Преди Шарлот да може да измисли отговор, Джейн се втурна през вратата, тъмночервената й коса се вееше, прекрасното й лице бе зачервено от вълнение, а и от не малък страх.

— Тук е! — извика тя. — Корабът е тук — Патрик вече го забеляза, вдигнатият флаг е английски!

Гидиън повдигна рамене и намигна на Шарлот, сякаш й казваше какво ти казах?

— Е — продължи Джейн, а присъствието й бе като експлозия в стаята — ще се ожениш ли за мен, ще ме отведеш ли със себе си, или не, Гидиън Роулинг?

Пасторът се засмя.

— О, да — каза той, а на смутената Шарлот й се стори, че двамата влюбени бяха напълно забравили присъствието й. — Ако ме искаш, красива Джейн, ще се оженя за теб с удоволствие.

Двамата се срещнаха в средата на стаята, хванаха се за ръце, а Шарлот избяга от стаята със зачервени бузи, сърцето й биеше както от завист, така и от истинска радост, че дори и смъртта не може да надделее над любовта.

Шарлот излетя надолу по коридора, искаше сама да види приближаващия се кораб, без стени около нея, без стъкло от прозорец, пречещо на гледката. Когато стигна стълбището, реши, че парапетът предлагаше по-бърз начин за слизане, качи се на него, прибра поли и се спусна.

Долу бе спряна не от познатата колона, а от една силна, мускулеста ръка.

Обърна се, останала без дъх и срещна направо индиговите очи на Патрик. За миг видя искрица в тях — страст, може би, или смях. В следващия момент обаче, това изражение изчезна и Шарлот се опасяваше да не би да си е въобразила.

— Ще ти бъда благодарен, ако мислиш за безопасността на детето ми, ако не мислиш за своята — хладно я поучи Патрик.

Шарлот му позволи безцеремонно да я вдигне от перилата, но вдигна предизвикателно брадичка, когато се изправи на стъпалата, лицето й се изравни с неговото.

— Не ставай отегчителен, г-н Тревърън. Никога не съм се подчинявала на заповедите ти и не смятам да започна да го правя точно отсега нататък. — Отмести се, за да го подмине, но той я хвана за ръката, без да й причини болка и я задържа така, че да не може да се отскубне.

— Пристига кораб — каза той. — Английски е и вероятно плава за Австралия. Искам да отплаваш за Сидни и оттам да уредиш заминаването си за Съединените щати.

Шарлот прикова поглед в него.

— А ти? Къде възнамеряваш да бъдеш, докато аз пътувам?

— Тук. Г-н Кочран ще пътува с теб като придружител и покровител.

Краката на Шарлот се подкосиха, отпусна се и седна на стъпалото, чувстваше се съкрушена. Патрик се наведе и изненадващо за нея нежно докосна лицето й.

— Знам, струва ти се, че съм неразумен — каза той с пресипнал глас. — Но повярвай ми, Шарлот, така ще е по-добре за теб и детето.

Мъката бликна отвътре и преля в сълзи и гняв.

— Това е само твое мнение, Патрик Тревърън! Да ме отпратиш от себе си е все едно да ми кажеш, че никога няма да видя слънцето вече!

Болка сви лицето на Патрик, но бе видно, че не ще се отклони от решението си.

— Това ли е начинът, по който една „нова жена“ трябва да говори? Какво би казала мащеха ти, ако те чуе да говориш така?

Шарлот ридаеше.

— Не ме интересува кой какво ще каже, Патрик — родена съм да съм с теб, и ти си роден да си с мен, ако се разделим, и двамата ужасно ще страдаме!

Той я целуна по челото, както баща й и чичо й го правеха.

— Как можеш да говориш така — попита той. — Забрави ли, че проблемите ти започнаха от момента, в който ме срещна?

— Луната ще изчезне, Патрик — прошепна тя. — Морето ще пресъхне. Моля те, не ме мъчи, не мъчи и себе си!

Патрик въздъхна, целуна я отново, но не с повече страст от преди, изправи се на крака, извисяващ се над нея.

— За добро е — каза той. След това излезе и я остави да седи там, сгушена в перилата. Приготвяше се за края на света.

Часове по-късно, когато морето отдавна бе погълнало слънцето, английският кораб влезе в пристанището, появиха се няколко малки лодки. Корабът привършил запасите си от питейна вода и, виждайки светлини на острова, капитанът решил да направят посещение.

Раийм бе изведен от затвора в мазата — тогава Шарлот го видя за първи път, странникът, който бе обзет от идеята да я притежава. Той бе официално арестуван от офицерите на „Викториана“. Моряците го отведоха, добре вързан, на главния кораб.

И накрая ще пътуваме заедно, пирата и аз, помисли си с ужас Шарлот. Патрик бе наредил да опаковат вещите й за дълго пътуване. Мери и Джакоба се подчиниха на заповедта, макар и намръщени.

Капитан Майкъл Трент беше красив мъж, висок, със заострени черти и кафяви очи. Той погледна Шарлот с открито възхищение, когато се запознаваха на официалната вечеря в красивата трапезария на Патрик. Заяви, че с радост ще се погрижи за безопасността на г-жа Тревърън до град Сидни. Пристигнали веднъж, той лично щеше да уреди пътуването й до Америка и несъмнено щеше да подбере най-добрия кораб и капитан.

Тя щеше да се върне в родината си здрава и читава след няколко седмици.

Патрик, който би трябвало да е доволен, че желанията му се бяха изпълнили така гладко, бе начумерен през цялата вечеря.

Късно през нощта Шарлот лежеше тъгуваща в брачното легло, когато Патрик дойде при нея за първи път след коварните експлозии, които едва не отнеха живота й. Без да казва нищо, без да се извинява или дава обещания, той се съблече, легна до нея и я прегърна.

Тя почувства, че той трепери докато я притиска до себе си.

— Не ме отпращай — молеше го тя тихо, с достойнство.

— Трябва — отговори той. Преобърна се нежно и я притисна под себе си. — Кажи, че не ме искаш тук и аз ще се махна.

Тя се чудеше как един сравнително малък човек като нея можеше да побере толкова много емоции, без да се пръсне. Шарлот се гневеше, беше ужасно раздразнена, но тя обичаше този мъж, обожаваше го със сила, загадъчна и обхватна като самите небеса.

— Остани — прошепна тя и пъхна пръсти в косите му, сниши главата му така, че устните им да се докоснат, а след това погълнат силно и с отчаяние.

Тази нощ любенето им бе различно, макар и не по-малко все поглъщащо. Почти не говореха — както обикновено се дразнеха и изкушаваха, докато желанието им ставаше така неудържимо, че нямаха дъх да говорят, а когато телата им бяха в едно, задоволяването се превръщаше в мъчение. Бореха се, изпитваха наслада, така остра и болезнена, че бе почти непоносима, веднага отново имаха нужда да се слеят, като че ли не бе имало общуване и връх.

Накрая настъпи изтощението. Шарлот, която бе на небето в прегръдката на Патрик, се почувства още по-самотна отколкото преди. Плака докато сънят дойде.

На сутринта се сбогува набързо с всички, но нямате и следа от Патрик. Джейн и Гидиън, Шарлот и Кочран бяха отведени до „Викториана“ в елегантни лодки. Багажът им бе явно натоварен на борда през нощта.

Шарлот се взираше назад към острова. Не можеше да повярва, че голямото приключение е свършило, че Патрик дори не бе имал милостта да се сбогува както трябва. Гидиън взе ръката й и я стисна.

Останалата част от сутринта премина като мъгла, поне за Шарлот. Джейн и Гидиън бяха официално бракосъчетани от капитан Трент, а след много подготовка корабът елегантно потегли в открити води.

Шарлот стоеше на перилата и наблюдаваше как вълшебният остров бавно изчезва заедно с най-скъпите й мечти.

23

Април 1878

Куейд Харбър, Уошингтън Теритъри

Милисънт Куейд Брадли не беше жена, надарена с въображение, но докато наблюдаваше сестра си Шарлот, вече във видима бременност, да чезне всеки ден, струваше й се че чува далечния вой на черния дух.

— Шарлот умира — каза Милисънт на съпруга си Лукас в една светла пролетна утрин, докато двамата стояха на верандата на къщата си, разположена срещу презвитерианската църква.

Пасторът, красив мъж с квадратна долна челюст, бледозлатиста коса и спокоен поглед на човек, сигурен във вечните неща, постави чаената чаша на масата и се загледа в пристанището. Милисънт проследи погледа му. Както винаги гледката на сиво-сините води, украсени с бели планини и безчет вечнозелени гори, подобри настроението й.

— Трябва да вярваш, скъпа — каза Лукас. Взе ръката й и я стисна, и тя беше благодарна за постоянната, неизменна обич на съпруга си.

Точно такъв съпруг заслужаваше Шарлот, мислеше си ядосано Мили. Не беше честно една такава хубава жена като сестра й да разбие сърцето си по онзи пройдоха, морския капитан. Татко й чичо Девън често спореха кой първи ще бичува Патрик Тревърън с камшик на улицата, ако изобщо се осмели, да си покаже физиономията в Куейд Харбър. Милисънт, обикновено миролюбива, се надяваше поне наполовина г-н Тревърън да получи заслуженото си.

— Лидия каза, че Шарлот плаче през нощта — продължи Мили натъжена. — Тя се храни само заради детето, не заради себе си и непрекъснато наблюдава корабите в залива.

Лукас въздъхна, но не каза нищо. Най-голямата му сила бе във възможността да изслушва спокойно, без да изказва явно мнение по казаното.

Изведнъж Мили започна да плаче.

— Не мога да понасям това повече, Лукас — прошепна тя. — Прекалено ужасно е да виждам Шарлот да страда така. Винаги е била толкова силна, вечно смееща се и пакостлива!

Лукас стана от стола, приближи се до бялата желязна маса и се наведе над Мили:

— Скъпа — каза той и я прегърна със силната си ръка — Шарлот е у дома, в безопасност, сред хора, които я обичат. След време ще стане пак същата.

Мили обърса очи с опакото на ръцете си. Никой не познаваше Шарлот така добре като нея, освен самият Патрик Тревърън. Наистина Шарлот бе издръжлива, да не говорим, че голямото й семейство я обичаше до лудост. Но тъй като съществуваше специално общуване между Мили и нея, Мили усещаше нещо, което другите не можеха да доловят.

Светлината в духа на Шарлот, същността й ставаше все по-мрачна и по-мрачна с всеки изминал ден.