За съжаление, Ема не можа да измисли план, който да й позволи да остане в „Сейнт Гъртруд”. Беше немислимо Хю Холройд да позволи на жена с опетнена репутация да остане в училището, но тя щеше да си намери работа някъде другаде. Всички в „Сейнт Гъртруд” се бяха грижили за нея, когато Ема бе едно малко беззащитно момиченце, и сега бе неин ред да стори същото.

5

Когато слезе във фоайето на хотела, Ема видя, че непознатия мъж с твърд поглед и строго стиснати устни, който я бе докарал предишната вечер в хотела, бе изчезнал и дружелюбният безделник бе заел мястото му. Но този път не можеше да я заблуди.

За миг младата жена забрави какъв измамник бе той и си позволи да се наслади на красивата гледка. Беше зарязал стетсъна и вълните на гъстата му черна коса блестяха на слънчевите лъчи, танцуващи във фоайето. Носеше избеляла тениска с логото на Тексаския университет, светлокафяви шорти и износени кафяви боти, от чийто горен ръб се подаваха един-два сантиметра снежнобели чорапи.

Разсъдъкът й се завърна скорострелно, когато ъгълчето на устата му се изви присмехулно.

— Добро утро, лейди Ема. Радвам се да видя, че не сте забравили чадъра. Сигурно по някое време на годината ще завали.

Тя сведе поглед към пъстроцветния си чадър, сякаш недоумяваше как се е озовал в ръката й, сетне го дари с жизнерадостна усмивка и с подчертан жест насочи края му към вратата.

— Тогава да тръгваме.

Изпита леко злорадство, като видя как се присвиха очите му.

— Първо закуската. После работата.

— Аз вече закусих.

Той я огледа лениво от глава до пети с неустоимите си теменужени очи.

— Само не ми казвайте, лейди Ема, че сте забравили кой ви плаща – изрече с подчертано провлачен тон, явно решил да я сложи на мястото й.

Трябваше да го очаква.

— Смятам тази сутрин да похапна палачинки с боровинки. – Пръстите му се обвиха около ръката й над лакътя. – А вие?

Ема се зачуди дали да не го уведоми за приятния си разговор с Франческа преди по-малко от половин час и да вметне между другото, че във всеки момент може да позвъни на скъпата си приятелка, но се разколеба. Може би щеше да е по-разумно да запази тежката артилерия за по-големи битки. Пък и нямаше значение дали тази сутрин ще закуси два пъти.

Докато се настаняваха в сепарето в кафенето, тя се замисли за лудостта, която едва не бе извършила вчера с този мъж, питайки се дали часовата разлика не бе замъглила здравия й разум. Какво се надяваше да постигне, скачайки в леглото с Кени Травълър по-малко от дванайсет часа след пристигането си в тази страна? Ако възнамеряваше да преспи с някого, първо трябваше да се увери, че копоите на Хю са на своя пост. Подобни импулсивни действия не й бяха присъщи и това я обезпокои.

— За мен само чай – каза тя на сервитьорката, дошла да вземе поръчката им.

— Отличен избор – засия одобрително Кени насреща й. – Но добавете палачинки с боровинки и резен бекон. За мен същото, но забравете за чая и наблегнете на кафето.

Той съзнателно я провокираше, но Ема само се усмихна невъзмутимо.

— Ако обичате, заменете палачинките с препечени филийки, а бекона с купичка с ягоди.

Изтормозената сервитьорка му наля кафе и побърза да се отдалечи, преди някой от двамата да внесе още усложнения в поръчката.

Чакаше ги доста работа и на Ема й бе писнало от глупостите му. Позволи си само един миг, за да се полюбува на свежите цветя край вратата, преди да мине на въпроса.

— Намери ли студио за татуировки?

— Никакви татуировки. Цялата идея е абсурдна.

— Ще си направя татуировка. И то още днес. Това не подлежи на обсъждане.

Тя се съмняваше, че една татуировка ще се окаже достатъчна, за да развали годежа, но може би щеше да накара Хю да се усъмни в правилността на избора си. Огледа кафенето, питайки се дали някой от мъжете наоколо, скрили лица зад вестниците си, е нает да я следи. Никой не й се стори подозрителен, но нито за миг не бе повярвала, че Хю ще я остави без контрол през тези две седмици. Фактът, че толкова лесно я бе открил тази сутрин, недвусмислено го доказваше.

— Как една уважавана директорка ще се появи пред малките си ученички, издокарана с татуировка? – поинтересува се Кени.

Ема никога нямаше да се появи пред малките си ученички, но нямаше намерение да му го казва.

— Това ще им помогне да ме почувстват по-близка.

— Ако това е целта ти, защо не си направиш пиърсинг на езика? Или не си боядисаш косата в пурпурно?

Ема бе обмисляла идеята за пиърсинг, но се страхуваше от инфекция, а боядисването на косата й в някоя ярка окраска щеше да е прекалено очевидно. Една малка татуировка беше всичко, което можеше да си позволи. Хю трябваше да повярва, че се е излъгал в нея, а не да я заподозре в подмолни и съзнателни манипулации, иначе щеше да изравни „Сейнт Гъртруд” със земята. Сервитьорката се появи с нейния чай, после изчезна.

— И на кое място възнамеряваш да си направиш татуировката?

— Върху ръката, над лакътя. – След като всичко свърши, ще й се наложи до края на живота си да ходи с дълги ръкави.

— Дамите не си правят татуировки върху горната част на ръцете. Предпочитат глезена, отзад на рамото или, ако наистина искат да бъдат дискретни – и тъкмо това бих препоръчал в твоя случай, ако възнамерявах да ти дам съвет, което не правя – върху гърдите.

Чашата застина на половината път към устните й. Само една-единствена дума бе достатъчна, за да се възкреси усещането за коприната, плъзгаща се по кожата й, топлината на устата му, за устните му, смучещи зърното й.

Той, разбира се, отлично знаеше как й въздействат думите му.

— Нима? – Тя се насили да раздвижи ръката си, поднесе чашата към устата си, отпи малка глътка и я остави върху масата. – Е, сигурна съм, че ти знаеш всичко по въпроса.

— Още си бясна заради снощи, нали?

— По – скоро обидена, господин Травълър. Директорките на училища никога не беснеят.

Кени се подсмихна, сетне я изгледа с момчешка настойчивост.

— Ще попълниш ли празнотите в разсъжденията ми? Доколкото разбирам, ти си една много мила неомъжена дама, на която й се иска да разнообрази малко сексуалния си живот. Напълно естествено. Ала у дома, в Англия, трябва да се грижиш за репутацията си, затова със сигурност там не можеш да си позволиш рисковани експерименти. Но във великия и необятен щат Тексас никой няма да обърне внимание на подобни волности. Ето какво ми се ще да разбера: каква разлика има дали съм професионален жиголо, или професионален голфър? Разполагам с необходимото оборудване и с радост ще ти позволя да се възползваш от него.

— Много великодушно от твоя страна, че ми предлагаш да се възползвам от играчките ти, но истината е, че… не бих ти позволила отново да ме докоснеш, дори да беше последният мъж на тази земя.

В мига, в който изрече думите, в главата й пронизително завиха тревожни сирени. Този мързелив глупак, който изобщо не беше глупак, печелеше насъщния си, състезавайки се с ловки и находчиви противници, и освен ако не се бе заблудила, Ема видя очите му да проблясват оживено. Явно бе приел думите й като предизвикателство и бе готов да откликне.

— Е, както се казва, ще поживеем и ще видим, нали, лейди Ема?

За късмет, в този момент се появи сервитьорката с поръчката им. Ема изяде почти всички ягоди, но с мъка преглътна няколко хапки от препечената филийка. Кени омете палачинките до троха, сетне грабна остатъка от филийката й.

— Това не е хигиенично – изтъкна тя.

— Миналата нощ вече си обменихме достатъчно микроби, така че не се тревожа особено за това.

Нямаше да му позволи да я накара се почувства неудобно, припомняйки й онези бавни, страстни целувки.

— Истинско чудо е, че не си надебелял при количествата храна, които поглъщаш.

— Всеки ден изгарям безброй калории.

— И какво по-точно правиш?

— Мързелуването е тежка работа.

Ема прикри неволната си усмивка и тутакси се притесни. Не биваше да се отплесва и да се поддава толкова лесно на измамния му чар.

— Ако не желаеш да ми помогнеш да намеря студио за татуировки, ще потърся в телефонния указател. А междувременно смятам да пообиколя магазините.

— Мислех, че това твое пътуване е с изследователска цел. – Той даде знак на сервитьорката да му донесе сметката.

— Такова е, но проучването няма да заеме цялото ми време. Този следобед планирам да прекарам няколко часа в сградата на Историческото общество на Далас. Уговорила съм се да прегледам някои от документите им. Освен това имам малко работа в Остин, в университетската библиотека, както и в Сан Антонио.

— Разкажи ми нещо повече за тази дама, чийто живот изследваш.

— Лейди Сара Торнтън? Пиша статия за нея за списанието „Ню Хисториан”. Въпреки че вече не преподавам история, продължавам с научните си изследвания. Лейди Сара е била необикновена жена, аристократка, но доста независима за своето време и невероятно любознателна. Пътешествала е из тези места през 1872 година.

— И е пътувала сама, нали? – отбеляза Кени многозначително.

— Лейди Сара е била много по-смела от мен. Пътеписите й са изключително интересни, защото е видяла Тексас не само с очите на жена, но и на чужденка. Била е в Далас в същия ден, когато на гарата в Хюстън е пристигнал първият влак. Описанието й на празника, устроен по този повод, и барбекюто с бизонско месо е удивително живописно.

Той хвърли няколко банкноти на масата и стана.

— Струва ми се много странно, че една дама от деветнайсети век е притежавала достатъчно храброст и авантюристичен дух, за да пътешества сама из Тексас, а една съвременна и независима жена като теб се страхува.

— На лейди Сара не й се е налагало да си има работа с автомобили – изтъкна Ема, докато го следваше.

„Освен това лейди Сара не е била принудена да хвърля в смут някакъв херцог, пътувайки открито в компанията на привлекателен мъж.”