Ема определено се страхуваше от игли, затова реши да последва съвета му. Взе менюто да го разгледа, ала бързо го остави настрани. Какъв смисъл имаше? Той и без това щеше да поръча и за нея.

Оказа се права. Когато сервитьорът пристигна с напитките им, Кени започна да изрежда толкова дълги и сложни ястия, че тя окончателно се обърка и реши да се остави в ръцете на кулинарната съдба. Когато мъжът най-после се отдалечи, младата жена повтори въпроса, който Кени толкова настойчиво избягваше.

— Е, ще ми кажеш ли най-сетне кой е Антихриста?

— Пак ли това?

— Мъж или жена?

— Мъж – въздъхна сътрапезникът й.

— Отдавна ли го познаваш?

— Прекалено дълго.

— С личния ти живот ли е свързан, или с професионалния?

— Може да се каже.

Ема се замисли дали да продължи с въпроси за външността на мистериозната персона, но се отказа.

— Просто ми кажи кой е!

Той се поколеба, сетне сви рамене.

— Съпругът на най-добрата ти приятелка, ето кой е.

— Дали?

Кени потръпна.

— Не го изричай! Не понасям да чувам това име.

— Дори и аз зная, че той е знаменит голфър, но…

— Най-великият на света. През своята кариера при различни случаи и периоди той е спечелил всички големи турнири и безчет по-малки. Следващата година ще навърши петдесет и на всички от старшата категория ще им се стъжни.

— Но доколкото си спомням, Франческа ми спомена, че съпругът й е президент на някаква професионална голф организация.

— Само временно. Неотдавна преживя операция на рамото и се съгласи да поеме поста на комисар на ПГА, докато се възстанови. Членовете на съвета искаха да разполагат с повече време, докато открият най-подходящия за длъжността и го изберат за постоянно, а той беше един от малкото, на когото всички погрешно решиха, че могат да се доверят да управлява временно ПГА. Той нямаше голямо желание да заеме поста, но някои тъпанари го убедиха. – Кени се намръщи.

— И ти си един от тях?

— В живота си не съм вършил по-голяма глупост, имайки предвид съкрушителния факт, че длъжността му предоставя повече начини да злоупотребява с властта, отколкото един южноамерикански диктатор, и той използва всеки един от тях срещу мен.

— Трудно ми е да повярвам. Според Франческа, Дали е най-милият, най-симпатичният и отстъпчив човек на земята.

— Той е кръвожаден, обсебен от властта, манипулативен, нагъл кучи син, ето какъв е. А сега може ли да сменим темата? Не съм хапвал от закуска, но ми се струва, че заради теб ще изгубя всякакъв апетит.

— Днес сервитьорката в кънтри клуба спомена, че са подписали петиция, за да те върнат на игрището. Това означава ли, че в момента не играеш активно?

— Бях отстранен за неопределен срок – процеди Кени сковано. Теменужените му очи станаха твърди като кремък.

— От Дал… от съпруга на Франческа.

Той кимна кратко.

— Защо?

— Заради разни неща.

Ема видя, че Кени не възнамерява да се впуска в по-нататъшни обяснения, и го изгледа изпитателно.

— И как се вписвам аз в цялата картинка?

Появата на сервитьора с ордьоврите го избави от отговора. Той се зае с пълнените с бекон, лук и сирене люти чушки халапеньо, докато Ема отпиваше от студената „Маргарита”. Няколко солени кристалчета полепнаха към долната й устна. Тя ги облиза с върха на езика си.

— Трябва само да попитам Франческа.

Кени се втренчи толкова продължително в устата й, че Ема се изплаши да не би нещо да не е наред. Побърза да я попие със салфетката.

Той примигна.

— Франческа има голямо влияние върху съпруга си.

— Е, и?

— Обеща ми да го използва, за да ме върнат в игра.

— Разбирам. – Сега наистина й се изясни. – Но само ако се съгласиш да ми помогнеш.

— Точно така.

Ала все пак нещо липсваше. Защо Франческа толкова се бе загрижила Кени да придружава Ема? Нямаше смисъл.

— Какво си е мислила тя? Би трябвало да знае, че двамата сме като огън и вода.

— Според мен всички тези години, като водеща на онова токшоу, са въздействали по някакъв садистичен начин върху мозъка й. Доставя й удоволствие да събира съвършено различни хора, да ги наблюдава как се избиват един друг, за да пирува накрая върху останките им.

Франческа изобщо не беше такава. Тук нещо определено не пасваше, но едва ли щеше да изкопчи повече от Кени.

Той я изгледа недоволно.

— Ще се храниш ли, или ще продължаваш да си ближеш устната?

— Ближа си устната?

— Не съм от тези, които хвърлят камъни по другите, защото и аз съм пълен с лоши навици, но смятам, че е по-добре да оставиш долната си устна на мира. Постоянно я дъвчеш, ближеш или нещо подобно. Ужасно разсейващо.

— Знаеш ли, Кени, писна ми постоянно да ме критикуваш.

— Ъхъ. – Той пъхна в устата й един тортила чипс, обилно напоен с пикантния сос.

Салцата беше толкова люта, че когато Ема най-сетне успя да си поеме дъх, донесоха останалите блюда. Докато се хранеха, Кени я забавляваше с местни клюки и много скоро младата жена гръмко се смееше на историите му. Когато пожелаеше, той можеше да бъде остроумен и забавен събеседник, а може би причината беше екстра двойната „Маргарита”, защото Ема установи, че я обгръща приятна замаяност.

Извини се, за да отиде до тоалетната, и когато се върна, я очакваше още една „Маргарита”. Тази имаше малко по-различен вкус, но също толкова възхитителен. Тя си припомни иглите и реши, че може да си я позволи. Разноцветни дъги затанцуваха по хоросановата мазилка на стените.

Накрая Кени отмести недоизядения си паниран сладолед с хрупкава коричка, поръсен с канела, и плати сметката, въпреки протестите й, че тя черпи.

— Наближава десет – отбеляза той. – Време е да тръгваме. Ако, разбира се, не си размислила.

— В никакъв случай! – малко високо възкликна тя и тутакси снижи глас. – Не съм размислила. – Изправи се и стаята се завъртя бавно пред очите й.

— Внимателно – предупреди я той, улови ръката й и я поведе към изхода на ресторанта. Пътьом Кени поздрави безбройните фенове, жадни за вниманието му.

Ема очакваше, че свежият въздух ще я ободри, но явно бе сгрешила. Светлините на паркинга се застрелкаха с опасна скорост около нея и в замаяното й съзнание се мярна мисълта, че май е попрекалила с пиенето.

— Кени, ти така и не ми каза защо са те отстранили.

— Защото отговорът едва ли ще ти хареса.

Искаше й се да разпери ръце, да прегърне нощта, да прегърне него.

— Тази вечер няма нищо, което да не ми хареса.

— Добре тогава… освен всичко останало, ударих жена.

Това бе последното, което си спомняше.

Ема чу шума на течаща вода и реши, че второкласничките отново са пуснали маркуча под прозорците на къщата й. Обичаха да пълнят ваната за птици, но после постоянно забравяха да затворят крана. Смръщи вежди, опитвайки се да формулира думите, с които да ги смъмри, но езикът не й се подчиняваше.

Шуртенето спря. Тя се сгуши по-удобно в широкото легло.

— Ема?

Младата жена отлепи с мъка едва-едва клепачи и видя бял таван. Твърде бял таван, за да принадлежи на скъпата на сърцето й малка къща. И къде се бе дянала пукнатината на леглото, приличаща на цветно листенце?

— Ема?

Тя се насили да отвори докрай клепачи и видя Кени да прекосява стаята. Ходилата му затъваха в дебелия килим, докато приближаваше към леглото. Какво търсеше Кени в дома й?

Една кърпа бе увита около бедрата му, а друга – преметната върху раменете. Косата му бе мокра и разрошена.

Светът бавно си дойде на мястото и Ема осъзна, че се намира в неговия дом. В неговото легло.

От устните й се изтръгна тих стон.

— Стани и посрещни с бодрост и енергия новия ден, кралице Елизабет.

— Какво правя тук? – изграчи тя.

— Долу те очаква пълна кана с прясно сварено кафе, което мисля, че ще ти се отрази добре. Определено не издържаш на пиене.

— Моля те… – отрони с мъка тя, докато оглеждаше смачканите чаршафи. – Кажи ми, че не ти дължа трийсет долара.

— Сладурче, след това, което се случи миналата нощ, аз съм ти длъжник.

Нещастницата изпъшка и зарови лице във възглавницата.

Кени се засмя.

— Трябва да призная, че се оказа истинска тигрица между чаршафите.

Тя се насили да го погледне, после отново се отпусна върху възглавниците, съзряла дяволития блясък в очите му.

— Спести си силите. Нищо не се е случило.

— И откъде знаеш?

— Още се държиш на крака.

Нова порция смях.

Като се имаше предвид разлюляното състояние на мозъка й, Ема смяташе, че отговорът й е достатъчно дързък, ала се чувстваше твърде потисната, за да изпита удоволствие от остроумието си. Седна с мъка в леглото и видя, че беше по тениска с логото на Тексаския университет, със сутиен и бикини. В момента нямаше сили да мисли как е свалила останалите си дрехи.

— Искаш ли да ти пусна душа?

Тя се запрепъва към банята с изражението на осъдена на смърт.

— Сама ще го пусна. Донеси ми кафе.

— На вашите заповеди, ваше благородие.

Ема затвори вратата на банята, смъкна тениската през глава, свали сутиена и се извърна към мивката.

И нададе пронизителен вик.

От другата страна на вратата Кени се ухили, докато слушаше как викът на Ема преминава в жални хлипания. Усмивката му стана още по-широка, но тутакси бе изместена от гримаса, когато чу трополене по стълбите.

— Мамка му!

Вратата на спалнята се разтвори със замах и вътре влетя великолепна брюнетка с мастилено черна коса и фигура на модел.

— Исусе, Кени! Да не би този път да си убил някого?

Ема изхвърча от банята, увита в голяма кърпа, с очи с размерите на водно препятствие на игрище за голф.

— Какво си направил смен?!

— Ема, за мен е чест да те запозная с малката ми сестра Тори. Тори, това е лейди Ема Уелс-Финч.