Докато Ема се опитваше да си възвърне дар слово, Кени забеляза, че Тори, както обикновено, е издокарана в най-изискания тоалет на „Нийман Маркъс” – една от онези измамно семпли рокли, струващи повече от националния дълг на САЩ, и елегантни италиански сандали. В ушите й проблясваха обеци с диаманти, колкото откъснато парче торф – сватбен подарък от последния й бивш съпруг.

Косата й беше черна като неговата, с модна подстрижка, с дължина около брадичката, цялата скосена отстрани. На двайсет и осем, тя бе изумителна красавица – висока, със стройно и гъвкаво тяло и невероятни зелени очи. И освен това истински трън в задника. Въпреки това Кени я обичаше и навярно беше единственият човек на този свят, който разбираше колко много разочарование и болка се криеха под блестящата й външност.

— Някога ще се научиш ли да използваш звънеца? – изръмжа той.

— И защо да го правя, когато имам ключ? – възрази Тори и огледа Ема с неподправен интерес. – Скъпа, имаш жестока татуировка.

Без да й обръща внимание, Ема се хвърли към Кени с блеснали от сълзите очи.

— Как си могъл да го позволиш?

Той огледа с подчертано внимание знамето в черно, бяло и синьо на щата Тексас, който има популярния прякор Самотната звезда, кипрещо се върху горната част на лявата й ръка. Под него закачливо се виеше банер, на който пишеше Кени.

— Не можех да направя много. Знаеш каква ставаш, когато ти влезе някоя муха в главата.

— Бях пияна.

— Напълно съм съгласен.

— Но пък за сметка на това татуировката е много оригинална – опита се да я утеши Тори.

Ема се вторачи недоумяващо в гостенката, която любезно й протегна ръка.

— Радвам се да се запознаем, лейди Ема. В случай че сте пропуснали, аз съм Тори Травълър. Вярно, че имам още две фамилни имена, но неотдавна се отървах от тях и се върнах към първоизточника. Не се обиждайте, но не мога да премълча, че имате ужасен вкус за мъже. – Пусна ръката на Ема и се извърна към Кени. – Можеше да отговориш поне на едно от обажданията ми, кучи сине!

— Защо? Ще ми кажеш, че трябва да отида в Уайнет, а в момента нямам никакво желание да ходя там.

— Супер. Можеш да ме пренебрегваш до самата сватба.

— Да не би двамата с Филип Морис да се жените? – поинтересува се той.

— Казва се Филип Морисън и много добре знаеш, че не говоря за тази сватба.

— Явно нещата между теб и Филип не са се получили.

— Той настояваше да спра да ругая и да усъвършенствам ударите му. – Тя подпря грациозно ръка върху бедрото си. – Кълна се, че не мога да прекарам остатъка от живота си да го гледам как замахва със стика, без да направя поне една-две нецензурни забележки.

— Скъсала си с него, защото не ти харесва замахът му?

— Това, както и фактът, че е кръстил пениса си.

— Повечето мъже го правят.

— Да, но колко от тях го наричат Барби?

Кени въздъхна.

— Измисляш си.

— Искаше ми се да е така.

Ема повече не можеше да издържа и рязко се извъртя към него.

— Откъде се появи тази татуировка!

— Ти не даваше и дума да се издума за друга.

— Цвете! Исках едно малко цвете!

— Не и миналата вечер. И, скъпа, би трябвало да ми благодариш, вместо да ми крещиш, защото настояваше на другата ти ръка да изобразят английското знаме. А когато категорично забраних, ти ми устрои грандиозен скандал. Накрая се наложи да те извлека насила от студиото, въпреки виковете и ритниците ти. Страхувах се да те закарам в това състояние в хотела, затова се озова тук.

Ема се свлече, безсилна, върху ръба на леглото.

— Но аз изпих само две маргарити. Как е възможно да не помня нищо само от две питиета?

— Всяко едно, от които имаше впечатляващ ефект. Изглежда, алкохолът не ти понася много добре.

Тя зарови лице в шепи.

— Нищо не е както трябва от мига, в който те срещнах.

— Което на свой ред би трябвало недвусмислено да ти подскаже как ще се развие връзката ви по-нататък – вметна Тори услужливо, приближавайки към огледалото, за да оправи косата си. – Всеизвестно е, че Кени изпитва отвращение към всякакво по-задушевно сближаване благодарение на нездравите си отношения с нашата покойна, непрежалима майка.

— Ще млъкнеш ли!

Тори разбухна невъзмутимо няколко кичура.

— Той се люшка напред-назад между тъпи блондинки, защото те са безопасни, и истински жени, с достатъчно мозък в главата, защото предпочита точно такъв тип. Но ключовата дума е люшка. Когато става дума за истинско обвързване, Кени е като Бермудски триъгълник – всички истински чувства изчезват. Смятай се за късметлийка, ако го разбереш, преди да е станало твърде късно.

— Ще се ометеш ли най-сетне оттук! – изрева той, преди Ема да успее да изясни истинските им отношения.

— Не и докато не ми обещаеш да дойдеш в Уайнет. Татко възнамерява да вдигне сватбата, докато си отстранен от игра, за да е сигурен, че ще присъстваш.

— Ти току-що каза, че двамата с Филип сте скъсали.

— Отлично знаеш за какво говоря! За сватбата ми с онзи задръстеняк О’Конър!

— Кога най-сетне ще проумееш, че никой не може да те омъжи насила? – Кени смъкна кърпата от врата си и я захвърли настрани.

— Лесно е да се каже, но татко най-безсрамно ме притиска. Даде ми един месец, за да се окича с пръстена на Декстър, иначе заплаши да закрие кредитните ми карти. Тогава как ще плащам сметките за храна?

— Той блъфира. – Кени се запъти към дрешника.

— Не и този път – с тих и унил глас промърмори Тори. – Може би наистина трябва да се омъжа за Декстър. – Изсмя се с горчив, примирен смях. – Май единственото, за което ме бива, са браковете и разводите.

— Престани да се самосъжаляваш.

— Мислиш ли, че щеше да ми хрумне нещо подобно, ако не бях напълно отчаяна? – тросна му се Тори. – Онези емута растат като гъби след дъжд и храната им струва цяло състояние. Татко отдавна дудне за това, но досега не е заплашвал да ми отреже средствата.

— Ако изпратиш онези птици да пасат из необятните небесни пасища за емута, както ти предлагах, нищо от това нямаше да се случи.

— Не можех да го направя и ти го знаеш!

Ема бе толкова слисана, че за миг забрави за собствените си нещастия.

— Емута?

— Приличат на щрауси, с които са чистили комини – поясни Кени. – Най-грозните птици, които някога си виждала.

— Не са грозни! – възпротиви се Тори, сетне сви рамене. – Добре де, може и да не са много привлекателни, но са толкова мили.

— И точно това е проблемът – изрече Кени провлачено. – Сестра ми, тази гениална бизнесменка, затъна в тази лудост с емутата преди няколко години, когато в пресата започна да се тръби, че може да се натрупа състояние с развъждането им. Не се изисквало много земя, а пазарът бил гладен за продукти от ему.

— Нуждаех се от работа и доходи, за да се отърва от последния си съпруг – прекъсна го Тори. – Освен това мазнината от ему притежава изключителни лековити свойства. В Националната футболна лига я използват за лечение на рани. При това месото на емуто е богато на протеини и съдържа два пъти по-малко калории и мазнини от говеждото, а има същия вкус.

— Откъде знаеш, след като в живота си не си вкусвала и хапка месо на ему? – пожела да се осведоми брат й.

— Е, някой ден може и да вкуся.

— Пфу! – изсумтя Кени и продължи: – За нещастие, пазара на емута никакъв го няма. Не че това щеше да има някакво значение, тъй като и малкото пъти, когато й предложиха да продаде една или две от птиците си, тя решително отказа.

Тори се обърна към Ема.

— Всеки път щом си представех, че ги убиват, ми призляваше. Опитах се да продам няколко двойки за развъждане, но в последно време никой не ги купува.

— И сега трябва да храни цяло стадо емута, които никой не иска.

— Прилича на екзистенциален кошмар – въздъхна дълбоко Тори и ъгълчето на устата й потръпна издайнически. – От друга страна, животът ми си има и своя светла страна. Поне върху ръката ми не е татуирано знамето на щата Самотна звезда.

Ема сведе поглед към ужасяващото творение и потрепери. До края на живота си трябваше да носи дрехи с дълги ръкави.

Замътената й глава, травмата от татуировката и нахлуването на Тори в спалнята на Кени й бяха попречили да улови смисъла на разговора между брата и сестрата, но сега той бавно започна да достига до съзнанието й.

— Да не би да казваш, че баща ти иска да те омъжи насила за мъж, когото не харесваш?

— Или ще ми вземе кредитните карти, с които плащам сметките за храна, да не говорим за други дреболии, като прилични дрехи и пари за бензин. Моят баща и бащата на Декстър са ме притиснали в ъгъла. Те искат да обединят компаниите си и не виждат по-добър начин от това, ние с Декстър… да се слеем.

— Да се слеете?

Кени излезе от дрешника, все още гол до кръста, закопчавайки пътьом ципа на памучния си панталон.

— Нашият баща е собственик на КСТ – „Компютърни системи Травълър”. Седалището на компанията се намира в Уайнет. Най-върлият му конкурент, бащата на Декстър, притежава „Ком Нашънал”. Главният им завод е в Остин, но той е построил по-малка научноизследователска и развойна база в Уайнет само за да натрие носа на баща ми. От седемдесетте години двете компании се борят ожесточено за палмата на първенството, като собствениците им не се свенят да прибягват до най-кални номера и хватки. За нещастие, двамата са били толкова заети да се мразят и в червата, че изобщо не обърнали внимание на младите разрастващи се фирми с напористи собственици, които им дишали във врата. Понастоящем и КСТ и „Ком Нашънал” са го закъсали и единственият начин да оцелеят, е да се слеят. Ако това се осъществи, ще бъдат непобедими.

Ема поклати глава.

— Все още не разбирам какво общо има това с Тори. Непрекъснато се обединяват фирми, без децата на собствениците да се женят, особено ако бащите се мразят.