Нора Робъртс - Уиски Бийч

— Не я искаше.

— Не — съгласи се Илай. — Не я исках и още по-малко я исках, когато разбрах, че ме лъже, мами и използва. Тя знаеше ли защо започнахте връзката си? Знаеше ли, че се възползваш от нея, за да се добереш до информация за мен, за Блъф Хаус, за семейството и за съкровището?

— Обичах я.

— Може и да си я обичал, но не си започнал да спиш с нея от любов. Направил си го, за да ми окажеш натиск и да изцедиш от нея всичко, което евентуално съм й казал за Зестрата.

— Познавах я. Разбирах я. Ти дори не я знаеше коя е.

— Господи, прав си за това. Не споря. Не я познавах, не я исках, не я обичах. Не съм я убил.

— Влязъл си в оная къща и когато ти е казала да вървиш по дяволите, да се разкараш от мястото, където щяхме да живеем двамата с нея, да се оженим и да започнем живота си, ти си я убил.

— Доста трудно би било да се ожениш за нея, след като вече си имаш жена.

— Вече бях казал на Идън, че искам развод, и когато Линдзи те е уведомила, че двамата ще се съберем, не си се стърпял. Не си я искал, но и не си искал да бъде с друг.

— Мислех, че жена ти не е знаела за теб и Линдзи до убийството.

Съскайнд сви юмруци върху масата.

— Не знаеше за Линдзи.

— Ти просто каза на съпругата си, на майката на двете ви деца, че искаш развод, а тя не ти зададе никакви въпроси?

— Не е твоя работа какво става между мен и Идън.

— Забавно. Двамата с Линдзи определено не бяхме толкова цивилизовани и разумни, когато тръгнахме да се развеждаме. Имахме много спорове, обвинения и кавги. Предполагам, че съпругата ти е по-добър човек. От онези, дето не застават на пътя ти и те оставят да вземеш това, което искаш. Къде смятахте да ходите с Линдзи в нощта, когато беше убита? Хайде, Джъстин, тя си стягаше багажа, преди това се скарахме грозно на публично място и беше разстроена. Бил си влюбен в нея и вече си бил поискал развод от жена си. Линдзи не би напуснала града без теб.

— Не е твоя работа къде сме щели да ходим.

— Но когато си дошъл да я вземеш…

— Беше твърде късно! Ти я беше убил. Полицията вече беше там.

Когато се изправи и наведе напред, Вини пристъпи, сложи ръка на рамото му и го принуди да седне отново.

— Остани на стола.

— Махнете си ръцете от мен! Виновен сте колкото и той. Всеки от вас. Онази нощ дори не можах да спра, за да я видя. Можах само да помоля един от съседите, който стоеше навън в дъжда, да ми каже какво е станало. А той ми каза, че е имало проникване с взлом и жената, която живеела в къщата, е мъртва. Тя беше мъртва, а ти вече почти се беше измъкнал.

Без да каже нищо, Илай погледна Корбет и мълчаливо му прехвърли топката.

— Това, което казвате сега, не съвпада с предишните ви показания пред полицията относно убийството на Линдзи Ландън.

— Знам как става. За глупак ли ме вземате? Ако бях признал, че съм бил в близост до къщата, ченгетата щяха да се залепят за мен. Той я е убил. — Съскайнд посочи Илай с пръст. — Ти го знаеш и ме набута тук, защото вършех това, което е мое право. Свършете си работата. Арестувайте го.

— Ако ще си върша работата, трябва да изясня всичко. Трябват ми всички факти. По кое време отидохте до къщата на Ландън в Бек Бей?

— Към седем и петнайсет.

— А после?

— Прибрах се право у дома. Бях почти полудял, не можех да мисля. Идън приготвяше вечеря и ми каза, че току-що е чула по новините, че Линдзи е била убита. Бях сломен. Какво очаквахте? Обичах я. Не бях на себе си и Идън ми помогна да се успокоя, да обмисля всичко. Тревожеше се за мен, за децата, затова каза, че ще потвърди пред полицията, че съм бил у дома още от пет и половина и че трябва да избегнем скандали и напрежение заради нещо, което Ландън е направил.

— Излъгала е.

— Защитаваше мен и нашето семейство. Аз я подведох, но тя се застъпи за мен. Знаеше, че не съм убил Линдзи.

— Да, знаела е — тихо каза Илай. — Знаела е, че ти не си убил Линдзи. Знаела е и че не аз съм убил Линдзи. Дала ти е алиби, Джъстин, а полицията е повярвала. И ти си й дал алиби, така че да е вкъщи с теб, като добра съпруга. Пили сте заедно маргарити, тя е готвила за двама ви, когато всъщност е отишла да се разправя с Линдзи, а тя я е пуснала да влезе.

— Това е лъжа! Нелепа и користна лъжа.

— А Линдзи вероятно й е казала нещо подобно на това, което ми наговори последния път, когато се видяхме. Че съжалява, но така стоят нещата. Че те обича и ви е съдено да бъдете щастливи заедно. И Идън грабва ръжена и я убива.

— Не би могла да го направи.

— Ти по-добре знаеш. Нападнала е, защото жената, която е мислела за приятелка, я е направила на глупачка. Жената, която е мислела за приятелка, е заплашила всичко, което й е било скъпо. Съпругът, с когото е живяла, на когото се е доверявала, на когото е вярвала, я е предал и е щял да разбие брака им с нечия друга съпруга.

— Не само ти е казала, че ще ти даде развод — вмъкна Корбет. — Скарали сте се, тя е била настоятелна и ти си й казал, че си влюбен в друга. Казал си й в кого.

— Това няма значение.

— Кога? Кога й каза за Линдзи?

— В нощта преди убийството. Няма значение. Идън ме предпази и единственото, за което помоли в замяна, беше да дам на брака ни още един шанс, още един опит, още няколко месеца. Направи го за мен.

— Направила го е за себе си. — Илай се изправи. — И двамата сте мислели само за себе си и по дяволите всички останали. Можеше да я имаш, Джъстин. Поисках единствено пръстена на баба си, но Идън е търсела повече от това и те е използвала, за да го получи. Трудно е да бъде винена.

Излезе и отиде при Абра. Тя седеше и го чакаше на пейката. Изправи се, когато ръцете му я обгърнаха и той притисна чело към нейното.

— Беше трудно — спокойно каза тя.

— По-трудно, отколкото си мислех.

— Разкажи ми.

— Ще го направя. Всичко. Да се прибираме, а? Нека се махнем оттук и да си отидем у дома.

— Илай. — Вини бързо излезе от стаята за разпит. — Изчакай малко.

Млъкна и огледа внимателно лицето му.

— Как си?

— Всъщност добре. Хубаво е, че нещата се изясниха. Вече мога да се надявам, че всичко ще приключи.