Шарлот опря чело в рамото му и въздъхна.

— Някога — призна тя — мечтаех за приключения. Сега вярвам вече съм преживяла достатъчно вълнения, че сигурно ще ми стигнат до дълбока старост.

Патрик се засмя и я целуна по челото.

— Имам усещането, г-жо Тревърън — каза той — че приключенията ни сега започват. Ти привличаш неприятности, както летен пикник привлича пчелите.

През това време Халиф се бе възстановил и можеше да говори. Погледна Шарлот с притеснение.

— Рашид ме увери, преди да ме упои и затвори, че си на сигурно място в харема, в скривалището. Дали е увеличил прегрешението си, като ме е излъгал?

Шарлот бързо поклати глава.

— Не, казал ти е истината. Бях с Алев и другите, докато намерих тунела, започващ от пода. Стори ми се, че ако никой не се осмели да излезе и види какво става, ще се превърнем в паяжини в онази скрита стая. Успях да се добера до затвора и да освободя Рашид.

— Мен кой ме освободи тогава? — Халиф се опитваше да си спомни, като разтриваше слепоочията си. — Ще простя на слугата си Рашид за това, че е взел нещата в свои ръце. Лоялността му не може да бъде поставена под въпрос.

— Ни най-малко — съгласи се Шарлот.

Само след няколко минути самият Рашид пристигна, повел група войници със себе си. Когато видя, че Ахмед е убит, евнухът посочи към двамата от мъжете да вземат и отнесат тялото.

— Хванахме предателите — каза Рашид на своя султан. Тонът му бе мрачен и официален — Какво да ги правим?

— Обезглавете ги! — заповяда Халиф. — Извършете екзекуцията в главния двор под ярката светлина на утринното слънце. Нека всички живеещи зад тези стени видят плодовете на предателството.

Очите на Шарлот описаха кръг, започна да й се повдига. Опита се да пристъпи напред и протестира, но Патрик я възпря, като я хвана за ръката. Красноречивият му поглед, а и поклащането на главата му я накараха да се откаже.

— Ела, г-жо Тревърън — каза той. — Не сме нужни тук. — При тези думи Патрик хвана ръката на Шарлот така силно, че костите й изпукаха и минавайки покрай Рашид и войниците я изведе от прохода.

— Не можеш да оставиш екзекуцията да се състои! — прошепна тя.

Патрик дори не намали хода си. Просто продължи да крачи към централната част на двореца, като теглеше Шарлот зад себе си.

— Не мога да ги спра — отвърна й рязко — нито пък ти би могла. Това е едно първобитно общество със собствени закони.

Шарлот разбираше, че е прав, и все пак беше против принципите й да гледа как на насилието се отвръща с насилие.

— Искам да напусна това място — каза тя задъхано, като се опитваше да върви редом с дългокракия си съпруг — и никога да не се върна повече.

Той я погледна през рамо и каза:

— Това е желание, което мога да изпълня. Веднага щом разбера, че положението е овладяно, ще отплаваме за острова.

Прилив на радост бликна в сърцето на Шарлот, но в следващия миг бе съкрушена от бурните събития, случили се в близките часове. Зарида и заплака с естествени, но несвойствени за една Шарлот сълзи.

Патрик спря, вдигна я с лекота на ръце, подпря брада на главата й и продължи да върви през прохода.

— Поплачи си — каза й той с дрезгава нежност. — Имаш право.

Докато изпълняваха екзекуциите Патрик и Шарлот бяха сами в стаята си, забравили всичко и всички, освен самите себе си. Отпразнуваха живота, дори докато смъртта варварски властваше насред двора.

Шарлот се бе свила до Патрик, голото й тяло блестеше от пот. С единия си пръст си играеше лениво с космите по гърдите му.

— Обичам те — каза тя.

Патрик въздъхна, притисна я до себе си, но не направи същото признание. Той просто затвори очи и заспа.

Въпреки че бе щастлива да е отново с Патрик, а и телом бе задоволена, душата й все още изпитваше глад. Какъв би бил смисълът — изобщо нищо нямаше смисъл, ако Патрик не я обичаше.

Постави ръка върху корема си и затвори очи. Независимо каква би била цената, тя не би отгледала детето си в дом, лишен от любов. Би отвела детето си в Куейд Харбър най-напред, за да отрасне в светлината и топлината на брака между баща й и Лидия.


През следващите три дни Халиф остана в покоите си. Различни хора от харема то посещаваха по различно време, включително и Алев, но още не бе се показвал публично.

Шарлот се бе изправила до един от прозорците на горния етаж и гледаше морето с неизразен копнеж, когато Патрик неусетно застана до нея и обхвана с ръце кръста й. Наведе се и я целуна по бузата.

— Възможно ли е, г-жо Тревърън — заяде се той — да имаш същия копнеж за скитане като мен?

Обърна се в прегръдката му, погледна го право в: очите и отговори:

— Да. Кога ще тръгнем?

Той докосна брадичката й с показалец.

— Вероятно утре. Започна ли да се тревожиш, че бих могъл отново да те изпратя в харема?

Бузите на Шарлот пламнаха.

— Като имам пред вид, че вече два пъти го стори, не би било несправедливо да ми минат такива мисли.

Патрик се засмя, наведе глава и целуна устните й.

— Този път не ще е така. Щом „Чародейка“ излезе в открити води, може дори да не ти разреша да напускаш каютата. — Докосна гърдите й, при което зърната й се опънаха под муселиновата камизола.

Тя оправи полите на роклята си от батиста с избродирани клончета, една от многото одежди, които Патрик бе донесъл от шивашкия магазин в Коста дел Сиело.

— Прекалено дълго време си прекарал в страни като Риц — каза важно тя, като се надяваше той да не бе забелязал породеното от докосването му и преминало през нея трепетно очакване. — Не съм създадена да лежа гола в каютата ти и да ти доставям несекващо удоволствие. Интелигентна жена съм, с воля и собствен живот.

Патрик се засмя и я издърпа към една дълбока, сенчеста ниша в стената в другия край на коридора.

— Не се сърдя, когато си задоволена — предизвикваше я с шепот, докато милваше гърдите й. — Защо, за бога, искаш да ме лишиш от моите наслади?

Шарлот трябваше да събере всички сили, за да отговори, тъй като познатата сладостна слабост потече във вените й.

— Не искам. Може би и аз ще трябва да те затворя в каютата и да те имам, когато пожелая.

Той я целуна освободено и много нежно.

— С радост ще ти бъда затворник — отговори той, докато вдигаше полите й.

Тя се облегна назад върху каменната стена на тъмната ниша. Затвори очи.

— Патрик, моля те…

Патрик се засмя и каза:

— Не е нужно да ме умоляваш, богиньо. — Грациозно застана на едно коляно, а ръцете му останаха под муселиновите поли, обхванали бедрата й. — Ако съм на твое място ще си мълча. Не е нужно да скандализираме слугите.

Тя възнамеряваше да се съпротивлява, защото мястото беше толкова възмутително, но вместо това усети, че коленете й се подгъват и почти загуби съзнание в екстаз.


Дворцовият двор бе окичен с хартиени фенери, жените от харема се носеха наоколо като ярко оцветени птици, говореха и се смееха. В ъгъла малък оркестър свиреше, а няколко маси бяха покрити от край до край с изобилие от храна и напитки.

Халиф се бе възстановил почти напълно, въстанието бе потушено веднъж завинаги. Той искаше да празнува.

— Ще ми е мъчно, когато заминеш, приятелю — каза султанът на Патрик докато пиеха боза и наблюдаваха една от жените да танцува, а бледосинята й рокля се повяваше докато тя се въртеше, изглеждаше въздушна като мъглата. — Усещам, че в близко бъдеще не ще се върнеш в Риц.

Шарлот бе на другия край на двора и говореше с Алев. Патрик почувства прилив на щастие в сърцето си, когато я откри с очи.

— Време е да създам семейство и дом — отговори той. — След това ще бъда плантатор, а не морски капитан. „Чародейка“ ще стои на котва, освен когато се налага да се транспортира реколтата от захарна тръстика и индиго.

Халиф се закашля.

— Докато боледувах и Шарлот се грижеше за мен, аз я обикнах.

Патрик срещна настойчивия и неловък поглед на приятеля си.

— Разбирам — каза Патрик и постави ръка на рамото на Халиф. — Ако пийнеш повече течности и си починеш, ще надвиеш вируса.

Султанът се изчерви, нещо, което Патрик не бе виждал преди. Понечи да заговори, но се възпря, изглеждаше нещастен сякаш с вързан език.

Патрик продължи да държи ръка върху рамото на султана.

— Тя носи дете от мен — каза тихо той. — Все пак попитай Шарлот дали иска да остане при теб, ако това е, което искаш да направиш. Ако тя се съгласи — но те предупреждавам, добри приятелю, че не ще се съгласи, защото не би могла да понесе да е една от многото жени — ще я освободя. Щастието й за мен е по-важно, от каквото и да е друго нещо.

Халиф въздъхна и хвана ръката на Патрик.

— Не бих поставил такъв въпрос, ако не знаех, че брачната церемония, която изпълних, е невалидна според вашите порядки. Християнска церемония не бе отслужена, нали?

Странно чувство на защита обхвана Патрик, но той отговори спокойно:

— Да — спря за момент, замислен и намръщен наблюдаваше приятеля си. — Изненадан съм, че можеш да желаеш жена, за която знаеш, че носи дете от друг мъж, Халиф. С всичките му добри страни, не може да се каже, че обществото ви е прогресивно, що се отнася до такива въпроси.

— Има разлика — каза Халиф — защото бащата ми е близък като брат — Духът на Ахмед сякаш за миг мина през погледа му, но веднага изчезна. — По-близък — поправи се той.

Уважението на Патрик към Халиф не намаля — бяха приятели от доста време, дружбата им бе укрепнала — но това не означаваше, че не би искал да забие султана в най-близката стена заради лъстта му към жената, която той обичаше. Капитанът посочи към Шарлот.

— Открий й чувствата си. Ще полудееш, ако не го направиш.

Халиф за миг се опита да отгатне чувствата на Патрик, после прекоси двора. Патрик искаше да гледа в друга посока, но не можеше. Облегна се на каменната стена и започна да наблюдава.

Наистина досега не бе разкрил пред Шарлот чувствата си, а когато имаше възможност да се ожени, както му е реда в християнските страни, не го бе сторил. Може би все още беше негодник. Може би ще й се насити и ще й причини болка.