Линда Милър - Укротяването на Шарлота

Шарлот направи няколко плахи стъпки напред, изпълнявайки заповедта на султана, но без да скланя глава и да отмества погледа си. Изплашена докрай тя не можеше да има друго поведение пред него.

— Името ти? — попита султанът. Халиф беше замайващо красив с абаносовочерна коса и искрящи тъмни очи. Ето защо Алев го смяташе за толкова привлекателен.

Пленницата повдигна брадичка и отвърна ясно.

— Шарлот.

Халиф се усмихна снизходително.

— Шарлот — повтори като че ли вкусваше името. — Шарлот Браун? Шарлот Кларк? Шарлот Смит, може би?

— Просто Шарлот. — Не бе разкрила фамилията Куейд на Патрик и нямаше никакво намерение сега да се издаде. По-добре е, мислеше си тя, семейството й да остане настрана от този отвратителен епизод докато се прибере у дома и им обясни всичко.

Султанът философски въздъхна, слезе по трите стъпала на подиума и застана право пред Шарлот.

— Много добре. Засега можеш да запазиш малката си тайна. Кажи какво мислиш за двореца ми?

Шарлот присви очи готова да защити благочестивостта си, но Халифа не направи никакво движение.

— Като в приказките е — каза тя с присъщата й прямота — Не съм виждала такъв лукс или такова…

Преди да може да завърши изречението си през огромния втори портал се появи слуга, оповестяващ нечие посещение. Само след миг Шарлот видя Патрик да крачи към тях с непогрешимия вид на пират в бричове и широка ленена риза.

Сърцето й се преобърна, замайващо се завъртя всичко пред очите й с надежда. Все пак не беше я изоставил.

Патрик обхвана с поглед тънката златиста роба с прекрасна бродерия, дебелата плитка медено руса коса, надиплена на дясното й рамо. Алев бе вплела панделки и нанизи от перли, бе почернила с креда очите й, оцветила устните й.

Капитанът изпусна дълга въздишка, последвана от игрива усмивка, а тъмносиният му поглед засвятка с пакостлива веселост. Взе ръката й, обърна я и целуна дланта й нежно, а тя се надяваше да не е уловил откликващия трепет на доволството.

— Все още си тук — изрече тя и мигновено съжали за това.

Халиф прекъсна срещата им. Шарлот изведнъж бе забравила присъствието му, колкото и прекрасен да беше той. Спокойният му глас я стресна:

— Може да посетите капитана в покоите му, Шарлот. Слугата ще дойде да ви вземе, когато стане време да се приберете в харема.

Кавалерският тон, с който Халиф й говореше, раздразни Шарлот, но нямаше време да протестира, тъй като гореше от нетърпение да поговори с Патрик.

Патрик се обърна и пое към портала, през който бе влязъл, а Шарлот побърза да го настигне.

— По-добре ще е да вървиш след мен — предупреди я шепнешком, а очите му блестяха — ако не искаш да ти изнесат дълга лекция по етикет, когато се завърнеш в харема.

Шарлот се зачерви от възмущение и раздразнение, но въпреки това изостана с няколко крачки назад.

Патрик спря пред една врата, висока и сводеста като всички други и натисна дръжката. Наблюдаваше Шарлот с доброта и неловкост, докато тя се плъзна покрай него с вирнат нос и гордо опънати рамене.

Цялата стая бе заета от едно огромно кръгло ложе, тапицирано в тъмносиньо кадифе, а големи яркоцветни възглавници бяха разпръснати по покрития с плочи под. На малка масичка в ъгъла гореше мангал и изпълваше въздуха с миризма ха жасмин. Поднос с храна бе оставен на каменния перваз под единствения прозорец.

Патрик посочи с ръка към гнездото от възглавници, скупчени на пода.

— Седни — каза рязко и макар че Шарлот не разбра дали бе изрекъл покана или команда се подчини.

Колената й леко се подкосиха.

— Кога ще отпътуваме?

Патрик донесе подноса и го постави пред очакващата Шарлот.

— Ще говорим по-късно за това — каза той.

Макар и обезпокоена от нещо в поведението му, тя беше страшно изгладняла. Изяде порцията ориз, пържен патладжан, сиренките и спаначника. Когато гладът й бе задоволен, Шарлот седна с високо изправена стойка и каза:

— Една от жените в харема ми съобщи, че си ме лъгал, когато ми каза, че ще ме вземеш със себе си.

Патрик за момент погледна настрани, но после върна поглед и прикова тъмносините си очи в лицето й.

— Казах истината, но не съм сигурен дали след тази нощ ще ми повярваш.

Питателната храна предизвика буря в стомаха на Шарлот, почувства как побледнява.

— Какво искаш да кажеш? — прошепна тя.

Патрик спря да се преструва, че се храни.

— Тук ще си в по-голяма безопасност, поне през следващите няколко седмици. Докато приключа работата си в Испания и Турция.

— Каква работа? — Шарлот настоятелно питаше и започна бавно да се надига от възглавниците. — Нова девица ли си намерил, капитане? Някоя да продадеш за робиня, както ме продаде на Халиф?

Патрик присви очи и изведнъж се надигна съвсем близо към нея, извисяващ се, неподвижен като паметник изваян от мрамор.

— За Бога, Шарлот, едва ли вярваш, че бих могъл да сторя такова нещо!

— А защо да не вярвам? — изкрещя Шарлот разгневена и изплашена. Досега успяваше в общи линии да запази присъствие на духа, но вече губеше почва под краката си. — Не изпълни обещанието си! Оставяш ме тук, точно както каза Алев!

Патрик поклати глава в отрицание, очите му изразяваха яд, равен или по-силен от този на Шарлот.

— Първоначално бе отвлечена по заповед на един пират наречен Раим — каза той, но Шарлот не го чу, защото бе обхваната от паника. — Халиф смята да те освободи.

— Би могъл да ме защитаваш! — Шарлот усети, че се унижава като го моли, но не можеше да се спре.

— Не — мрачно отвърна Патрик и преглътна. — Имам да върша дела по места, които не са за теб. Често ще трябва да те оставям сама, а не бих го направил.

Шарлот усети сълзи да изпълват очите й. Вдигна стиснатите си юмруци, за да ги стовари върху широките, гърди на Патрик с безпомощен гняв. Той веднага хвана китките й, и възпря ударите само с едно трепване на мускулите си.

— Лъжец! — Шарлот зарида напълно съкрушена. — Мразя те! Как можа да го направиш?

Патрик я накара да замълчи с нежно разтърсване, все още държейки ръцете й.

— Не бих могъл да те нараня — шепнеше успокояващо той.

— Лъжеш! — настояваше Шарлот. — Как да вярвам на един дявол, търговец на бели роби, пират.

Шарлот се съпротивлява за момент, но след това се отпусна временно победена, когато той докосна устните й и леко ги отвори. Езиците им се сбориха, усукаха като любещи се и отново се сбориха. Шарлот една дишаше, но й беше все едно дали изобщо някога ще си поеме дъх, само целувката да не свършва. Гърдите й пулсираха през робата, опрени в силните гърди на Патрик Топло, разтапящо усещане в чувствените й дълбини подсказваше пламенно преживяване.

Патрик умело я сниши до възглавниците, като продължаваше да я целува, тя се отпусна неподвижно до него едва поемайки дъх.

— Ето я причината, Шарлот — отвърна той, обхващайки гърдите й с ръце и галейки я нежно. — Не бих могъл да те дам на друг мъж, защото те искам за себе си.

Чувствата на Шарлот, така дълго спотайвани в мечтите й към този мъж, не можеха да бъдат отхвърлени от някаква си логика. Искаше да се отдаде, дори копнееше да се отдаде на Патрик, ако и да бе пират, спасител или ангел отмъстител.

Потрепери и леко извика, когато той наведе глава и я целуна по онова пулсиращо местенце в основата на шията.

След един момент на почти мъчително удоволствие, през който Шарлот развърза тънката панделка, обхващаща черната коса на Патрик и вплете пръсти в нея, той отново срещна погледа й.

— Искам хубаво да те огледам, Шарлот — каза тихо — ще ми позволиш ли?

Беше се понесла вече плуваща във водовъртежа на чувствата и нагона и само кимна.

Патрик нежно разтвори робата й, тя се откри пред него всред пъстроцветието на меките възглавници, гола и уязвима, за първи път в живота си чувстваща се красива.

Омаян от разкрилото се пред него изящество, той не посмя в началото да я докосне, но я възпламени само с поглед, плъзгащ се по цялото й тяло. После погали нежно с върховете на пръстите си няколко извивки и притаени вдлъбнатини и Шарлот простена тихо и отривисто.

Когато едновременно докосна с устни върха на една от гърдите, и постави ръка върху делтата от влажни къдри, тя изви гръб.

Сподавения смях на Патрик вибрираше по гърдите й, които той продължаваше да гали. Едновременно с това се зарови в копринената джунгла и смело я докосна.

Шарлот не успя да се възпре, отдаде се под напора на Патрик, оставяйки го да наложи ритъма. Порадва се и на другата й гърда като че ли бе узрял плод и зареди целувка след целувка надолу по треперещия й корем.

— Докато ме чакаш, Шарлот — прошепна той — спомняй си за това. Помни, че съм ти показал какво е удоволствие.

Почувства крехката завеса да се разтваря между пръстите му. Издаде звук, нещо между стон и вик, усети как очите й се обръщат, докато Патрик вдига краката й на рамената си и продължи.

Започна да бръщолеви в несвяст от удоволствие, притискайки ту кадифените възглавници, ту раменете на Патрик и пищната му коса.

Накрая чувствеността се събра в едно-единствено диво кресчендо, в един див вик на отдаване и триумф, Шарлот бе отдала цялата си същност на Патрик.