловото и изумруденото, заобиколен с няколко удобни стола. През двата френски прозореца, единият от които извеждаше на слънчева тераса, струеше ярка светлина към редицата абстрактни платна, украсяващи стените.

В къта за хранене край еркерния прозорец, бе разположена елегантна маса за хранене от епохата на регентството, заобиколена с разнообразна смесица от удобни столове в стил „Чипъндейл”, „Луи XVI” и от времената на първите американски заселници, но тапицирани с еднакви дамаски. Върху полираната повърхност на масата танцуваха пъстроцветните отражения на цветята, изкусно подредени в глинена ваза.