Прислужницата направи лек поклон и отмести поглед.

— Аз Мери-кеч-мъч-фиш1. Г-ца Шарлот иска храна?

Стомахът й закъркори в очакване.

— О, да, моля. — Тя взе една от хавлиите от каменната пейка, където Мери ги беше оставила и благоприлично се зави, докато се качваше по стълбите на басейна.

Мери отново се поклони:

— Аз донеса поднос на маса вън. Г-н отишъл от друга страна на къща — при тези думи тя се завъртя и отново излезе.

Шарлот облече бялата рокля, която й беше доста голяма, но беше чиста и иначе удобна. Намери един гребен и внимателно го прокара през оплетената си мокра коса. Когато се върна в спалнята на господаря, Джакоба наливаше с лъжица някакъв бульон в устата на Патрик. Очите му бяха хлътнали, когато преди рядко ги отваряше, сега обаче светнаха като видя Шарлот да се приближава до леглото.

Той протегна ръка и Шарлот отиде при него, без да обръща внимание на очевидното неодобрение на Джакоба.

— Сега той има нужда от изкъпване — застъпи се икономката със заплашителен тон.

Патрик наистина се засмя, събитие, което накара съкрушеният дух на Шарлот да се възвиси и ликува.

— Сигурно мириша на камила — каза той.

— По-лошо — увери го Шарлот, наведе се и го целуна по челото. Само след минута тя вдигна очи, срещна погледа на Джакоба.

— Аз ще се погрижа за изкъпването на съпруга си. Можеш да се оттеглиш като свършиш със супата.

Джакоба отвори уста в знак на протест, хвърли бърз поглед на Патрик, но предпочете да замълчи.

Влезе Мери, която носеше поднос. Шарлот отново целуна Патрик, след това последва добродушната прислужница навън на терасата.

— Ще имам нужда от много чиста и гореща вода за капитана, моля — каза Шарлот и седна на масата, потънала сякаш в езеро от мека слънчева светлина. Добре подредени пресни екзотични плодове я очакваха, имаше още студено пилешко и изкусно подправено ястие от ориз.

— Добре, г-це Шарлот — отвърна прислужницата с поклон.

Шарлот беше толкова гладна, че чак потреперваше, но като похапна слабостта намаля и отново се почувства стабилна, макар и уморена. Гледката към окъпаното в слънце море също я оживи малко, но бе доволна, че е отново на брега.

Възвърнала сили, тя остави Мери да прибере подноса и влезе вътре. Поисканата вода вече бе донесена във висока кана и още изпускаше пара. Имаше още съдове, тривки, хавлии. Нямаше и следа от Джакоба, а Патрик отново се бе унесъл в поредния сън.

Внимателно и нежно Шарлот съблече мъжа, който й беше духовен другар, ако ли не истински съпруг, и започна да го мие. Действието отне доста време, а Патрик не се събуди, само се размърдваше от време на време. Дали от специалния билков сапун на Джакоба, или от това, че отново бе на удобно и сигурно място, цветът на бледата му кожа започна да се възвръща. Шарлот усещаше как сили започнаха да бликат в него.

Когато отново бе чист, когато дори пищната му гарвановочерна коса бе измита, внимателно сресана и обърната назад по негов маниер, Шарлот се сви до него във взетата назаем рокля, прозя се и като него намери утеха в съня.

Събуди се, когато почувства позната ръка върху гръдта си. Чувствеността й веднага откликна и внезапно я върна в пълно съзнание. Повдигна се на лакът, за да погледне Патрик в лицето.

Стаята бе изпълнена с лунна светлина. Някой, вероятно Мери или Джакоба, бяха спуснали мрежата против комари и леглото бе придобило някаква мъглива интимност. Въздухът беше топъл, нощта бе изпълнена с нежна симфония от песните на щурците, океанският бриз шумолеше в близките палми, две влюбени сърца биеха като едно.

— Шарлот — каза Патрик и сякаш бе дал всичко, което има, за да го изрече, но си заслужаваше. С ръката, която бе галил гръдта й, той свали надолу деколтето на роклята и я разголи.

Тя знаеше какво иска и копнееше така силно да му го даде. Шарлот се притисна до него, докосна леко устата му с набъбналото си зърно. Той го пое лакомо и засмука, сякаш бе умрял от глад за нея.

Шарлот напяваше неволно от удоволствие, защото грижите за Патрик по този особен начин винаги я вълнуваха, изпълваха я с чувство на сладка сила. Вплете пръсти в косите му и го насърчи. След това му даде другата си гърда и той жадно пи и от нея.

Накрая той се отскубна, като издаде звук, приличащ на стон или смях.

— Започнах нещо, което не съм достатъчно силен да завърша — съжали той, а очите му блестяха в тъмнината докато гледаше Шарлот, която лежеше потрепваща до него със свалена до кръста рокля. — Все пак искам да видя наслада по лицето ти, както искам да наблюдавам изгрева на слънцето утре.

Очите на Шарлот пареха от сълзи, защото часове наред се бе страхувала, че може да загуби мъжа, който й бе по-скъп от дъха. Сега вече бе ясно, че той ще живее.

— Друг път — каза нежно тя, но Патрик поклати глава.

— Сега — отвърна той. След това взе ръката й, притисна силно пръстите й в къдриците на венериния хълм. Ръката му беше върху нейната и налагаше ритъма, като в същото време не й позволяваше да се отдръпне.

Шарлот простена, краката й неволно се разтвориха.

— Патрик — едва си поемаше дъх тя, а главата й вече се мяташе напред, назад върху ленената възглавница — Това е… скандално…

— Ъхъ — съгласи се той — Скандално. Ти си красива, Шарлот. — Тя леко се сгърчи под неговите и своите пръсти, но приливът на страст само се засили.

— Като за една почти съпруга?

Той увеличи скоростта и с тих глас окуражи отклика й.

— Като за една страстна малка лисичка — отвърна той.

Тазът й заподскача и тя извика, когато особена мълния от наслада премина през нея.

— Боже, Патрик, не мога да издържа, прекалено силно е… А става все по-силно… — Шарлот бе възбудена до възхитителна безразсъдност. Ще се разпадна…

— Да — съгласи се той и когато се наведе да докосне с език зърното й, предричането на Шарлот се сбъдна и тя се разби на милиони огнени парченца. Докато тя се мяташе в обширното легло на Патрик Тревърън, той я наблюдаваше и усещаше всеки неин отклик.


Сутринта Патрик бе по-силен, но също разсеян и малко дистанциран. Отпрати Шарлот от стаята и дълго разговаря с Кочран. Когато първият помощник, изглеждащ доста мрачен, си отиде минавайки по коридора, Шарлот побърза да се върне до леглото на съпруга си.

Патрик беше седнал разгърден, подпрял широкия си гръб на планина от възглавници. Гледаше втренчено навън през френските врати, отворени, за да влиза чист морски въздух. Не отклони поглед, когато Шарлот влезе.

Тя проследи погледа му и видя „Чародейка“ да се полюшва от прилива недалеч от брега, платната — чисто бели на фона на различните оттенъци от синьо на водата и небето. Макар гледката да бе изключително красива, а може би и точно заради това, Шарлот почувства необясним ужас.

— Екипажът… възстановяват ли се?

Патрик не сваляше очи от кораба, обичаше го повече от жена.

— Да — отговори той — няма повече смъртни случаи.

Стаята бе удобна с онази лека, влажна топлина, характерна за тропиците, но въпреки това Шарлот трепереше.

— Защо тогава изглеждаш така зле. Всеки би помислил, че си загубил най-скъпия си приятел.

— Може би съм — отвърна Патрик и тя видя болката да пробягва по чертите на лицето му. Дори изпитостта и липсата на цвят не скриваха аристократичната осанка да чертите му. — Може би съм.

Шарлот погледна неловко към красивия клипер, красящ пристанището.

— Какво говориш? — прошепна тя.

Най-после той обърна индиговите си очи към нея, а тя съзря отчаяние в тях, редом с възвръщащото се здраве и онази арогантност, която обичаше и мразеше.

— Ще има още една жертва на тази проклета чума — каза той със задъхан шепот. След това отново погледна „Чародейка“, сякаш да запомни всяка част, всяко платно и дъска.

Шарлот почувства, че колената й се подкосяват. Покри лицето си с ръце и си спомни думите на Патрик, че ужасната чума бе проникнала дори в дървото на кораба.

— О, не — каза тя. — Не…

— Ще бъде потопена след изгрев слънце — каза Патрик с безизразен глас, погледът му остана с любимата му „любовница“, елегантният кораб, който така вярно бе му служил.

Останалата част на деня премина тягостно. Патрик спа, събужда се и отново спа и се събужда. Винаги когато беше в съзнание гледаше към „Чародейка“, поглъщаше я така жадно, както бе поемал гърдите на Шарлот предишната нощ.

Когато настъпи нощта, Патрик се облече, поне отчасти, като отказва да му се помогне и с усилие излезе на терасата. Хвана се за стената с две ръце. Шарлот бе до него, готова да предотврати падането, ако силите му го напуснеха.

През целия ден малки лодки сновяха между кораба и брега, пренасяха документи, карти, камбани и фитинги, всичко, което можеше да се запази. Сега малките лодки се приближиха до по-големия плавателен съд, осветен с факли.

Качиха се на „Чародейка“, движещите се малки огнени петна им подсказваха това. Корабът беше напоен с керосин от носа до кърмата, както бе заповядал Патрик, след това запален.

Моряците се заспускаха по въжетата, други с викове направо скачаха във водата, докато палубите на горния клипер горяха в пламъци. Шарлот пъхна ръката си в тази на Патрик, пренебрегвайки съпротивата му. Тъмночервените пламъци зализаха мачтите, затанцуваха по такелажа, а накрая обхванаха платната.

Корабът представляваше величествена, но трагична гледка, горящ на фона на тъмното небе, а в отразената от него светлина Шарлот видя една сълза да се търкулва по бледата буза на Патрик, след което се загуби в наболата му брада.

— Викингите имали обичая да изгарят корабите си, когато повече не можели да им служат — след дълго мълчание каза прегракнало той. Най-ужасният рев вече бе заглъхнал. „Чародейка“ беше само скелет в пламъци, едва задържащ се на повърхността.

Шарлот подпря ръка на рамото му, не можеше да спре риданията, напиращи в гърлото й.

— О, Патрик, но това е все едно да наблюдаващ: как любим човек умира — прошепна тя. — Какво ще правиш без нея?