Шарлот беше припряно отведена към един застлан с калдъръм двор, ограден с високи каменни стени, минаха край красивия мраморен шадраван, издигнат величествено в центъра му и влязоха в двореца. В тъмните очи на придружителките й се четеше укор и почуда, когато продължиха бързо през един дълъг коридор и после под висока арка, изпъстрена с разкошна, гравирана в златно резба.

Едната от тях плесна с ръце, церемониално, както по-рано мъжът от плажа и от диваните и килимите из цялата огромна стая се надигнаха жени, които заобиколиха Шарлот. Те впериха погледи в панталона и босите й нозе, някои предпазливо докоснаха мръсната й, сплъстена коса, сякаш очакваха, че всеки момент нещо можеше да изпълзи оттам.

Шарлот не си спомняше друг случай, при който да се беше чувствала толкова унизена, но и толкова заинтригувана. Беше изплашена до смърт и, според нея, с пълно основание, но все пак бе и единствената млада жена сред кръга на познатите си, която някога бе пристъпвала прага на султански палат.

— Някоя от нас говори ли английски? — попита тя, успяла да събере всичкото достойнство, на което бе способна.

Отговорът беше нов поток от неразбираеми звуци. Шарлот бързо отново се намери оставена изцяло на волята им и решително беше отведена до ръба на голям басейн с вода, облицован в разноцветни плочки. В следващия момент усети да събличат взетите назаем дрехи и въпреки че я обзе инстинктивен порив да се бори, реши че няма смисъл, защото около нея бяха се събрали дузина или повече жени и всичките изглеждаха силни.

3

Водата в широкия, облицован басейн беше приятно топла и натежалият от пара въздух беше пропит от аромат на мускус, канела, роза и гардения. Тъй като Патрик й беше обещал, че в двореца щеше да се намира в безопасност, Шарлот кротко се примири с насилственото, но не грубо наложено й старателно и цялостно измиване.

С изключение на лицето, изтъркаха с пемза всяко сантиметърче от кожата й. Измиха косата й с яйчен жълтък, изплакнаха я, отново я измиха, след което Шарлот беше полуотведена, полуизнесена от басейна в състояние на такава отпуснатост и блаженство, че едва не заспиваше права.

Избърсаха я с меки хавлии и я подложиха да легне по корем върху нисък диван, покрит с пухкаво като облаче червено кадифе. Докато една от жените започна внимателно да разчесва заплетените й коси, друга се зае да втрива благоуханно масло в кожата на тялото й. Тя въздъхна, когато и последните следи от умора напуснаха мускулите на раменете и гърба й.

Шарлот потъна в такава забрава, сякаш й бяха дали да изпие чаша силен алкохол и успя да отрони само тихичък стон, когато я покриха с одеяло, леко като ангелски криле и я оставиха да заспи. Унесе се и в просъница чуваше звъна на странни музикални инструменти, бъбренето на жени и плисъка на вода в басейна.

Сънува, че се е върнала отново на борда на „Чародейка“ заедно с Патрик и лежи гола и напарфюмирана в леглото му. А той я докосваше…

— Толкова хубава — каза някакъв учуден глас. Някой нежно отмахна с ръка падналата на челото на Шарлот коса, така, сякаш проверяваше дали не гореше от температура. — Толкова красива и толкова далеч от дома.

Фактът, че думите бяха казани на английски, най-после достигна до съзнанието на Шарлот и тя бавно отвори очи. Приведена над нея, й се усмихваше синеока, русокоса жена, вероятно малко над тридесетте.

Дланите на жената бяха оранжево-червени, явно боядисани с къна — обичай, за който Шарлот беше чела. Дрехите й бяха от най-фина синя коприна, извезани с бордюри от миниатюрни птички и цветя по ръкавите, деколтето и полите и изработени от сребърни нишки. Косата й падаше свободно назад и се разстилаше по целия гръб на меки вълни, точно като гривата на светъл, чистокръвен южноамерикански жребец.

— Аз съм Алев — каза й тя. Любимка съм на султана и скоро ще стана кадън.

Шарлот усещаше, че очите й се бяха разширили от учудване, но не можеше да прикрие реакцията си. Тя и приятелките й в училище бяха прочели всяка пикантна книга за харемите, до която бяха успели да се доберат, така че сега разбра, че желанието на тази Алев беше да стане съпруга на султана.

— Ти също ще станеш любимка, струва ми се — продължи Алев, оглеждайки Шарлот с малко разтревожени очи. — Може би тази вечер ще танцуваш за Халиф и ако той те хареса, може да споделиш и леглото му.

Шарлот се изправи рязко, принуждавайки другата жена да отскочи назад, тогава видя, че Алев беше в силно напреднала бременност.

— Няма да споделя ничие легло — вбесена заяви Шарлот. — Аз съм приятелка на капитан Тревърън и ще замина с него, когато корабът му отплава.

Алев отново изгледа Шарлот, но този път със съжаление.

— Много си наивна — каза тя. — Но с времето ще се научиш да разбираш мъжете и жените тук в харема.

Шарлот премигна и се постара да загърне одеялото около себе си, колкото може по-плътно. Беше изтъкано от някаква ефирна материя, бяла и лъскава и го усещаше приятно до кожата си.

— Няма да остана — повтори тя.

Алев поглади косата й, която беше бухнала от влажния въздух.

— Както кажеш — съгласи се тя с добродушна въздишка. — Тук е много хубаво, да знаеш. Разполагаме с всякакъв лукс, а Халиф не е лош господар.

— Коя си ти? — попита Шарлот, неспособна да повярва, че се намираше на такова място и водеше подобен разговор. Намръщи се замислено на русата коса на Алев. — Не е възможно да си родена тук, в Риц.

Другата жена пак въздъхна и седна на един съседен диван, приглаждайки полите си много внимателно.

— Някога се наричах Олив. Когато бях момиче, пътувах с кораб от Англия за Франция, за да продължа образованието си в един много специален пансион, но корабът ни беше превзет от пирати.

При тези думи гърлото на Шарлот болезнено се стегна от ужас и съчувствие.

— И на колко години беше?

— На шестнадесет — отговори Алев със съвсем безразличен тон, като че ли такива неща се случваха едва ли не всеки ден. А може би в тази част на света, помисли си Шарлот, наистина беше така.

— Трябва да си била ужасена! — Шарлот не можа да се въздържи и хвана една от къносаните ръце на Алев. — Защо правителството не се намеси да те защити?

Алев се усмихна примирено.

— Правителствата не изгарят от нетърпение да спасяват отделни свои граждани, както би ни се искало да вярваме. Да, бях изплашена, но по-късно се научих да се радвам на разкоша край мен. Тук ме глезят — имам слуга и собствени стаи. Халиф се грижи да ми се дават всички сладкиши и шоколади, които си пожелая и той е… Тя замлъкна, изчерви се и отмести погледа си. — Той е много красив и знае как да направи една жена щастлива.

Шарлот също се изчерви. Тя знаеше за интимните отношения между мъжете и жените, естествено, защото беше израсла в американския Запад и беше ходила на училище в Париж. Все пак, й липсваше онова, което тя и приятелките й от училище наричаха „Опит“ към което определено се числяха разни мистерии.

— Щастлива? — плахо попита тя, въпреки че знаеше, че не е учтиво да любопитства.

— Ще разбереш — каза Алев със загадъчна закачливост в очите. — Когато легнеш при Халиф, той ще ти покаже колко славно нещо е да си жена.

Шарлот никак не се успокои от тези думи: без значение колко привлекателен можеше да се окаже Халиф, тя нямаше никакво намерение да „ляга“ при него. Досега, тя никога не беше мислила за мъжете от такава гледна точка, освен, разбира се, за Патрик. Стисна ръцете си в юмруци. Беше ли я измамил капитанът, като обеща да я вземе, щом си тръгнеше от двореца?

— Ти си гладна — отбеляза Алев и беше права. — Бъдещето няма да ти изглежда толкова безнадеждно, когато стомаха ти е пълен. — С това, тя грациозно плесна с ръце и веднага се появи младо, тъмнооко момиче.

Алев каза нещо на жената-дете на бърз арабски и тя бързо се отдалечи да изпълни нареждането. Подобно на Алев и на другите жени, които Шарлот беше видяла, момичето носеше обикновена, свободно падаща роба.

— Пакизе ще донесе закуски — каза бъдещата „кадън“. — Сега ми разкажи, по какъв начин те плениха?

Шарлот преглътна протеста, който й се прииска да изрече при така подбраните думи на Алев: в края на краищата, от пазара я бяха отвлекли против волята й през оня прокълнат от съдбата ден, когато тя така арогантно беше предпочела да игнорира предупрежденията на по-възрастните от нея. За миг и с тежко чувство за вина, си спомни за Бетина и се запита какво ли ставаше сега с нещастното момиче.

Като скръсти ръце върху огледалото, все още приютило иначе голото й тяло, Шарлот обясни, че била на път от Париж за дома, в компанията на семейни приятели и че в последния момент семейство Ричардсън бяха решили да направят една кратка екскурзия до остров Риц. Засрамена, тя призна, че една сутрин буквално бе завлякла Бетина със себе си на пазара, където после двете били заловени. По-късно — а самият спомен за това беше такъв удар върху гордостта на Шарлот, че в гърлото й се надигна жлъчка — тя или била продадена, или дадена като подарък на Патрик Тревърън, както се дава цигара или чаша вино.

Алев почти не реагира на разказа й, тъй като несъмнено беше чувала много подобни и преди. Нейната собствена история, в крайна сметка, бе не по-малко драматична.

— Значи си била американка — каза тя. — Така и си помислих, заради говора ти.

— Аз съм американка — поправи я Шарлот. — Скоро се връщам там и когато сляза от пощенския кораб на пристанището в Куейд, кълна се, че ще коленича, ще целуна земята и никога повече няма да си помисля, че мястото е скучно и провинциално.

Алев само потупа Шарлот по ръката, сякаш искаше да й каже, че това беше приятна мечта, която скоро щеше да бъде отхвърлена и заместена от реалността.

Слугинята се върна, носеща месингова табла, натоварена с нарязани плодове, пъпеши, банани и някакви други неща, които Шарлот не можеше да разпознае, наред с няколко вида сирене, малка чинийка с маслини и купичка с шербет, направен от яркочервени плодове. Поставяйки храната върху малка масичка до дивана на Шарлот, Пакизе взе от таблата една красиво изрисувана чаша и й я подаде.