[* Един от трите вида стикове за голф (уудове, айръни и патъри или пътъри), използват се за къси и точни удари, на по-кратки разстояния. – Б. пр.]

Ема я дари с приветлив, както се надяваше, но сдържан поглед. Не изпитваше никакъв интерес да наблюдава как Кени Травълър върти айръна.

Докато не го видя.

Макар че все още беше със светлокафявите шорти, бе заменил ботите с обувки за голф, а вместо тениската с логото на Тексаския университет носеше тъмнокафява риза за голф с друго лого, но Ема беше твърде далеч, за да го разчете. Движеше се с изисканата грация на диво животно, докато удряше топка след топка. Топките летяха от тия* и се извисяваха толкова високо, че Ема не виждаше къде се приземяват. Не беше изненадана от грациозността му, но демонстрацията на сила от такъв безкрайно мързелив мъж толкова я изуми, че й се зави свят.

[* Всяка дупка в голфа се играе със започване от старта, който се нарича „тий”. – Б.пp.]

Той оставаше пълна загадка за нея. Ема имаше усещането, че зад привидно ленивата му външност, спокойна като повърхността на гладко езеро, бушуват тъмни водовъртежи, но тя нямаше представа колко дълбоки бяха и колко надалеч стигаха. Замисли се за това, което й бе казал по-рано в колата, давайки й съвсем ясно да разбере, че все още иска да я отведе в леглото си. Каква разлика има дали съм професионален жиголо, или професионален голфър? Разполагам с необходимото оборудване и с радост щети позволя да се възползваш от него.

Но имаше разлика. Някак си щеше да съхрани самоуважението си, ако заплати за услугите му, но не би могла да запази достойнството си, ако се превърне в една от възторжените групарки на този богат, професионален спортист, който ще я гледа с тайно презрение.

През целия ден се опитваше да не мисли за изминалата нощ, но докато ядеше сандвича с печено пилешко и го наблюдаваше как хвърля топка след топка, силата, струяща от него, я сгря и я изпълни с трепетно вълнение. Младата жена се застави да мисли логично. Една татуировка и смяна на гардероба нямаше да са достатъчни, за да обезкуражат напълно Хю Холройд, а просто ще го накарат да се замисли.

От самото начало знаеше, че трябва да направи нещо много по-драматично. Да си намери любовник? От известно време идеята я глождеше упорито и не й даваше мира. Но не Кени Травълър. След това, което се случи снощи, би било неморално. Не можеше да обясни точно защо – просто го знаеше и толкоз. Трябваше да намери някой друг.

Мисълта толкова я разстрои, че Ема изгуби апетит. Кени не беше от най-почтените мъже, нито заслужаваше доверие, но несъмнено бе секси и невероятно привлекателен, и въпреки ненавистта й към подобни вятърничави плейбои, й се искаше да бъде с него.

Забоде мрачно вилица в сандвича, сетне помоли сервитьорката за чаша чай, който не й се пиеше. Беше готова на всичко, за да отвлече вниманието си от дразнещо възбуждащата атлетична фигура на игрището.

Кени я остави в хотела, преди да се прибере, за да се преоблече в това, което той нарече „подходящо татуировъчно одеяние”. В седем и половина Ема слезе да го чака във фоайето на хотела. Огледа се, за да се опита да отгатне дали някой от присъстващите наоколо има вид на частен детектив, но видя само бизнесмени и туристи. Кени мина през въртящата се врата. Беше облечен в тъмносин панталон и бяла тениска с поредното рекламно лого. Тя се запита дали изобщо има дрехи, които не рекламират някакви продукти.

Щом я видя, Кени застина на място.

— Какво, дявол да го вземе, си направила със себе си?

— Кой е Антихриста?

— Сега не става дума за това – говорим за факта, че преди няколко часа оставих в хотела Мери Попинс, а сега заварвам Мадона. – Огледа новия й тоалет, купен в един от десетте евтини бутика в търговския център. Черната тясна рокля без ръкави, с цип на гърба, беше скандално къса и прилепваше плътно по тялото й. С отворен цип. Или поне достатъчно, за да докладват в Лондон.

— Нима? Смяташ, че приличам на Мадона?

— Изобщо не приличаш на Мадона – изръмжа тихо Кени, така че само тя го чу. – По-скоро приличаш на Мери Попинс с нимфомански наклонности. Нямаше нищо лошо в дрехите, с които беше облечена днес, така че искам незабавно да се преоблечеш.

— Господи, Кени, звучиш като разгневен баща.

Той се смръщи още по-заплашително.

— Доставя ти удоволствие, нали? Умираш си от кеф да се размотаваш наоколо в това парцалче, което не оставя нищо на въображението.

— Не е чак толкова зле, не мислиш ли? – Може би беше прекалила. Ако плейбой като Кени Травълър смяташе, че е облечена твърде крещящо, може би й трябваше нещо по-семпло. Затвори решително ципа докрай. – Ето, готово.

Той продължи да я съзерцава критично.

— Гримирала си се.

— Винаги се гримирам.

— Но никога не си била толкова наплескана.

— Гримирана съм с вкус и не се опитвай да ме уверяваш в обратното.

— Не става дума за това.

— А за какво?

Кени отвори уста, за да отговори, но само безпомощно поклати глава.

— Нямам представа. Зная само, след случилото се миналата нощ, манията ти да си направиш татуировка, а сега и това, че започва да ме обзема наистина лошо предчувствие. Едно е да му поотпуснеш малко юздите по време на ваканция; съвсем друго – да се превърнеш в съвършено различен човек. Предлагам да ми обясниш какво точно се твори в малката ти глава.

— Нищо особено.

Той я дръпна настрани, като продължи да говори с нисък глас:

— Виж, Ема. Нека бъдем откровени. Теб те сърби на едно определено място и искаш да го почешеш – напълно разбираемо – но не можеш с лека ръка да позволиш да те чеше първият срещнат. Да се разхождаш наоколо в този вид, е все едно да се изтъпаниш на търг и да си лепнеш етикет: „Продава се”.

— Глупости. Нали ще бъдеш с мен през цялата вечер? Как може да се случи нещо лошо? – попита тя с невинна физиономия и се запъти към изхода.

— Не става дума за това – отново процеди Кени и тръгна след нея. – Иди да се преоблечеш и аз ще те заведа на вечеря в страхотен мексикански ресторант.

— Страх те е да не развалиш репутацията си, като се покажеш в компанията на лека жена?

— Отнася се за теб, а не за мен.

— Мисля, че съвсем ясно дадох да се разбере, че държа на своето. – Тя му се усмихна мило, за да покаже, че не таи лоши чувства и закрачи към паркинга. По пътя закопча три големи халки зад миниатюрните сребърни обеци на ушите си.

Кени я настигна.

— Отказвам да отговарям за последствията. Когато следващия път говориш с Франческа, бъди така добра да й обясниш, че съм се опитал с всички сили да влея малко здрав разум в главата ти.

Ема го изчака, докато изкара колата си от мястото, забранено за паркиране.

— Кой е Антихриста?

— Човек, чието име не желая да произнасям. Как мина посещението ти в Историческото общество? – смени Кени темата. – Откри ли нещо ново за лейди Сара?

— Ново потвърждение, че е била поразително наблюдателна и точна. Описанието й на празненството по случай железопътната линия напълно съответства на всички останали източници, но тя дава много повече подробности.

Той прояви интерес към методите на изследването й и без да се усети, Ема бъбри през целия път до ресторанта. Засрами се, когато видя, че са пристигнали.

— Извинявай. Понякога прекалено се увличам.

— Нямам нищо против – увери я Кени, докато вървяха към ресторанта. – Обичам историята. И харесвам хората, които обичат работата си и я вършат с удоволствие. Твърде много нещастници прекарват живота си, занимавайки се с неща, които мразят. – Отвори вратата и я задържа любезно. – Обзалагам се, че си била много добра преподавателка, преди търговците на жива плът да те набележат и да те превърнат в директорка.

Тя се усмихна.

— Обичам да влизам в клас. Но да си директорка, има своите предимства.

— Да, всички онези кожи и диамантени гривни.

— „Сейнт Гъртруд” е прекрасно старинно място, но тя се нуждае от модернизация. А аз обичам предизвикателствата.

— Тя?

— Трудно е да го обясня. За мен училището е като живо, прилича на мила стара баба. „Сейнт Гъртруд” е много специална.

Кени я изгледа любопитно, но в този момент към тях приближи хостесата, поздрави го по име и ги поведе към масата им.

6

Ресторантът се помещаваше в несиметрично разположена стара сграда с пристройки, със скърцащи подове и малки помещения, боядисани в землисти цветове. Съпровождани от апетитните аромати на подправки и печено месо, двамата се отправиха към едно от помещенията в дъното. Някои от посетителите подвикваха поздравите си към Кени, а други ставаха, за да го видят по-добре. Това внимание, както и случилото се по-рано в Търговския център за сетен път убедиха Ема колко голяма знаменитост беше Кени Травълър и тя изведнъж се притесни. Какво ужасно престъпление бе извършил, за да се поддаде на шантажа на Франческа?

Хостесата ги поведе към маса в дъното, застлана със зелена покривка на широки оранжеви и червени ивици, досущ като десен на тента. Стените с груба кафява хоросанова замазка бяха украсени с мексикански рекламни плакати от началото на века.

Появи се сервитьор с кошничка чипс и малка бутилка със салца сос. Кени тутакси го отпрати за по-лют вариант, поръча за себе си бутилка бира „Дос Екуис” и екстра двойна „Маргарита” за нея.

— Двойна е достатъчно.

— Екстра двойна – повтори Кени на сервитьора, който кимна и се изпари, очевидно изгарящ от нетърпение да обслужи най-знаменития клиент на ресторанта.

— Защо продължаваш да сменяш поръчките ми? Не искам да пия толкова много.

— А ти продължаваш да забравяш за онези игли. След няколко часа ще ти правят татуировката, за която толкова настояваш, а от това, което съм чул, процедурата е дяволски болезнена. Съвсем сериозно ти препоръчвам да си в почти опиянено състояние, все едно са ти сложили упойка.