Тя нищо не отвърна.

— Добре, признавам, че малко се пошегувах с теб, като се престорих, че търгувам с плътта си. Обаче не очаквах да вземеш приказките ми на сериозно. А когато го стори… какво пък, аз съм най-обикновен човек и преди да ме заклеймиш като типичен мъж, ти предлагам да се погледнеш внимателно в огледалото. А след това си представи какво би изпитала, ако беше на мое място и срещнеш някого с твоята външност.

Колко безсърдечно и жестоко от негова страна да й се подиграва, задето не е красива. Повече не можеше да се сдържа.

— Никога не бих излъгала! Ако бях мъж, никога не бих унизила друго човешко същество, както направи ти.

— Унизил? – Кени прозвуча искрено оскърбен, но тя си припомни колко добър актьор беше той. Колата мина през поредица от порти и излезе на по-оживена улица. – Случилото се няма нищо общо с унижението. Има общо с появилата се възможност – признавам, че се възползвах – но най-вече е свързано със страстта.

— Моля ви, господин Травълър, не съм вчерашна. Това няма нищо общо със страстта. Вие сте богат и красив професионален спортист. Сигурна съм, че можете да имате всяка жена, която пожелаете. Едва ли ви е нужна застаряваща учителка.

— Мисля, че мога да разпозная собствените си чувства! А и трябва да признаеш, че ти доста ме улесни. Макар да ми е абсолютно непонятно защо трябва да плащаш за мъж.

— Да, наистина те улесних. При това доста.

Кени спря на червения светофар и я погледна.

— Виж, Ема, не съм искал да те оскърбя. Признавам си, доста се увлякох. Но ти умираше от желание да се позабавляваш за една нощ с непознат и честно казано, аз не виждам нищо лошо в това.

— Ти ме излъга за всичко. Ти си прочут професионален голфър, а не придружител. И според заглавието на онази корица си милионер. – Изведнъж я осени прозрение. – И онази къща изобщо не е на твой приятел. Твоя е, нали? Всичко, което ми наговори, е било лъжа.

— Ти ми лазеше по нервите – призна негодникът и подкара от кръстовището.

— Аз! Аз не съм направила нищо.

— Ето това е опашата лъжа! Ти започна да ме командваш от мига, в който ме видя, съставяше дневен ред, раздаваше заповеди и ме ръгаше с онзи чадър.

— Никога не съм те ръгала с чадъра.

— Имах такова чувство.

— Извинявай – процеди тя ледено.

— Добре. Аз също се извинявам, така че сме квит.

— Нищо подобно.

За пръв път Ема се замисли за ролята на Франческа в цялата история. Но докато си припомняше разговора им, не се сещаше Франческа да й е споменавала, че Кени е професионален придружител. Тъкмо обратното, тя го бе описала като свой приятел. Тогава откъде й бе хрумнало, че той е жиголо? Тя съвсем ясно си спомняше, че бе попитала Франческа дали седемдесет и пет долара на ден е достатъчно заплащане.

Чак сега в съзнанието й изплува смехът на Франческа.

— Кажи му, че аз съм казала, че тарифата му е петдесетачка на ден. – Приятелката й, естествено, изобщо не е имала представа до какво ще доведе тази нейна невинна шега.

Но Ема нямаше повече сили да спори с него.

— От тази работа нищо няма да излезе, господин Травълър. Очевидно е, че не ме харесвате, а аз определено не понасям…

— Това не е съвсем вярно. Когато не размахваш онзи чадър и не ми нареждаш какво да правя, компанията ти ми доставя истинско удоволствие. – Той свърна по четири лентовата магистрала. – С теб поне не е скучно, което почти не може да се каже за хората, с които се срещам.

— Поласкана съм. Но горчивата истина е, че и двамата няма да можем да забравим лошото начало на запознанството ни. Още утре сутринта ще се обадя на Франческа и ще я помоля да ми препоръча някой друг, който може да ми помогне. Не е нужно да се виждаме отново.

Колата намали скорост.

— Ще се обадиш на Франческа?

— Ще й кажа, че имаме несъвместимост на характерите. Тя ще разбере.

— Аз… ъ… предпочитам да не замесваме Франческа в тази история.

— Не мога да не го направя. Тя настоя да й позвъня веднага щом пристигна и да й кажа как съм се устроила.

— Не се и съмнявам – промърмори Кени и я изгледа преценяващо. – Ето какво ти предлагам. Аз ще ти плащам по сто долара на ден, ако ми позволиш да остана твой екскурзовод. Ще ти бъда шофьор и ще те возя, където пожелаеш. Ти трябва единствено да се наслаждаваш на природните красоти и историческите забележителности и да продължиш да докладваш на Франческа, че всичко е наред и ние се разбираме отлично.

Ленивият идиот се бе изпарил. Мястото му бе заел решителен непознат с твърдо стиснати челюсти и напрегнат поглед. Отне й секунда, за да подреди парченцата от мозайката.

— Франческа те държи с нещо, нали? Точно заради това си се съгласил да изпълниш молбата й.

— И така може да се каже. – Спътникът й отби от магистралата по страничен път, после зави към паркинга на разкошен хотел.

— Какво е то?

— Мисля, че тази вечер и за двама ни мелодрамата беше повече от достатъчна.

— Напълно съм съгласна.

— Сто долара на ден. Съгласна ли си?

Ема го зяпна като хипнотизирана. По лицето му нямаше и следа от закачливото изражение, а вечно ухилената му уста представляваше тънка линия. Този мъж бе свикнал да получава това, което желае.

Сега Ема осъзна, че го бе подценила от първия миг на срещата им, и се запита колко още хора бяха сторили същото. Самата тя никога повече нямаше да повтори същата грешка.

— Двеста – чу се да изрича само за да му натрие носа. – Плюс разходите. – Една част от нея се питаше дали окончателно не се е побъркала, но друга направо бе отмаляла от обзелото я облекчение. Не беше сигурна дали този Аполон го осъзнава, или не, но за следващите две седмици тя бе придобила пълен контрол над него. От този момент Ема притежаваше Кени Травълър, а след всичко, което й бе причинил тази вечер, тя не изпитваше ни най-малки угризения на съвестта и бе твърдо решена да го използва, за да постигне целта си.

Ако съдеше по мрачната му физиономия и буреносно смръщените вежди, докато спираше под покрития параден вход на хотела, не му бе отнело много време, за да разбере промяната в съотношението на силите.

— Ще ти наема стая – процеди той. Напрежението беше изострило мекия му провлачен тексаски говор. – И искам да ми обещаеш, че утре в девет сутринта ще ме чакаш във фоайето на хотела.

— О, не се съмнявай, ще бъда там.

Новопридобитата й увереност явно бе проличала в погледа й, тъй като очите му се присвиха и точно в тази секунда Ема се закле, че ще узнае с какво Франческа го държи в ръцете си.

Десет минути по-късно пиколото я съпроводи до великолепен и очевидно много скъп апартамент на десетия етаж. За миг младата жена почти изпита вина, но чувството много бързо изчезна. Отлично разбираше кога я подкупват, а Кени Травълър просто се опитваше да й се подмаже и да я размекне. Нямаше да се получи, но засега не беше нужно той да го знае.

На следващата сутрин я събуди звънът на телефона. Тя отметна непокорните къдрици от лицето си и докато се протягаше към слушалката, погледна към часовника. Показваше 6,18.

— Ало.

— Ако обичате, изчакайте секунда. Търси ви негова светлост херцог Бедингтън.

Ема се отпусна отново върху възглавниците. Беше се чудила колко време ще му е нужно, за да я открие. И докато чакаше, събитията от изминалата нощ изплуваха с такава настойчивост в съзнанието й, че тя почти се зарадва, когато познатият глас ги разпръсна.

— Ема, скъпо мое момиче. Къде беше? Да те открия, бе истинско изпитание за възможностите ми.

Тя потръпна отвратено от носовите звуци на Хю Уелдън Холройд, единадесети херцог на Бедингтън, удивително приличащ на Хенри VIII не само външно. Същият не само беше собственик на земята, върху която бе построено училището „Сейнт Гъртруд”, но преди осем месеца, след смъртта на майка си, вдовстващата херцогиня, стана главният му дарител.

— Добро утро, ваша светлост.

— Е, без формалности, скъпа моя. Можеш да ме наричаш Хю, разбира се, единствено насаме. – Той замълча за миг и Ема съвсем ясно си представи как тъпче препечена пшеничена питка между месестите си устни. Не че Хю се тъпчеше. Въпреки че консумираше огромни количества храна, маниерите му бяха безупречни. Веднъж бе омел цял поднос със сандвичи със следобедния чай, без да изпусне нито трошичка. Стриктното спазване на етикета за него беше не по-малко важно от титлата му.

— Ема, Ема, струва ми се, че имаме малко разминаване в комуникацията. Нали се разбрахме да ми се обадиш, когато пристигнеш и се настаниш. Длъжен съм да те уведомя, че срещнах известни трудности, докато те открия.

— Съжалявам – излъга тя най-безочливо. – Бях толкова уморена, че ми е изхвръкнало от главата.

— Напълно разбираемо. Надявам се, че добре си се наспала.

— Да, отлично.

Дружелюбният му миролюбив тон ни най-малко не я заблуди. Ема вече бе разбрала, че херцог Бедингтън е мъж, готов на всичко, за да получи това, което желае. Само при мисълта за двете му покойни жени цялата изтръпваше. Не че имаше нещо подозрително в смъртта им – едната бе починала при раждане, а другата бе затрупана от лавина, докато карала ски по време на почивка в Алпите. Но като прибавеше всичко накуп: поразителната му физическа прилика с Хенри VIII, безвременната смърт на съпругите му и двете дъщери, набутани в частно училище, далеч по-престижно от „Сейнт Гъртруд”, кожата й настръхваше.

— Ти ми каза, че си наела шофьор, ала си пропуснала да споменеш, че той е един от най-известните голфъри в света. Зная колко си наивна, скъпа моя, затова съм сигурен, че дори и през ум не ти е минала мисълта, че подобно действие е неблагоприлично и напълно неприемливо.

За миг Ема се изпълни със злорадо задоволство.

— Моля ви, не се безпокойте, ваша светлост. Моята приятелка Франческа ми го препоръча. – Не си даде труд да го попита как е узнал, че Кени ще я придружава, тъй като Хю Холройд не беше мъж, който ще остави нещо на случайността. От мига, в който му съобщи за пътуването си, тя бе сигурна, че той ще пусне някой по петите й.