След това я дари безмилостно с наслада, в която блажено участваха пламенните му устни, трепета на ръцете и накрая самият той. Шарлот бе така изтощена, когато накрая всичко свърши, че се отпусна на гърдите му в мъгла от нега.

Патрик провря дългите си, обгорели от слънцето пръсти, през косите й, а с другата си ръка собственически притисна бедрата й. В този момент Шарлот би дала всичко да чуе съпруга си да каже, че я обича, но такива нежни думи не последваха.

Вместо това той каза:

— Ще отплаваме с утринния прилив.

Като използува малкото останала й сила, Шарлот повдигна глава, за да погледне Патрик в мастилените му очи.

— Аз искам да дойда с теб.

Докосна върха на носа й с показалеца си й я погледна гальовно.

— Вече казах, госпожо Тревърън — където отивам аз, ще бъдеш и ти с мен. Нямаш ли ми доверие?

Тя бързо възвърна стария си дух.

— Разбира се, че не ти вярвам — каза, като небрежно докосна долната му устна. — Защо, за бога, да ти вярвам, щом като мога да съм първата от четирите ти жени, или изобщо да не съм ти жена?

— Да не си ми жена? — Патрик се намръщи. — Какво, в името на Бога, искаш да кажеш с това?

— Бракът ни не ще е законен никъде, освен тук. — Беше смела, дори предизвикателна в този момент, но вътрешно се намираше на ръба да се разплаче. — А дори и в Риц, само като плеснеш с ръце и изречеш няколко думи, можеш да се отървеш от мен.

Патрик повдигна глава, за да целуне леко устните й.

— Предполагам ще се държиш добре — каза той.

Не този беше отговорът, който Шарлот се надяваше да получи.

— Това няма да се понрави на баща ми и чичо ми — предупреди го тя. — Когато татко и чичо Девън разберат колко безсрамно си ме използвал, ще ти отрежат пръстите на ръцете и краката и ще те накарат да ги изядеш.

Той направи подигравателна гримаса.

— Такива заплахи, госпожо Тревърън? Ужасен съм.

— Ако имаше достатъчно акъл, г-н Тревърън, щеше да се уплашиш за живота си. Бригъм Куейд не е човек, с който можеш да си играеш.

Патрик се смееше с очи, но езикът му бе груб.

— Тогава би изглеждало добре, че именно с теб искам да си поиграя, богиньо, а не с твоя знатен баща. — Изтърколи се, така че Шарлот да остане под него на мекото легло, а тя го изгледа със смесица от раздразнение и копнеж.

— Приготви се, съпруго. Сега искам да те любя.

Само след минути, Шарлот извика с наслада, тялото й бе обзето от отчайващо страстни конвулсии, докато Патрик се наслаждаваше на необуздаността й, като едновременно с това я укротяваше.

Вече не я отпрати нито следобеда, нито вечерта, когато се къпаха, хапнаха, после се любиха толкова много, че Шарлот изгуби представа.

На сутринта, след като се сбогува с Рашид и лично с Халиф, Шарлот се качи със съпруга си на борда на „Чародейка“. Бе облечена в яркожълти роби, изпратени й от Алев, застанала на палубата и наблюдаваше как прекрасният бял дворец се стопяваше в сапфирената далечина.

— Иди в кабината ми — нареди Патрик, когато мина покрай нея, зает с работата по кораба. — Искам да не си на слънце.

Шарлот покорно се подчини, защото нямаше друг избор. Бе придружена до капитанската каюта от г-н Кочран, който обеща да й донесе чай и плодове щом тръгнат на път.

Отегчена, Шарлот прочете заглавията на всяка една от книгите на Патрик докато го чакаше, след това реши да прегледа корабния дневник. След като това занимание не успя да й даде интересна информация, тя отвори горното чекмедже на бюрото му.

Вътре, дискретно, поставени на една страна, тя намери пакет с писма, завързани с тясна червена панделка. Бяха писани на специална веленова хартия, бледосини на цвят, лъхащи с аромат на градинска роза.

Шарлот знаеше, че не трябва да си пъха носа навсякъде, но бе отегчена и леко разбунтувана, а сега едно неоспоримо жегване от ревност се прибави към смесицата от бездействие. Името Пилар Герида бе красиво изписано в левия горен ъгъл на всеки плик, заедно с адреса, улицата и името на малък град на южния бряг на Испания, Коста дел Сиело.

Едва бе върнала пакета на мястото му в бюрото и затворила чекмеджето, когато Патрик влезе в кабината. Спря се на прага и някак странно погледна Шарлот, като че ли подозираше някакво нередно деяние, но не можеше да го докаже.

Не попита коя е Пилар Герида, тъй като лекият парфюм, пропит в писмата бе вече дал отговор на въпроса й. Откритието накара Шарлот да се чувства, като че ли е ударена зад коленете с отклонила се цепеница.

Сложи ръка отзад, вкопчи се в ръба на бюрото на Патрик и запита:

— За къде пътуваме, моля?

Патрик прекоси стаята до леглото, седна на края му, въздъхна съвсем по мъжки, ритна единия си ботуш, после другия.

— За Испания — отговори и се строполи по гръб, без с нищо да покаже, че очаква Шарлот да легне при него.

Тя потъна в стола до бюрото със стиснати ръце и скута.

— Болен ли си? — всички други въпроси идващи й наум бяха провокиращи и само можеха да причинят неприятности.

Съпругът й отново въздъхна тежко, както и преди.

— Не, Шарлот — отговори й търпеливо. — Просто съм изтощен. Не мисля, че съм спал повече от два часа, откакто ти и аз се оженихме.

Шарлот се изчерви и когато Патрик се прозя, тя също се прозя. Изчака докато дишането му се успокои в един дълбок, равен ритъм, махна пантофите си и пролази на леглото до него. Веднага щом затвори очи, сладката тъмнина на дрямката я обзе.


— След колко време ще стигнем в Испания? — запита Шарлот след няколко часа, когато стояха с Патрик и гледаха навън тъмното море и осеяното със звезди небе.

Патрик се бе облегнал на перилата, изглежда получаваше някаква поддръжка от тихите води и скърцането на кораба.

— Ще бъдем там утре, ако вятърът е добър — отговори й някак разсеяно.

Шарлот се измъчваше от тайнствената Пилар, страхуваше се, че тази жена заемаше непоклатимо място в сърцето на Патрик, но сега за първи път осъзна, че е имал също и други любовници. Едната бе морето, другата „Чародейка“. Вероятно никога не ще обича жена с такова спокойно благоговеене.

Почувства странно приятна тъга да обхваща духа й докато пъхаше ръка в неговата.

— След Испания къде ще отидем?

Той обърна глава към нея и я погледна с онези чудни очи. — Къде би искала да отидеш, Шарлот?

Опря буза о мускулестата му ръка и остана така няколко минути, размишлявайки по въпроса. Шарлот често се бе чудила на привързаността на мащехата си към Бригъм Куейд, но едва сега започна да разбира как дълбоко една силна жена би могла да обича един също така силен мъж. Такава любов бе, естествено, нещо повече от небрежните дефиниции и еднообразната поезия. За да се осъзнае напълно това е нужен цял живот или една вечност.

Накрая тихо повтори:

— Къде бих искала да отида? — Шарлот спря за момент, обгръщайки с поглед ромолящото море и безбройните сребърни звезди. — Където ме заведе вятъра. — Колкото и смела да беше, тя не можа да му разкрие истината и да я каже, „Където си ти, Патрик, там искам да бъда“.

Той може би щеше да й се присмее, защото вероятно смяташе женитбата им за нищо друго, освен една игра.

Патрик гледаше Шарлот втренчено дълго време и мълчеше, очите му отразяваха звездната светлина и дълбоките, скрити тайни на самия океан.

— Имам работа в Испания — каза накрая той с мрачен глас. — След като свърша това, ще отплаваме за острова — трябва да доставим стока там. След като „Чародейка“ е подготвена отново за плаване, ще потеглим за Сиатъл.

Шарлот хвана здраво перилата. Така силно желаеше да се върне при семейството си, но се опасяваше, че Патрик имаше намерение да я остави в Уошингтън Теритъри и да отплава без нея.

Подхвана разговор за нещо по-безопасно.

— Островът?

Зъбите на Патрик блеснаха в спонтанна усмивка.

— Мисля, че съм споменавал мястото един или два пъти — в южната част на Тихия океан е. Отглеждам захарна тръстика там, но Хидън Айланд е най-вече място, където мисля и се възстановявам.

Шарлот бе очарована и веднага забрави за грижите си.

— Хидън Айланд — повтори замечтано, представи си палми, сини лагуни и прекрасно оцветени орхидеи, растящи навсякъде. — Какво мистериозно име.

Над тях мачтите изскърцаха при лекия бриз, моряците подвикваха един на друг от носа до кърмата. Патрик мълчеше, а Шарлот почувства носталгия по място, което никога не бе виждала.

Останаха на палубата още малко, след това слязоха в помещенията на Патрик, където ги чакаше голяма вана, пълна догоре с вдигаща пара вода.

Шарлот беше очарована.

— Вана!

Патрик я погледна отстрани докато затваряше и поставяше резето на вратата.

— Да, г-жо Тревърън. Тя е за мен и не си мисли, че ще ми я отнемеш.

Тя нацупи долната си устна и седна на края на леглото със скръстени ръце.

— Не се държиш много джентълменски, държа да подчертая.

Съпругът й издърпа ризата си през глава, показвайки добре сложените си гърди и гръб.

— Не съм претендирал, че имам добри маниери — каза той. — Обичам удобствата си и удоволствията, мисля че бях доста прям и показах това.

Шарлот се изчерви и отмести очи за момент. Когато отново погледна, Патрик бе изритал ботушите и вече събуваше бричовете си.

— Свещениците четат молитви за мъже като теб — отбеляза тя. — Казват, не сте нищо друго, освен оръдие на дявола.

В това време той стъпи в голямата, украсена, медна вана, въздъхна хедонистично и се потопи във водата.

— Значи си слушала молитви в църквата, така ли? — Опъна се назад и подложи ръце под главата си. — Учудващо. Приличаш ми на онези, които се заплесват от първия тон на началния химн до последната дума на благославянето.

Шарлот силно желаеше да усети топлата вода до кожата си, но едновременно се чувстваше и малко обидена.

— Не съм толкова разсеяна, колкото изглежда ме мислиш, г-н Тревърън — каза го някак рязко, въпреки че много й се искаше да се съблече и сподели ваната на мъжа си. — Освен това внимавах много, когато бях на църква. Мащехата ми, Лидия, беше много строга по отношение на духовното ни развитие. Тя казва, че хората се нуждаят от приятелство и ритуали, за да бъдат със здрав разсъдък.