Подхвана с пръст края на черния копринен халат и го дръпна рязко. Платът се закачи на зърното й, после се плъзна настрани, откривайки белоснежното полукълбо, нашарено с фини сини венички, увенчано с нацупена светлорозова пъпка, обрамчена от черна коприна, мамеща го като зрял плод. Кени се наведе, за да го вкуси.

Ема почувства как устните му докосват зърното й и забрави да диша. Устните му се сключиха около зърното в топла хватка. Върхът на езика му се движеше напред-назад. Тя имаше чувството, че всеки миг ще полети и пръстите й се вкопчиха здраво в копринената завивка на леглото като в надеждна котва.

Той започна да я смуче.

Тялото й тръпнеше, обливано от горещи и ледени вълни. Сълзи замъглиха очите й. Искаше това никога да не свършва. Щеше да умре, ако той спре. Кени вече не беше разхайтен красавец, нает от нея за една нощ. Вместо това се превърна в първия й любовник. Нежен и внимателен. Безкрайно скъп.

Костите й сякаш се топяха в леглото. Тя почувства лекото одраскване на нокътя на палеца му през коприната, покриваща другото й зърно и тялото й отново пламна.

— Не мога… не мога да понеса това – пророни Ема задавено.

В отговор той засмука още по-настървено. Пое другото й зърно между пръстите си и го стисна…

Това бе най-сладката болка, която някога бе изпитвала. Изпод клепачите й потекоха солени сълзи и покапаха върху възглавницата. На ръба на екстаза, Ема разтвори крака, безмълвно подканяйки ръката му да я докосне там. Съвсем леко. Само да я погали. Повече не й бе нужно.

Той отново стисна зърното й и тя тихо изхлипа.

Кени вдигна глава и се намръщи, щом съзря сълзите й.

— Заболя ли ви?

Не беше способна да му отвърне. Вместо това лежеше като последна развратница, с разголени гърди, с влажни и щръкнали зърна, с разтворени бедра под смачканата коприна.

Видя, че панталона му е разкопчан, ала черните копринени боксерки скриваха внушителната му мъжественост. Ема се опита да поеме достатъчно въздух, за да го помоли да не спира, да я докосне отново, да свали този панталон и да изгори черните боксерки.

Той се отдръпна към ръба на леглото и прокара ръка през разрошената си коса.

— Какво ще кажете, дали да не позабавим малко темпото? – Гласът му прозвуча дрезгаво, излизайки с усилие през стегнатото му гърло.

— Не! – извика тя и седна в леглото.

Кени я зяпна смаяно.

Ема облиза устни. Изтри сълзите си с ръкава на халата. Пое дълбока глътка въздух. Забрави да прикрие гърдите си с коприната.

— Не. – Подви крака. – Всичко… всичко е наред.

— Май се поувлякох.

— Всъщност не сте. Искам да кажа, направихте го, но… аз не бях… тоест харесваше ми, че вие…

Мили Боже, какви ги плещеше? Тя се озърна, за да събере мислите си, и осъзна, че в стаята се чува тиха музика. Пое дълбоко дъх и се огледа за подробности. На шкафа върху купчина монети лежеше портфейл. На пода бяха захвърлени чорапи. Зад тях се виждаха полуотворените огледални врати на гардероба.

Ема отново пое дъх.

Върху нощното шкафче имаше пръснати няколко книги, сред които „Биография на Теодор Рузвелт” и том от „История на Тексас”. Няколко списания за голф. Върху корицата на най-горното имаше снимка на мъж, който й се стори познат. Лице, което сякаш разпозна.

Странно. Кого би могла да познава…

Вгледа се по-внимателно и цялата кръв се отдръпна от лицето й.

4

Ема не помнеше да е вземала списанието, но по някакво чудо то се бе озовало в ръцете й. Докато се взираше втренчено в корицата, огромните заглавни букви плуваха пред очите й.

ЛОШОТО МОМЧЕ НА ПГА КЕНИ ТРАВЪЛЪР В ОТКРОВЕН РАЗГОВОР ЗА СВОЯТА ИГРА, ПОЛИТИКАТА НА ТУРНИРИТЕ И МИЛИОНИТЕ СИ!

— Ъ…Ема?

Тя се отдръпна колкото е възможно по-далеч от него и със свободната си ръка загърна краищата на халата.

Фотографът бе уловил момента, когато Кени замахваше към топката. Тялото му бе извито в грациозна дъга, а стикът висеше във въздуха. ЛОШОТО МОМЧЕ НА ПГА КЕНИ ТРАВЪЛЪР…

Огнените пипала на гнева пъплеха в нея. До този миг смяташе, че нищо не би могло да бъде по-болезнено от унижението, което бе преживяла, когато сподели чувствата си с Джеръми Фокс, но случилото се сега беше много по-ужасно. Едва ли на земята можеше да се намери по-глупава и наивна жена от нея. Той не беше професионален придружител! Той беше известен спортист и милионер, който я бе съблазнил.

Младата жена захвърли списанието, скочи от леглото и препъвайки се в мебелите, се втурна към банята, за да си вземе дрехите.

— Не мислите ли, че трябва да поговорим? – извика Кени след нея.

Тя мина покрай него, притиснала дрехите към гърдите си, и се насочи към спалнята си.

— Лейди Ема?

Тя влетя в стаята, превъртя ключа в ключалката и трескаво започна да облича бельото си.

Той почука на вратата.

— Разбирам, че корицата на онова списание навярно е събудила любопитството ви, затова какво ще кажете за предложението ми да довършим бутилката с вино, докато отговарям на въпросите ви?

Ема подмина без внимание бръщолевенето му, нахвърли дрехите в единия куфар и щракна ключалките на другия. Сетне хвана дръжките им и заедно с торбата и ръчната си чанта се изнесе през вратата.

Той стоеше отпред. Въпреки че панталонът му беше закопчан, не си бе направил труда да облече тениската. Обля я вълна на ненавист, подклаждана от отвращението, което изпитваше към себе си. Профуча покрай него и забърза надолу по стълбите, доколкото й позволяваха тежките куфари и торбата.

— Ема! – заряза формалностите Кени.

Ударите на сърцето й отекваха в ушите й като ужасяващ барабанен грохот. Тя стигна до входната врата и завъртя дръжката.

— Ема, вече мръкна. Не можеш да излезеш по това време. – Той изникна зад гърба й и улови ръката й.

Тя отскубна ръката си и единият край на куфара й го удари в слабините. Кени извика от болка и се олюля назад.

Тя се стрелна през вратата.

Нощният въздух я сграбчи във влажната си прегръдка. Нямаше представа къде се намира и не й пукаше. Знаеше единствено, че трябва колкото се може по-скоро да се махне от тук.

Подклаждаше гнева си, за да не изпадне в истерия. Той не беше тъп невежа, нито безмозъчен лентяй или продажен красавец, за какъвто го бе взела. Той просто я бе манипулирал, за да се позабавлява една нощ с нея, и тя се бе хванала на въдицата.

От тежките куфари ръцете й бяха провиснали, докато прекосяваше двора, ала Ема нищо не чувстваше. Ами ако не бе зърнала случайно списанието? Ако бе продължила започнатото, преди да е разбрала кой е той в действителност? Дори не смееше да си го помисли, затова се изтръгна от задушаващите мисли и огледа улицата пред двора на имота. Трябваше да се добере до телефон и да извика такси, но наоколо имаше само скъпи къщи и луксозни коли, паркирани на алеите отпред. Не се виждаше жива душа и ако не се смяташе тихото свистене на пръскачките, цареше пълна тишина.

Ема се заслуша по-внимателно и долови в далечината слаб шум от уличен трафик. Куфарите се удариха в краката й, когато се извърна по посока на шума. Продължи да върви, докато ръцете не я заболяха, и тя остави куфарите и торбата на земята. Зад гърба й се разнесе тихото мъркане на двигателя на луксозен автомобил.

Младата жена грабна куфарите и ги повлече напред. С периферното си зрение зърна познатия кадилак с цвят на шампанско. Стъклото на прозореца откъм шофьора бавно се плъзна надолу.

— Не мислиш ли, че правиш от мухата слон?

Страните й запламтяха. Тя гледаше право напред и не намали крачка, въпреки че раменете й започнаха да пулсират.

— Най-близкият хотел е почти на двайсетина километра оттук. И в случай че не си забелязала, наоколо не минават никакви таксита.

Тя продължи да върви.

— Боже! Колко мразя капризните жени.

— Капризни! – Тя се завъртя рязко към него. – Остави ме на мира! Не се ли забавлява достатъчно за една нощ?

Той я подмина и спря колата напречно, така че блокира улицата. Слезе, оставяйки включени двигателя и предупредителния мелодичен звук за отворена врата. Приближи към нея с разкопчана риза и мокасини, нахлузени на бос крак.

Тя изпита краткотрайно задоволство, като го видя, че не стои съвсем изправен, явно вследствие от стълкновението с куфара й отпреди малко, тутакси изместено от вълна на паника. Въпреки че не се боеше физически от него, самообладанието й всеки миг щеше да рухне и затова трябваше по-скоро да се махне от тук.

Клатушкайки се леко от тежестта на багажа, тя забърза надолу по улицата. Той я настигна и измъкна куфарите от ръцете й.

— Дай ми и останалите.

Без да обръща внимание на протеста й, Кени грабна торбата и ръчната й чанта и отнесе всичко в колата. Отвори задната врата и ги захвърли на седалката, сякаш не тежаха повече от шепа морски камъчета.

— Дължиш ми хилядарка за това.

Ема прехапа устни, примигна и закрачи напред.

Той сложи ръце върху хълбоците си.

— Я ми кажи, докъде мислиш, че ще стигнеш без паспорт, пари и дрехи? Да не споменаваме за чадърите.

Той я бе оскърбил, но вместо да се извини, продължаваше да й се подиграва. Тя се опита да измисли някакъв изход от ситуацията, но възможностите й бяха твърде ограничени, да не кажем никакви. Забави крачки.

— Веднага ме откарай в някой хотел – успя да смотолеви накрая.

— С удоволствие.

Младата жена се поколеба, но нямаше друг избор, затова се запъти неохотно към колата. Той й отвори предната пасажерска врата. Без да го погледне, тя се плъзна на седалката, сетне се опита да се престори на невидима, взирайки се през прозореца. Устните й бяха подпухнали и тя още усещаше вкуса на онези страстни, неискрени целувки.

— Хайде, давай, излей си душата. Зная, че умираш от нетърпение да го направиш. – По-рано бе карал като хала, а сега колата едва пъплеше надолу по улицата.