— Радвам се да го чуя. Корбет иска да ти кажа, че когато приключи със Съскайнд, ще се обади директно на Улф. Ще вземат Идън Съскайнд и ще говорят с нея. Корбет, ако искаш мнението ми, ще иде в Бостън да се включи.

— Да се оправят. Аз съм вън. Нищо от това вече не е част от живота ми. Благодаря ти за помощта, Вини.

— Вършех си работата, но някой път можеш да ме черпиш бира.

— Ще те черпя с колкото бира поискаш.

Абра пристъпи напред, хвана лицето на Вини и леко го целуна по устните.

— Той ще те черпи бира, но това е от мен.

— Май е по-добре от бира.

— Да се прибираме у дома — повтори Илай. — Вече е свършено.

Но не беше, не и за него. Все още не.

На следващата сутрин, с Абра до себе си, Илай седеше срещу Идън Съскайнд.

Макар и пребледняла, погледът й беше суров, а гласът — абсолютно спокоен.

— Оценявам, че дойдохте двамата в Бостън така. Знам, че представлява неудобство.

— Имате нещо да ми… да ни кажете — поправи се Илай.

— Да. Когато дойдохте в дома ми, видях, че между вас двамата има нещо силно. Винаги съм вярвала в това, във връзката и в обещанията, които идват от нея. Построих съзнателния си живот върху това убеждение само за да бъде разрушен. Затова пожелах да разговарям с вас двамата. Снощи говорих с полицията, в присъствието на адвоката си, разбира се.

— Разумно от ваша страна.

— Джъстин не го е направил, но той винаги е бил импулсивен, винаги е действал малко прибързано. Уравновесявах това, опитвах се да премислям нещата, да претеглям възможностите. Дълго време бяхме добър екип. Разбирате какво имам предвид за равновесието — обърна се към Абра.

— Да, разбирам.

— Знаех си, че ще разберете. Сега, когато Джъстин призна, и то толкова много. Сега, когато знам какво е направил, мога и ще продължа напред. Не мога да го защитя, не мога да го успокоя, да се надявам, че ще си върне разума и ще постави семейството ни на първо място. Това никога няма да стане. Позицията вярва, че е убил хладнокръвно човек.

— Да.

— И е причина за сериозното състояние на баба ви.

— Да.

— Това му е мания. Не е извинение, а просто факт. Преди около три години прачичо му почина и Джъстин намери писма и дневник, които свързваха семейството му с вашето и с онова съкровище.

— Информация за Виолета Ландън и Натаниъл Брум?

— Да. Не знам много, защото той започна да трупа всичко в себе си и да крие от мен. От онзи момент всичко започна да се променя — той продължи да се рови, да търси, да харчи много пари. Няма да ви отегчавам с проблемите на Джъстин в миналото, способността и нуждата му да обвинява другите за собствените си провали, грешки или недостатъци. Но ще споделя, че колкото повече научаваше за произхода си, толкова повече винеше вашето семейство за всичко, което е искал, но не е получил. И още нещо. Когато разбра, че всъщност познавам съпругата ви и понякога работя с нея, възприе това като знак. Кой знае? Може и така да е било.

— Той я е преследвал.

— Да. Не знам до каква степен. Самоубеждаваше се, че я обича, защото беше ваша. Искаше онова, което е ваше, и го виждаше като свое право. Не знаех за имота в Уиски Бийч, за детектива и за проникванията му в къщата. В месеците преди смъртта на Линдзи знаех единствено, че съпругът ми се изплъзва, отдалечава се от мен и ме лъже. Мисля, че разбираме тези неща, нали така? — обърна се Идън към Абра.

— Да, вероятно е така.

— Опитах всичко и накрая спрях да се карам с него и се насилих просто да изчакам. И преди се бе вманиачавал и отдръпвал, но после отново улягаше.

Помълча, премести кичур от косата си зад ухото.

— Този път беше различно. Каза ми, че иска развод. Ей така, сякаш беше просто формалност. Вече не искаше нашия живот, повече не можеше да се прави, че ме обича. И отново няма да ви отегчавам, но той ме съсипа. Развика се, крещеше ужасни неща, каза ми, че е с Линдзи, че тя била духовната му половинка — такава изтъркана фраза — и че възнамеряват да останат заедно.

— Това трябва да е било ужасно болезнено — каза Абра, когато Идън замълча.

— Ужасно беше. Най-лошият миг в живота ми. Всичко, което обичах и в което вярвах, се изплъзваше между пръстите ми. Обяви, че трябва да кажем на децата през уикенда, за да имат достатъчно време да свикнат, а междувременно щял да спи в стаята за гости и сме щели да се държим цивилизовано пред хората. Заклевам се, че слушах как думите на Линдзи се леят от устата му, по нейния начин, с нейния глас. Разбирате ли ме? — обърна се Идън към Илай.

— Да, разбирам.

Тя изправи рамене и кимна.

— Сега, в отсъствието на адвоката ми и на полицията, ще ви кажа нещо, което чувствам, че заслужавате да чуете.

— Знам, че вие сте я убили.

— Не сте ли любопитен да разберете какво се случи онази вечер? Да разберете защо и как?

Преди Илай да отговори, Абра сложи ръка върху нейната.

— Аз съм любопитна. Искам да науча.

— Отново виждам уравновесяване. Вие искате да си тръгнете, защото сте гневен, а тя ще ви помогне да останете, защото знанието ще ви позволи най-сетне да затворите вратата зад всичко това.

— Отишли сте да се разправяте с нея — започна Абра.

— А вие не бихте ли го направили? Той ми се обади да ми каже, че е променил решението си и трябва да отложим разговора с децата за няколко дни. Линдзи била разстроена, защото се била скарала с вас, Илай, и имала нужда да се махне за малко. А той имал нужда да бъде с нея. Тя имала нужда, той имал нужда. Нищо за нуждите на семейството му. Мисля, че взаимно успяха да извадят на светло най-лошите си черти — тихо каза Идън. — Най-егоистичното в себе си.

— Може би сте права. — Илай протегна ръка, за да прегърне Абра, и почувства какъв щастливец е.

— Така че, да, отидох да се разправям с нея, да опитам да се разберем, дори да й се моля. Беше ядосана, много ядосана заради караницата си с вас, заради това, което сте й казали. И да ви кажа, май изглеждаше малко виновна. Но не достатъчно. Пусна ме да вляза, заведе ме в библиотеката, защото искаше да приключи, да се освободи, така че двамата с Джъстин да продължат. Нищо от това, което й казах, нямаше значение за нея. Приятелството ни не означаваше нищо, децата ми не означаваха нищо, нито бракът ми или болката, която двамата причиняваха. Умолявах я да не ми отнема съпруга, да не отнема бащата на децата ми, а тя ми каза да порасна. Ето така беше, така стана. Каза ми ужасни неща, жестоки думи, порочни, и ми обърна гръб. Отпрати ме с болката ми, все едно бях нищо.

След като помълча, Идън сгъна ръцете си на масата.

— Останалото ми се губи. Сякаш гледах някой друг, който грабва ръжена и замахва. Загубих си ума.

— Това може да свърши работа — спокойно каза Илай. — Стига адвокатът ви да е добър колкото вас.

— Той е много добър, но все пак не отидох в дома ви с намерението да я нараня, а да я моля. А щом дойдох на себе си, беше твърде късно, помислих за семейството си, за децата си и какво може да им струва това. Нямаше как да променя стореното в миг на лудост, можех единствено да опитам да защитя семейството си. Така че се прибрах. Съблякох дрехите, с които бях облечена, и ги нарязах. Натъпках парчетата в един сак, сложих тежести и го хвърлих в реката. След това се върнах у дома и започнах да приготвям вечерята. Когато Джъстин си дойде, беше в истерия и си дадох сметка, че можем да се защитим взаимно, както и би трябвало да бъде, че можем да опитаме да оставим всичко зад гърба си и да възстановим брака си. Усетих, че се нуждае от мен. Линдзи бе способна да го сломи. Всъщност беше го постигнала. И ми беше оставила мъж, когото не можех да закрепя, не можех да спася. Оставих го да си върви и направих каквото трябваше, за да защитя себе си.

— Но оставихте стореното от вас да разруши живота на Илай.

— Не можех да спра това, нито да го променя, макар да съжалявах искрено, че някой, който е бил предаден като мен, губи толкова много. Но в края на краищата, не аз разруших живота му. Направи го Линдзи. Тя разруши и моя живот, и този на Джъстин. Дори и мъртва, погуби всички ни. Сега децата ми ще бъдат ужасени.

Гласът й леко потрепери, но после отново се стегна.

— Дори когато адвокатът ми сключи сделка с прокурора, както съм убедена, че ще стане, те пак ще са ужасени. Вие си имате кой да ви уравновесява, имате бъдеще. А аз трябва да се разправям с две деца, които ще бъдат съсипани заради това, което баща им е сторил от егоистични подбуди, от това, което майка им е направила от отчаяние. Вие сте свободни, а аз, дори да не бъда наказана така, както смятате за редно, никога няма да съм свободна.

Илай се наведе напред.

— Каквото и да е извършила или е планирала да извърши, Линдзи не заслужаваше да умре.

— Вие сте по-добър от мен. Но можем да проследим всичко това до корена му. Ваш предшественик е извършил убийство, воден от алчност. Прокудил е собствената си сестра по същата причина. Ако не беше това, сега нямаше да сме тук. Аз съм просто едно парченце от цялото.

— Вярата в това сигурно ще ви помогне да преминете през следващите няколко седмици.

Илай се изправи. Абра отново постави ръка върху неговата и също стана.