Изправила рамене с вдигната глава Шарлот следваше Рашид, излизайки от харема с трагично достойнство, напомнящо това на Мери — кралица на Шотландия на път за бесилото.

Докато криволичеха с евнуха из объркващата система от коридори, за да стигнат до покоите на Халиф, сърцето й силно биеше. Публично ли ще бъде бита? Дали ще бъде хвърлена в някой зандан, пълен с плъхове? Изгонена в пустинята, докато умре агонизираща от жажда?

Халиф, блестящ както винаги в коприна и скъпоценни камъни, я поздрави с учтиво кимване на примирение. За него беше проблем, с който трябва да се справи, подсказваше поведението му, като инатеста кобила отказваща мундщука, или куче, отказващо да подвие опашка.

Въпреки страха, внезапно връхлетял я, Шарлот се чувстваше жегната от ярост. Почти бе готова да каже на Халиф какво мисли за помпозната му тирания, но бързо хвърления поглед на Рашид я накара да прехапи устни.

Султанът освободи евнуха с махване и Рашид напусна покоите.

Шарлот едва не побягна след него да го моли за защита. Вместо това тя погледна Халиф право в очите и каза:

— Е, нека започваме. Уморих се да чакам с ужас наказанието си.

Халиф се усмихна, но Шарлот не се успокои от този лек намек за добра воля.

— Може би този ден не ще се помни с налагане на твоето наказание — мистериозно каза той — а с нечие друго.

Шарлот се огледа наоколо, но в огромната, богато украсена стая бяха само двамата.

— Не разбирам нищо — каза тя.

Султанът се засмя, но без настроение.

— Мисля, че така е с много неща — отговори и дръпна златната корда до него. — За твое собствено добро и за доброто на другите, мила моя, надявам се ще се постараеш да преодолееш някои от недостатъците си — като следване на всеки свой импулс да говориш, когато е по-разумно да мълчиш.

Бузите й пламнаха, туптенето на сърцето й отекна в ушите, разбра, че Халиф бе призовал някого по дърпането на шнура — слуга, носещ камшик или палка? Палач да й отнесе със сабя главата? Търговец на роби да я замъкне на пазара?

Стисна здраво очи, борейки се да запази самообладание, и когато ги отвори видя Патрик да крачи през един от големите портали.

Бе облечен както обикновено в бричове, високи ботуши и пиратска риза, черната му коса беше вързана както винаги отзад с тънка черна панделка.

Шарлот почувства как краката й се подкосяват от облекчение и объркване, когато той й се усмихна.

Приближи се, обхвана раменете й, и я целуна снизходително по челото.

— Чувам, не си се държала добре, Шарлот. Защо ли това не ме учудва?

Гърлото й се схвана, забрави да диша. Как обичаше този мъж и как го презираше в същото време!

Патрик я пусна — тя едва успя да не се свлече на пода от този шок — а той се обърна със смях към приятеля си, султана. След това отново срещна объркания поглед на Шарлот.

— Ето ти и изборът, богиньо. Можеш или да се омъжиш за мен или искаш да понесеш линчуването.

По някакво чудо намери сили да говори. Прекалено радостна беше от перспективата да прекара живота си с Патрик, но безразличния му подход, „ако не искаш, много ти здраве“, едва ли бе реакцията, която очакваше.

— Трудна задача. В края на краищата боят ще свърши за няколко минути, а бракът може да е само начало на моите неприятности.

Патрик я погледна с присвити очи.

— Мери си приказките, мила — каза с язвителна прибързаност — или хем ще се омъжиш за мен, хем ще понесеш боя.

Шарлот преглътна, погледна внимателно Халиф. Леко пристъпи към Патрик, и настойчиво прошепна.

— Защо изобщо искаш да се ожениш за мен, ако това са чувствата, които изпитваш?

Той остави погледа си да се плъзне по нея, задържа го върху гърдите й, тясното й кръстче, леко очертаните бедра.

— Нещо като оптимист съм — гледаше я право в очите, и отново я изпълваше с благодатно чувство за мекота. — Мисля, че все още има надежда да бъдеш опитомена, въпреки че това ще е продължителна работа, и ще е нужна голяма решимост.

Шарлот веднага би го ритнала в пищяла, ако не трябваше да се измъкне от примитивната наказателна политика на Халиф. Запърха с мигли и успя да се усмихне приятно.

— Ще се постарая да сътруднича — обеща тя и едва не се затъкна докато изричаше думите.

Патрик й хвърли един последен скептичен поглед и се обърна към приятеля си.

— Хайде, да се свършва — каза бързо и отсечено.

Халиф притисна длани, вдигна нагоре очи, и монотонно изпя нещо на езика си. Усмихна се на Патрик и вдигна рамене.

— Пред Аллах вече сте една плът. Вземи булката и внимавай да не се забърква в неприятности.

Шарлот погледна ядосано Халиф, после Патрик.

— Наистина ли сме бракосъчетани?

Предполагаемият жених пое дълбоко дъх, въздъхна и с размах вдигна булката на ръце.

— Страхувам се, че е истина. Вече нищо не може да се направи, освен да се примирим с това.

Напусна покоите на султана и я понесе със себе си като спасена стока от кораб, претърпял корабокрушение.

— Не подписахме никакъв документ — избъбри Шарлот, изпълнена с ужас и приятно предчувствие. — Никой не каза, „Можете да целунете булката“ или „От този момент сте мъж и жена“ или „Има ли някой, който е против бракосъчетанието?“

Патрик я удостои с дяволита усмивка докато крачеше през познатия коридор.

— Не се тревожете г-жа Тревърън — имам намерение добре да те целуна, между другите неща. Тук в Риц думата на Халиф е закон — може да ни обяви за каквото пожелае. Всеки възпротивил се вероятно би бил обезглавен за наглостта.

Лицето на Шарлот почервеня и пламна отчасти, защото Патрик говореше направо, а също и защото тялото й вече се подготвяше за дивни фойерверки. Осмели се да изрече само:

— О-о!

Патрик, носейки я, отвори вратата на апартамента си и прекрачи прага.

Шарлот видя същото гнездо от възглавници, където преди така скандално бе откликнала на ласките на този мъж, но само зарови глава в извивката на врата му.

Той се засмя и я положи на огромното кръгло ложе.

— А ако дойде някой? — успя да попита докато повдигаше колене и го прегърна.

— Никой не би се осмелил — отговори съпругът й докато събличаше през глава ризата си, за да открие мъжествените си обгорени от слънцето гърди, покрити с черен пух. — Всички в двореца знаят, че току-що сме били бракосъчетани.

Шарлот погледна към гърдите на Патрик, после бързо отмести поглед.

— Всички? — в гласа й отекна раздразнение. — Някой поне би могъл да ми каже, че предстои сватба. Мислех си, че ще ме привържат за стълб и ще ме бият, или нещо подобно.

— Сигурен съм, че такава мисъл е минала през ума на Халиф, поне веднъж — съгласи се нехайно Патрик.

Шарлот очакваше той да се спусне към нея и да я дари с всички онези великолепни усещания, които я беше научил да желае без свян. Вместо това той се обърна, застана пред прозореца и се загледа.

Тя неловко се оттегли към средата на леглото.

— Не е нужно да продължаваш с тая комедия, капитане — и двамата знаем, че понесе женитбата, за да ме спасиш от боя, благодаря ти, ти постъпи кавалерски. Сега можеш просто да ме заведеш до Европа и да ме насочиш към някое посолство…

Патрик отново се обърна с лице към нея, изражението в мастиленосините му очи бе обезпокояващо решително.

— Кавалерство? — попита и повдигна вежда. — Шарлот, аз не съм рицар в блестящи доспехи. Ожених се за теб, защото желаех правата на съпруг. Всичките.

Тя преглътна и започна да се отдръпва назад, но Патрик се наведе и здраво я хвана за глезена. Палецът му за момент разтри в кръг нежната извивка на ходилото й, след което я издърпа към себе си.

Наведе се над Шарлот, обхвана я нежно с ръце и пое устните й със своите властно и упорито, борейки се да ги разтвори. Тя се възпротиви до мига, в който усети допира на езика му, после разтвори устни, и се отдаде.

Докато я целуваше, междувременно Патрик погали с длан гърдите, кръста и бедрата й. Изгарящият плам я накара инстинктивно да стисне здраво гърба му, прокарвайки пръсти през гъстите меки косми по гърдите му, а после продължи по ребрата.

Беше останала без дъх, когато той освободи устните й, охотно се остави да съблече ефирната й роба и да я гледа с прехласната страст. Изричайки груба дума, която тя не разбра, той я хвана със силната си ръка през кръста и я повдигна, от леглото, за да целуне гърдата й.

Шарлот извика, опиянена, прегърнала Патрик, докато той се опиваше от прелестта й. Отчайващо искаше да се отдаде, да бъде обладана, но нещо й подсказваше, че съпругът й иска първо да я подготви.

Патрик я придържаше с ръце към устните си като бокал. Парещите му устни докосваха ту едната, ту другата й гръд.

Невестата му се гърчеше от наслада докато той жадно поглъщаше прелестта на тялото й, и когато тя напираше от желание остави я на леглото да си отдъхне, и започна да разкопчава бричовете си. На колене, наведен над нея, гол и прекрасен, той отрони:

— Шарлот…

Докосна прекрасните му устни с два пръста, за да замълчи.

— Знам, Патрик — ще боли малко, защото аз съм… защото никога преди не съм била с мъж… но искам да ме вземеш бързо и силно.

Той изпъшка, а това беше божествено признание, че я желаеше така силно, както и тя него.

— Шарлот, аз…


Патрик заспа, събуди се, целуна гърдите й, после отново заспа. Шарлот недоумяваше как този силен мъж можеше да е толкова уязвим и да търси такава проста утеха в тялото на една жена. След време започна да го гали, а той я притегли към себе си. Блажено би се грижила за съпруга си по този начин, но той реши да вземе нещата в свои ръце.

Лежейки по гръб, повдигна Шарлот, постави я на бедрата си и започна лениво да си играе с гърдите й. Продължи да я възбужда докато започна да потреперва в ръцете му. Когато насладата отмина, тя се свлече на гърдите му бездиханна.

Нямаше друго кътче на земята, където би искала да бъде — нито Европа, нито Куейд Харбър, нито дори самия рай. Най-после, след толкова години, през които мечтаеше за този мъж, тя изпита реалността, а тя бе по-добра от каквото и да е фантазиране.