— От това, което чух по-рано – подхвана тя предпазливо, – разбрах, че майка ти не е изпитвала същите чувства към Тори.

— Точно за това искрено я обвинявам. Бях на четири години, когато сестра ми се роди, и като всяко малко дете, не желаех появата на това неканено и чуждо същество в дома ни. Но вместо да закриля Тори, майка я захвърли на бавачките. Нали разбираш, никой не биваше да разстройва живота на съвършения малък Кени. Особено някакво момиче.

— Горката ти сестра.

Кени кимна потвърдително.

— За късмет, баща ми се влюби в Тори в мига, в който я видя. Тя беше негова любимка и когато си беше у дома, й посвещаваше цялото си внимание и настояваше бавачките всеки ден лично да му дават пълен отчет. Но той отсъстваше през по-голямата част от времето, така че Тори все още носи незарасналите белези в душата си.

Очевидно Тори не беше единствената с незараснали белези. Студенината и неприязненият критицизъм на бащата, фаворизирал дъщеря си, навярно са били не по-малко пагубни, отколкото прекалената любов на майка му.

— Къде е майка ти сега?

— Почина от мозъчен аневризъм малко преди да навърша седемнайсет.

— И ти си останал с баща ми.

— По това време в живота ми се появи един друг човек и поради неизвестна на мен причина се заинтересува от мен. Той ме е научил на всичко, което зная за голфа, и в същото време се постара да усвоя суровите правила на живота. Човече, той беше адски строг и неумолим. Но ми даде шанс.

Интересно, че някой друг, а не баща му, е съзрял потенциала му.

— Кой беше той?

Кени сякаш не я чу.

— Първият урок, на който ме научи, бе как да се държа със сестра ми. – Засмя се. – Обаждаше й се всеки път, преди да тръгнем към игрището за голф, и не ми даваше да започна игра, докато тя не му кажеше, че съм се държал добре с нея. Можеш ли да си представиш? Седемнайсетгодишен младеж да бъде заложник на тринайсетгодишната си сестра? – Той отново се засмя. – За щастие, Тори не беше много кръвожадна и злопаметна и след няколко месеца изгуби желанието си за мъст. Не след дълго двамата открихме, че се обичаме. И оттогава сме най-добри приятели.

— Ами ти и баща ти?

— О, ние отдавна си изяснихме отношенията и се разбрахме – прекалено нехайно отвърна Кени. – След като започнах да печеля турнирите, той осъзна, че не съм напълно безполезен. Сега съгласува целия си работен график така, че да гледа играта ми.

Значи, така Кени е спечелил одобрението на баща си. Печелейки голф турнири.

Докато размишляваше над факта, че насилието над деца може да се прояви в различни форми, иззвъня мобилният му телефон. Кени се обади, изгледа я озадачено, сетне й го подаде.

— Някакъв тип, който твърди, че е херцог.

Ема остави на седалката пликчето с крекери със сирене, което дори не бе успяла да отвори, и притисна телефона до ухото си.

— Добър ден, ваша светлост.

— Тук не е ден, скъпа моя – отвърна онзи неприятен познат глас. – Доста е късно и аз би трябвало да съм в леглото, но бях прекалено разтревожен за теб, за да заспя. Къде беше? Казаха ми, че миналата нощ не си се върнала в хотела.

Значи, копоите бяха на поста си.

— Миналата нощ?

— Разбира се, зная, че си била там – къде другаде би могла да бъдеш? Но ми се искаше да се беше обадила.

— Но…

— Защо си напуснала хотела? Мислех, че смяташ да останеш в Далас.

Ема установи, че в гърдите й се надига раздразнение, задето той нито за миг не бе допуснал, че тя е била навън през цялата нощ, отдадена на разгулни забавления. Осени я прозрението, че херцогът имаше неприятния навик да вярва на това, което искаше да вярва.

— Двамата с Кени пътуваме за Уайнет. Това е неговият роден град. Колкото до миналата нощ…

— Уайнет? Звучи ми познато. Защо, за бога, отиваш там?

— Кени има някакви лични дела, за които се налага да се погрижи. А аз предложих да го придружа.

— Разбирам. И къде ще се настаниш?

Тя възнамеряваше да отседне в хотел, но сега разбра, че не може да си позволи подобно благоприлично поведение.

— В ранчото на Кени, естествено.

Кени кривна неволно колата настрани.

Ема се вкопчи в предното табло, докато гласът на негова светлост се извиси до опасни нотки в ухото й.

— Невъзможно! Той не е женен и ти не можеш да отседнеш сама в дома му.

— Съжалявам, че ви разстройвам, но това е необходимо за изследванията ми. За мен е много важно да… се потопя изцяло в атмосферата на Дивия запад.

„Ето, че успях! – въодушеви се младата жена. – Нека сега се терзае и си мисли каквото си ще!”

— Ще ти дам аз един Див запад – промърмори Кени.

Тя закри микрофона с длан и му изшътка да мълчи.

— Ема, скъпа, очевидно още не осъзнаваш добре, че се държиш малко лекомислено. Дори в чужда страна би трябвало да си по-благоразумна и внимателна.

Тя забарабани нетърпеливо с пръсти по коляното си, докато херцогът се впусна в пространна лекция за благоприличието, семейното му име и нейната репутация.

— Ти ще отседнеш в хотел – обяви Кени, когато най-сетне й се удаде да затвори телефона. – Не в моето ранчо. А сега, предполагам, ще ми обясниш кой беше този тип и какво искаше.

Въпреки че преди малко той й бе споделил някои болезнени подробности от личния си живот, тя не изгаряше от нетърпение да стори същото.

— Беше Хю Холройд, херцог Бедингтън. Той е собственикът на „Сейнт Гъртруд”. Не смяташ ли, че не е зле малко да намалиш?

— Откъде се е докопал до номера на мобилния ми телефон?

— Нямам представа. Той е доста влиятелна персона и има начини да докопва всичко, което му е нужно. Виж! Колко много диви цветя!

— Мисля, че е време да ми кажеш какво точно става тук – процеди Кени с онзи студен и безстрастен тон, от който Ема я побиваха тръпки.

— Моля?

— Започвам да усещам странно изтръпване точно зад коленете. Съвсем същото изпитвам понякога миг преди да пропусна от четирифутовата* позиция.

[* Един фут е равен на О,3О4 метра. – Б. пр.]

И без никакво предупреждение Кени отби от шосето и спря на малка поляна, покрита с чакъл, с три пластмасови маси за пикник, едната от които бе заета от семейство с две малки момчета. Той слезе от колата, но тя реши да остане на мястото си.

Той отвори вратата й и я изгледа с красноречив поглед, подсказващ, че е по-добре да слезе сама, ако не иска той да я измъкне насила от колата. В последната секунда Ема грабна чадъра си, за да го ядоса. Докато го разтваряше, дори успя да го бодне леко по главата.

— Слънцето е много сърдито.

— Не е толкова сърдито, колкото мен. – Кени измъкна чадъра от ръката й, затвори го и го захвърли обратно в колата. Под любопитните погледи на семейството той я повлече към едно чепато дърво на края на поляната, където можеха да се усамотят. Пусна ръката й и я изгледа пронизващо с очи, които в момента напомняха по-скоро на хирургически лазери, отколкото на ливадни виолетки.

— Започни от началото.

— Началото на какво? – попита тя предпазливо.

— Престани да го усукваш. Инстинктите ми подсказват, че в цялата тази ситуация от самото начало има нещо странно, но аз допуснах грешката да не му обърна внимание. Сега искам да се изясним. В момента съм временно отстранен от игра, кариерата ми е застрашена, а това означава, че не мога да си позволя да се забъркам необмислено в нечии чужди проблеми. Затова ми обясни ясно и точно какво става.

Ема никога не се бе смятала за страхливка, но той наистина изглеждаше заплашително.

— Не разбирам за какво говориш.

— Позволи ми да ти напомня, че се намираш насред чужда и непозната страна в компанията на човек, който неотдавна е бил наказан за участие в наркотрафик и побой над жена.

Преди да си тръгне, Тори бе разказала на Ема историята за скандала с мениджъра на Кени.

— Не си бил наказан за участие в наркотрафик и не ти вярвам за жената.

— Скъпа, всичко е документирано на видеозапис.

— Повярвай ми, Кени, това не е твоя работа.

— Как ли пък не! Кариерата ми е заложена на карта и аз няма да я рискувам заради каквото и да било. Какви са отношенията ви с този тип?

— Казах ти. Херцог Бедингтън е собственик на „Сейнт Гъртруд”. Освен това е главният дарител на училището.

— И?

Докато изучаваше мрачно стиснатите му устни, неочаквано я заля вълна на носталгия за привлекателния ухилен глупак, за какъвто отначало бе помислила Кени.

— И нищо.

Кени се втренчи продължително в нея.

— Признавам, че не съм те преценил правилно. Предположих, че си смела английска лейди, но ти дори нямаш куража да бъдеш откровена с мен.

От думите му я заболя.

— Това няма нищо общо с теб!

Кени не отговори, а продължи да я изучава и младата жена можеше да се закълне, че по лицето му се мярна разочарование. Това я накара наистина да се почувства страхливка. Но ненавиждаше мисълта да му разкрива интимни подробности от живота си, особено когато тези подробности ще я направят да изглежда жалка и нищожна в очите му.

— Ти наистина се държиш отвратително – промърмори тя.

Той мълчаливо чакаше.

Навярно беше прав. Държеше се като страхливка и всичко щеше да е много по-лесно, ако просто му разкажеше как стоят нещата. След това ще може спокойно да осъществи замисъла си, без да се опитва да го скрие от него. Само истината да не беше толкова неудобна.

Двете малки момчета скочиха от съседната маса и започнаха да се гонят. Ема завидя на свободата им.

— Добре, ще ти кажа – пророни тя неохотно. – Но ти трябва да се съгласиш да отседна в твоето ранчо.

— Ще говорим за това, след като чуя историята ти.

— Не. Първо ми обещай.

— Нищо не обещавам, докато не чуя обясненията ти – сряза я Кени, скръсти ръце и се облегна на ствола на дивата череша.