— Ето затова те обичам.

Разсмя се, обърна се към нея и я придърпа към себе си. А когато отмести погледа си от лицето й, замръзна.

Долу на носа забеляза проблясваща светлина.

— Чакай.

Отиде бързо до телескопа и погледна през него. Изправи се и се обърна към Абра.

— Върнал се е.

Като го стискаше за ръката, тя също се наведе да погледне.

— Желаех това, за да се свърши най-сетне, но сега… Всъщност чувствам се по същия начин. Сега трябва да направим нещо. — Когато се изправи, усмивката й беше студена и свирепа. — Да счупим малко яйца.

Докато тя се занимаваше с това, а Илай правеше кафето, му хрумна, че това би могла да бъде всяка една сутрин, дори да почваше още от пет. Двама влюбени — нещо ново, свежо и вдъхновяващо — приготвят закуска.

Оставаше единствено да пуснат убиеца вътре.

— Можем да се обадим на Корбет — каза Абра, докато миеше малини. — Можем да му разкажем какво си открил.

— Да, можем.

— Но едва ли ще помогне много, ако му разкажем за мъжа, когото видях в бара.

— Мъжът, с когото Линдзи ми изневери и който е купил имот в Уиски Бийч.

— Което според адвокат Ландън няма да издържи в съда.

Илай я изгледа и постави кафето й на плота.

— Все пак е стъпка.

— Малка и при много бавен ход. Освен това Съскайнд ще разбере, че вече знаеш. Това не му ли дава възможност да предприеме някакви мерки?

— Тази стъпка може да го стресне, може дори да го подтикне да напусне Уиски Бийч. Заплахата тук ще бъде елиминирана, докато разследването по убийството на Дънкан продължава, а ние ще можем да направим следващите стъпки, за да разберем повече за фактите относно съкровището, Едуин Ландън, Джеймс Фицджералд и така нататък.

— „Да разберем за фактите относно“ не е ли образец за адвокатско говорене?

— Дори когато практикувах, сарказмът не ме притесняваше.

Абра сложи малко масло в сгорещения тиган и се усмихна, когато то зацвърча.

— Колко е тънка линията между истината и сарказма! Но да действаме. Имаме възможност да докажем, че Съскайнд е човекът, проникнал в Блъф Хаус. Да докажем не само че стои зад падането на Хестър, което според мен е много важно и за двама ни, ами показва връзката му с Дънкан. Ако успеем да ги свържем, ще можем лесно да го обвиним и в убийство.

— Доста слаби места има в този план.

Тя изсипа разбитите яйца в тигана.

— В продължение на година те тормозиха заради убийството на Линдзи, като не разполагаха нито с причина, нито с доказателство. Бих казала, че подаваме ръка на кармата и ще нахраним със същата гозба човека, участвал в това.

— Карма да не е друга дума за отмъщение?

— Зависи как ще погледнеш.

Абра подреди яйцата, плодове и филии пълнозърнест хляб, който беше опекла.

— Защо да не закусваме в дневната? Можем да гледаме изгрева.

— Дали ще е сексистко, ако преди това кажа, че обичам да те гледам как приготвяш закуска, особено в тоя халат?

— Щеше да е сексистко, ако го очакваше или го изискваше от мен. — Абра бавно прокара пръсти по халата си. — Но това, че ти харесва, означава, че имаш добър вкус.

— И аз така си помислих.

Понесоха чиниите и кафето в дневната и седнаха срещу широкия еркерен прозорец. Абра гребна от яйцата.

— За да продължа тази мисъл — добави тя, — щеше да е сексистко от твоя страна, ако се опитваше да ме държиш далеч от пътя си и в безопасност, докато следваш плана си да примамиш Съскайнд в къщата.

— Нищо такова не съм казал.

— Влюбената жена умее да чете мисли.

Илай от все сърце си пожела това да не е вярно, макар тя вече да беше показала подобни умения, и то по-често, отколкото му харесваше.

— Ако опитът да го примамим проработи, не би имало нужда да бъдем тук и двамата.

— Добре. Ти къде ще си, докато аз го следя с камерата по коридора? — с невинно изражение пъхна малинка в устата си Абра. — Трябва да мога да се свържа с теб колкото е възможно по-скоро.

— Много е досадно да се правиш на умница преди зазоряване.

— Така е и с всеки опит да опазиш малката женичка. Не съм малка и мисля, вече доказах, че мога да се пазя и сама.

— Когато започнах да говоря с теб за собствено разследване, още не знаех, че те обичам. Не бях… не знаех как да изразя всичко, което чувствам към теб. А това променя нещата. — Хвана я за ръката. — Променя всичко. Искам отговори. Искам истината за това, което се е случило с Линдзи, с баба, истината за всичко, което стана, откак се върнах в Уиски Бийч. Искам да разбера какво е станало преди двеста години. Но мога да зарежа всичко това, абсолютно всичко, ако реша, че търсенето на отговорите би могло да те нарани.

— Знам, че го мислиш, и просто… — сплете тя пръсти с неговите. — Просто ме трогва. Но и аз искам отговори, Илай. За нас. Така че нека оставим всеки да се грижи за себе си и да открием отговорите заедно.

— Ако останеш при Морийн, ще ти дам сигнал, когато и ако той се появи. После можеш да извикаш ченгетата. Те ще дойдат и ще го заловят на местопрестъплението.

— А ако съм с теб, ще мога да се обадя на полицията и оттук, докато пускаш прословутата си видеокамера.

— Просто искаш да идеш в тайния коридор.

— А кой не би искал? Той те нарани, Илай. Нарани моя приятелка. Би могъл да нарани и мен. Няма да вися при Морийн. Или сме заедно, или няма да стане.

— Звучи ми като ултиматум.

— Защото е такъв. — Абра изправи рамене. — Можем да спорим. Можеш да се ядосаш, аз — да се почувствам оскърбена. Но не виждам защо трябва да става така, особено в това прекрасно утро, когато сме влюбени. Както аз виждам нещата, ще ти пазя гърба и знам, че ти ще пазиш моя.

Какво можеше да отговори Илай на това?

— А ако не се получи?

— Отрицателното мислене е непродуктивно. Освен това историята и примерите сочат, че ще се получи. Хайде да свършим с това, Илай, или поне да го предадем на полицията. Да го обвинят за нахлуване с взлом и може би за разрушаване на собственост. И ще го разпитат за всичко останало.

Облегна се назад и продължи:

— И когато това стане, искам да видя лицето на Улф.

— Криеш някакво асо в ръкава си.

— Време е за карма.

— Добре. Но трябва да го обработим много внимателно, да се предпазим от случайности.

Абра сипа и на двамата по още една чаша кафе.

— Да обмислим стратегия.

Докато разговаряха, слънцето се показа над хоризонта и обсипа със злато тъмното море.



Просто поредният ден, си каза Илай, когато Абра излезе за сутрешния си курс. Или поне така щеше да се стори на всеки, който наблюдаваше движението, влизанията и излизанията от Блъф Хаус.

Разходи кучето, потича по плажа и огледа обстойно Сандкасъл. За да зарадва Барби, а и за да си състави по-ясна картина, прекара известно време, като й хвърляше топката и я оставяше да си играе във водата.

Щом се прибраха, Барби се излегна на слънчевата веранда, а Илай се обади на сестра си.

— Свързахте се с лудница Бойдън. Как си, Илай?

— Доста добре. — Дръпна телефона от ухото си, когато нечии свирепи писъци за малко да му спукат тъпанчето. — Какво, за бога, е това?

— Селена силно протестира, задето в момента е наказана — повиши глас и Триша, така че Илай още повече отдалечи телефона. — И колкото повече Сели пищи и се държи зле, толкова по-дълго ще е наказана.

— Какво е направила?

— Реши, че не иска ягоди за закуска.

— О, добре де, това не означава…

— И ги хвърли по мен, заради което в момента е наказана, аз трябва да си сменя блузата, а това означава, че тя ще закъснее за детската градина, а аз — за работа.

— Ясно. Не улучих времето. Ще ти се обадя по-късно.

— И без това вече сме закъснели, а аз трябва да се успокоя, та моето любимо дете да не отнесе един ягодов шамар. Какво има?

— Разрових се в някои стари документи и търговски дневници в къщата. Наистина стари, от края на осемнайсети век и началото на деветнайсети. Изчетох ги много внимателно и стигнах до някои интересни заключения.

— Например?

— Надявам се да намериш време да ги видиш сама и ще разберем дали заключенията ти се припокриват с моите.

— Защо не ми дадеш жокер?

Наистина му се искаше. Обаче…

— Не искам да ти влияя. Май се натъкнах на някаква жила.

— Спечели вниманието ми. Ще се радвам да си поиграя с тях.

— Да ти сканирам няколко страници, просто за начало? Бих могъл да дойда, вероятно в края на седмицата, и да ти донеса документите.

— Би могъл. Или пък с Макс и наказаната в момента Сели можем да дойдем в петък вечерта, да изкараме уикенда на плажа, а аз да разгледам документите.

— Още по-добре. Но няма да има ягоди, щом водят до такива реакции.

— По принцип ги обича, но момиченцата си имат своите настроения. Отивам да й сваля оковите и тръгваме. Прати ми каквото можеш, а аз ще погледна.