Шарлот последва Пилар обратно в къщата, през няколко широки коридора. Скоро Шарлот се задълбочи в книгите, пълни с красиви, ръчно оцветени илюстрации. Двете с Пилар забъбриха като стари приятелки.

Шарлот би се спряла на шест прилични дневни рокли, но явно Патрик бе се разпоредил да й приготвят дрехи за всякакви случаи. Тя си избра сутрешни и следобедни рокли, тоалети за забави, за опера, копринени нощници с бродерии. Взеха мярка по краката й за обувки и танцувални пантофи. Шивачката й показа изящна дантела за украса на бельо, комбинезони и камизоли.

Семейството й бе богато и винаги бе носила хубави дрехи. До момента не бе разбрала колко й липсваха всички тези красиви неща. За разлика от по-малката си сестра, която от дете беше грубовата, Шарлот ценеше модата. В Париж, преди да се отдаде на приключенията си, тя бе изпълнила скиците си с рисунки на прекрасните френски дрехи и възнамеряваше да си поръча любимите модели, като се завърне у дома.

Тъга легна на сърцето й. Животът можеше да бъде несигурен и опасен, както вече бе разбрала. Можеше изобщо да не види повече семейството си. Забърза към дворчето в нейния апартамент и сломена, загледа се безизразно в танцуващото море, като се бореше да овладее чувствата си.

Не чу приближаването на Патрик, не разбра, че изобщо е там докато не постави ръце на раменете й.

— Какво ти е? — гласът му беше нежен като ласката на ръцете му.

Шарлот се обърна, погледна любимото лице — лицето, което така често бе искала да удари.

— Бях малко тъжна, това е всичко.

Патрик хвана брадичката й с ръка, прекара палец по устните й както понякога правеше, преди да я целуне.

— Тогава да повдигнем духа ти.

Гласът му достигна до Шарлот, резонира като нота, изпълнена на някаква вътрешна лира.

Сърцето й заби по-бързо, червенина заля бузите й, почувства се някак глупаво. Дори бунта на гордостта й не можеше да спре копнежа на цялото й тяло по сладката, тиха музика, която само Патрик можеше да извика.

Той се засмя на изражението й, наведе се и я целуна леко по носа.

— Това, от което се нуждаеш, г-жо Тревърън, е разнообразие. Една елегантна забава с много танци, смях и хапване.

Шарлот преглътна. Обичаше партита, но друго празнуване обладаваше съзнанието й. Неуверено погледна Патрик, впримчена в старата дилема дали направо да разкрие чувствата си, или да ги запази за себе си.

Патрик отново плъзна палец по устните й.

— Какво? — прошепна той.

Откровеността надделя, тъй като бе неразделна част от характера на Шарлот.

— Снощи не легна в леглото ни — каза боязливо и настойчиво.

— Липсвах ли ти? — засмя се той.

Шарлот така искаше да отговори, че не й е липсвал, но не можа да скърпи такава лъжа. Избегна отговора, като зададе въпрос.

— Любовница ли имаш в Коста дел Сиело?

Патрик повдигна вежда. — Само съпруга.

— Изражението му бе напълно сериозно, въпреки че Шарлот помисли, че вижда веселост да се таи дълбоко в очите му. — Колкото и нетрадиционно да бе бракосъчетаването ни, женени сме.

Тя срещна погледа му открито, смело, надяваше се той да не разбере колко важно бе за нея това.

— Можеш да го прекратиш само с плясване три пъти с ръце, и да повториш „Развеждам се“ — припомни му тя.

— Това ли искаш?

Шарлот отмести поглед, намери смелост и каза.

— Не. Но струва ми се, г-н Тревърън, че всички преимущества са на ваша страна. Нямам никакви уверения, че няма да тръгнеш с друга жена или да ме оставиш на някой кей…

— Тези неща биха могли да се случат, дори ако се бяхме венчали в църква в Куейдс Харбър пред цялото ти семейство. Освен това не само съпрузите си заминават, Шарлот. Ти също би могла да ме напуснеш така лесно, както и аз тебе.

Отвори уста, но усети, че няма разумен отговор и отново я затвори.

Патрик се засмя, наведе глава и я целуна замайващо.

— Ще бъда много зает утре, вдругиден и много дни след това — говореше й, докато тя успя да си поеме отново дъх — но не ще пренебрегна задълженията си на съпруг.

Шарлот се въодушеви и смути.

— До днес сутринта, когато ясно я видях на дневна светлина, мислех че Пилар ти е любовница.

Съпругът й въздъхна дълбоко.

— Пилар е дете.

— Достатъчно голяма е обаче, за да изпраща парфюмирани, любовни писма?

Патрик явно се опитваше да запази сериозен вид, но смехът в очите му го издаде.

— Преглеждала си бюрото ми — укори я той.

— Стана случайно — наежи се тя.

— Ъмм… — каза замислено Патрик и се намръщи докато разсъждаваше. Нежно, но настойчиво хвана Шарлот за врата.

— Чете ли писмата?

Шарлот се изчерви.

— Не.

— Защото са написани на испански?

Тя приятно осъзнаваше близостта на Патрик, аромата и силата, цялата същност не само на тялото, но и на духа му.

— Нямаше нужда да ги чета — запъна се тя и въпреки, че имаше намерение да е предизвикателна, думите й вместо това издаваха раздразнителност. — Парфюмът говореше достатъчно.

Патрик бавно вдигна ръка и обхвана гръдта й.

— Пилар е убедена, че ме обожава. В един момент тя ще се осъзнае и тогава ще й върна писмата.

Милувката на Патрик разпръсна паяжина от приятни усещания из цялата същност на Шарлот. С усилие успяваше да задържи вниманието си върху разговора.

— Би могъл да унищожиш писмата, нали?

Патрик поклати глава, въздъхна и умело дръпна надолу деколтето на заетата й рокля, както и камизолата под нея, разголвайки я.

— Не, защото тя ще се чуди дали наистина съм ги унищожил, или ще се появят по-късно, за да я смутят. Една дама не би трябвало да се притеснява за такива неща.

Шарлот потрепери под ласката му. Разсъдливостта й я напускаше бързо, но успя да се вкопчи за няколко останки.

— Тогава защо не й ги върнеш сега?

Той отново въздъхна, насочи вниманието си към гръдта й, за която жадуваше.

— Би било нелюбезно — говореше бавно, унесено. — Обожанието на Пилар е безвредно. Рано или късно ще го надживее.

Шарлот до болка го желаеше, въпреки че дворът съвсем не беше подходящо място за интимности между съпрузи. Отпусна глава назад, безпомощно се предаде и простена, когато Патрик се наведе и я целуна.

Той се отдаде на удоволствието свободно, без да се притеснява, че някой може да го прекъсне. След това й оправи камизолата и роклята.

Копнежът на Шарлот се надигна в трескав вик.

— Патрик — зовеше го, а същевременно ненавиждаше слабостта си и силата му. Отново бе изумена как лесно той раздухваше силна буря в нея. Буря, която само той можеше да укроти.

Докосна устните й с пръсти.

— Ще се върна довечера — каза и я остави, закрачи през двора мина през портата и се отдалечи.

Шарлот седна на каменната пейка. Не можеше да остане права поради бушуващите в нея чувства. Обичаше и мразеше Патрик. Желаеше да му се подчинява, но и да се бунтува срещу него.

След като се успокои, за което бе нужно доста време, тя взе писалка, мастилница и листи за писане от бюрото в стаята си. Седна отново на масата в двора и написа второ дълго писмо до семейството си.

Рашид я бе уверил, че е изпратил съобщението й, съчинено докато тя беше в харема на Халиф, но Шарлот искаше да е сигурна. Любимите й близки сигурно се бяха подлудили от притеснения по нея.

Прекара следобеда, работейки над писмото, за обяд хапна съвсем малко плодове, сирене и черен хляб, които един слуга донесе. През най-горещата част на деня, докато повечето от жителите на Коста дел Сиело спокойно почиваха, Шарлот изписваше листи, смачкваше ги, после съчиняваше нови. Беше важно да накара баща си и Лидия да разберат, че обича Патрик и наистина иска да бъде с него въпреки странното им приятелство.

Шарлот бе излъгала в първото си писмо, защото бе пленница тогава, без надежда да се измъкне и искаше да предпази близките си от болката, която истината би им причинила. Сега изключвайки само най-интимните подробности от отношенията си с Патрик, тя разказа приключението случка по случка. Накрая се получи такъв дебел сноп от листи, че писанията й трябваше да бъдат изпратени в пакет, а не в плик.

Същата вечер, облечена в друга взета назаем рокля, в кремав цвят с украса от антична дантела по ръкавите и деколтето, Шарлот вечеря със семейство Герида. Вечерята беше приятна, но разговорът — доста странен, защото се водеше на различни езици. От Патрик нямаше и следа.

След вечерята засвири музика в хола, както биха го назовали в Англия или в Америка. Синьора Герида свиреше на клавесин, а сеньор Герида предложи ръка на дъщеря си с подчертана официалност и я поведе в танц.

Шарлот с удоволствие ги наблюдаваше, но сладко горчива болка бе заседнала в сърцето й. Често, докато Лидия свиреше на пиано, Мили и Шарлот се редуваха да танцуват с баща си съвсем по същия начин. Отново с болезнена острота почувства липсата на близките си. Точно когато се канеше любезно да се извини и избяга в стаята си, Патрик се появи. Бе сменил обичайното си облекло — панталони, високи ботуши и широка риза с добре скроен вечерен костюм с широка вратовръзка на сиво и черно райе и карфица.

Шарлот мислеше, че е свикнала с великолепието му, защото беше зашеметяващо красив и в обикновени дрехи. През тази вълшебна нощ обаче пиратът бе станал принц. Когато взе Шарлот в ръце и започна да я върти грациозно из стаята в такт с веселия щурм на клавесина на г-жа Герида, тя забрави всичко, което я бе обезпокоило дотогава.

През този единствен танц, като че ли душите на Шарлот и Патрик се докоснаха и сляха в едно. Нито дума не бе изречена, всички форми на благоприличие бяха спазени и все пак преживяването бе по-дълбоко от най-страстното им любене.

Шарлот разбра с великолепно отчаяние, че сърцето й бе отдадено на този мъж и щеше да остане при него не само през целия им смъртен живот, но също и във вечността.

Ако Патрик бе почувствал тази съществена промяна в отношенията, то той с нищо не го показа. Танцува още два пъти с Шарлот, после с Пилар, която очевидно бе очарована. Сеньора Герида грееше на пейката до клавесина, а съпругът й облегнат на мраморната камина я наблюдаваше с обич.