— Благодаря. И… късмет.

Следвайки сутрешния си план, Илай отиде да вземе лаптопа си. Седна на верандата, откъдето се откриваше гледка към Сандкасъл, сложи вярната бутилка „Маунтин Дю“ на масата и се зае да преглежда имейлите си.

Първо отвори един от Шерилин Бърк и започна да чете доклад за Джъстин Съскайнд.

Човекът не прекарваше дълго време на работа. Имаше много срещи извън офиса. Най-интересното, на което Илай се натъкна, беше посещението му в адвокатска кантора, където разговарял със специалист по недвижими имоти. След разговора излетял навън, очевидно вбесен.

— Не си получил отговорите, които си искал — измърмори Илай. — Знам точно как си се чувствал.

После изчете как Съскайнд е взел децата си от училище, завел ги в парка, после на вечеря и след това — вкъщи. Кратката среща със съпругата му не преминала по-добре, отколкото тази с адвоката, и той си тръгнал с ясното желание по-бързо да се омете оттам.

В десет и петнайсет предната вечер излязъл от апартамента си с куфар, куфарче и някаква кутия. Потеглил на север и спрял в денонощен магазин, за да купи половин килограм телешка кайма.

След час спрял отново и отбил от магистралата към друг денонощен магазин, за да купи кутия отрова за плъхове.

Телешка кайма. Отрова.

Без да чете повече, Илай скочи.

— Барби!

За миг се паникьоса истински, когато не я видя на верандата. Щом хукна навън, тя се изправи от мястото си до стъпалата към плажа. Размаха весело опашка и се отправи към него.

Илай се свлече на колене и я прегърна. Осъзна, че любовта понякога се появява бързо, но това не я правеше по-малко истинска.

— Изрод. Копеле. — Все още на колене, Илай й се остави да го ближе. — Няма да те нарани. Няма да го оставя да те нарани. Оставаш с мен, моето момиче.

Отведе я до масата.

— Ще стоиш тук, с мен.

В отговор Барби положи глава в скута му и въздъхна от удоволствие.

Илай изчете остатъка от доклада и върна отговор, който започваше така:

„Копелето планира да отрови кучето ми. Ако си в Уиски Бийч, не идвай тук. Не искам да се зачуди коя си. Готов съм да го изчакам да направи следващия ход.“

После описа накратко разкритията, които беше направил, както и действията, които планираше. Не включи желанието си точно в тази минута да иде и да смели Съскайнд от бой.

Все още вбесен, Илай се прибра заедно с кучето вътре, за да продължи работата си.

— Вече няма да излизаш сама, докато онова копеле не иде зад решетките.

Телефонът му звънна. Не се изненада, като видя, че го търси Шерилин.

— Илай е.

— Здравей. Да поговорим за идеята ти.

Чу неизказаното „глупако“ и сви рамене.

— Добре. Да поговорим.

Взе да крачи из къщата, докато разговаряха, защото това му напомняше за какво се бори. И щеше да се бори, дори да не му се удадеше възможността за физическа разправа.

Качи се на третия етаж и отиде до еркера, където си представяше, че ще пише някой ден, когато спечели битката, когато ще е сигурен в безопасността на тези, които обича, и когато ще си е върнал самоуважението.

— Някои от аргументите ти са убедителни — каза на Шерилин.

— А ти няма да се вслушаш в тях.

— Ще се вслушам, ти не грешиш. Работата обаче е там, че ако отстъпя и оставя полицията или пък теб да се разправяте с всичко, се връщам там, където бях преди година. Просто ще оставя нещата да се случват, ще се оставя обстоятелствата да ми диктуват, а не аз на тях. Не мога да се върна пак в тази точка. Трябва да го направя заради себе си, заради семейството си. И най-сетне, искам той да го разбере. Имам нужда от това, когато си мисля за Линдзи, за баба, за тази къща.

— Не си повярвал на съпругата му.

— Не.

— Какво съм пропуснала?

Илай постави ръката си върху главата на Барби, която легна срещу него.

— Каза ми, че имаш деца. Омъжена си.

— Така е. И?

— Колко пъти?

Тя се разсмя.

— Само веднъж. Добре се получи.

— Възможно е. Не си преминала през тъмнината. Може да бъркам и да си въобразявам. Но не вярвам. Единственият начин да го разбера, е да го приклещя вътре. И ще го направя тук, на моя територия.

Тя въздъхна.

— Мога да помогна.

— Да, мисля, че можеш.

Когато приключиха разговора, Илай се почувства някак олекнал.

— Знаеш ли какво? — каза на кучето. — Ще поработя два часа, за да си припомня какъв би трябвало да е животът ми. А ти ще стоиш при мен.

Остави миналото и това, което би могло да дойде с него, и слезе в кабинета си, за да се отдаде на настоящето.

29.

Абра влезе в супермаркета със списък в ръка. Беше приключила с курсовете, със спортния масаж на клиент, който се подготвяше за пет хиляди метра бягане, и с почистването на една вила под наем. Сега щеше единствено да купи необходимите продукти и да се върне при Илай.

Честно казано, с това й се искаше да се занимава през остатъка от живота си. Да се връща при Илай.

Но тази вечер можеше да се окаже повратна за него. За тях. Можеше да се окаже моментът, от който щяха да започнат да се отървават от въпросите, да оставят болката от миналото в миналото и заедно да градят бъдещето.

А каквото и да донесеше то, тя щеше да е щастлива, защото Илай бе върнал любовта в живота й. Онази любов, която приема, разбира… и още по-добре, оценява я такава, каквато е.

Нима би могло да съществува нещо по-магично и чудесно?

Представи си как взима багажа, който все още носеше, и го изхвърля в морето.

Готово и край.

Но сега не му беше времето да мечтае, напомни си Абра. Сега беше време да се действа. Да се изправи кривото. А ако я очакваше и някакво приключение, толкова по-добре.

Взе любимия си препарат за почистване — биоразтворим, неизпробван върху животни, пусна го в кошницата си и се обърна.

И се сблъска с Джъстин Съскайнд.

Не можа да спре лекия си писък, но изнервена се опита да се впусне в извинения, макар сърцето й да блъскаше като барабан.

— Толкова съжалявам. Не внимавах.

Замоли се да не се разтрепери и опита да се усмихне.

Косата му беше подстригана късо и изрусена, сякаш избелена от слънцето. И освен ако през последните две седмици не бе правил слънчеви бани, явно беше използвал изкуствен тен.

И Абра беше напълно убедена, че на миглите му има спирала.

Изгледа я студено и понечи да продължи напред.

Без много да му мисли, тя бутна с лакът рафта и събори някои неща на земята.

— Господи! Толкова съм непохватна днес. — Наведе се, за да ги събере, и препречи пътя му. — Но нали все така се получава, когато човек изостава от графика си? Трябва да се прибера. Приятелят ми ще ме води в Бостън на вечеря, после ще отседнем в „Чарлз“, а аз още не съм решила какво да облека.

Изправи се, ръцете й бяха пълни с препарати за почистване и тя се усмихна извинително.

— И все още ви стоя на пътя. Извинете.

Отстъпи настрани, започна да подрежда това, което беше съборила, и устоя да не погледне след него, щом чу, че се отдалечава.

Сега знаеш, каза си тя. Или поне си мислиш, че знаеш. Няма да пропуснеш твоята възможност, нито пък аз — моята.

Наложи си да купи всичко от списъка, в случай че той я наблюдава. Дори спря да поговори с една жена от курса по йога. Всичко е наред, помисли си. Просто зареждаш набързо от магазина преди голямата си вечер в Бостън.

И понеже внимаваше, го забеляза как стои в тъмна спортна кола на паркинга, докато тя подрежда покупките в багажника. Така че хладнокръвно включи радиото, провери косата си, сложи си малко гланц за устни и потегли към вкъщи със скорост, само с няколко километра в час по-ниска от ограничението.

Паркира пред Блъф Хаус и погледна в огледалото, за да провери дали той ще продължи. Награби пазарските торби и влезе вътре.

— Илай!

Пусна покупките, втурна се по стълбите и хукна към кабинета му.

Като чу вика й, той скочи и понечи да излезе, така че двамата почти се сблъскаха.

— Какво? Добре ли си?

— Добре съм, всичко е наред. Освен това ми се наложи да мисля и да действам бързо. Буквално се сблъсках със Съскайнд в магазина.

— Направи ли ти нещо?

Илай инстинктивно сграбчи ръцете й и ги заоглежда за белези.

— Не, не. Знаеше коя съм, но се направих на глупачка… или пък на прекалено умна. Съборих няколко неща от рафта, така че да не може да ме подмине, и после взех да дърдоря колко съм непохватна и колко бързам, защото гаджето ми ще ме води в Бостън за вечеря с продължение в „Чарлз“.

— Говорила си с него? За бога, Абра.

— На него. Той и дума не обели, но ме изчака, за да провери. Стоеше в колата си на паркинга, а после ме проследи. Илай, той си мисли, че няма да сме си вкъщи цяла нощ. Това е голяма възможност. Не се налага да ни дебне и да ни види да излизаме. Точно в момента си прави плановете. Направо в скута ни падна, Илай! Тази нощ. Това е.