Патрик се засмя.

— Добре. — Понечи да я целуне, по тя го възпря като постави пръсти между неговите и нейните устни. — Какво има?

— Не си ми разказал за твоето семейство.

Навъси се, вдигна рамо.

— Единствен син съм на много богат човек, когото страшно не харесвам, но чувството изглежда е взаимно. Изпрати ме да уча в Англия след смъртта на майка ми, и когато завърших, постъпих на стаж при чичо си, който беше капитан на „Енчантрес“ до преди три години, когато почина.

Шарлот нежно погали Патрик по корема с намерение да го успокои, но разбра, че вместо това бе предизвикала трепет у него.

— Какъв самотен живот си водил.

Вместо отговор той нежно я наведе, гърдите на Шарлот се откриха пред очите му.

— Имам всичко, което искам — каза дрезгаво. — Прекрасен кораб, дом, за който дори Адам и Ева биха казали, че е рай, повече пари, отколкото са нужни на един човек — и сега мила, пламенна съпруга да топли леглото ми. — Пое гръдта й с устни.

Шарлот се опъна в прекрасно отдаване:

— Не искаш ли син?

Забави се върху гръдта й, и тогава вдигна глава. Очите му с цвят на индиго изглеждаха черни в тъмнината и мрака.

— Няколко — отвърна той — и дъщери също. Навлезе съвсем малко, колкото да я възбуди. Гласът му, обаче прозвуча съвсем сериозно.

— Ще ме дариш ли с бебе, Шарлот?

Беше вече обзета от трескава страст, макар той да бе допринесъл съвсем малко за това.

— Д-да — о, да…

— „О, да, вземи ме“ или „О, да, ще ти родя деца“? — запита Патрик, обгръщайки я. Гласът му бе изпълнен с дяволитост.

Шарлот внезапно изви гръб като тетива, понесе се на гребена на доволството от начина, по който той простена и се опита да запази самоконтрол.

— И двете — отговори тя, притисна стегнатите му бедра, държейки го затворник за няколко дълги минути. — Вземи ме и зачени бебето в мен още тази нощ.

Патрик се превърна в бурен океан от мрачни стихии и Шарлот не можа повече нищо да каже. Насладата я обхвана мигновено като подводна магия, поглъщайки я, дълбоко в необятните бездни.

7

Малко преди пукването на зората, Патрик събуди невестата си, отиде до вратата и извика един слуга. Сънена Шарлот се изкъпа в облицования басейн и отново надяна белите си роби.

— Връщаш ме обратно в харема ли? — запита тя Патрик, объркана и разтревожена, когато се върна в спалнята и видя Рашид търпеливо да чака до вратата, кръстосал едрите си ръце.

Поведението на Патрик бе успокояващо, но думите му с нищо не вдъхнаха увереност на Шарлот.

— Само за малко, каза той. — Имаме да обсъждаме дела с Халиф.

Възмутена, почервеня, а бузите й запулсираха, но Шарлот не протестира, защото усети, че Патрик бе вече взел решение по въпроса.

Когато стигна до хамама, централното сборно място в харема, Шарлот срещна Алев. Тя я хвана за ръка и бързо я поведе навън в оградения двор. Поведението й бе напрегнато.

— С Халиф ли прекара нощта? — настоятелно запита тя.

Тонът на Алев и намекът във въпроса не се понравиха на Шарлот.

— Не — отвърна и издърпа ръката си от Алев, която здраво я държеше за лакътя. — Бях със съпруга си.

Алев повдигна вежда с мълчалив въпрос.

— Патрик Тревърън — обясни Шарлот някак самодоволно. — Халиф ни бракосъчета в покоите си снощи.

Облекчението на Алев бе очевидно, но имаше и искра от още нещо в очите й. Някакъв злорад скептицизъм. — И „съпругът“ ти вече те върна обратно при нас?

Шарлот пламна и присви очи.

— Патрик имаше да обсъжда дела със султана. Веднага щом приключи, сигурна съм, съпругът ми ще ме повика и ще отпътуваме.

Като хвана отново Шарлот за ръката, Алев седна на пейката под бряста и придърпа придружителката с и.

— Тази женитба — Християнска церемония ли беше или Халиф просто изрече някакви думи, за да я обяви?

Шарлот преглътна. Венчавката не бе изпълнена нито от свещеник, нито от игумен, нито дори от мирови съдия, което можеше да означава, че бракът е валиден само в царството на Риц. Възможно е също скалъпената служба да не е била нищо друго, освен фалшификация, скроена от двамата мъже, имаща за цел да примами Шарлот в леглото на Патрик…

— Е? — подкани я Алев, когато Шарлот замлъкна.

— Халиф сам ни бракосъчета — каза някак нещастно. Не можеше да изкаже на глас съмненията си, освен това положението й без това бе вероятно съвсем очевидно за Алев.

Алев кимна, събра вежди и се замисли.

— Тогава ти и Капитана завинаги сте свързани пред Аллах. Освен, ако мъжът ти не пожелае да се разведе.

Шарлот бе все още шокирана от предишните си мисли.

— Да се разведе?

— Ако твоя морски капитан, Шарлот, е недоволен от теб — важно каза Алев — единственото нещо, което трябва да направи е да плесне с ръце и каже три пъти „Развеждам се“.

— Това е ужасно!

— Според нашите закони — продължи Алев — такава раздяла е съвсем приемлива. А това не е всичко — мъжът може да има до четири жени и колкото си иска наложници.

Шарлот се изправи, после отново седна, беше отчаяна. Беше се отдала на Патрик с цялото си сърце, вярваше, че е негова жена. Нещата изглеждаха така прости, когато лежеше до него на ложето, в басейна, в малкия двор пред спалнята на Патрик. Сега Шарлот бе съвсем потресена.

— Ние с Патрик сме американци — изтъкна тя, но гласа й издаваше несигурността й. — Ислямските закони не ни касаят.

— Те са в сила, докато живеете в ислямска страна — без жалост каза Алев. — И Тревърън те изпрати обратно в харема, нали? Още повече, това би значело, че бракът е незаконен.

Нещастието на Шарлот се засили. Стана и започна да крачи напред, назад пред пейката.

— Не смяташ, че ме е излъгал? — запита като ли повече себе си, отколкото Алев.

— Няма да е първият път, когато мъж е измамил жена, за да я примами в леглото си, нали?

Шарлот спря и впери поглед в Алев, която си седеше удобно на пейката, лицето и тялото й бяха нашарени от сенките на листата на бряста.

— Защо искаш да ме тревожиш? Какво съм ти сторила?

Алев въздъхна и се изправи.

— Не исках да бъда груба. Изглежда ти не разбираш, че тук нещата са много различни. Опитвах се да те предпазя от очаквания, които само могат да доведат до разочарование.

При тези думи тя се изгуби вътре в сарая, а Шарлот отново се взря изпитателно през клоните на бряста. Използвал ли я бе Патрик? Възнамеряваше ли отново да я изостави в харема, вече изпитал наслада с нея?

Трябваше да разбере.

Шарлот сложи ръка върху грубата кора на бряста.

Миналия път, когато направи опит да избяга, едва не загина в пустинята, и определено не искаше отново да преминава през същото изпитание. Не, ако Патрик наистина я бе измамил, тя щеше да разбере преди отпътуването му и щеше да намери начин да се скатае скришом на борда на „Чародейка“.

Наличието на план, колкото и странен да е, винаги караше Шарлот да се чувства по-добре. Остана още няколко минути, за да се успокои, след което се върна в харема.


В ранния следобед другите жени се опъваха на диваните, за да поспят, но Шарлот бе твърде неспокойна, за да лежи неподвижно. Сърцето й рипна с облекчение, когато Рашид срещна погледа й, и направи знак да отиде при него.

С необичайно покорство тя избърза, за да се срещне с евнуха на портала.

— Съпругът ви иска да отидете при него в стаята му — каза Рашид.

Сърцето на Шарлот прескочи едно биене, после запърха диво като развълнувана птица, удряща се в клетката. Изпълнена бе със зашеметяваща радост и със също така силна ненавист, че Патрик имаше право да я третира като роб.

Когато стигнаха покоите на Патрик, вратата бе отворена. Рашид направи знак на Шарлот да прекрачи прага, след което ги остави сами.

Гневът й се надигна, но Шарлот успя да се усмихне мило.

— Здравейте, г-н Тревърън.

Патрик току-що бе пъхнал огромно червено гроздово зърно в устата си, сдъвка го, и го глътна, преди да отговори.

— „Г-н Тревърън“? Харесва ми. Звучи старомодно и подмамващо покорно.

В стомаха на Шарлот нещо се преобърна.

— Ако търсиш покорство, по-добре си купи малка маймунка от сука и я научи да танцува на задните си крака, когато щракнеш с пръсти. — Чувствата й още бяха на див възел. Едната част от нея искаше да се хвърли в прегръдката на Патрик, докато другата би му откъснала ушите.

Той се засмя и скръсти ръце.

— Ти или си много смела, или си много глупава, моя любов. Още не съм разбрал кое.

Тя пое дълбоко дъх и го задържа за момент, но не можа да скрие най-голямата си тревога.

— Една от жените в харема ми каза, че можеш да се разведеш с мен само като плеснеш три пъти с ръце. Вярно ли е?

Индиговите очи на Патрик заискряха с някакво скрито веселие.

— Абсолютно вярно.

Тиха ярост възпламени лицето на Шарлот.

— Тя също каза, че можеш да имаш четири жени и колкото си искаш наложници — осмели се да каже, като се бореше да запази спокоен тон.

Той кимна.

— Тук, в Риц, мога да имам повече от една жена, ако предпочета, въпреки че връзките не се признават извън арабските страни, разбира се. Що се отнася до наложниците, няма ограничение, тук или в християнския свят — устата му трепна едва забележимо в единия ъгъл, когато млъкна, разглеждайки Шарлот. — Ела тук.

Искаше да се съпротиви, но не можеше. Приближи се, и пристъпи в прегръдката му.

— Няма да ти бъда наложница — изперчи се тя.

Патрик плъзна надолу единия край на робата й, откри рамото й, и върха на гръдта.

— Ще бъдеш това, което те моля да бъдеш, Шарлот. И двамата разбираме добре тази истина.

Целуна я, въпреки че Шарлот се мъчеше да призове в себе си останките от бунтовност на изтерзаната си душа, но вместо това тя усети как се предава. Патрик я съблече, докосваше и се възхищаваше на воля на изящното й, крехко тяло, а накрая я положи като пир върху кадифеното ложе.