Дълго лежаха неподвижни и безмълвни. Патрик лениво си играеше с косата й, махаше украсите една по една, докато Шарлот се удивляваше на истинското величие да бъде жена.

По здрач хапнаха плодове, сирене и сладки, оставени за тях. Тогава, когато Шарлот се надяваше Патрик отново да я люби, той я хвана за ръка и я поведе навън към едно малко уединено дворче. Там ги очакваше облицован с плочки басейн с вода, приятно затоплена от слънцето.

Нежно, почти с благоговеене Патрик изкъпа Шарлот, нарочно я възпламеняваше, покриваше я с пяна, спираше да я погали и целуне, докато колената й омекнеха. Когато бе зашеметена от желание, той се облегна на стената на басейна, обърна я с гръб, притисна я до себе си, давайки й надежда за още.

— Обичай ме — замоли го накрая, изви ходилата си в гънката на колената му и се надигна.

Патрик бавно я сниши в себе си, и като я галеше по тила и врата я поведе към върховното блаженство. Поигра си с гърдите й докато я изпълваше, търкулна зърната й между пръстите си като твърди малки боровинки, а Шарлот отметна назад глава и простена, докато ярките звезди над пустинята заиграха на гоненица.

През тази нощ тя не само откликваше в ръцете на Патрик, но изпълни задъхани опери, а той не се и опита да заглуши виковете на прекрасно отдаване. Отмъсти си обаче, като се оттегли по-рано, връщайки му за банята, направил й по-рано. Когато разбра, че е готов, беше толкова силен, че почти бе стигнал точката на счупване, Шарлот направи маневра и го поведе към гладките стъпала в плитката част на басейна.

Водата около тях беше топла и мека като одеяло.

— Шарлот — изстена Патрик, а тя не разбра дали той искаше да спре или да продължи, само разбра, че я молеше.

Спомни си изкусната, почти терзаеща наслада, която й бе доставил първия път, когато бяха заедно, преди седмици и стигна до една своя вариация.

Той нададе продължителен, сподавен стон, но Шарлот не го пожали. Изостри чувствителността му така безмилостно, както и той бе направил с нейната. Прекара пръсти по корема, бедрата и хълбоците му, измъчвайки го.

Накрая, с рязък вик, той се отскубна, изтегли я върху стоплените от слънцето плочки около басейна и се впусна в нея.

Дълго лежаха усукани един о друг, когато бризът от пустинята захладня. После се изкъпаха отново и се върнаха в стаята на Патрик. След като се подсуши с бялата хавлия, Шарлот се пресегна към бялата роба, и тогава разбра, че бе подбрана заради сходството й с булчинска рокля.

Патрик я възпря, като я хвана за китката. Не се нуждаеше от думи да й каже, че тялото й е много красиво и не бива да се покрива. Очите му изразяваха това преклонение.

Много по-късно на кадифеното ложе, покрити с феерична завивка, Шарлот се осмели да зададе въпроса, който беше непрестанно в главата й.

— Ще ме вземеш със себе си този път, нали?

Поколеба се, преди да отговори.

— Да. След тази нощ, не смятам, че мога да бъда толкова благороден, че да те оставя.

Шарлот сигурно би се повдигнала на лакът да погледне Патрик право в очите, ако не я държеше така здраво до себе си.

— Благороден? Нима мислиш, че е благородно да оставиш една жена в султански харем?

Патрик се засмя.

— Бих те оставил само в един-единствен харем в света, Шарлот — този на Халиф. Като изключим опита ти да избягаш в пустинята, тук би била в по-голяма безопасност откъдето и да е другаде. — Провря пръсти през разрошената й коса. — Напомни ми да те гълча за това, богиньо. Можеше съвсем бързо да умреш там.

— Намеренията ми бяха добри — настоя Шарлот и протегна ръка върху твърдата и нагъната от мускули повърхност на корема му.

— Точно така. Намеренията ти са били също добри, когато бе решила да посетиш сука в онзи ден, нали? Бих се обзаложил, че си извършила много други неразумни неща в живота си, Шарлот Тревърън.

Харесваше звучността на новото си име. Въздъхна и се сгуши до Патрик.

— Доста — призна си тя.

След като бе станало дума, макар и косвено, за Бетина, тя не можа да прогони обхваналата я ужасна вина.

— Аз мога да се справя с това, което ми се случи — призна с притаен глас — но имам кошмари за Бетина. Тя не искаше да напуска къщата, но аз настоях, а сега един Господ само знае, какви неописуеми перипетии са я сполетели.

Патрик хвана брадичката на Шарлот в загрубялата си ръка, обърна глава и я погледна в очите.

— За приятелката си ли говориш? Онази, която бе с теб на пазара?

Намръщеното му изражение накара сърцето на Шарлот почти да спре. Дали знаеше нещо ужасно за Бетина? Може би щеше да потвърди най-страшните й опасения, че бедното момиче е свършило в разврат и унижение.

— Да — едва изрече, и очите й се напълниха със сълзи — Казва се Бетина Ричардсън. Вероятно сега е робиня някъде благодарение на мен, ако изобщо е жива.

Патрик разтърси леко лицето й, и бързо я целуна по устните.

Г-ца Ричардсън изобщо не е робиня, богиньо — освен, може би на модата. Лично я видях и платих на едно момче да я заведе у дома.

— Какво?

— Аз също бях на сука през онзи ден, помниш ли? Очевидно крадците са имали нужда само от едно момиче, за да попълнят нужната им за деня бройка, тъй като бяха оставили г-ца Ричардсън на улицата да крещи до прегракване. А теб търсихме навсякъде, но беше твърде късно. След това се появи в каютата ми като уловена русалка — усмихна се при спомена, а Шарлот го закачи леко по ребрата.

Облекчението, че Бетина бе в безопасност, я зашемети. Необходимо бе малко време да го асимилира, след което побутна Патрик отстрани, щом си спомни и още нещо от онзи ден.

— Ти общуваше с онази танцьорка — обвини го веднага тя. Мразеше и мисълта за връзката на Патрик с друга жена, макар и от преди да са станали близки. — Нищо чудно, че не успя да ме спасиш. Беше изразходвал всичката си сила.

Патрик се засмя.

— Общуваше — отекнаха думите му — Да, и така може да се каже. А що се касае до изразходване на силата ми — ще се изненадаш от запаса, който имам. Наведе се, откри гърдите й и ги целуна.

Шарлот първо се нуждаеше от уверение. Издърпа нагоре завивката.

— Ти си капитан на кораб. Означава ли това, че имаш по една жена на всяко пристанище? Няма да толерирам неверен съпруг, Патрик Тревърън, и не ме интересува колко е модерно това!

Отново я целуна, много нежно.

— Модерно?

Тя кимна.

— Да. Ти много добре знаеш, както и аз самата, че мъжете в Съединените Щати и Европа — в целия свят — мислят, че е съвсем в реда на нещата да имат любовница.

— Баща ти има ли любовница?

— Разбира се, че няма — отвърна рязко Шарлот. — Мащехата ми би го подгонила с ловната пушка. Освен това той е много щастлив с Лидия.

— Тогава защо са тези тревоги за изневеряващи съпрузи?

— Не съм толкова наивна, колкото мислиш, Патрик. Имам добро образование, пътувала съм — бях хвърлена в харем, за бога. Достатъчно съм видяла от света, за да разбера, че баща ми и вуйчо ми са изключение, поне що се отнася до спазване на брачната клетва — спря да ей поеме дъх. — Дори г-н Ричардсън се измъкваше тайничко от хотела във Франция и Испания, докато г-жа Ричардън страдаше от пристъп на ужасно главоболие. Неведнъж съм го виждала с непознати жени.

— Може би г-жа Ричардсън има често ужасно главоболие — намекна иронично шеговито Патрик. — Разкажи ми за баща си, чичо си и тази твоя мащеха.

Беше излишно да държи в тайна фамилното си име, смяташе Шарлот. Сега, когато тя всъщност беше жена на Патрик, точно както бе писала в писмото, което Рашид изпрати в Америка, тя смяташе да направи истинско усилие и да му се довери.

— Израснах в Пъджит Саунд, в Уошингтън Теритъри — ти не си спомняш, но ние се срещнахме в Сиатъл веднъж.

Прекъсна я с тих, рязък изблик на смях.

— Ти беше момичето, което се бе покачило на мачтата на кораба ми и не можеше да слезе.

Въпреки изминалите години, дори след най-интимните връзки с Патрик, при спомена, както и тогава, Шарлот се изчерви.

— Крайно време беше да си спомниш това. А сега, искаш ли да чуеш нещо за семейството ми или не?

Той се усмихна.

— Да, богиньо — разкажи ми всичко.

— Баща ми е Бригъм Куейд. Наред с другите неща, той е собственик на значителен участък за дървен материал и дървопреработвателна фабрика. Патрик въздъхна.

— Знам кой е Бригъм, Шарлот — всеки, който се е осмелил да се приближи на стотина мили до Сиатъл, го познава. Сигурно вече е пристигнал в Европа и ще преобърне камък по камък докато те намери.

— Не, няма да го направи — тъжно каза Шарлот. Обичаше Патрик, знаеше добре, че домът й е до него, но тъгуваше и за баща си и Лидия, за Мили и за всичките й буйни малки братчета и братовчеди.

— Писах на татко, че съм се омъжила за теб.

Съобщението прикова цялото внимание на Патрик.

— Какво? — запита настоятелно той, повдигна се на лакът и я погледна сърдито.

— Не можех да оставя семейството ми да страда, Патрик, писах им, че съм щастлива. Баща ми ще крещи и ругае, когато получат писмото, но Лидия ще го успокои и той ще приеме случилото се. Не е ли по-добре отколкото да мислят, че съм насилствено попаднала в бяло робство? — Той не каза нищо и тя продължи. — Още повече, че това, което им писах, сега е истина. Омъжих се за теб. Тази нощ съм щастлива. Но не трябва да мислиш, че мога така лесно да бъда отклонена от намерението си — искам да знам, дали имаш настроение да спазваш брачната клетва или не.

— Спомняш си, че не дадох никаква клетва, нали? — изтъкна той, но усмивка изпълваше очите му и звучеше в гласа му. — Явно, нашата церемония не бе съвсем традиционна. Тъй като обаче това е важно за теб, ще ти обещая сега. За времето, което ще бъдем заедно, „ще ти бъда верен“ — ще бъда залепнал само за теб.

— Хубаво ще е да не те хвана залепнал за някоя друга — предупреди го Шарлот. Беше обезпокоена от думите му „за времето, което ще бъдем заедно“, но реши да мисли за подтекста им по-късно, когато мозъка й отново ще бъде трезв.