— Това телефонът ли беше? Домашният телефон?

— Да. Може да е всеки.

— А може и да е той. Просто се уверява, че тук няма никого. — Тръсна глава, когато звъненето спря. — Оттук не можем да чуем дали има записано съобщение на секретаря.

Миг по-късно телефонът в джоба на Илай завибрира.

— На ход е — осведоми го Шерилин. — Помъкнал е голям чувал. Ще използва колата си. Изчакай малко, за да видя какво точно прави.

Илай предаде съобщението на Абра и видя как очите й блясват от нетърпение. Не се страхува, забеляза той. Никак дори.

— Паркира пред една къща, дадена под наем, на около двеста метра от Блъф Хаус. Тръгна към вас пеш.

— Готови сме за него. Изчакай петнайсет минути, след като е влязъл, преди да се обадиш.

— Разбрано. Дотук се оказа прав, Илай. Надявам се да не грешиш и за останалото. Ще ви държа под око.

Илай изключи телефона си.

— Оставаш тук, както се разбрахме.

— Добре, но…

— Без „но“. Нямаме време да променяме плана. Оставаш тук, ще пазиш тишина и ще изгасим осветлението.

Наведе се към нея и я целуна.

— Помни, че ти пазя гърба.

— Разчитам на това. — Както и че щеше да стои затворена и в безопасност.

Илай се измъкна и издърпа преградата пред себе си. Зае позиция зад лавиците и изчака очите му да свикнат с мрака.

Можеше просто да включи камерата на запис и да остане вътре с Абра. Но искаше да види, да чуе, искаше да участва във всичко това… и да е на място, за да направи промени в случай на необходимост.

Не чу отварянето на задната врата. Не беше сигурен дали е чул стъпките, или си ги е въобразил. Чу обаче скърцането на вратата на мазето и тежките стъпки по тясното стълбище.

Време е за шоу, каза си Илай и включи камерата.

Съскайнд влезе бавно, като си светеше с фенерче. Илай наблюдаваше широкия лъч, който се отразяваше чак в стаята с генератора. После проследи мъжа, по-скоро неговата сянка, изрисувана върху стената и пода, придвижваща се навътре. Съскайнд вдигна фенерчето и освети лавиците.

Щом светлината мина през тях сърцето на Илай заби лудо. Целият се стегна, готов, а може би дори изпълнен с желание да изскочи и да се бие.

Лъчът от фенера обаче го подмина.

По-спокойно, помисли си той, когато натрапникът се отдалечи. За първи път беше видял Съскайнд ясно.

И той като него се беше облякъл в черно. Косата му беше по-къса и изрусена. Нов външен вид, за да се смеси с туристите.

Нагласи визьора на камерата миг преди Съскайнд да вдигне кирката. Първите удари на острието в земята изкънтяха задоволително.

„Вече си свършен — помисли си Илай. — Вече си ни в ръцете.“

Пребори се със себе си, за да не изскочи и да не му налети. Не още, нареди си. Все още не.

Тъй като беше подготвен, чу сирените — прозвучаха глухо зад дебелите стени и той продължи да наблюдава как Съскайнд копае пода, докато потта се стичаше по лицето му въпреки студения въздух.

Когато сирените замлъкнаха, Илай започна да брои отзад напред и видя как Съскайнд замръзна, щом чу стъпките над главите им.

Натрапникът стисна кирката като оръжие и много бавно отстъпи назад, като въртеше очи, а после изключи фенерчето.

Илай му даде десет секунди в мрака и по тежкото му дишане определи къде се намира. Измъкна се иззад лавиците, прицели се със собственото си фенерче и го включи.

Съскайнд вдигна ръка, за да заслони очите си.

— Пусни кирката и включи фенера си.

Мъжът примигна и хвана кирката с две ръце. Илай го изчака да се завърти на пръсти.

— Опитай и ще те прострелям. Държа те на мушка с един колт 45 калибър от оръжейната колекция на третия етаж. Може да не го знаеш, обаче е зареден и още работи.

— Блъфираш.

— Опитай. Моля. И побързай, преди ченгетата да са се довлекли тук. Дължиш ми кръв заради баба ми и с радост ще я взема.

По стълбите се чуха стъпки. Пръстите на Съскайнд върху кирката побеляха.

— Имам право да съм тук! Тази къща е повече моя, отколкото твоя. Всичко тук ми принадлежи. Имам повече право над съкровището.

— Мислиш ли? — спокойно запита Илай и извика: — Тук долу! Запалете осветлението. Съскайнд държи кирка и заплашва с нея.

— Трябваше да те пречукам — просъска онзи през зъби. — Трябваше да те пречукам, след като уби Линдзи.

— Ти си глупак. И това наистина ти е за последно.

Отстъпи съвсем малко назад, когато първата светлина се появи иззад ъгъла. Присви леко очи и срещна погледа на Абра.

Чу я как се промъква иззад него и се излага на опасност.

Корбет, Вини и още един униформен полицай пристъпиха вътре с извадени оръжия и се разпръснаха.

— Пусни кирката — нареди Корбет. — Пускай я веднага. Не можеш да се измъкнеш, Съскайнд.

— Имам правото да съм тук!

— Пусни я. Вдигни ръцете си. Веднага.

— Имам право! — Съскайнд хвърли кирката. — Той е крадецът. Той е убиецът.

— Само едното — спокойно каза Илай и застана между полицаите и Съскайнд.

— Искам да се отдръпнете, господин Ландън — нареди Корбет.

— Да, схванах.

Но преди това изчака Съскайнд да срещне очите му, да е напълно сигурен, че двамата се виждат един друг. След това натресе юмрука си в лицето му с целия гняв, с цялата болка, с всичките несгоди от изминалата година.

Когато Съскайнд се свлече до стената, Илай се отдръпна и вдигна ръце, за да покаже, че е приключил.

— Дължеше ми кръв — обяви и свали едната си ръка, за да покаже кървавите следи по кокалчетата си.

— Ще си платиш за това. Ще си платиш за всичко.

Не помисли, когато Съскайнд му скочи в гръб, просто се задейства. Вторият юмрук просна натрапника на земята, а пистолетът му издрънча на пода.

— Разплатих се.

— Ръцете така, че да ги виждам — рязко каза Корбет на Съскайнд. — Ръцете горе, веднага! Отдръпнете се, господин Ландън — предупреди той и изрита пистолета. Кимна на Вини: — Полицай.

— Да, сър.

Вини изправи Съскайнд на крака и го притисна с лице към стената, за да го претърси за други оръжия. Махна кобура, който висеше на гърба му, и го предаде на другия полицай.

— Арестуван сте за проникване с взлом, навлизане в чужда собственост и разрушаване на частно имущество — започна, докато му слагаше белезниците. — Допълнителното обвинение включва две нападения. Май можем да добавим и укриване на огнестрелно оръжие с намерение да бъде използвано за нападение.

— Прочети му правата — нареди Корбет. — Отведи го.

— Разбрано.

Вини вдигна палец на Илай, преди двамата с другия полицай да отведат Съскайнд от мазето.

Корбет прибра пистолета си.

— Това беше глупав ход. Можеше да ви простреля.

— Но не ме простреля. — Илай отново огледа изцапаната си с кръв ръка. — Разплатих се с него.

— Да, предполагам. Вие сте нагласили всичко. Примамили сте го вътре.

— Нима?

— Получих обаждане от вашия детектив, че е забелязала Джъстин Съскайнд да прониква в Блъф Хаус. Вярвала, че може да е въоръжен. Притесняваше се за безопасността ви.

— Звучи разумно и отговорно, особено след като той наистина проникна и беше въоръжен.

— А вие двамата съвсем случайно бяхте точно на местопрестъплението?

— Ние… изследвахме коридорите. — Абра хвана Илай под ръка и се усмихна лукаво. — Сещате се, играехме на пирата и девицата. Чухме шум. Не исках Илай да идва тук, но той почувства, че трябва да го направи. Щях да се кача да извикам полицията, но ви чух да идвате.

— Доста удобно. Къде е кучето?

— Остана да преспи у приятели — отвърна Илай с равен глас.

— Постановка. — Корбет поклати глава. — Можехте да ми се доверите.

— Направих го. Вярвам ви. Домът ми, баба ми, животът ми. Жена ми. Но аз ви вярвам и затова искам да ви разкажа историята, преди да разпитате Съскайнд. Някои части от нея се развиват в съвремието. Знам кой е убил Линдзи или поне съм дяволски близо до отговора.

— Разполагате с вниманието ми.

— Ще ви кажа, но искам да гледам разпита. Искам да съм там.

— Недейте да се пазарите, ако разполагате с информация или доказателство за престъпление.

— Разполагам с история и с теория. Мисля, че ще оцените и двете. Мисля, че дори детектив Улф ще се заинтригува. Искам да гледам, детектив. Сделката е добра и за двама ни.

— Можете да дойдете с мен. По пътя ще говорим за това.

— Сами ще дойдем.

Корбет изпъшка.

— Доведете и детективката си.

— Няма проблем.

— Постановка — отново измърмори Корбет и се отправи към стълбището.

— Ти не остана вътре — каза Илай на Абра.

— Моля ти се. Ако си си въобразявал, че ще остана, може и да ме обичаш, но никак не ме познаваш.

Сграбчи кичур от косата й и го подръпна.