За нейна изненада Патрик взе ръката й, издърпа я да стане. След това я притисна силно до себе си.

— Шарлот — каза той и сплете пръсти на тила й, търсейки да срещне погледа й. — Толкова се страхувам.

— От какво? — попита тя наистина озадачена. Сърцето й, което преди бе замряло, сега препускаше замайващо и цялото й тяло бе премаляло от желание по този мъж.

— Да не те загубя. Да не загубя и Ани.

— Патрик, нищо не мога да разбера. Ти ни обърна гръб, а сега ми казваш, че се страхуваш да не ни загубиш?

— Шарлот, спомни си всичко, което ти се случи от момента, в който ме срещна — беше пленница, в харем, едва не отвлечена от пирати, хвърлена от експлозия…

Тя се засмя.

— Всичко това беше великолепно. Грандиозно, прекрасно приключение, за което повечето жени мечтаят. О, Патрик, за нищо не бих дала и минута от онова време, от насладата и болката.

Той я погледна с учудване.

— Ти си най-страшната жена, Шарлот Тревърън. И аз не мога да живея без теб.

Тя се притисна по-близо, остави го да усети обещанието на тялото й, чувстваше готовността му.

— Ще останеш ли при нас?

Патрик се вгледа дълбоко в очите й в един дълъг момент, преди да я контрира със свой въпрос.

— Ще плаваш ли с мен, когато не мога да понасям земята повече и ще трябва да пътувам?

Шарлот се изправи на пръсти и целуна върха на брадата му.

— О, да.

Той присви вежди.

— А какво ще правим с Ани?

— Тя е твоя щерка. Предполагам ще се чувства така добре в открито море, както и ти.

Патрик леко се приведе, повдигна жена си, прегърна я и я целуна с буйна страст, точно там отстрани на верандата.

— Има ли някой тук, който да гледа детето ни? — попита той, когато целувката свърши. — Има един праг, през който искам да те пренеса, г-жа Тревърън и едно легло, където съм мечтал да те любя.

Тя се зачерви от удоволствие, приятно предчувствие и истинска радост да обича този прекрасен тайнствен и невъзможен мъж.

— Марта! — извика тя ведро. — Излизам за малко. Моля те, грижи се за Ани докато ме няма.

— Да, г-жо Тревърън — отвърна женски глас от къщата.

Патрик тръгна надолу по стъпалата на верандата, а после по алеята, като продължаваше да носи Шарлот, както младоженец носи булка. Хората надничаха иззад прозорците, от файтоните и дилижансите, но Патрик не им обръщаше внимание. Той просто продължи да крачи, мина през отворените порти на имението, което бе построил за Шарлот, придвижваше се нагоре по алеята към широката веранда и накрая през входната врата.

Токовете му отекваха по голия под, тъй като по-голямата, част от къщата все още, очевидно не бе обзаведена.

— Патрик, мога да вървя — каза Шарлот, когато той се заизкачва по величественото извито стълбите.

— Мм — каза той и направи ляв завой, когато стигна върха на стълбището.

Шарлот притаи дъх, когато той я понесе в господарската спалия. Нямаше столове, гардероби, огън не светеше в камината от елегантен мрамор. До една от стените се намираше огромно легло, достатъчно пищно за кралски особи.

Патрик безцеремонно подхвърли Шарлот в леглото и се наведе пад нея с ръце, опрени от двете страни на главата и.

— Ще останеш ли с мен?

— Завинаги — кимна тя.

— Дори когато съм труден за понасяне?

Шарлот се засмя.

— Кога си бил друг? — тя протегна ръце, а той нетърпеливо разкопча блузата й, откривайки гърдите.

Спря се точно когато се готвеше да поеме зърното й, начумери се, но видя Шарлот весело да се усмихва.

— Може ли? Ще те боли ли?

Тя го погали по гърба, карайки го да поеме гърдите й. Гали я, докато тя мислеше, че ще полудее от страст, след това вдигна полата й.

— Вземи ме вътре — Патрик молеше с дрезгав глас. — Сега, Шарлот, моля те, сега.

Шарлот отвори бричовете му, освободи го, хвана го и го погали. По-късно щяха да имат време за бавна любов, но вече бяха минали месеци откакто не бяха заедно и Шарлот желаеше съпруга си така неудържимо, както и той нея.

Тя изви гръб, и двамата пъшкаха, докато Патрик търсеше венерините двери, след това потъна дълбоко в нея.

И в този момент на величие и плам тяхното бъдеще наистина започна.