— Кажи му, че е страхливец — изрева той. — Кажи му, че Патрик Тревърън, капитанът на Енчантрес го е нарекъл жълт помиярски плъх.

Арабинът кимна уплашено и побягна щом го пусна.

Ако обидите, които вече изсипа, не биха накарали Раим да се появи от причудливата си канара, Патрик би измислил много други още.


В първите дни след отпътуването на Патрик Шарлот се бе затворила в себе си, изпълняваше това, което й се кажеше. Другите жени от харема не се държаха хладно с нея, но също и не търсеха приятелството й. Само Алев говореше с нея, а за нейно голямо облекчение Султана Валиде, съвсем не я закачаше.

Беше минала цяла седмица, здрача се спускаше докато Шарлот седеше в двора с гръб опрян о стеблото на един бряст, който символизираше всичко познато й. Рашид й бе дал рисувателна хартия и моливи, и тя, правеше скица на къщата, в която бе отраснала, когато Алев се приближи.

— Много е хубава — каза тя, намествайки се неловко на пейката до Шарлот. — Домът ти ли е?

Шарлот преглътна буцата, заседнала на гърлото й при звука на думата „дом“ и кимна. — Така ще се тревожат, когато научат за отвличането ми.

Алев сложи ръце върху издутия си корем и направи гримаса преди съчувствено да погледне Шарлот.

— Знаеш ли, би могла да им пишеш и да им кажеш, че си избягала, за да се омъжиш. Може да се разгневят, но не биха страдали толкова много.

— Кой ще изпрати писмото? — запита Шарлот и сърцето й затуптя по-бързо.

— Рашид лесно би уредил това — каза Алев, а корема й видимо пулсираше под робата.

— Но ако баща ми узнае, че съм тук…

— Не би могла да му кажеш — побърза да я прекъсне Алев — А и аз ще трябва да прочета писмото, разбира се, да се уверя, че не си написала нищо… неподобаващо. Рашид тогава ще уреди да бъде изпратено от някъде в Испания или Мароко.

Шарлот си представи как баща й и Лидия четат споменатото послание. Баща й щеше да се ядоса, че се е омъжила така далеч от дома, но Лидия бързо щеше да го успокои. Мили би казала, че винаги е очаквала по-голямата си сестра да извърши нещо неразумно и романтично, като да пристане в чужда страна, момчетата ще са изцяло заети да бягат навън-навътре из къщата, за да могат изобщо да се замислят.

Женитбата щеше да бъде лъжа, разбира се, а Шарлот никога не бе лъгала баща си и мащехата си. Дори в този момент това не беше лесна перспектива за размисъл, но не би могла да ги остави да се тюхкат и агонизират, ако имаше начин да ги успокои.

— Напиши писмо — каза Алев. — Ние с Рашид ще се погрижим за останалото.

Шарлот кимна с примирение.

Алев рязко пое дъх и притисна корема си. Тъй като мащеха й бе медицинска сестра, Шарлот познаваше как изглежда настъпващото майчинство.

— Болки ли имаш? Да извикам някого?

Алев прехапа долната си устна, остана така дълго преди да бъде в състояние да говори.

— Доведи Рашид, моля те. Кажи му, че е дошло време.

Шарлот забърза, прекосявайки сенчестия двор, влезе в харема, намери евнуха изправен с гръб към стената, наблюдаващ както обикновено.

— Алев може би ще ражда — смотолеви. — В двора е на пейката под бряста.

Рашид излезе от харема без да продума, а Шарлот го следваше по петите. Нямаше представа как да помогне при раждането, но искаше ако може да е в помощ.

Евнухът взе Алев в ръце и я понесе вътре, където веднага настана суматоха.

Повечето жени от харема се разпръснаха, жужащи като яркоцветни птици, но Валиде ги накара да замлъкнат само с появяването си в стаята. Направи знак на Рашид да я последва, а после и тримата заедно с бременната изчезнаха.

Шарлот, както и останалите, чака известно време, не след дълго излезе навън, качи се на бряста и заразглежда хоризонта. Нямаше и следа от кораба на Патрик. Обърна поглед към бялата като захар пустиня, трептяща под безжалостното слънце. Чудеше се какво ли има от другата страна. По-късно в едно тихо кътче на хамама написа дълго писмо, пълно с лъжи и го адресира до семейството си.

5

Скоро Шарлот почувства обезпокояващо подводно течение на напрежение в харема, въпреки че другите жени не изглеждаха разтревожени от раждането на Алев, те продължаваха да се смеят, къпят, четат, да ядат шоколад и сладкиши, сякаш бе обикновен ден.

Когато Рашид излезе от покоите на Валиде, Шарлот го очакваше.

— Как е Алев? — попита тя.

Евнухът въздъхна.

— Денят й ще бъде труден — каза с обичайния си официален тон. — Но ако роди момче на султана, сигурно ще стане кадъна.

Шарлот прехапа долната си устна, тих гняв напираше отвътре — гняв срещу една система, принизяваща жените до положението на красиви кукли или порода кобили.

— А ако роди момиче?

Черните очи на Рашид изразяваха разбиране и вежливо предупреждение.

— Децата от женски пол остават с майките си докато са малки, ако са умни, често се изучават. Султанските щерки все пак са принцеси.

Силен вик се чу от покоите на Валиде. Шарлот потрепери само като си помисли как би се чувствала, ако зависеше от милостта на старата жена особено при раждане.

— Искам да отида при Алев — каза тя и се опита да заобиколи Рашид. — Бих могла да помогна.

Евнухът я спря, хващайки я здраво за ръката. Не я заболя, но не можеше и да се отскубне.

— Валиде не ще толерира намесата ти, а е опасно да пренебрегваш волята й.

Шарлот почувства отчаяние и ярост, когато чу Алев отново да пищи.

— Не ме е грижа — изрече гневно и се опита да се освободи.

Рашид не я пускаше. Кръглото му махагоново лице ос безизразно, бързо поведе Шарлот през хамама покрай баните, отвъд мраморните и облицовани басейни се виждаше редица от врати, в една от тези стаи той тикна пленницата си.

Натисна резето и хвърли Шарлот в разкошно мебелирана килия, в която имаше сламеник в червено кадифе, неразпален мангал, огромна купа с тропически плодове и гарафа с вода. Горе огромен прозорец пропускаше дневната светлина.

Шарлот бе доста уплашена, за да забележи повече подробности. Вторачи се изумена в Рашид.

— Няма да ти сторя зло — каза той с властен тон.

— Тогава изведи ме от тук — от този луксозен затвор — едва успя да изрече тя.

Евнухът направи лек поклон.

— Разбира се. Веднага щом Алев роди и се успокоиш, ще бъдеш свободна и ще можеш да се присъединиш към, другите.

— Свободна — Шарлот се изсмя с насмешка, скръсти ръце и закрачи. Затворничка съм в това място — птичка в красива клетка — и не разбирам защо никой не го признава!

Смехът на Рашид, който отекна, дълбоко я изненада:

— Ти си една много разбунтувала се птица — отбеляза той, по-добре ще е да се научиш как да се държиш, преди Валиде да ти е оскубала перата.

Гореща вълна заля бузите на Шарлот:

— Онази стара жена няма никаква власт над мен!

— Тук не е Америка — натърти Рашид вече напълно сериозен. — Тук нямаш никакви права. Валиде притежава цялата власт!

Шарлот преглътна. Ако само някога си помислеше за приключение, по-добре гръм да я порази. Разбира се, само ако оживее след този подвиг.

— Искам да си отида у дома — каза след дълго мълчание, гласът й беше слаб и плах.

Тъга се появи по лицето на Рашид:

— И аз искам същото — отвърна й безнадеждно. — Но никога вече не ще видя родината си, ти също няма да я видиш. — При тези думи той излезе, затвори и заключи вратата след себе си.

Шарлот се втурна в стаята, обзета от паника, след това си наложи да се успокои и падна на колене върху сламеника. Закопня за високия бряст в двора и за свободата, простираща се отвъд стените на двореца, колкото и несигурна да беше.

Изяде един банан, поспа на сламеника, изрецитира всички стихотворения, изпя всички песни, които знаеше и чак тогава, при залез-слънце Рашид се върна да я пусне.

— Султанът празнува раждането на синовете си близнаци — възвести евнухът. — Желае да те изкъпят, облекат и изпратят в покоите му да танцуваш за него.

Шарлот се сепна:

— Т… Танцувам за него? Опасявам се, че не мога да танцувам…

Рашид се усмихна:

— Предлагам да се постараеш — той я изведе от луксозната й затворническа килия. — Султанът ще се развлича.

Девойката гневно погледна придружителя си, искаше да го оскърби, защото беше толкова арогантен, толкова досаден, защото я бе държал пленена толкова часа.

— Като за роб добре говориш — каза му тя язвително.

Черните му очи блеснаха, но не можа да разбере дали го ядоса или му беше забавно.

— Това е мое задължение. Придружавах султана в Англия докато получаваше образование, а преди това служих при баща му.

Стигнаха баните и отново рояк бърборещи жени заобиколиха Шарлот, съблякоха робата й, и я придружиха до водата. Последва цялостно изкъпване, косата й внимателно бе измита и след цялото това почти ритуално действие бе подсушена с меки кърпи и положена на мраморна маса. Нанесоха по кожата й топъл крем с миризма на захар и лимон, който втриваха равномерно и с умение. Мъхът по интимните й части също бе отстранен.

Процедурата бе почти безболезнена, но инстинктивно последвалите сладостни тръпки от нея тревожно измъкнаха Шарлот от мъглата на разтапящо доволство.

— Какво правите? — настоятелно и дръзко запита, като се опита да стане.

Веднага я бутнаха обратно на масата, като мазането и втриването на благоухания продължи. Дори Бетина Ричардсън, вечната невинност, би разбрала, че я подготвят за жертвоприношение като безпомощно агънце. Осъзнала това, Шарлот бе обзета от паника.

— Пуснете ме — извика тя и се възпротиви отново.

— Достатъчно — каза Рашид, появил се до масата, гледайки я заплашително. — Ще мълчиш!

Подчини се, но започна да мисли как да избяга, въпреки че спря да се съпротивлява и наблюдаваше с омраза жените, които се грижеха за нея.


Когато краката и мишниците й бяха почистени и гладки. Шарлот бе отново изкъпана, и отново за кой ли път намазана с благовонни масла. Затвори очи, искаше тялото й да е стегнато, готово за борба, но всичките и мускули се отпуснаха пряко волята й.