— Не и тези две компании – възрази Кени и извади от дрешника светлосиня джинсова риза. – Те са си погаждали толкова много мръсни номера както в делови, така и в личен план. Сега никой не вярва на другия, но и двамата желаят сливането.

— И са избрали мен за жертвено агне, за да мине всичко по мед и масло. – Тори извади от чантата си пакет цигари, но Кени тутакси го грабна и го запрати в кошчето за боклук.

Окончателно ошашавена, Ема поклати глава неразбиращо. Каква беше тази епидемия от изнудвания с цел бракове, обхванала Западния свят? И по какъв каприз на съдбата тя се бе срещнала с друга жена в подобно положение? Изглеждаше твърде странно, за да е обикновено съвпадение, и в съзнанието й изплува ликът на Франческа Серитела Дей Бодин. Но това нямаше смисъл. Франческа навярно знаеше за проблема на Тори, но не подозираше за бедите, надвиснали над Ема.

Трябваше да остане сама, за да помисли, затова се надигна от леглото.

— А сега, ако ме извините, ще отида да си взема душ, а след това ще се върна в хотела.

Половин час по-кьсно тя излезе от спалнята и заслиза по стълбите, облечена в късата рокля, която носеше миналата нощ, върху която бе навлякла тениската на Кени, за да скрие ужасната татуировка. Мисълта да изживее остатъка от живота си със знамето на щата Самотна звезда върху ръката си бе достатъчно потискаща, но да се жигоса завинаги с името Кени, беше направо непоносимо,

Кени и Тори седяха край кухненския плот, пиеха кафе и похапваха понички. Тори посочи със синьо-зеления си нокът към отворената кутия.

— Искаш ли поничка, Ема? Има с крем. Побързай, докато любимият ти още не ги е докопал.

— Той не ми е любим и мисля, че в момента стомахът ми може да понесе само чаша кафе.

— Ако не е твой любим, какво правеше гола в спалнята му?

— Беше инцидент. Не спим заедно. Той е моят шофьор.

— Твоят шофьор? Кени, какво става?

Кени обясни подробно ситуацията, макар че според Ема съвършено ненужно наблегна на желанието й винаги да налага своето.

— Значи, ти си истинска лейди? – попита Тори недоверчиво, когато той замълча.

— Да, но не използвам титлата си.

— Ако аз имах титла, непременно щях да я използвам.

— Точно това й заявих и аз – присъедини се Кени, като хвърли към Ема многозначителен поглед от типа „казах ли ти аз”.

Ема се предаде.

— Уайнет не е толкова далеч от Остин, лейди Ема. – Тори се надигна от стола грациозно като дива котка и се насочи към мивката, за да изплакне лепкавите си пръсти. – И градът е много приятен. Докато си в Тексас, защо да не видиш как живеят туземците, вместо само да се влачиш по изтърканите туристически маршрути? Кени може да те вози до университетската библиотека и обратно, а и Сан Антонио не е далеч. Какво ще кажеш? В знак на женска солидарност, ще ми помогнеш ли да го завлека в родния му град?

— Тя няма право на глас по въпроса – изръмжа Кени сърдито.

Ема се замисли. Въпреки общоприетата версия, главната цел на пътуването й до Тексас не беше историческото й проучване. Щом можеше да посети нужните библиотеки, щеше да го завърши за няколко дни. Много по-важната й мисия беше да хвърли сянка върху репутацията си, а това можеше да постигне със същата лекота в Уайнет, както и навсякъде другаде. Освен това присъствието на толкова скандална личност като Тори Травълър несъмнено щеше да разстрои Хю. А и за детектива на Бедингтън щеше да е по-лесно да я следи в малкия град. Трябваше да признае, че щеше да й бъде много по-удобно да се установи в Уайнет, а не в някой голям град, където да се мести от един безличен хотел в друг.

— Добре. Да, струва ми се, че идеята е добра.

— Не! – взриви се Кени. – Никак не е добра.

— Само си помисли за нашата мащеха – замърка Тори. – Тя ще подмокри гащички, когато узнае, че в града е пристигнала представителка на британската аристокрация.

— Още по-основателна причина да стоя по-далеч от Уайнет – парира я брат й.

Тори коварно присви очи.

— Трябва ли да ти напомням за една коледна сутрин от нашето детство, когато майка ни те обсипа с подаръци за няколко хилядарки, но така и не се сети да купи нещо за мен?

Ема рязко се изправи. Нима това бе възможно?

Кени стрелна с раздразнен поглед сестра си.

— Прекарах последните седемнайсет години, опитвайки се да те накарам да забравиш нашето дисфункционално детство, така че не се опитвай да спекулираш с чувството ми за вина.

— Или може би трябва да опресня паметта ти за онзи път, когато купих с джобните си голяма курабийка с формата на Мини Маус. С онези сладки щръкнали ушички и панделка на главата. Забрави ли как изпадна в истерия, защото ти я искаше, и как тя ме зашлеви през лицето, когато отказах да ти дам курабийката? Ти застана пред мен и я изяде до последната троха, докато аз те гледах.

Кени потръпна.

— Тори, целият свят знае, че тя беше откачена, а аз бях едно разглезено хлапе!

— Спомням си, че бяха останали две хапки от онази панделка, а ти…

— Тори… – В гласа му прозвуча предупредителна нотка.

— Но вместо да ми ги дадеш, ти ги хвърли в…

— Добре! Ти спечели, дяволите да те вземат! Макар да съм убеден, че правя голяма грешка.

За миг Тори сякаш посърна. Но бързо се съвзе, обви ръка около врата му и го целуна по бузата.

— Благодаря, голямо братче. Дължа ти една услуга.

— Дължиш ми повече от една – въздъхна той. – Но все не мога да наваксам.

7

— Сестра ти сигурно преувеличава – отбеляза Ема утешително. – Вашата майка едва ли е била способна на нещо подобно.

Кени посочи към пейзажа, мяркащ се през прозореца на кадилака.

— Виж там онзи синчец. А онези яркочервени цветя се наричат „индианска четка за рисуване”. Сякаш някой е пръскал наоколо с четка, потопена в червена боя. Нима си виждала нещо по-прекрасно?

Той очевидно не желаеше да говори за детството си и Ема за пореден път си позволи да се отвлече и полюбува на красотата на тексаската природа. Намираха се на запад от Остин, недалеч от Уайнет. Колата се носеше по двулентовото шосе, а гледката от двете му страни наистина бе изумителна: назъбени хълмове се пресичаха от варовикови скали, просторни долини, покрити с пъстроцветен килим от диви цветя, се ширеха чак до хоризонта. Откакто бяха потеглили, Ема успя да види прочутите тексаски стада от дългороги говеда, зърна няколко елена и се възхити на мощния полет на една птица, която Кени определи като червеноопашат ястреб, кръжащ над кристалночиста река, проблясваща като сребриста лента на слънчевите лъчи. Насили се да се откъсне от невероятната гледка и да се съсредоточи отново в опит да събере късчетата от историята, която чу тази сутрин. Осъзнаваше, че това не е нейна работа, но не можеше да се удържи. Просто искаше да узнае повече за Кени.

— Разкажи ми за детството си, Кени. Разбираш ли, това не е обикновено любопитство. Интересувам се като педагог. Изучавам ефекта от родителското възпитание върху поведението на човек в зряла възраст.

— Повярвай ми, ако бях позволил да ми въздейства родителското възпитание, вече щях да съм заключен в някой затвор.

— Наистина ли е било толкова лошо?

— За нещастие, да. Сещаш ли за онези стари юношески филми, в които разглезеното гадно богаташко хлапе тормози бедния, но благороден главен герой?

— Да.

— Е, аз бях това разглезено гадно богаташко хлапе.

— Не го вярвам. Ти си незрял и дразнещ, но не си жесток.

Кени повдигна насмешливо вежди.

— Разкажи ми – помоли го тя и отвори пликчето с крекери със сирене, което набързо бе купила на бензиностанцията, когато стана ясно, че той не възнамерява да спира за обяд.

Спътникът й сви рамене.

— Всички в Уайнет знаят как съм отраснал, затова предполагам, че ще го чуеш още щом пристигнеш в града. – Той мина в лявата лента, задминавайки един пикап. – Майка ми беше богата красавица, но не се славеше с много ум.

Ема тутакси си помисли за Тори, но реши, че е несправедлива към сестрата на Кени. Подозираше, че Тори Травълър е изключително интелигентна, но ловко го прикрива, също като брат си.

— За разлика от нея, баща ми е отраснал в бедно семейство – продължи Кени, – но бил умен и трудолюбив. Навярно може да се каже, че бракът им е бил пример за привличането на противоположностите. Оженили се набързо и много скоро осъзнали, че се ненавиждат. Но нито един от двамата не помислил за развод. Баща ми никога няма да признае, че е сгрешил в нещо, а майка ми заявяваше, че няма да понесе подобен позор.

— Доста старомодно.

— Майка ми прекара живота си, балансирайки на ръба между неврозата и лудостта, като с годините лудостта вземаше връх. Тя бе класически образец за нарцистична натура, омъжена за мъж, който я е пренебрегвал, и още щом съм се появил на бял свят, съм станал център на нейната вселена. Каквото и да поисках, тя ми го даваше, дори и да не е било редно. Никога нищо не ми отказваше. И заради това се предполагаше, че трябва да я обожавам.

— А ти обожаваше ли я?

— Разбира се, че не. Отплащах й се с отвратително поведение и колкото повече тя ме глезеше, толкова повече я тормозех и подлагах на изпитание търпението й. След това за всеки провал в живота си обвинявах нея. Бях най-противното дете, което можеш да си представиш.

Нищо чудно, помисли си тя, пронизана от чувство на жалост към нещастното момче, примесено с неволно възхищение от откровеността му.

— И къде беше баща ти през цялото това време?

— Градеше компанията си. Предполагам, че е правил всичко по силите си да бъде добър баща, когато е бил наоколо. Не пропускаше да изтъкне всичките ми недостатъци и се държеше строго, но не се задържаше у дома достатъчно дълго, за да има ефект. Аз бях толкова отвратителен малък проклетник, че не го обвинявам, задето бързаше да изчезне.

Но го обвиняваше. Ема го долови в гласа му. Колко ли тежко е било за едно момче да расте с майка, която му угажда за всичко, и строг, постоянно критикуващ го баща.