— Всъщност се получи почти така, както го планирахме.

— Чакай да видя ръката ти — повдигна я Абра и нежно целуна ожулените му кокалчета. — Сигурно боли.

— Да, наболява. — Леко се засмя и намигна, като сви пръстите си. — Но по един добър и удовлетворяващ начин.

— Твърдо против насилието съм, освен в случай че човек защитава себе си или друг. Но ти беше прав. Той ти го дължеше. — Отново целуна ръката. — А и да ти призная, хареса ми да те гледам как удряш копелето.

— Това не звучи като изказване на противник на насилието.

— Знам. Голям срам. Какво исках да ти кажа, щом останем насаме? А, да. Ти носеше пистолет. Това не го бяхме обсъждали.

— Наложи се малка промяна.

— Къде е сега? Изключих камерата още щом дойдоха ченгетата — добави Абра.

Без да каже нищо, Илай отиде до лавицата и вдигна пистолета, който беше оставил там.

— Познавам те и предположих, че няма да останеш вътре, и не исках да поемам никакви рискове. Не и с теб.

— Голям каубой с пистолет. Щеше ли да го използваш?

Той също си беше задал този въпрос, когато взе пистолета от заключения шкаф, а после — когато го зареждаше. Погледна я и я видя такава, каквато беше — безкрайно важна за него.

— Да. Ако се наложеше, ако допуснех, че може да стигне до теб. Но както казах, нещата се развиха така, както бях предвидил.

— Мислиш се за умник.

— Освен в относително краткия период, през който се спотайвах, винаги съм си бил умник.

Прегърна я през рамо, притисна я до себе си и я целуна по челото.

„Имам теб, нали така? Това определено ме прави умник“, каза си той.

— Трябва да се обадя на Шерилин и да й кажа да ни чака в управлението. И да върна това на мястото му.

— Тогава ще взема камерата и ще се обадя на Марк и Морийн да им кажа, че всичко е наред. Работа в екип.

— Харесва ми как звучи.



Корбет седеше срещу Съскайнд и го изучаваше. Онзи още не беше поискал адвокат, което беше глупаво според полицая. Но глупостта често улесняваше работата му, така че не смяташе да спори. Вини стоеше до вратата. Харесваше го как работи и смяташе, че ще е от полза при разпита.

Сега обаче се съсредоточи върху Съскайнд, върху нервните му тикове — пръстите му се свиваха и отпускаха на масата, челюстта му потрепваше — вече беше отекла след юмручния удар. Устата му беше свита в упорита гримаса, а устната бе разцепена.

Очевидно все още беше изнервен, но абсолютно убеден в правотата си.

— Така… Доста голяма яма сте издълбали в мазето на Блъф Хаус — започна Корбет. — Много време, много положен труд. Някой помогна ли ви?

Съскайнд само го изгледа и не отвърна нищо.

— Предполагам, че не. Предполагам сте смятали, че това е ваша работа, ваша мисля, не нещо, което да споделяте. Вашето… вашето право, нали?

— То е мое право.

Корбет поклати глава и се облегна на стола си.

— Ще трябва да ми обясните това. Аз виждам единствено мъжа, хванат да спи със съпругата на Ландън, който сега прониква в дома на Ландън, за да копае дълбока дупка в мазето му.

— Домът е повече мой, отколкото негов.

— Как така?

— Аз съм пряк потомък на Виолета Ландън.

— Извинете, но не съм запознат със семейното дърво на Ландън. — Корбет изгледа Вини. — Вие наясно ли сте, полицай?

— Да. Това е тази, която вероятно е спасила моряка, оцелял след крушението на „Калипсо“. Изцерила го е. Според някои версии са ги хванали да правят цуни-гуни.

— Не е бил моряк, а капитанът. Капитан Натаниъл Брум. — Съскайнд блъсна с юмрук по масата. — И не просто е оцелял, а се е спасил заедно със Зестрата на Есмералда.

— Е, има доста теории и истории за това — отбеляза Вини.

Съскайнд отново стовари юмрука си на масата.

— Знам истината. Едуин Ландън убил Натаниъл Брум, защото е искал съкровището, а после прогонил собствената си сестра от дома и убедил баща си да се отрече от нея. Тя била бременна с детето на Брум, със сина му.

— Звучи като лош късмет за нея — отбеляза Корбет. — Но това е било преди много време.

— Била е бременна с детето на Брум! — повтори Съскайнд. — А когато умирала, страдайки в бедност, това дете, всъщност вече пораснал мъж, помолил Ландън да помогне на сестра си, да й позволи да се прибере. Той не направил нищо. Ето такива са всички Ландън, а аз имам всичкото право да взема това, което ми принадлежи, което принадлежи на нея, което е било на Брум.

— А как достигнахте до това? — внезапно запита Вини. — Има доста истории за съкровището.

— Те са само истории. Това е факт. Отне ми почти две години да свържа всичко, парче по парче. Разполагам с писма, които ми струваха много. Писма, писани от Джеймс Фицджералд, сина на Виолета Ландън от Натаниъл Брум. Описват подробно разказа й за случилото се в Уиски Бийч онази нощ. Той се е отказал от правата си, този Фицджералд, синът й. Аз няма да го направя!

— Струва ми се, че е трябвало да наемете адвокат — вмъкна Корбет, — а не да копаете ровове в мазето с кирка.

— Да не си мислите, че не съм опитал? — Съскайнд рязко се наведе напред, а лицето му почервеня от ярост. — Получих само уклончиви отговори и извинения. Било прекалено отдавна и тя не била законна наследница. Не можело да предявявам права. Но правата на кръвта, моралните права? Съкровището е било плячка и е принадлежало на моя предшественик, не на Ландън. То е мое.

— Значи имате моралното право и правото на кръвта няколкократно да влезете с взлом в Блъф Хаус и… защо точно в мазето?

— Виолета казала на сина си, че Брум й дал указания да го скрие там, за да е в безопасност.

— Добре де, а не си ли помислихте, че за двеста години някой може да го е намерил и да го е похарчил?

— Тя го е скрила. То е там и е мое по право.

— И вие вярвате, че това право ви позволява да нахлувате, да рушите собственост и да блъскате стари дами по стълбите?

— Не съм я блъснал. С ръка не съм я докоснал. Беше нещастен случай.

Корбет вдигна вежди.

— Стават нещастни случаи. Разкажете ми за този.

— Трябваше да се кача на третия етаж, за да огледам. Ландън са натрупали там много неща. Трябваше да видя дали няма да намеря нещо, което да ми даде по-точни указания за Зестрата. Старата дама се събуди, видя ме, побягна и падна. Това е. С пръст не съм я докоснал.

Не, не си я докоснал, помисли си Корбет. Просто си я оставил да лежи потънала в кръв в подножието на стълбите.

— Видяхте ли я да пада?

— Разбира се, че я видях да пада. Бях там, нали така? Не беше моя вината.

— Добре, нека се изясним. Промъкнали сте се в Блъф Хаус на двайсети януари тази година. Госпожа Хестър Ландън си е била вкъщи, видяла ви е, опитала се е да избяга от вас и е паднала по стълбите. Така ли беше?

— Точно така. Не съм я докоснал.

— Но сте докоснали Абра Уолш в нощта, когато е дошла в Блъф Хаус, след като сте прекъснали електричеството и сте влезли с взлом.

— Не съм я наранил. Просто трябваше да… да я задържа, докато успея да се измъкна. Тя ме нападна. Точно както Ландън ме нападна тази вечер. Вие видяхте това.

— Видях да се пресягате за оръжието, което носехте. — Корбет изгледа Вини.

— Да, сър. Свидетелствам същото. Разполагаме и с оръжието като доказателство.

— Щастлив сте, че се отървахте само с два юмрука. Сега да се върнем към нощта, когато сте се сблъскали с Абра Уолш в Блъф Хаус.

— Току-що ви казах. Тя ме нападна.

— Интересно твърдение. А Кърби Дънкан, и той ли ви нападна, преди да го простреляте и да хвърлите тялото му от скалите при фара?

Челюстта на Съскайнд отново затрепери. Той отмести поглед.

— Не знам за какво говорите, нито пък знам кой е Кърби Дънкан.

— Кой беше. Ще ви опресня паметта. Той беше частният детектив от Бостън, когото сте наели, за да следи Илай Ландън. — Корбет вдигна ръка, преди Съскайнд да проговори. — Нека спестя малко време. Може би си мислите, че сте покрили следите си. С нахлуването в офиса на Дънкан и в апартамента му, за да се отървете от записите му. Но когато бързат, хората забравят дребни нещица. Например, че файловете може и да са копирани. И че това, което имате, ще излезе наяве, когато пратим екип да претърси къщата ви тук и още един за апартамента ви в Бостън.

Остави думите да проникнат в съзнанието на Съскайнд.

— Да вземем и оръжието, което извадихте. Потвърдено е вече, че то е регистрирано на Кърби Дънкан. Как се сдобихте с пистолета на Дънкан?

— Аз… намерих го.

— Просто щастлива находка? — усмихна се Корбет. — Къде го намерихте? Кога? Как?

Наведе се към Съскайнд.

— Нямате отговор на това. Дайте си малко време да помислите, а докато го правите, поразсъждавайте и над това. Много хора си въобразяват, че като носят ръкавици или като изтрият пистолета, са в безопасност. Но рядко се сещат да носят ръкавици, когато зареждат оръжието. Подхвърлили сте пистолета в дома на Абра Уолш, Съскайнд, но отпечатъците по куршумите, които съдебните медици извадиха от тялото на Дънкан, не бяха нейните. Познайте чии са.