— А той следеше ли те? Имам предвид, преди да излезеш от магазина?

— Аз… Не, не, не мисля. Носеше кошница, в кошницата му имаше покупки, а и не мисля, че щеше толкова да ме доближи, ако ме следеше. Това си беше съдба, Илай. Съдбата е на наша страна.

По-скоро би го нарекъл шанс или може би късмет, но нямаше да спори.

— Получих доклад от Шерилин. Спирал е два пъти за покупки, като е идвал към Уиски Бийч.

— Може пък да има фетиш за пазаруване.

— Не, просто е внимавал да не купува личните си вещи от местата, където се е заредил с половин кило телешка кайма и кутия отрова за плъхове.

— Отрова за плъхове? Не съм чула някой да е виждал плъхове в… О, боже! — Първо я застигна шокът, а после — гневът. — Този… този кучи син? Планира да отрови Барби? Това жалко подобие на човешко същество. Добре че не знаех. Щях още веднъж да го сритам в топките.

— Спокойно, тигрице. За кога ни е резервацията?

— Кое?

— За вечеря.

— О. Не навлязох чак в такива детайли.

Илай си погледна часовника.

— Добре, трябва да излезем към шест. Уговори ли се с Морийн?

— Да, ще пазят Барби. Така че действаме според плана. Тръгваме оттук с кучето, оставяме го на Морийн, после се връщаме пеш, после… Мамка му.

Хвана се за главата и се завъртя на място.

— Вечеря. Ще трябва да съм на токчета, за да изглежда правдоподобно. Добре де, добре. Ще напъхам някакви маратонки в чантата си и на връщане ще се преобуя. И не ме гледай така. Обувките са важни.

— Трябва отново да преговорим всичко и се налага да ти обясня как Шерилин ще участва в това.

— Тогава да слезем долу. Трябва да подредя нещата, които купих, преди да налетя на оня. После ще измисля какво да облека за клопката с фалшивата ни вечеря с цуни-гуни.

Илай преговори всеки детайл, а после още веднъж, от различна гледна точка. Мина през тайния коридор, после — зад лавиците, провери обектива на видеокамерата и я изпробва. Просто за всеки случай, каза си.

Ако нещата се объркат, имаше резервен план.

— Не се доверяваш на себе си — каза му Абра, като си избираше рокля, която да облече върху черната тениска и клина, с който практикуваше йога.

— Бях свикнал безусловно да вярвам на системата. Бях част от системата. А сега ще я заобиколя.

— Не, действаш според нея, просто подхождаш различно. Това всъщност е изпитание, Илай, че системата те провали. Имаш правото да защитаваш дома си и да правиш всичко, каквото се налага, за да изчистиш името си.

Сложи си и обеци — не само за да завърши тоалета, а защото й вдигаха самочувствието.

— Имаш дори правото да се забавляваш.

— Така ли мислиш?

— Категорично.

— Чудесно, защото се забавлявам. И ще продължа. Изглеждаш страхотно. Определено ще те заведа на вечеря с продължение в Бостън, когато това приключи.

— Харесва ми, но имам и по-добра идея. Когато това свърши, трябва да дадеш първия прием от онези, за които говорихме. С богата вечеря.

— Това е по-добра идея, но ще ми трябва помощ, за да я осъществя.

— За щастие тогава не само ще бъда свободна, но и силно ще желая да ти помогна.

Илай хвана ръката й.

— Мисля, че за много неща трябва да си поговорим. След това.

— Разполагаме с дълго и… бих предрекла, щастливо лято, за да си поговорим. — Абра обърна китката си, за да си погледне часовника. — Точно шест е.

— Значи по-добре да започваме.

Илай свали багажа им долу, докато Абра прибираше нещата на кучето. После се обади на Шерилин.

— Тъкмо излизаме от къщата.

— Сигурен ли си, че искаш да го направиш, Илай?

— Да. Ще се обадя, когато се върнем.

— Добре! Заставам на позиция. Успех.

Илай превключи телефона си на вибрация и го пусна в джоба си.

— Да започваме.

Абра повдигна ъгълчетата на устните му с показалците си.

— Усмихни се. Помни, че излизаш на вечеря в скъп хотел с твърде секси жена и се надяваш да бъдеш ощастливен няколко пъти.

— А ако прекараме остатъка от вечерта в тъмен коридор на тъмно мазе, а после вероятно се разправяме с ченгетата, пак ли ще съм ощастливен?

— Гарантирано.

— Ето я и усмивката ми.

Излязоха навън.

— Знаеш ли какво ме радва? — запита го тя, като отвори задната врата за кучето и за багажа. — Радва ме, че точно сега ни наблюдава и си мисли, че щастливецът е той.

Илай затвори вратата и я придърпа в обятията си.

— Да му изиграем малко представление.

— С удоволствие.

Ентусиазирана, Абра се уви около него и вдигна лице за целувка.

— Работа в екип — прошепна тя. — Ето така вършим нещата в Уиски Бийч.

Той й отвори вратата.

— Помни, че когато стигнем при Морийн, трябва да действаме бързо. Не знаем колко време ще чака.

— Бързо е най-добрата ми скорост.

Когато стигнаха при О’Мали, Илай извади сака с дрехите си за преобличане и маратонките на Абра.

Морийн бе отворила вратата на къщата още преди да дойдат.

— Я се вижте и двамата. С Майк говорихме и…

— Твърде късно.

Още щом влезе, Абра смъкна ципа на роклята си, а Илай си съблече сакото и разхлаби вратовръзката си.

— Ако просто почакаме и го наблюдаваме, а после се обадим на полицията…

— Нещо може да го стресне — каза Илай, запътил се към банята с дънки и черна тениска в ръцете. — Може да избяга, преди да са дошли.

— Има и друго. — Абра събу обувките си, докато той затваряше вратата. — Илай трябва да участва, а аз — да му помогна. Говорили сме вече.

— Наясно съм с това, но ако онзи наистина е убил някого…

— Направил го е. — Абра седна на пода, за да си обуе маратонките. — Вероятно е убил двама души. А тази вечер ще дръпнем завесата за представлението, което ще го накара да отговаря за действията си.

— Вие не сте някакви борци с престъпността… — започна Майк.

— Тази вечер сме. — Абра се изправи в мига, в който Илай се появи. — Дори изглеждаме подходящо. Къде са децата?

— Горе са, играят. Нищо не знаят за това и не искаме да ни чуят, че говорим с вас.

— Много ще се забавляват с Барби. — Абра целуна Морийн, а после и Майк. — Ще ви се обадя веднага щом приключим. Да се връщаме бързо — каза на Илай.

— Точно зад теб съм. — Той помълча за миг. — Не искам да й се случи нещо. Ако възникне такава вероятност, ще прекратя всичко.

— Не позволявайте да се случи нещо и на двамата — извика Морийн.

Бързо ги последва и ги загледа как излизат от задния й вход, за да отидат при задния вход на къщата на Абра.

— Майк. — Стисна ръката му. — Какво да направим?

— Вземаме децата и извеждаме кучето на разходка.

— На разходка?

— На плажа, скъпа. Ще можем да виждаме Блъф Хаус и да държим нещата под око.

— Правилно разсъждаваш.



Илай отключи страничната врата на Блъф Хаус и бързо включи алармата отново, преди да се обърне към Абра.

— За да го подлъжем.

— Едва шест и десет е. Бяхме бързи.

С тези думи тя поведе към мазето.

Щом вратата се затвори зад тях, Илай включи фенерчето си. Може да отнеме едва няколко минути, каза си, а може би и часове. Но се остави на инстинкта си.

— Вероятно ще почака, докато се смрачи или дори докато се стъмни напълно, защото ще вярва, че разполага с цялата нощ.

— Все едно колко ще отнеме.

Завиха зад лавиците и влязоха в коридора. Засега използваха нормалното осветление. Абра зае позиция на стълбището, за да провери монитора на лаптопа и едната камера, която бяха нагласили на третия етаж. Илай провери и другата видеокамера и се обади на Шерилин.

— В коридора сме.

— Все още никакво движение от страна на Съскайнд. Ще ви уведомя, когато или ако предприеме нещо.

— По-скоро когато.

— Положително мислене — одобри Абра, щом Илай прекъсна разговора.

— Дяволски сигурно е, че не дошъл тук за сърф или слънчеви бани. Ето това е целта му, това е шансът му да опита отново. Когато напусне Сандкасъл, с теб се притаяваме.

— Ще мълчим като в подводница. Разбрах, Илай. Ако се качи на третия етаж, камерата ще го заснеме. Ако слезе тук долу, което е най-вероятно, ще го заснемем ние. Слънцето залязва след по-малко от два часа, ако изчака толкова дълго. Предполагам, че трябва да убием малко време.

Обаче бяха затворени, и то без достатъчно място, за да намалят напрежението.

— Май трябваше да си вземем тесте карти — отбеляза той. — Но тъй като нямаме, защо не ми разкажеш как ще обзаведеш йога студиото си, ако се сдобиеш с такова?

— О, надежди и мечти? Доста време мога да убия така.

Разказва му по-малко от част, когато млъкна и наклони глава.