Младата жена събра сили и си напомни, че не е направила нищо лошо и определено не й е нужно да прави добро впечатление на Кени Травълър, ала от това не й стана по-леко.

— Херцог Бедингтън е много влиятелен в Англия – поде нерешително. – От стар аристократичен род. Изглежда, е гений в инвестирането в новите технологии и поради това е доста богат. За нещастие, е малко откачен. Той… – Ема нервно сплете пръсти. – Той иска да се ожени за мен.

Кени я изгледа недоумяващо.

— Според мен повечето жени щяха да бъдат поласкани от перспективата да се омъжат за херцог.

— Повярвай ми, в предложението му няма нищо лично. Той не е влюбен в мен или нещо подобно. От предишните си бракове има две дъщери, а се нуждае от наследник на титлата и богатството. Бъдещата херцогиня трябва да е от благородно потекло и с неопетнена репутация. Бог не позволява фамилното име да бъде опозорено от обикновена жена, с нормален сексуален живот. – Тя осъзна какъв намек се криеше в думите й и побърза да добави: – Зная, че звучи като мелодрама от седемнайсети век, но намеренията му са адски сериозни. Аз, разбира се, му отказах, но той изобщо не обърна внимание.

Ема откровено му разказа за паниката, която я бе обзела, когато Хю заплашил да продаде училището, и за отчаяния си план.

— Трябваше да се съглася, Кени. Не можех да му позволя да закрие „Сейнт Гъртруд”. Но не мога и да се омъжа за него.

Набрала скорост в изповедта, тя му описа плана си да възмути с поведението си Бедингтън дотолкова, че той да се откаже от годежа. Когато най-после свърши, Кени се взря за миг продължително в нея, после отиде до най-близката маса за пикник и се свлече на пейката.

— Какво имаше предвид, когато спомена, че нямаш нормален сексуален живот?

Ема се изуми. Не можеше да повярва, че това бе единственото нещо, привлякло вниманието му.

— Само това ли ще кажеш, след всичко, което ти разказах?

— Важните неща са на първо място.

Двете момчета, които се гонеха, хукнаха към гората.

— Никога не съм казвала, че нямам нормален сексуален живот.

— Намекна го. И за каква по-точно извратеност става дума?

— За никаква! Няма да обсъждаме това.

— Не си тайна доминатрикс?

— Не ставай смешен!

— Ти вече ми каза, че не си лесбийка, и аз съм склонен да ти повярвам. Да не си фетишистка на крака?

— Не!

— Мазохистка?

— Не ставай абсурден.

— Садистка?

— Пълни дивотии.

Кени присви подозрително очи.

— Веднага се закълни, че не си педофилка.

— О, за бога, аз съм девствена!

Мълчание.

Страните на Ема запламтяха.

— Хайде, давай! Смей се! Зная, че едва се сдържаш.

— Почакай първо да си поема дъх. – Погледът му се плъзна по гърдите й. – Как е възможно на тази възраст някой да е девствен?

— Така се случи, това е всичко. Не възнамерявах да става така. – Тя вирна леко брадичка. – Бях заета, а и не ми върви много с мъжете.

— Защото си голяма командаджийка.

— Не съм те молила за мнението ти. – Викът на по-голямото от момчетата я разсея. Тя го видя как събори по-малкото на земята, чиято глава се оказа в опасна близост до ръба на бетонната плоча, излята около крака, крепящ масата. – Внимавайте, момчета! Ако ще се боричкате, идете ето там.

Братята зарязаха заниманието си и се облещиха изумено в нея. Родителите им не останаха по-назад. Кени завъртя очи.

— Не можеш ли да не си пъхаш носа навсякъде?

Ема му обърна гръб.

— Знаех си, че няма да разбереш. Затова не исках да ти кажа.

Кени я заобиколи и застана пред нея.

— Разбира се, че не разбирам. Преди две нощи се навря в леглото ми, без дори да си направиш труда да споделиш с мен тази малка подробност.

— Не беше важно.

— За мен е дяволски важно.

— Защо? Каква е разликата?

— Огромна. Ти ме използва!

Тя го зяпна недоумяващо. В гърдите й се надигна гняв и в същото време я напуши донякъде перверзен смях.

— Доколкото си спомням, беше точно обратното. Винаги ли казваш на черното бяло, когато знаеш, че не си прав?

Кени свъси вежди.

— Имаш ли някаква представа колко си жалък? – избухна тя.

— Аз? – Веждите му отхвръкнаха нагоре. – Ти си тази, която никога не е била с мъж.

— Сексът не е смисълът на живота.

— Да бе, освен това ти не играеш и голф. – Той се запъти към колата с разстроено изражение, при това напълно неоснователно.

Ема закрачи след него.

— Ти си най-егоистичният и самовлюбен тип, когото някога съм срещала. Току-що ти доверих как животът ми се разпада, а ти мислиш единствено как да се измъкнеш сух от водата.

— Дяволски си права. – Той се извъртя с лице към нея. – А сега ме чуй добре, Ема. Единственият начин да се върна на игрището, е да запазя малкото ми останала репутация безупречно чиста, без нито едно петънце. А доколкото разбирам, това означава, че двамата имаме абсолютно противоположни цели, тъй като ти искаш да стъпчеш своята в калта.

— Нямам избор.

— Разбира се, че имаш. Отговорът на твоя проблем е ясен като две и две – четири. – Посочи с пръст към колата си. – Иди веднага да вземеш телефона и кажи на онзи превзет херцог, че нямаш никакво намерение да се омъжваш за него!

— Нима не си чул и дума от това, което ти казах? Ако не приема предложението, той ще продаде „Сейнт Гъртруд”.

— Това не е твой проблем. Винаги можеш да си намериш друга работа. – Кени отключи вратата на колата и влезе вътре.

Тя заобиколи тичешком и задърпа дръжката на другата врата, докато най-после не я отвори.

— Не знаеш какво приказваш – заяви тя и се настани вътре. – „Сейнт Гъртруд” е специална. Започнах нова програма за надарени ученици. Ако затворят училището, те ще останат на произвола на съдбата. А и „Сейнт Гъртруд” е моят дом. Единственият, който някога съм имала.

— Това е просто една камара от стари тухли.

— Не и за мен. О, защо ли изобщо си правя труда да обяснявам? Знаех си, че няма да разбереш.

— Това, което не разбирам, е защо толкова много усложняваш всичко.

— Бедингтън не е глупав. Ако поведението ми е прекалено предизвикателно, той ще разбере какво се опитвам да направя и ще се отърве от „Сейнт Гъртруд” само за да ме накаже за непокорството ми. Трябва да действам много предпазливо, да го накарам да повярва, че ме е преценил грешно, а в същото време да се преструвам, че играя по свирката му.

Кени се намръщи и пъхна ключа в стартера.

— Е, няма да спя с теб, ако това си си наумила.

— Аз и не искам да спя с теб!

Поради някаква шантава причина думите й, изглежда, му подействаха успокоително. Пръстите му се отпуснаха върху ключа, а погледът му се плъзна лениво по копчетата на блузата й.

— Онази нощ здравата ми се натискаше, кралице Елизабет.

Ема от все сърце се надяваше, че той няма да забележи как кожата й настръхна. За да прикрие вълнението, тя се поизправи на седалката.

— Тогава смятах, че си почтен човек.

— Почтен? – възмути се той. Раздразнението му се завърна. – Та аз ти казах, че съм жиголо!

— Поне беше откровен.

— Лъжех най-безочливо.

— Да, ама аз тогава не го знаех. – Тя сви пренебрежително устни. – Ако през следващите две седмици реша да преспя с някого, то това няма да си ти.

— През следващите две седмици няма да спиш с никого. Докато Франческа ми диша във врата, ти ще се прибереш у дома чиста и непорочна, каквато пристигна тук. Когато изгубиш невинността си, лейди Ема, ще го направиш, докато някой друг бди над теб.

Тя понечи да отговори, но думите замряха на устните й, когато погледът му се прикова в устата й. Изражението й бавно се промени. Тя видя как устните му се разтвориха леко, а очите му потъмняха. Усети, че й се завива свят. Всичките й приказки, че не желае да спи с него, бяха най-безсрамна лъжа, защото всичко в него я възбуждаше – безбожно красивата му външност, стройното гъвкаво тяло, провлаченият тексаски говор и дори ексцентричното му чувство за хумор. Ненавиждаше се заради това, но една предателска част от нея искаше да бе видяла корицата на онова списание чак след като се бяха любили.

Кени с мъка откъсна поглед от нея.

— Решено е! Ще отседнеш в хотел!

— В никакъв случай! – Не можеше да се настани в хотел. Точно това очакваше Бедингтън от нея. – Не исках да го споменавам, но се боя, че ме принуждаваш да ти напомня, че по всяко време мога да се обадя на Франческа.

— Не забърквай Франческа в тази история.

— Ти постоянно забравяш, че положението ми е отчайващо. Освен това съм сигурна, че Франческа много ще се разстрои, когато узнае как ме напи и ме завлече в онова ужасно студио за татуировки, където ме обезобразиха за цял живот.

— Не можеш ли да проумееш, че го правя за твое собствено добро? Не осъзнаваш ли, че е върхът на глупостта ние двамата с теб да живеем под един и същи покрив?

— Признавам, че доста спорим, но ако по-усърдно се опитаме да бъдем любезни…

— Не говоря за споровете ни.

— Тогава за какво?

Кени въздъхна дълбоко.

— За такава умна лейди понякога си много тъпа.

Ема го изгледа внимателно. Възможно ли бе той да е привлечен от нея? Тя рязко се изправи. Сега не беше време за празни фантазии. Освен това той беше плейбой, а тя почти се бе превърнала в една от онези „завеяни мили дами”.

— Добре – предаде се той. – Печелиш този кръг. Можеш да отседнеш в ранчото, но ще ми плащаш наем по двеста долара на ден.

Това щеше да глътне печалбата й.

— Сто долара.

— Двеста и петдесет.

— Добре – побърза да се съгласи тя. – Двеста.

Следващите няколко километра изминаха в мълчание, но

дори великолепният пейзаж не успя да повдигне духа й. Ема не искаше да задълбава в неприятностите си, затова насочи вниманието си към други теми. Не след дълго мислите й се върнаха към Тори Травълър.