Шарлот премигна, упоритостта й изби и зачерви бузите й.

— Искам да дойда с теб! — запротестира тя.

Поведе я към трапа.

— В момента г-жо Тревърън, най-малко ме занимават вашите предпочитания. Този път, ако цениш собствената си кожа, ще ми се подчиниш!

Тази строга заповед предизвика разгорещеното й негодувание, но той я избута напред по рампата и я натика в чакащата карета. Когато затръшна вратата и изрева на испански указание на шофьора, Шарлот подаде глава от прозореца и извика ядовито:

— Няма да забравя това, капитан Тревърън!

Патрик сигурно би се изсмял, ако не беше толкова обезпокоен за Халиф. Ахмед, природеният брат на султана, беше безмилостен, а апетитите му за власт не бяха тайна. Много вероятно беше Халиф вече да е мъртъв, а екзекуцията му сигурно ще е била много бавна и брутална. По-лошото е, че принцовете, малките синове на Халиф, не можейки да се отделят от майките си, също щяха да бъдат убити, точно както бе писано в писмото.

Екипажът на „Чародейка“ се събра за минути. Слушаха с ожесточена ярост, докато Патрик представяше плана си.

Нямаше да се приближат откъм морето, защото Ахмед и бандата му крадливи бунтовници биха очаквали това и всеки приближаващ се кораб би бил потопен от канонадата на оръдията, преди да стигне до брега. След като прекосят до островното царство Риц, ще хвърлят котва в едноименното пристанище, ще купят коне и други провизии, от пазара и ще атакуват Ахмед откъм пустинята.

Резултатът ще бъде в ръцете на Бог.


Когато стигна гостната в дома на Герида, Шарлот запрати чадъра си на другия край вбесена. Обикновено не се поддаваше на внезапни раздразнения, но сега не можеше да бъде блага. Патрик й беше съпруг, мястото й беше до него, без значение къде отиваше.

Тръгваше за Риц, властен като гръцки герой, решен да спаси приятеля си, а планираше да я остави през това време точно на скучния Коста дел Сиело. Що се отнасяше до Шарлот, за нея имаше само едно нещо по-лошо от смъртната опасност, а то бе Патрик да е в беда, без тя да е до него! А ако го убиеха, нямаше никога повече да го види.

Шарлот ожесточено хапеше долната си устна, и крачеше напред-назад по-бързо и по-бързо. Патрик изобщо не я чу, когато го умоляваше да не я остави в харема на Халиф и не бе станал ни най-малко по-сговорчив от тогава. Беше напълно безсмислено да разисква въпроса повече с твърдоглавия си приятел, дори и ако се срещнат, преди да потегли на поход, което бе малко вероятно.

Мислите й направиха безумен завой. Бе чела някога за жена, преоблечена в мъжки дрехи, отишла да се бие в Гражданската война, само и само да е до съпруга си. Можеше да се дегизира и да се промъкне на кораба, който Патрик ще успее да отмъкне за пътуването…

— Не — каза на глас с въздишка. Никого не би излъгала с такава маневра, защото нямаше нищо момчешко във фигурата на Шарлот. След отвличането й от сука, когато бе предадена на Патрик в един груб конопен чувал, бе облякла една от ризите му и един чифт панталони. Тя просто изглеждаше това, което е — жена, облечена в мъжки дрехи.

При все това Шарлот нямаше намерение да се откаже и да остане на брега, докато Патрик величествено отплаваше при залез-слънце. И тя имаше приятели в двореца на Халиф — Алев и Рашид. А трябваше да се мисли и за малките синове на Алев и другите принцове, които стояха между Ахмед и трона на Риц.

Шарлот съзнателно се успокои. Седнала на края на леглото, което така щастливо бе споделяла с Патрик, тя се опита да събере мислите си. Напрегна мозъка си, но само една-единствена идея се въртеше в главата й, отчайваща и тъжна и едва ли бе по-добра от това да се промъкне на кораба. Тъй като се оказа единственият план, който можа да измисли, Шарлот реши да го следва.

Изчака докато домът утихна в обедна почивка и тайно се измъкна, като взе със себе си кесия със златни монети, които Патрик й бе дал един ден за внезапни нужди. Слънцето беше безмилостно горещо докато вървеше по прашните каменни улици към крайбрежната линия.

Много лодки бяха закотвени в пристанището. Сигурно щеше да може да наеме някой да прекоси водите до Риц.

Шарлот спря пред първата таверна от редицата просташки на вид кръчми, за да събере кураж. Не бе помислила да вземе чадъра и носа й започна да я сърби с наченки на слънчево изгаряне.

Точно се канеше да се качи по трите каменни стъпала, когато една барманка излезе и изхвърли кофа с боклуци и едва не заля красивата пола на Шарлот.

— Можещ да гледаш къде изхвърляш! — запротестира Шарлот.

За нейно учудване, барманката й отговори на английски?

— Мога — каза заядливо чернокосата жена — а може и да не мога.

Шарлот постави ръце на кръста и втренчи поглед в жената с решимост, но когато заговори, тонът й отново бе умерен. В крайна сметка тя беше нуждаещата се от услуга.

— Трябва да прекося до Риц, мога да платя добре. Има ли някой в това заведение, който може да ме заведе?

Слугинята се обърна, извика вътре в кръчмата на пронизващ испански. При думите й долнопробни моряци с различен ръст, вид и националност се събраха по мръсните прозорци, а една група бе излязла пред вратата. Злобно оглеждаха Шарлот.

— Придирчива ли си към хората, с които ще плаваш?

Шарлот преглътна и отговори.

— Е, не бих искала да е престъпник.

Дрипавата жена повдигна рамене. — Няма такива тук — а и по цялото крайбрежие няма такива каквито търсиш. — Понечи да затвори вратата, въпреки че синкавите лица стояха още по прозорците.

— Почакай! — извика Шарлот. Не можеше да понесе мисълта да остане в Испания, да се взира и чака, изпълнена със страхове, че Патрик може никога да не се върне. — Ще наема всеки, който не е убивал и не е изнасилвал.

Барманката преведе, в резултат на което групата намаля. Чу се мърморене. Все пак един мъж пристъпи напред.

Шарлот се оттегли крачка назад и се опита да се усмихне.

— Здравей — помъчи се да каже приветливо.

— Здравей — отвърна морякът и се усмихна малко глупаво, Шарлот разпозна американския му акцент. Беше среден на ръст, възрастта му трудно можеше да се определи, як с къса кафява коса, щръкнала като игли на бодливо прасе. — Каква работа имате в Риц, госпожице?

Шарлот се уплаши, но искаше по-скоро да тръгне. Колкото по-рано тръгнеше, толкова по-скоро щеше да настигне Патрик.

— Личен въпрос е. Това, което трябва да знаеш е, че искам да стигна там и плащам добре. Как се казваш?

Изглеждаше изненадан — очевидно бе мислил, че той владее положението. Шарлот не искаше да губи време да го убеждава в противното.

— Мабри. Джак Мабри.

— Казвам се г-жа Патрик Тревърън — отвърна Шарлот със сърдечна усмивка. С удоволствие забеляза как сипаничавото лице на Мабри побледня. — Можеш да ме наричаш г-жа Тревърън, ако имаш нужда да се обръщаш към мен, въпреки че ще бъдеш доста зает с управлението на кораба, за да говориш.

Дивият блясък изчезна от очите на Мабри, видимо преглътна.

— Защо се опитвате да наемете лодка, след като имате богат капитан за съпруг?

Шарлот философски въздъхна, а сдържаното й поведение бе чиста измама.

— Корабът му „Чародейка“ е на сух док за поправка. Сигурна съм, че вече е поел с някакъв кораб — без съмнение не е бил достатъчно любезен — и е отплавал без мен.

Мабри потърка брада, която бе четинеста като косата му.

— Каква е цената?

Шарлот извади две златни монети, вдигна ги, за да може моряка да ги разгледа.

— Ще заплатя половината, когато се съгласиш да ме превозиш, а другата половина, когато пристигнем там. — Имаше и други пари в кесията, но предполагаше, че ще й са нужни в Риц, особено ако не можеше да намери Патрик веднага.

— Напускате мъжа си или нещо подобно? — продължи да настоява Мабри, въпреки че видимо едва се сдържаше да не грабне първата монета. — Не искам да си имам никакви неприятности с Тревърън, дори и работата да ми донесе пари за пиене за цял месец.

— Той не ще узнае кой ме е превел, обещавам ви. — Шарлот отново прецени мъжа, който изобщо не беше представителен и при други обстоятелства не би прекосила и улицата с него, а камо ли водно пространство.

Нека ви предупредя, обаче, че ако държанието ви към мен се постави под въпрос преди, по време на, или след пътуването, капитанът ще разбере това. А той не ще намери мира, уверявам ви, докато не заплатите за грешката с кръв.

Мабри навлажни устни с език, за момент се поколеба, след това кимна.

— Не ще има основание да ме търси. — Шарлот почувства, че няма друг избор, освен да му повярва.

— Къде е плавателният съд? — запита Шарлот, закривайки очи с ръка от слънцето, докато обърна поглед към флотилията от стари гемии и рибарски лодки в пристанището.

Г-н Мабри водеше по пътя към брега и посочи най-лошото корито от всичките. Лодката едва ли беше по-голяма от гумената лодка, с която с Мили ходеха на лов за риба в езерото, когато бяха малки момичета. Беше килната към десния борд и дори от онази дистанция Шарлот можеше да види, че дървеният материал загива.

Едва не се върна, толкова бе унижена от мисълта да прекоси гъмжащите с акули води на борда на такова жалко нещо, но в този момент забеляза един клипер да се движи към хоризонта. Беше по-малък от „Чародейка“, лъскав и бърз, а Шарлот някак разбра, че Патрик е зад кормилото. Трябваше бързо да действа с решимост, иначе щеше да прекара остатъка от живота си съжалявайки, че не е последвала съпруга си.

— Бързо! — извика и задърпа мръсния ръкав на Мабри.

Мабри привика един от приятелите си по чашка да ги заведе в малката си лодка. Шарлот отново се поколеба, когато видя гемията отблизо, но стисна зъби и се качи по въжената стълба зад Мабри, като внимаваше полите й да са плътно по краката й.

Гемията миришеше по-лошо отколкото изглеждаше, а единствената мачта скърцаше зловещо докато Мабри опъна платното, но вече връщане назад нямаше. Шарлот му даде една златна монета според уговорката и застана на носа, опитвайки се да не изпуска клипера от поглед, докато се придвижваха бавно и трудно по дирята му.