Г-н Роулинг се засмя, но някак странно и болезнено.

Стела приключи музикалния си рецитал с финален силен акорд, надигна се от стола на пианото като гейзер, бликнал от земята и бързо излезе.

Шарлот премигна.

— Съжалявам, ако съм прекъснала нещо — каза тя.

Приятелят й въздъхна.

— Мисля, че младата дама бе решила да ме ухажва — довери й се той. Тъжна забава блестеше в очите му. — Предполагам няма много подходящи мъже за женитба на този остров.

Шарлот погледна настрани, защото думите му извикаха образа на Патрик, нахлул в съзнанието й като някакво прекрасно същество изникнало от морето.

— Не е ли твърде скоро, имам предвид, да се интересуваш от друга жена?

Той повдигна рамене.

— Да се интересуваш от една жена е съвсем различно от това да я обичаш — каза той с мрачни нотки в гласа. — Ще пазя скъп спомена за Сузана до деня, в който се съберем на небето, но големият недостатък на характера ми е, че не мога да понасям самотата. Не се съмнявам, че ще се оженя при първа възможност, а Стела е явно една от кандидатките.

Тя стана и зае мястото на Стела на стола до пианото, безцелно се завъртя ту на едната, ту на другата страна, точно както бе правила като дете у дома, в салона на баща си.

— Мъжете са непостоянни същества — отбеляза със злост тя.

— А какво ти подсказва това заключение, ако мога да попитам? Въпросът бе зададен тихо, с приятен тон.

Шарлот опита да се усмихне, не успя и се отказа от усилието.

— Едва ли една жена може да се утеши като знае, че мъжът, когото обича, така лесно би я заместил с друга.

— Мисля, че сега говорим за капитана.

Тя сведе очи за момент, но почувства топлина по бузите си и съзнаваше, че г-н Роулинг бе забелязал притеснението й.

— Да — призна тя — мога да бъда разкъсана на парчета от свирепите маймуни и разпръсната по целия остров на кървави частици, а Патрик сигурно ще каже, „Бедното момиче, колко жалко“, и ще започне да търси някоя друга да заеме мястото ми.

— Мисля, че подценяваш мястото, което заемаш в сърцето на г-н Тревърън.

— Тогава грешите, г-н Роулинг.

— Гидиън — поправи я той.

Шарлот почувства сълзи да парят очите й, и го отдаде на бременността и промените, настъпили в тялото и духа й.

— Гидиън — повтори тя, свиквайки с името. Накрая след няколко секунди неловка тишина тя се насили да го погледне отново. Имаше нещо в него, някаква деликатност в характера му, която приканваше към откровение. — В ужасно положение съм — каза тя, докато бършеше очите си с опакото на ръцете си и подсмръкна. — Бях женена за капитан Тревърън, сега не съм, а чакам бебе.

Гидиън подаде ръка на Шарлот, тя придърпа стола на пианото, плъзгайки го по зелените кристални лагери и хвана пръстите му.

— Продължавай — каза той.

Тя му разказа цялата история, започна от първата среща с Патрик преди много време в далечния Сиатъл. Бе обикнала г-н Тревърън от най-първата им среща, високо в такелажа на „Чародейка“, призна тя. В сърцето си му бе истинска съпруга, още когато Халиф ги ожени. Патрик бе прекратил съюза им — нов поток от сълзи се изля, докато разказваше с каква лекота го бе направил, само с пляскане на ръце и повтаряне на думите „Развеждам се“ три пъти. Но за Шарлот връзките бяха много спояващи. Сега, сподели тя нещастна, Патрик възнамеряваше да я изостави и забрави.

Когато Шарлот свърши нещастния си разказ, без да спестява нищо, освен най-интимните подробности, тя видя нов пламък в светлозелените очи на Гидиън. Един мускул се стегна на челюстта му.

— Но това е свещено — въздъхна и каза полугласно той — човекът има наглостта да пренебрегва самите божи закони!

Шарлот преглътна и се чудеше дали не бе казала прекалено много. Във всеки случай нямаше да й е за първи път.

— Не бих казала, че точно това искаше да направи… — започна тя, но Гидиън я прекъсна.

— Умът ми не може да го побере — заяви той. — Шарлот, ако Патрик Тревърън няма да се ожени за теб, както му е реда, и не даде на теб и детето име, тогава аз ще го направя.

Почувства как пребледнява. Гидиън беше добър мъж, внимателен, красив, но колкото и прекрасен да беше, Шарлот се опасяваше, че не би го дарила с предимствата на едни брак. Независимо от смелите й думи пред Патрик, че ще си намери любовник и ще стане общоизвестна, ако я изостави в Куейд Харбър, самата мисъл друг мъж да я докосне й беше противна.

Гидиън се надигна от стола и я целуна братски по челото. След това се отдръпна, усмихна се и каза тихо:

— Тогава това ще е изход. Изпрати капитана при мене. Ще му вселя божия страх.

Шарлот широко отвори очи.

— Не бих искала Патрик да е принуден да се ожени за мен — прошепна тя.

Гидиън потупа ръката й.

— Не се притеснявай, Шарлот. Не мисля, че ще е необходимо да се използва принуда.

Шарлот веднага потърси Патрик, намери го в кабинета да преглеждат с Кочран някакви карти. Вятърът чукаше по прозорците, а виенето по покрива създаваше подходящ акомпанимент за киселия му вид.

Може ли, помисли си Шарлот с учудваща неприязън, това да е същият мъж, който снощи ме прегръщаше силно в леглото, който намираше така жадно утеха в тялото ми и завладяваше цялата ми душа с нежността на думите и докосването си?

— Какво има, Шарлот? — попита Патрик. Тонът му бе рязък, погледът му по-студен от най-суровата зима. — Имам работа и нямам много време.

Тя застана изправена в цял ръст пред големия двоен портал, с опънати рамене и вдигната брада. Дори боса и с разрошена коса, от бързото излизане навън, Шарлот съзнаваше, че е олицетворение на достойнството. Това беше способ, изработила си още от детство.

— Гидиън, г-н Роулинг, желае да говори с теб.

Патрик се намръщи, може би защото тя бе употребила малкото име на посетителя. Пусна картата, която разглеждаха, да се навие отново на руло обратно в тубуса с шепотен звук.

— Ще го видя по-късно.

— Добре — съгласи се ведро Шарлот с едно-единствено повдигане на рамо. Обърна се, за да си тръгне, като съзнаваше, че бе жегнала Патрик и бе доволна от това.

За нейна изненада той я спря с едно-единствено рязко запитване:

— Къде са обувките ти?

Първо Гидиън се бе почудил защо беше боса, а сега Патрик искаше да знае. Тя погледна назад, през рамо към него, някак срамежливо.

— Не бих искала да се намесвам във важните ти дела с отговора на такъв глупав въпрос — каза тя и излезе.

Чу го да ругае и се усмихна, придвижвайки се по коридора, водещ в задната част на къщата. Кухнята беше в отделна постройка, а Шарлот почувства внезапно желание за специалните бисквити на Джакоба. Тананикаше си, докато прекосяваше двора и едва забеляза вятъра, накарал косата й да затанцува, прилепил полите до краката й.


Патрик се опита да не мисли за повикването на госта — мисионер, който беше изхвърлен на плажа преди няколко дни, но галещият тон, с който Шарлот бе изрекла неговото име, все още отекваше в главата му. Той не можеше да си позволи да е разсеян, докато планира защитата за всички на острова. Изруга, промърмори някакво извинение на Кочран, който на свой ред раздразнено се усмихна, след това отиде да потърси Роулинг.

Мъжът беше в салона заедно със Стела и Джейн, които го глезеха, наливаха му чай и бъбреха като две тропически птички. Патрик обичаше и двете. Бяха като сестрите, които би искал да има, но младежкият им стремеж да се харесат на Роулинг го ядоса.

— Вън! — каза той, без предисловие или обяснение.

Джейн и Стела си размениха нацупени погледи и излязоха от стаята.

Патрик затвори вратите и се облегна на тях със скръстени ръце на гърдите, а изражението му съвсем не беше доброжелателно. Според неговите разсъждения, той бе спасил живота на този човек, като му бе предоставил убежище в дома си и добрите грижи на слугите си, не му дължеше нищо друго. Той не проговори, тъй като самото му присъствие бе отговор на повикването на Роулинг.

Другият мъж въздъхна, а Патрик беше изненадан и раздразнен, че се улови да мисли, дали Шарлот намираше за привлекателни нежните черти на Роулинг, учтивите му и грациозни маниери. Решително отхвърли тези мисли от главата си.

— Седнете, моля — покани го Роулинг, сякаш това беше неговият салон, а Патрик присъстваше само с право на някакъв глас.

Гордостта на Патрик изискваше да не приеме поканата, а да остане прав. Задържа погледа си спокойно върху по-дребния човек и зачака, като даде да се разбере с поведението си, че настроението му е буреносно.

Роулинг само се усмихна.

— Упорит — коментира сякаш за себе си той. Британският акцент му придаваше изисканост, когато говореше, а Патрик се надяваше Шарлот да е била достатъчно разумна и да не се е заблудила от повърхностния му финес.

— Времето ми е ценно — изтъкна той, а в резултат на мислите му, думите му прозвучаха рязко и нетърпеливо.

Духовникът отново въздъхна.

— Да. Е, не може нищо друго да се направи, освен да се говори направо, нали? Вие жестоко мамите една невинна, млада жена, капитан Тревърън, и като божи служител, аз протестирам.

Патрик рязко се отдръпна от вратите и се почувства сякаш ударен през лицето с ръкавица.

— За Шарлот ли говорите? — знаеше, че въпросът е глупав още докато го изричаше, но обвинението на Роулинг го намери неподготвен, а и не бе замълчал да помисли.

— Да. Прекрасно същество, нали?

Патрик си спомни как Шарлот го обграждаше с нежност всяка нощ, телом и духом, и не си направи труд дори да кимне на Роулинг.

— Продължавайте, достопочтени. Не мога да си прахосам деня.

Усмивката на Роулинг не трепна, но не измести и тъгата, така ясно изразена в очите му.

— Вие сте й дали основание да смята, че ви е съпруга, сега тя очаква дете. Така ли е?

Патрик преглътна, започна да говори, после се спря. Не се бе чувствал така неловко от времето, когато за първи път трябваше да рецитира в училище. Най-накрая успя да каже: