Шарлот вече беше съвсем гола, останала само с добрите си намерения, и започна доста бавно да се покрива. Пресегна се за нощницата, която бе опънала по-рано, като че ли преценяваше външния й вид. Чувстваше погледа на Патрик така осезателно, като че ли я докосваше. Тайно се радваше на омагьосването му.

— Каза ли ти тогава — започна разсеяно тя — че бурета и въжета и други предмети от този род са били изхвърлени на плажа през последните два дена? — С ъгъла на окото си виждаше, че Патрик стои със скръстени ръце, чувстваше някаква потисната енергия в цялото му поведение.

— Да — отговори той и се приближи — изглежда това означава, че някой кораб е в беда, тъй като нито една от отломките не е от „Чародейка“.

Шарлот се обърна и го погледна право в очите. Изражението й беше сериозно.

— Не трябва ли някой да отиде и да разбере какво става?

— С какво? — отговори нетърпеливо Патрик. — С местна рибарска лодка? Всички сме изоставени тук, Шарлот, докато дойде друг кораб. — Той прекара пръсти по загладената си скоро подстригана коса. — Може да минат месеци, дори години, преди да видим външен човек.

Шарлот мислеше, че за нея тази перспектива не е лишена и от добри страни.

— Хъм. Тогава ще ти бъде трудно да ме хързулнеш на семейството ми, нали?

— Отново се връщаме на този въпрос, така ли? — намръщи се той.

Шарлот сложи ръце на гърдите му, почувства лек трепет, а след това и ускорения пулс на сърцето му.

— Вече казах всичко по въпроса. Целуни ме, Патрик.

Той погледна устните й, наклони глава към нейната с леко, едва забележимо движение, след това се отдръпна и навъси.

— Не се превръщаш в една от онази напаст „нови жени“, нали?

Тя се усмихна и леко плъзна длани нагоре към врата му, сплитайки пръсти на тила му.

— О, не, Патрик, аз не се превръщам в една от онази напаст „нови жени“. Аз съм отгледана като такава.

Той въздъхна.

— Добре — каза й, изгубил търпение, разпери широко ръце, след което ги отпусна от двете страни на тялото си, с примирение. — Побеждаваш — нямам сили или ум за твоите игри. Прави с мен каквото искаш.

Сериозността му накара Шарлот да се разсмее на глас. След това ръцете й, все още сплетени на тила му, го притиснаха надолу в една свободна и дълга целувка.

След това не можеше да се каже кой с кого и какво правеше.


Шарлот закусваше сама на верандата следващата сутрин, когато Кочран забързано вървеше по пътеката, изражението на лицето му показваше напрегната загриженост.

— Добро утро, г-жо Тревърън — каза първият помощник. Макар и да звучеше разсеян и припрян, тя беше доволна, че някой все още признава връзката между нея и Патрик. — Капитанът станал ли е?

Шарлот вече беше станала от стола си и се беше хванала за перилата на верандата. През дясното рамо на Кочран тя можеше да види няколко местни жители да се показват от гъстата зеленина в източната част на къщата. Носеха един неподвижен полугол мъж.

— Капитан Тревърън реши да закусва в нашата стая тази сутрин — каза тя. Вече се бе отправила надолу по стълбите. — Какво се е случило? Онзи мъж удавил ли се е?

Г-н Кочран поклати отрицателно глава.

— Не, мадам, а чудото е още по-голямо. Двама рибари са го намерили на пясъка тази сутрин. Губи и възвръща разсъдъка си. — Първият помощник замълча. Беше взел шапката си в ръка и неловко прокашля. — Не бихме го довели тук, г-жо Тревърън, но състоянието му е доста лошо и мислех, че не ще е разумно да го поставим във вилата с другите. Видно е, че е прекалено слаб, за да издържи инфекциозно заболяване.

Шарлот кимна с глава, повдигна полите на розовата си ленена рокля, за да може да върви бързо по земята и посрещне приближаващата се група хора.

Г-н Кочран влезе в къщата.

Шарлот разгледа мъжа в безсъзнание, който бе изхвърлен на брега, както множеството отломки, а сърцето й се сви от съчувствие. Беше противоположност на Патрик във всяко отношение със слабата си фигура, светлокафява коса, но нещо в него все пак я развълнува.

Джакоба пристигна преди групата да бе стигнала до фасадната веранда, бръщолевеше и се кахъреше като майка, която бе открила пиленцето си далеч от кокошарника.

По заповед на икономката, преведена от отворилата широко очи Мери-Кеч-Мъч-фиш на родния им език, рибарите положиха мъжа внимателно в една спалня на долния етаж. Беше загубил единия си ботуш, а малкото останали неразкъсани парчета от кафявите му панталони, бяха подгизнали. Той започна силно да трепери, докато Мери и Джакоба го събличаха, сякаш скъсаните дрехи го бяха предпазвали и стопляли.

— Успокой се, пътнико — Джакоба му говореше с успокояващ глас, какъвто Шарлот не бе чувала преди. — Сега си сред приятели и ние ще се погрижим за теб. — Погледна към чупещата ръце Мери с едното си око. — Донеси топла вода и хавлиени кърпи и малко от онзи ром, който пазя за Коледните кексове.

Когато Мери изхвръкна от стаята, Шарлот се приближи до леглото.

— Има ли нещо, с което да мога да помогна?

Преди Джакоба да може да отговори, чу се гласът на Патрик откъм вратата, тих и злокобен като приближаващ гръм.

— Можеш да напуснеш тази стая веднага — изкомандва студено той.

Шарлот погледна ядовито някогашния си съпруг.

— Била съм медицинска сестра — напомни му тя.

Патрик се приближи до леглото и погледна бедния корабокрушенец с безпристрастно любопитство. Думите му бяха адресирани към Шарлот.

— Джакоба се е грижила за болни още когато ти си била в пелени и си носила гащички. Тя не се нуждае от помощта ти.

Джакоба погледна капитана, после Шарлот и се усмихна. Шарлот първоначално се вбеси, но след това разбра, че изражението на старата жена показваше понятно развеселяване, а не триумф.

— Не ми трябваш и ти да ми се вайкаш и пречкаш тук, Патрик Тревърън — отвърна шотландката. — Факт е, че ще ми е по-добре, ако и двамата не ми се мотаете, за да мога да се справя както трябва с този жалък дявол. Е, виж го. Там, където не е син, е сив, като труп.

Ако не беше мрачността на ситуацията, Шарлот би се разсмяла при вида на Патрик. Очевидно не бе свикнал да го отпращат като дете-беладжия, а Шарлот искаше да го попита как се чувства изпаднал в такова положение. Не се осмели обаче. Едно беше да не се подчини на Патрик, но съвсем друго да се противопостави на тревожния авторитет на Джакоба. Старата жена беше неизвестна величина, а Шарлот желаеше приятелството й. Тя бързо излезе навън, полите й прошумоляха, брадата й вдигната високо нагоре, но бе последвана в по-бавно темпо от Патрик.

Капитанът бе много приятелски настроен през нощта, но на сутринта като се събуди се бе върнал в киселото си и неподатливо настроение, поради което Шарлот закусваше в уединение.

Тя се върна на верандата, седна и си наля хладък чай в една порцеланова чаша, оставила я по време на суматохата.

За нейно скрито удоволствие Патрик й правеше компания. Не взе стол да седне на бялата желязна маса, но вместо това се облегна на перилата със скръстени ръце.

Шарлот се надяваше треперенето й да не се забележи, докато поднасяше чашата до устните си, за да отпие като дама.

— Това какво ти подсказва? — запита я Патрик съвсем насила, след като тя не успя да започне разговор.

Тя повдигна вежди, сякаш озадачена от въпроса, въпреки че добре знаеше, разбира се, че той имаше предвид мъжа, за когото се грижеха в къщата.

Патрик бе раздразнен.

— Няма съмнение, че е имало корабокрушение.

Шарлот се опъна назад на стола, попи устните си с ленена салфетка и се пресегна за още една от леките, захарни бисквити, които Джакоба бе опекла сутринта.

— Може би — съгласи се тя, след като бе удължила мълчанието до предела, до който се осмеляваше. — Но може би нашият посетител е бил хванат от пиратите и хвърлен през борда по някаква причина.

— Имаш дива фантазия — обвини я Патрик, явно раздразнен.

Шарлот се зае с яденето на бисквити, повдигна рамо и отговори:

— Не бих отрекла това. Но като че ли последните събития не са ми дали основания да очаквам неочакваното.

Патрик я погледна с присвити очи. Изглеждаше различен със скъсената си коса и с някак изпитите черти, но Шарлот разбра в този момент във внезапен проблясък, че тя ще го обича завинаги и винаги. Констатацията я успокои, но в същото време я изпълни с първичен, неизмерим страх.

Думите му дойдоха като още по-голям шок от собственото й прозрение.

— Знаеш, разбира се, че ти и детето ми никога не ще бъдете лишени от разкош, дори и да съм на цял свят път далеч от вас?

Тя отмести поглед. Не искаше да му позволи да види мъката, която й бе причинил. Да го вземат дяволите, мислеше си тя на пресекулки. Толкова ли е тъп, че не може да предположи истината — че по-скоро бих вървяла гладна до него, отколкото да живея в разкош, на друг континент?

— Баща ми е богат — каза тя с желание да го ядоса, искаше да го нападне физически, но се застави да говори тихо, с тон на дама. — Нито аз, нито детето ми ще приемем едно пени от теб, Патрик Тревърън. Щом ни оставяш, ще е по-добре да те няма.

Последва мъчителна тишина, през която сърцето на Шарлот изглежда потреперваше, изщрака и се счупи на две наранени парчета. Накрая успя да погледне към мъжа, когото така докрай обичаше, така отчайващо, така безнадеждно.

— Кой знае — каза тя с лекота на маниера, изцяло подправен. — Може би ще се влюбя в онзи чужденец, изхвърлен на брега тази сутрин. Бибило романтично, нали?

Патрик изпусна една ругатня, отскочи от перилата и се втурна в къщата, като тръшна една от двойните врати зад себе си.

Шарлот би трябвало да чувства триумф, защото очевидно бе изкарала Патрик от кожата му, но вместо това сниши лице в ръцете си и дълго поема дълбоко дъх, докато сподави напиращия спонтанен плач.

Възвърнала спокойствието си, Шарлот се изправи и започна да прибира масата, но скоро бе отпратена от възмутената Мери-Кеч-Мъч-фиш.