— Утре денят ще бъде натоварен, богиньо. Имаш нужда от сън.

Бе я научил да се нуждае от нещо друго повече от съня, но не можеше така смело да говори за страстта си към него. Емоциите й бяха съвсем близо до повърхността.

— Ще останеш ли с мен?

Патрик се наведе, нежно я целуна по слепоочието.

— Ще се върна по-късно. Гладна ли си?

Шарлот все още се чувстваше неразположена от пътуването по море, а и срещата с Пилар Герида бе нещо като шок. Поклати отрицателно глава, погледът й се срещна с този на мъжа от огледалото. Гордостта й не й позволи да го помоли да остане с нея докато заспи.

Обърна я към себе си, докосна устните й с показалеца си, вместо да я целуне.

— Лека нощ, г-жо Тревърън — каза той.

Шарлот бе сигурна, че ще отиде да се сдобри с Пилар, а това заседна като отрова в душата й. Мисълта, че Патрик може да омайва друга жена, бе почти непоносима.

— Лека нощ — каза тя и вирна брадичка.

Когато той излезе, Шарлот намери вода и сапун в една малка тоалетна до спалнята и се изми колкото можа. Някой бе оставил мека памучна нощница с избродирана горна част в края на леглото, а на едно от бюрата имаше поднос.

Шарлот облече нощницата, но не обърна внимание на храната. Издърпа завивките, тупна в леглото и очакваше да лежи будна както предишната нощ в очакване на Патрик. Вместо това тя изцяло потъна в кладенеца на изтощението, а когато ярката светлина на утрото я събуди, дори не си спомни да е сънувала.

9

Кочран пиеше специалитета на една от крайбрежните таверни, доста силно червено вино с подправки, затоплено, но за Патрик беше твърде рано да започне със силно питие. Вместо това той отпиваше от чаша със силен чай.

— Много зле ли е повреден корабът? — запита Кочран, така съчувствено, както би питал за здравето на любим близък.

Патрик дълбоко въздъхна, измъчен до дъното на душата си. Бе прекарал безсънна нощ в една стая недалеч от тази на Шарлот в дома на Герида, впримчен в конфликт между съвестта си и нагона на мъж. Имаше нужда да се обръсне, все още носеше вчерашните си дрехи, беше изтощен.

Нито един от тези фактори не помогнаха за подобряване на настроението му.

— Чаках пред портата на дока, когато отвори сутринта — най-после отговори. — „Чародейка“ ще бъде на док най-малко месец.

Кочран изруга тихо. Харесваше му почивката на брега, както се харесваше и на останалия екипаж, но Патрик знаеше, че първият помощник е по-щастлив на плаване.

— Бих казал, че имаме сметки да уреждаме с тези пирати — каза Кочран след няколко минути мълчание. — Имаш ли представа кои бяха?

Патрик кимна мрачно.

Уошингтън Радим водеше онзи екипаж от вонящи плъхове. — Беше сигурен, че прословутият бандит на Средиземноморието си беше поставил две цели: да плени Шарлот, която считаше за принадлежаща му собственост и да отмъсти за намесата на Патрик. Дори сега кръвта му застина в жилите при мисълта за Шарлот да попадне в ръцете на този мръсник.

— Уошингтън Радим — Кочран размишляваше и разтриваше наболата си брада. — Чувал съм го, но не го познавам. Успя ли да го видиш по време на битката?

Патрик повдигна рамене.

— Не, бях доста зает с много неща.

Кочран се усмихна.

— Голямо сбиване беше, нали — очевидно с удоволствие си спомняше всичко това.

Патрик скрито преценяваше собствената си реакция при инцидента. Винаги се наслаждаваше на добро сбиване, но по време на нападението на Радим на „Чародейка“, той толкова много се тревожеше за сигурността на Шарлот, че не можеше да мисли както трябва. Всъщност имаше късмет, че отклоненото внимание не му донесе смърт.

— Сигурно остарявам — призна Патрик. — През цялото време единственото нещо, за което можех да мисля, беше жена ми и дали е направила това, което й казах, да се скрие, или се мотаеше из палубата сред бъркотията, търсеща някой да й пререже гърлото.

Другият мъж се засмя и вдигна чашата с вино в шеговит тост.

— За любовта — каза той.

Патрик впери поглед в него. Мислеше непрекъснато за Шарлот, и каквото и да правеше, винаги я желаеше със смущаваща сила, на драго сърце би дал живота си, за да я защити. Въпреки това не вярваше, че това е романтична любов. Тя беше за ученичките и поетите.

— Не бъди сантиментален — отвърна рязко — с Шарлот играем игра, това е всичко. Когато се изморим, и двамата можем да сме свободни само с изричането на няколко думи и един жест.

Усмивката на Кочран изчезна. Въздъхна, бутна назад стола си.

— Ако това е игра, Капитане — каза сериозно — г-жа Тревърън печели. Внимавай и не подценявай чувствата си към тази дама.

Патрик също се изправи. Въпреки че бе объркан от думите на приятеля си и това, което стоеше зад тях, той не продължи темата. Просто хвърли монета на масата и последва Кочран навън в горещината на испанската утрин.

Десет минути по-късно, когато Кочран бе отишъл в дока да контролира поправката на кораба, Патрик пое обратно към имението на Герида. Имаше намерение да се опъне на леглото и навакса малко от загубения сън.


Прислужникът се появи в стаята на Шарлот почти веднага, щом се събуди. Донесе й красива жълта памучна утринна роба. Вероятно бе неохотен дар от красивата Пилар, но Шарлот го прие с финес и благодарност. Другата алтернатива, в края на краищата беше да облече онова омразно пурпурно нещо, което Патрик й беше изровил.

Когато се изми и облече, друга прислужница дойде да среше косите й.

Хапна си обилно и се почувства възстановена, когато след закуската отпиваше от кафето си й се наслаждаваше на чуруликането на птичките и топлината на златистата слънчева светлина. Тогава Патрик влезе в двора, изтерзан и доста унил.

Сърцето на Шарлот се сви, когато го видя, въпреки че имаше основание да подозира, че бракът им, така реален и свещен за нея, за него беше повече от едно забавно отклонение. Не го попита къде е бил, а просто и тихо поздрави.

— Добро утро г-н Тревърън.

Той спря неохотно до желязната бяла маса, до която бе седнала, скръсти ръце, наклони глава на една страна.

— Здравей, Шарлот — отвърна той мрачно. Погледът му премина по меката й, непригладена прическа, по лицето и раменете й, останали непокрити от взетата на заем рокля. — Добре ли спа?

Тя искрено се усмихна.

— Много дълбоко, а ти?

Патрик се навъси и със същата нерешимост както преди издърпа един стол и седна.

— Шарлот, аз…

Шарлот никога не разбра какво бе искал да каже, защото точно тогава Пилар влезе при тях. Той стана така бързо, както беше и седнал.

Пилар го дари с една сърдечна усмивка, черните й очи блестяха, абаносово черната й коса бе прибрана в една-единствена тежка плитка е вплетени в нея градински рози с най-бледия цвят екрю. Както и предната вечер, момичето беше облечено цялото в бяло — този път материята бе фееричен органдин.

Дъщерята на къщата беше поразяващо красива, испански ангел, и все пак докато Пилар и Патрик говореха, Шарлот има нещо като прояснение. Предната нощ на оскъдната светлина на луната и звездите, Пилар й се беше сторила по-голяма. Сега в двора, облят в слънчева светлина, Шарлот можеше да види, че тя наистина бе едно дете, не по-голямо от петнадесет, шестнадесет години, видимо беше, че страшно влюбена в Патрик.

Шарлот се намръщи, пренебрегна разговора им и си доля кафе от едно малко кафениче от костен порцелан. Патрик бе запазил писмата на Пилар, но сега Шарлот разбра, че е имал намерение един ден да й ги върне. Тя си представи, че някога в далечното бъдеще той би подразнил шеговито Пилар за нежната й любов.

— Ще бъдем тук около месец — внезапно Патрик се обърна към съпругата си, която излезе от унеса и го погледна внимателно. — Ще ти са нужни различни дрехи, затова не се цупи, когато дойде шивачката.

При тези думи Патрик се наведе и целуна Шарлот по бузата, която веднага пламна от докосването му, кимна на нацупената Пилар и влезе в къщата.

— Не разбирам защо трябва да е толкова сляп и твърдоглав — каза Пилар на надут колежански английски.

Шарлот се усмихна, чувстваше се далеч по-спокойна — да не кажем благосклонна — вече разбрала, че Пилар не представлява заплаха. Посочи й стола, който Патрик току-що бе освободил.

— Мисля, че повечето мъже са слепи и твърдоглави, отвърна тя.

Пилар седна с леко завъртане на пищната пола. Сълзи на раздразнение и младежко разочарование замрежиха прекрасните й очи.

— Вие сте от Америка — в гласа й се усещаше някакво обвинение. — Патрик също е американец. Затова ли се ожени за теб?

Като не знаеше какво да отговори, Шарлот само повдигна рамене.

Пилар изтри сълзите си с опакото на ръката си, присви очи, като че ли да прозре зад неясната обвивка реалната стойност на самата Шарлот. След това въздъхна театрално и каза трагично.

— Никога няма да се омъжа.

Шарлот прехапа долната си устна за миг, за да не се засмее. Подозираше, че Пилар носи бяло често, защото силно искаше да бъде булка.

Уошингтън Глупости — отговори, когато беше в състояние да контролира изражението си. — Млада си и красива, а очевидно произхождаш от добро семейство. Ще се влюбиш в някой страшно красив негодник — когато пораснеш, разбира се — ще ти вдигнат най-грандиозната сватба, която Коста дел Сиело някога е виждала.

Какво означава „гаке“? Не е ли инструмент за копане?

Шарлот стисна ръката на Пилар, разчувствана от наивността на девойката и обясни думата възможно най-добре.

Докато говореха Пилар започна да се държи по-топло с Шарлот, въпреки че очевидно не би го направила, ако имаше друг избор.

Появи се същата прислужница, която и бе донесла роклята.

Говореше бързо, каза нещо на Пилар, момичето я изслуша, след това я отпрати.

— Мануела каза, че шивачката на майка е пристигнала. Донесла е мостри на платове и много рисунки на рокли, които може да ти ушие. Ела, ще се срещнем със сеньора в слънчевата стая.