Лукас стоеше до стола на Мили с ръка върху рамото й.

— Имам да водя телефонни разговори — каза той. Мили обърна глава, целуна го леко по ръката и кимна, без да го погледне. Когато той замина, постави чиниите в кухненската мивка, махна престилката и се отправи към централната къща.


Шарлот седеше в коридора покрай прозорците на втория етаж във внушителната къща на баща си и мащехата си, с ръце на огромния си корем. Боязлива усмивка трепна по устните й.

— Може би ще е днес — каза тя на нероденото си дете. — Може би баща ти ще се върне при нас днес.

Чу една от френските врати да изскърцва и се раздвижи на стола, докато мащеха й дойде да й прави компания.

Лидия беше поразяващо красива жена със светла коса и силен дух, прекрасна майка на своя рояк момчета и добра съпруга на бащата на Шарлот. Освен това тя бе сила, с която трябваше да се съобразяват при определяне обширните интереси на съпруга й в дърводобива. Бе застанала до парапета на тясната тераса, русите й къдри се вееха от мъгливия, солен бриз.

— Ако можех да ти пожелая едно нещо на този свят, Шарлот — каза тя, без да поглежда доведената си дъщеря — то би било споделената обич като тази между баща ти и мен. Нашият съюз е от онези, които подхранват душата и помагат на двама ни да бъдем това, което сме.

Шарлот мълчаливо слушаше. Лидия не се хвалеше безцелно, защото възхитителната страст между Бригъм Куейд и любимата му съпруга бе очевидна за всеки, който би си направил труда да ги погледне. Мили и Лукас имаха подобна, макар по-тиха връзка.

Лидия се обърна и погледна Шарлот, която продължаваше да стои на стола, чувстваща се неловко и неудобно в огромния си обем.

— Не бих говорила така, като знам какво преживяваш, но чувствам, че се налага. Мисля, че ти и Патрик също имате такава връзка. Ако съм права, Шарлот, то ти трябва да се подготвиш и се бориш за брака си.

Шарлот преглътна. Патрик, както по всичко личеше, бе изоставил и нея и детето. О, той се бе разпоредил за построяването на внушителна къща близо до Сиатъл и за конструирането не на един, а два клипера, но не бе посетил или писал на жена си.

— Мисля, че имахме такава — каза тя. Откакто се бяха разделили с Патрик през онзи следобед на стъпалата на къщата, на острова, не бе изминал нито миг, в който сърцето й да не бе туптяло с копнеж по него.

През цялото пътуване до Сидни тя очакваше Патрик да я последва — вероятно с друг кораб, минал покрай острова. Но той изобщо не се появи.

Когато пристигнаха в Австралия, те изпратиха Джейн и Гидиън във вътрешността на страната, за да изпълняват своята мисия, а те с Кочран си починаха няколко дни, ходеха на театър заедно и разглеждаха околностите. Раийм, пиратът, бе върнат във Великобритания, за да бъде съден.

Шарлот скоро стана неспокойна и помоли капитан Трент на Викториана да й препоръча кораб, отплаващ за Сан Франциско. Там се сбогува с Кочран и продължи да пътува с друг плавателен съд за Сиатъл, където баща й, мащеха й и Мили я чакаха. Тя се бе хвърлила в силната прегръдка на Бригъм Куейд в онзи ден преди много седмици, зарида с огорчение и болка, но все още вярваше, че Патрик не ще може да стои завинаги далеч от нея. Щеше да му липсва великолепното приключение на съвместния им живот, както и на нея й липсваше…

В погледа на Лидия имаше загриженост, но не и съжаление.

— Ти си от фамилията Куейд, Шарлот, възпитана см да бъдеш силна. Когато те гледам сега, виждам жена, която се е предала. Баща ти и аз страшно се тревожим.

Шарлот застина в стола, преди да може да предложи отговор, утробата й внезапно и силно се сви. В пристанището изсвири корабът, който носеше ежедневната поща, един символ на обикновените неща.

Лидия, които беше служила като медицинска сестра по време на въстанието в Южните щати и бе помагала на д-р Джо Маколи години наред, прецени ситуацията и започна да действа без паника.

— Е, дойде време, така ли с? — каза нежно тя и помогна на Шарлот да се изправи.

Шарлот изпъшка. Веждите и горната й устна бяха овлажнели от пот, а тазобедрените й кости сякаш щяха да се разпаднат. Патрик, дълбоко в душата си извика тя и само за миг й се стори, че го чува да й отговаря.


Бригъм Куейд позна високия, широкоплещест млад здравеняк в мига, в който отвори вратата, и ако моментът не беше такъв, щеше да го хване и повали с един удар на верандата.

Тревърън кимна за поздрав и с рамене си проправи път покрай Бригъм в прохладния и сенчест вестибюл.

— Къде е тя? — настоя той. — Къде е Шарлот?

Точно в този момент болезнен вик долетя от втория стаж.

— Горе — отговори хладно Бригъм. — Ражда детето ти.

Тревърън пребледня и изпусна пътната си чанта от хубава кожа, а Бригъм помисли със спокойната част от собствената си обърканост, че не всичко е загубено с този негодник, морски капитан. Можеше и да има частица благоприличие в него.

— Къде?

— На първия етаж в дясно — макар и неохотно отвърна Бригъм. Друг вик достигна до ушите им, докато Патрик хвърчеше нагоре по стълбите, а Бригъм премигна. Ужасно беше, когато Лидия раждаше петте им здрави момчета, но чувайки първородната си дъщеря да се мъчи, беше някак още по-лошо.

Все пак Бригъм се усмихна, гледайки към тавана, като си спомни реакцията на Патрик при новината за настъпващото бащинство. Видът му бе, като че ще припадне, но се овладя и затича нагоре по стълбите, сякаш животът му зависеше от стигането до Шарлот.

Да, помисли си Бригъм. Все още има надежда.


Шарлот бе извила гръб, когато напънът я сграбчи отново и помисли, че халюцинира, когато видя Патрик да се втурва в стаята, блъскайки вратата с трясък в стената, и да пада на колене до леглото й.

Лидия остана невъзмутима и не отклони поглед от раждането.

— Ако ще се пречкате, Патрик Тревърън — предупреди го тя — ще трябва да накарам да ви изведат оттук.

Шарлот пипнешком потърси ръката на Патрик и я намери.

— Ти си тук? Ти наистина си тук? — глупаво питаше тя. Нова контракция я сграбчи и надигна тялото й от леглото.

— Да — каза Патрик пресипнало, когато най-лошото беше отминало. Той продължаваше да държи ръката й. — Опитах се да стоя настрана, с божията помощ, но не можах.

— Ако бог някак може да ви помогне, капитан Тревърън — сухо отбеляза Лидия и в същото време поглеждаше Шарлот — мисля, че първо трябва да ви удари с лопата по главата, за да ви привлече вниманието.

Патрик леко присви устни при думите на Лидия, а Шарлот прие познатата усмивка с цялото си същество като вълшебно облекчение на болката. Той целуна ръката на Шарлот.

— Може би вече го е сторил, г-жо Куейд. Може би.

— Не ме оставяй — едва си пое дъх Шарлот. Тя се срамуваше, че има такава голяма нужда от Патрик, но това си беше самата истина.

— Тук съм — увери я той и отново целуна ръката й, този път по дланта.

Шарлот би била по-щастлива, ако беше казал: „Никога вече.“ или „Ще бъдем заедно завинаги.“, но нямаше време да се разправя. Болката отново дойде, стигна до най-мъчителната точка и тя трябваше да извика.

Патрик не се уплаши от писъците й, държеше ръката й, приглаждаше косите й, насърчаваше я, подкрепяше я с нежни думи.

Накрая, след няколко часа тежки родилни мъки, детето се плъзна отделяйки се от тялото й.

— Момиче — каза Лидия с радостен глас и сълзи в очите, и продължи да се оправя с детето. — О, небеса, мислех си, че повече няма да видим момиче в това семейство!

Шарлот погледна Патрик, когато малката им дъщеря бе поставена помежду им и видя влага в очите му.

— Как ще я кръстим? — попита нежно тя.

Той гледаше прехласнат детето им, сякаш изобщо не бе виждал бебе преди това.

— Съществува ли хубаво име достойно за това същество? — шепнеше той, и докосваше колебливо бузките на бебето.

Шарлот се засмя.

— Да, мисля че има. Ани. Ани Куейд Тревърън.

Патрик продължаваше да гледа детето, очевидно се възхищаваше.

— Ние я създадохме, ти и аз, заедно — каза той. — Не мога да повярвам — това е чудо!

Лидия излезе от стаята, но Шарлот чуваше гласа й навън, докато тя говореше тихо на някого в коридора — вероятно на Бригъм. Несъмнено, Мили също беше там.

Патрик се пресегна внимателно покрай Ани и приглади къдрица от косите на Шарлот.

— Защо не си ми казала, че можеш да правиш такива чудеса? — закачливо каза той, гледаше съпругата си, а сините му очи блестяха.

Сподавено ридание от облекчение и радост се надигна в гърлото на Шарлот. Патрик беше при нея, слънцето щеше отново да грее, луната щеше отново да се върти около земята, звездите ще си дойдат на мястото в нощното небе.

За момента тя не искаше да мисли, че той отново би я оставил.

— Обичам те — каза тя, разкривайки пред него душата си.

Той я целуна със сдържана страст, подобаваща за момента, старият блясък се беше появил в очите му.

— И аз те обичам — отвърна той.

Скоро Лидия се върна с Милисънт и Патрик внимателно бе изведен от стаята. Докато Мили люлееше бебето, а очите й блестяха от радост, Лидия изкъпа изтощената Шарлот, помогна й да облече чиста нощница и постави чисти чаршафи на леглото. Тъй като млякото на Шарлот още не беше слязло, Ани трябваше да бъде нахранена с биберон.

— Спи сега — каза Лидия, когато Шарлот отново легна в леглото, наведе се и целуна нежно доведената си дъщеря. — Преживя един незабравим ден.

Шарлот искаше Ани и Патрик да са също до нея, но беше прекалено изтощена, за да спори. Затвори очи само след миг.

Когато се събуди, стаята беше тъмна, само едни сноп лунни лъчи се изливаха в нея през прозорците. Патрик лежеше до нея, заслонил я с големината и силата си, прегърнал я нежно.

— Как успя да дойдеш тук, точно когато най-много имах нужда от теб? — попита тя, знаейки, макар с нищо да не се издаваше, че е буден.

Патрик я целуна по слепоочието.

— Не можех да стоя настрана — гласът му бе дрезгав. — Ходила ли си в Сиатъл да видиш къщата?