— Не беше чак толкова просто.

— След това — продължи Роулинг, все едно, че Патрик не бе казал нищо — вие сте се развели. Вярно ли е?

— Това беше езически брак и езически развод — каза рязко Патрик.

— За Шарлот не е било просто така. А ето сега идва и детето.

Патрик почувства слабост, а здравата стена, с която бе зазидал сърцето си, започна леко да се пука.

— Да — каза той. Цялото му отчаяние бе отразено в тази единствена дума. Той силно желаеше да е от онези мъже, които могат да живеят на сушата, в една-единствена къща и в прегръдката само на една жена, но знаеше, че не е такъв. Страстта му към скитане беше такава неразделна част от него, както цветът на очите му или подравнените му зъби.

— Предложих й аз да се оженя за нея — каза мисионерът. — Разбира се, не може и дума да става за любов помежду ни, но поне ще бъде достойно и детето ще получи името ми.

Различни сцени нахлуха в съзнанието на Патрик. Виждаше Шарлот гола в леглото на този мъж, извиваща се под движенията на бедрата му, кожата й как блести от страст, великолепната й коса разстлана върху възглавниците. Дори я чу да изпуска познатия вик на доволство, а звуците и образите му причиниха такава болка, че веднага прогони мислите си в друга посока. Виждаше едно малко момиченце, изящна, миниатюрна версия на Шарлот, да бяга по зелената морава и да се хвърля в прегръдката на Роулинг, в изблик на звучен смях и доволство да казва „татко“.

Патрик затвори очи.

— Шарлот съгласи ли се? — попита той, а думите излизаха дрезгави от гърлото му.

— Още не — отговори Роулинг, но Патрик не можеше да бъде абсолютно сигурен. Тонът на госта показваше, че той смята, че ще може скоро да убеди Шарлот да му стане съпруга.

— Но?

— Но очаквам да се съгласи, когато състоянието й стане видимо: Дори на далечен остров, г-н Тревърън, една явна бременност би причинила неудобство на жена без съпруг. — Роулинг замълча, потри брада докато размишляваше. Последвалата реплика експлодира в стаята като динамит. — Тъй като официално вие сте капитан на кораб, сър, вие имате както морална, така и законодателна власт да изпълните сватбената церемония. Бих искал да обвържа себе си и Шарлот в свещен брак, когато склони тя.

Патрик почувства сякаш някаква подземна сила си пробиваше път през него и щеше да изригне с огнена сила. Гласът му прозвуча като съскане, като отделяща се пара.

— Първо ще те пратя в ада!

Роулинг се разсмя.

— Вие може също да се озовете в ада, като се има предвид арогантността ви и егоистичната ви природа, капитане, но мога да ви уверя, че не ще ме срещнете там. — Той замълча. Наблюдаваше Патрик, давайки му време да възприеме казаното. — Шарлот ще се омъжи за мен. Ще дам името си на детето й и ще го обичам като свое.

— Прекалено уверен сте в чара си — изръмжа Патрик, когато вече се почувства способен да говори, а това стана едва след като бе прекосил стаята до махагоновото барче и си бе налял чаша бренди. — Но вие забравяте, че сме напълно откъснати тук. Може да минат месеци и дори години, преди друг кораб да пусне котва.

Роулинг изчака докато погледите им отново се срещнат и отговори:

— Извикан съм да проповядвам в Австралия и ще изпълня това. Вече се молих да дойде кораб и ме отведе там. Скоро ще се появи такъв.

Патрик изрази учудването си тихо, но грубо:

— Молили сте се…

— Да — отвърна Роулинг добронамерено. — С малки изключения бог удовлетворява молбите ми.

По-късно Патрик щеше да съжалява за жестокостта на това, което каза, но в момента беше толкова ядосан и хванат на тясно, че не можеше да не го каже.

— Молили ли сте се за давещата си жена, или беше едно от редките изключения, когато бог реши да ви пренебрегне?

Роулинг побледня, но скоро се възстанови. Патрик трябваше да признае, че той бе силен мъж.

— С безкрайната си мъдрост, бог трябва да е сметнал, че Сузана си е свършила работата на земята и я е призовал у дома за награда.

Патрик отмести поглед. В гърлото му се надигна извинение, но го глътна.

Роулинг продължи с безмилостно весел глас:

— Мисля, че от Шарлот ще стане добра мисионерка…

Патрик нямаше нужда от теологично образование, за да разбере, че му бе простено по един много великодушен начин, а това го вбеси. Той удари чашата с коняк така силно върху барчето, че столчето се счупи и чашата политна като дърво, повалено на открит хълм.

— Достатъчно — изрева той и прекъсна приказките на Роулинг за вродената способност на Шарлот да покръства неверниците.

Другият мъж отново се усмихна, по онзи дяволски мъдър и любезен начин, който Патрик вече намразваше.

— Нещо не е наред ли, капитане?

— Дяволски прав сте, нещо не е наред! — извика Патрик. — Шарлот е моя и ще остане моя!

Роулинг заговори с вбесяваща любезност.

— Тогава ще е по-добре да се ожениш както му е реда, капитане — каза целомъдрено той.

Патрик присви очи, погледна проповедника и заговори с тих, смъртоносен глас:

— Тя ли те накара да направиш това?

— Шарлот сподели тревогите си с мен, това е всичко — отвърна Роулинг. — Стори ми се напълно практично да й предложа женитба. С брачната халка на пръста, тя ще бъде спасена от скандала, а и аз ще бъда пощаден да не тъна в самота. Повярвайте ми, капитане, бил съм съвсем искрен в искането си, а ако се бях молил както подобава, романтичното щастие сигурно би се обърнало в моя полза.

Ужасна беше тази увереност на британеца във връзката му с Всевишния. Кой си мислеше, че е той? Мойсей? Давид?

— А мен нарече арогантен — клъвна го Патрик.

Роулинг пак се усмихна.

— Молитвата на праведника високо се цени — цитира той с весела увереност. — Аз съм праведен, капитане. Ако помоля бог за благосклонността на Шарлот, почти сигурен съм, че ще ми я даде.

— Не създавай труд на себе си или на бог по въпроса — озъби се Патрик. — Ако Шарлот ме иска за съпруг, аз ще се оженя за нея. Днес. Утре. Веднага щом може да се уреди. А вие, г-н Роулинг, най-добре е да се концентрирате в молитвите си, за да дойде кораб и ви отнесе от острова, преди да съм изгубил търпение и да съм ви хвърлил за храна на рибите.

Божият служител беше необезпокоен, дори развеселен.

— Ние с вас надникнахме в душите си — каза той. — От сега нататък мисля, ще е по-подходящо да се обръщаме един към друг с малки имена.

Точно в този момент, когато искаше да излее нетърпимостта си, Патрик беше смутен от откритието, че харесва Роулинг. По дяволите, та той искаше да ненавижда този мъж с цялата си душа, точно както някога бе мразил жестокия директор на училището, но не можеше да го направи.

Палмовите клони чукаха по прозорците, развявани силно от острите ветрове, духащи от морето. Патрик и Гидиън продължително се гледаха, единият седнал, другият изправен, и двамата бяха част от бурята така, както и самите стихии.


Шарлот помагаше в кухнята на Джакоба и Мери-Кеч-Мъч-фиш, когато Стела влезе и с усилие дърпаше да затвори вратата при напора на вятъра.

— Патрик иска да те види — каза тя и някак кисело погледна Шарлот с упрек. — Веднага, в кабинета си.

Шарлот почувства прилив на ликуване, сигурна, че Гидиън бе посочил грешката на Патрик, и че всичко от сега нататък щеше да бъде наред.

— Добре — отвърна тя някак лековато — сега съм заета. Патрик просто ще трябва да почака малко. Можеш да му кажеш това.

Стела отстояваше позицията си с ръце на кръста.

— По-скоро ще пия чай с дявола — отвърна ядосано тя. — Капитанът е в отвратително настроение и аз не ще съм тази, която би го предизвикала.

С продължителна страдалческа въздишка Шарлот изтри ръцете си във взетата на заем престилка — беше месила тесто за хляб — и хвърли изпитателен поглед на Стела. В действителност тя харесваше Стела и другите, но внимаваше да не издаде чувствата си, защото знаеше, че я ненавиждат.

— Добре тогава, аз ще говоря с него.

Патрик беше сам в салона, когато тя влезе. Беше застанал пред огромната мраморна камина с гръб към нея. Повдигна очи нагоре и видя отражението на Шарлот в огледалото. Прикова я с неразгадаем поглед.

— Ще се омъжиш ли за Гидиън Роулинг? Ще отидеш ли в Австралия с него да спасяваш душите на неверниците, ако той те помоли?

Шарлот разсъждаваше и продължаваше да гледа Патрик в очите. Той все още не беше се обърнал към нея.

— Да — каза тя след дълга пауза на внимателно и откровено премисляне. Преди време беше сигурна, че не ще може да понесе докосването на друг мъж, но бе имала време да размисли по въпроса от тогава. — Може би не ще приема първия, втория или десетия път. Но той е добър човек, знам, че ще прояви търпение към моето… естествено нежелание. Животът ми с него ще бъде интересен и плодотворен, уверена съм.

Накрая Патрик се обърна към нея, но не я приближи. Обърна рамене на дърворезбованата етажерка над камината, дълго и напрегнато гледа Шарлот.

— Нима би могла да се обърнеш към друг мъж след всичко споделено между нас? — попита мрачно, но тихо той.

— Не, може би, така лесно, както ти би отишъл при друга жена — отговори спокойно Шарлот. — Но, може би след време, бих могла да се отдам на Гидиън.

Бурята ревеше по стените на голямата къща, тракаше по рамките на високите и дълбоки прозорци. Патрик и Шарлот дълго се гледаха и мълчаха, слушаха и чакаха. Светкавица падна в градината, а бледата й светлина влезе в стаята, макар стъклата да бяха покрити с дъски.

— Искам да ми станеш жена — каза Патрик след още една пауза.

Шарлот почувства и опиянение, и болка в отрязъка от един и същ момент. Тя искаше, копнееше за истински брак с Патрик, и все пак чувстваше, че предложението бе направено някак неохотно.

— А аз искам истинско предложение — отвърна тя с демонстративност, която не усещаше.

В един миг бурята сякаш се събра в душата на Патрик. Той се приближи до нея, застана на едно коляно, погледна я ядовито в очите и е най-неохотните нотки в гласа си попита: