Тръгнаха към колата и завариха до нея Улф. За момент миналото и настоящето се сляха.

— Хубави цветя.

— И законни — весело добави Абра. — Още по-красиви стават, ако човек е в правилното настроение.

— Работа ли имате в Бостън? — запита полицаят, без да сваля очи от Илай.

— Всъщност да.

Тръгна да заобикаля Улф, за да отвори вратата за Абра.

— И ще обясниш ли каква е била работата ти в офиса на Дънкан, та си ходил да разпитваш?

— И това също е законно. — Илай подаде букета на Абра, за да освободи ръцете си.

— Някои хора не могат да устоят да не се завърнат на местопрестъплението.

— А някои не могат да устоят да не вадят нож, като видят умряло куче. Има ли нещо друго, детектив?

— Само това, че ще продължа да се ровя. Кучето още не е погребано.

— О, я стига! — Абра се вбеси, бутна букета в ръцете на Илай и тръгна да рови в чантата си. — Я вижте тук. Това е човекът, който влезе с взлом в Блъф Хаус.

— Абра…

— Не. Достатъчно. Това е мъжът, когото видях в бара онази вечер, най-вероятно същият, който ме нападна в Блъф Хаус. И най-вероятно е човекът, убил Дънкан и после подхвърлил пистолета в дома ми, преди да ви се обади анонимно. И ако спрете да се правите на глупак, ще се запитате защо му е на Джъстин Съскайнд да купува къща в Уиски Бийч, защо е наел Дънкан и защо го е убил. Може и да не е убил Линдзи, а може и да е. Може би знае нещо, защото е престъпник. Така че бъдете ченге и направете нещо.

Взе си отново цветята и яростно си отвори вратата.

— Достатъчно — каза отново и затвори с трясък.

— Гаджето ти е с характер.

— Вие я задействахте, детектив. Отивам да посетя баба си, а после се прибирам в Уиски Бийч. Смятам да живея живота си. А вие правете каквото се очаква от вас.

Влезе в колата, издърпа предпазния колан и потегли.

— Съжалявам. — Абра облегна глава назад, затвори очи за миг и се опита да си възвърне равновесието. — Съжалявам. Вероятно влоших нещата.

— Не, не си. Изненада го. И рисунката на Съскайнд го изненада. Не знам какво ще предприеме по този въпрос, но успя да го свариш неподготвен.

— Малка утеха. Не го харесвам и нищо, което прави или не прави, не може да промени това. Сега… — Абра вдиша дълбоко. — Трябва да издишам лошото и да се успокоя. Не искам Хестър да види, че съм ядосана.

— Мислех, че си разярена.

— Не е чак толкова различно.

— Различно е, когато става въпрос за теб.

Абра мисли върху тези му думи, докато вземаха последния завой до Бийкън Хил.

Реши, че тази къща повече подхожда на Илай. Може би защото мястото внушаваше усещане за история, за много поколения от едно семейство. Харесваше това чувство, харесваше й пейзажът, толкова грижливо оформян, а сега изпъстрен с ранни пролетни цветя.

Подаде букета на Илай.

— Добрият внук.

И влязоха, за да видят Хестър.

Завариха я в дневната й със скицник, чаша студен чай и малка чиния с курабийки. Тя остави скицника и молива си и разтвори ръце.

— Точно от каквото имах нужда, за да направи хубав деня ми.

— Изглеждаш уморена — веднага отбеляза Илай.

— Имам си основателна причина. Току-що приключих с дневната си физиотерапия. Пропуснахте срещата си с Маркиз дьо Сад.

— Ако ти е прекалено трудно, трябва да…

— О, стига — махна Хестър нетърпеливо с ръка. — Джим е чудесен и има страхотно остро чувство за хумор. Знае колко мога да понеса и колко да изисква. Но след терапията съм уморена. Сега обаче се оживих, като ви виждам двамата, а и тези прекрасни цветя.

— Мислех си, че ще трябва да се намеся и да насоча Илай в правилната посока, но се оказа, че той има чудесен вкус. Защо да не ги занеса долу на Кармел, за да ги сложим във ваза?

— Благодаря, мила. Яли ли сте? Можем всички да слезем. Илай, дай ми ръка.

— Защо първо не поседнем за малко? — предложи Илай и самият той седна. — Ще слезем, щом се възстановиш от Дьо Сад. — Кимна на Абра да вземе цветята и се обърна към Хестър. — Не трябва толкова да се напрягаш.

— Забравяш с кого разговаряш. Напрягането е това, което помага работата да се свърши. Радвам се, че дойде и че доведе и Абра.

— Вече не ми е трудно да идвам в Бостън.

— И двамата с теб се лекуваме.

— В началото не полагах толкова усилия.

— Нито пък аз. Вероятно първо трябва да добием инерция.

Той се усмихна.

— Обичам те, бабо.

— И трябва. Майка ти ще се върне след около два часа, но баща ти няма да се прибере преди шест. Ще изчакаш ли поне майка си?

— Такъв е планът. А после се връщаме обратно. Имам си къща и куче, за които да се грижа.

— Да се грижиш за някого е добре за теб. През последните няколко месеца двамата извървяхме дълъг път.

— Мислех, че съм те изгубил. Всички си го помислихме. Предполагам съм решил, че съм изгубил себе си.

— Но ето ни тук. Кажи ми как върви книгата ти.

— Мисля, че върви добре. Някои дни по-добре от други, а понякога си мисля, че за нищо не става. Но винаги, когато пиша, се чудя защо толкова време не съм го правил.

— Имаш талант за адвокат, Илай. Колко жалко, че нямаше как адвокатстването да ти стане хоби, а писането — основната ти професия. Сега обаче можеш да си го позволиш.

— Може би. Всички знаем, че семейният бизнес не ми е силата. Триша винаги е била човекът с призванието за това.

— Дяволски я бива.

— Така е. Но макар да не е за мен, научавам повече за бизнеса и за историята. Обръщам повече внимание на корените.

Очите на баба му заблестяха одобрително.

— Прекарваш си времето в библиотеката на Блъф Хаус.

— Да, така е. Прабаба ми е ръководила фабриката.

— Знам. Иска ми се да я познавах по-добре. Спомням си жилава твърдоглава ирландка. Малко ме плашеше.

— Значи трябва да е била забележителна.

— Такава си беше. Дядо ти я обожаваше.

— Виждал съм снимки — доста хубава е била. Намерих и още из Блъф Хаус. Обаче корените на Ландън Уиски отиват доста по-далеч — чак до Революцията.

— Новаторство, душа на комарджия, разум на бизнесмен, риск и печалба. А разбирачите харесват доброто твърдо питие. Естествено, и войната е помогнала. Войниците са имали нужда от уиски, ранените — също. Всъщност от „Ландън Уиски“ наистина са се включили във войната срещу тиранията и похода към свободата.

— Говориш като истинска янки.

Абра се върна с букета, артистично подреден във ваза.

— Цветята са изключително красиви.

— Наистина. Тук ли да ги оставя или в спалнята ти? — запита Илай.

— Тук. Напоследък повече време прекарвам в седене, вместо в лежане, слава богу. Сега, когато Абра се върна, защо не си поговорим за това, което наистина искаш да знаеш?

— На умница ли се правиш?

— Знам, че съм умница.

Той се ухили и кимна.

— Лъкатушим около онова, което наистина искам да знам. Мисля си, че историята на къщата и на бизнеса може би имат някакво участие във всичко. Само дето още не съм открил какво е. Можем обаче да прескочим два века.

— Не мога да видя лицето му. — Хестър сви юмрук в скута си. Изумруденият пръстен, който носеше често на дясната си ръка, блесна при жеста й. — Опитах всичко, което ми дойде на ума, дори и медитация, в което, както знае Абра, не съм особено добра. Всичко, което виждам или си спомням, са сенки, движение, впечатление за мъж — силует някакъв. Спомням си, че се събуждам, че си мисля, че чувам шум, после се самоубеждавам, че не съм чула нищо. Сега знам, че съм грешала. Спомням си как ставам, отивам до стълбището, после движението, силуета, впечатлението, инстинктивното решение да избягам по стълбите. Това е всичко. Съжалявам.

— Не съжалявай — успокои я Илай. — Било е тъмно. Може да не си спомняш лицето, защото не си го видяла или поне не достатъчно ясно. Кажи ми за шумовете, които си чула.

— Тях по-добре си ги спомням или поне така мисля. Реших, че съм сънувала, и спокойно можеше да е така. Помислих си, че в комина са се вмъкнали катерички. Веднъж беше станало, много отдавна, но разбира се, сложихме прегради. После чух скърцане и полузаспала си казах: кой се е качил тук горе? След това се разбудих напълно, реших, че съм си въобразила, и понеже не можех да заспя, реших да сляза долу за чай.

— А миризмите? — запита Абра.

— Прах. Пот. Да. — Със затворени очи Хестър се опита да се съсредоточи. — Странно, макар досега да не си давах сметка, докато не попита.

— Ако е дошъл от третия етаж, дали има нещо там, което предполагаш, че може да е дошъл да търси?

Тя поклати глава и погледна Илай.

— Повечето неща горе са само спомени и история. Има и такива, които не се вписват в съвремието. Има някои прекрасни неща, дрехи, подаръци, списания, стари книжа за къщата, снимки.

— Видях много от тях.

— В дългосрочните ми планове влиза намерението да наема експерти, които да опишат всичко за музея на Уиски Бийч.