— А той важен ли е за нея?

— Надявам се.

— Той и ти не сте едно.

— Не съм и искал, но има някои елементи. И тя не е теб, обаче… адски сигурен съм, че ще носи очила за четене с оранжеви рамки.

Абра се разсмя.

— Моят дар за литературния ти шедьовър. Нямам търпение да го прочета, Илай, от началото до края.

— Има още малко време дотогава. Преди три месеца не бих могъл да напиша тази сцена. Не бих могъл да й повярвам, не бих могъл да я почувствам. — Приближи се до нея. — Даде ми повече от очила за четене.

Абра го прегърна и положи глава на гърдите му. Едва ли трябваше да се чуди, че след като веднъж предприе онази първа рискована стъпка, после толкова бързо беше хлътнала.

И въобще не съжаляваше.

— Хайде на разходка, Барби — подвикна тя.

При думите „разходка“ и „Барби“ кучето веднага се изправи и заподскача.

— Мога да ти дам и някои идеи, които ми хрумнаха за твоя нов кабинет на третия етаж.

— За моя кабинет.

Тя се усмихна.

— Само идеи. Включително — продължи, като вземаше каишката и едно от якетата му, тъй като нейното в момента се переше — наистина страхотна картина в магазина в града. Картината всъщност е на Хестър.

— Нямаме ли достатъчно нейни картини в къщата?

— Не и в новия ти кабинет. — Нави ръкавите на якето му и дръпна ципа. — Освен това атмосферата там трябва да е вдъхновяваща, стимулираща и лична.

— Знам точно какво може да ме вдъхнови и стимулира, както и да се квалифицира като лично. — Илай взе другото яке. — Твоя снимка в цял ръст, само по очила.

— Наистина?

— В естествен ръст — доуточни той, докато окачаше каишката на Барби.

— Това е възможност.

— Какво? — Илай надигна бързо глава, но Абра вече беше излязла. — Чакай. Сериозно?

В отговор тя се разсмя и двамата с кучето се втурнаха да я догонят.

25.

Илай разменяше имейли с детективката, прекарваше по час дневно в изследване на Зестрата на Есмералда и после се отдаваше на книгата си. Тя направо летеше, така че заради нея отложи отиването си с Абра до Бостън. Нуждаеше се от часовете, прекарани с тази история, както и от мамещо близката възможност напълно да преосмисли живота си.

Освен това имаше нужда от време, за да се подготви. Ако възнамеряваше сериозно да се срещне с Идън Съскайнд и да разговаря с нея за някои много чувствителни моменти от личния живот и на двамата, трябваше да подходи правилно.

Мина му през ума, че това не е много по-различно от разпита на свидетел пред съда.

А и нямаше да откаже още ден или два отсрочка, за да изпробва видеокамерите, които беше купил.

В крайна сметка установи, че не би искал да напусне Уиски Бийч дори за ден. Периодично излизаше на верандата и поглеждаше през телескопа.

Кратките дневни доклади на Шерилин разкриваха, че Джъстин Съскайнд е в Бостън, занимава се с бизнеса си и живее в апартамент до работата си. Посетил дома си веднъж, но само колкото да вземе двете деца и да ги отведе на вечеря.

При все това можеше да се върне всеки момент и Илай не искаше да го пропусне.

Напоследък разхождаше кучето на север по плажа, на два пъти минаха с Барби покрай Сандкасъл и изкачиха северните стълби, за да се върнат по шосето. Това му позволи да огледа по-отблизо къщата, вратите и прозорците.

Капаците на Сандкасъл продължаваха да са здраво затворени.

Реши, че ще изчака още няколко дни, ще остави нещата да улегнат, за да подреди мислите си.

А ако улягането и подреждането успееха да доведат до вероятността да се сблъска със Съскайнд по време на разходка, можеше да получи удоволствието да се изправи срещу него лице в лице.

Честно си беше спечелил подобна възможност.

Когато денят превали, се замисли за Абра. Слезе по стълбите и пусна Барби на верандата. И двамата бяха научили, че тя обича да постои малко на слънце, преди да излязат на разходка.

После провери графика на Абра. Имаше курс в пет следобед. Дали да не опита да приготви вечерята вместо нея?

Премисли и избра много по-безопасния и вкусен вариант — да поръча пица. Можеха да си я ядат навън в здрачната пролетна вечер сред теменужки и нарциси. Щеше да запали и свещи. Абра обичаше свещи. Илай се обърна към стъклените кълба, които бе открил, докато ровичкаше из мазето, и беше поправил — дори и той не беше сигурен как е успял. Щеше да ги увеси на стряхата на главната веранда.

Може би щеше да накъса малко от цветята около къщата и да ги сложи на масата. Абра щеше да го оцени.

Имаше време да разходи кучето, да прекара около час в библиотеката и дори да подреди красиво масата навън, преди тя да се прибере вкъщи.

Да се прибере вкъщи, помисли си той. Технически погледнато, Лафинг Гъл беше нейната къща, но тя почти изцяло живееше в Блъф Хаус с него.

Това как го караше да се чувства?

Реши, че го устройва. Всъщност се чувстваше удобно. Ако някой го беше питал преди няколко месеца как ще се чувства, ако завърже подобна връзка, нямаше да може да отговори.

Но тогава този въпрос не би могъл да бъде зададен. По онова време от него не беше останало почти нищо.

Отвори хладилника с мисълта да си вземе „Маунтин Дю“ или може би „Геторейд“11 и видя бутилката с вода със залепената на нея бележка. Същата бутилка сутринта бе пренебрегнал.

„Бъди добър към себе си.

Първо ме изпий.“

— Добре де, добре.

Извади водата и отлепи бележката. Това го накара да се усмихне. Удобно ли бе споменал, че се чувства? Реши, че определението е достатъчно близо до истината… а за пръв път от много дълго време беше и щастлив.

Не, в началото от него не бе останало много, но за сметка на това Абра беше в изобилие. Запълваше пространството. Сега бе успяла да го накара да иска да прави същото като нея, дори да се отнасяше само до несръчното поправяне на лампи и окачането им, защото го караха да мисли за нея.

— Явно бележа развитие — измърмори Илай под нос.

Изведе кучето, изпи водата и се върна към изследванията си.

Когато на вратата се почука, отиде да отвори.

— Хей, Майк! — Отстъпи назад, за да го пусне. Определено бележеше развитие. Радваше се, че има приятел, който наминава да го види.

— Илай. Извинявай, че не се отбих по-рано. Направо сме скапани. Продажба на къщи, наеми. Пролетта е много натоварен сезон.

— Това са добри новини. — Докато го казваше, Илай се намръщи.

— Какво?

— Вратовръзката.

— А, да, страхотна е, нали? Взех я от втората употреба. „Ермес“ — добави Марк натъртено. — Четирийсет и пет кинта, обаче е добра за впечатляване на клиенти.

— Аха. — Илай си беше помислил същото някога. — Да, обзалагам се, че е така.

— Виж сега, погледнах в документите за Сандкасъл, за да си опресня паметта. Мога да ти дам данни от публичния регистър и да споделя лични впечатления. Някои неща, знаеш, попадат в графата „поверително“.

— Разбрах. Нещо за пиене?

— Бих могъл да пийна нещо студено. Нека е голямо.

— Да видим с какво разполагаме. — Илай го поведе към кухнята. — По твоите впечатления Съскайнд за жилище ли е купил къщата, или е било инвестиция?

— Инвестиция. Покупката беше чрез компанията му и стана въпрос, че ще се използва служебно. Нямаше кой знае какви разговори — добави Майк, щом се озоваха в кухнята. — По-голямата част от сделката стана от разстояние. Имейл, телефон.

— Хм. Имаме бира, сок, „Геторейд“, вода, „Маунтин Дю“ и диетично пепси.

— „Маунтин Дю“? Не съм пил от колежа.

— Страхотна напитка. Искаш ли?

— Защо не?

— Нека си ги пием навън и да правим компания на Барби.

Майк почеса възхитеното куче, преди да седне и да протегне крака.

— Ето това е живот. Човече, цветята изглеждат страхотно.

— Благодарение на Абра. Аз съм по поливането, така че също влизам в сметката — каза Илай.

Харесваше му да се занимава с това, да наблюдава цветовете и формите, които избуяват в саксиите и преливат от ръбовете им. Понякога решаваше да работи навън, но скоро разбра, че не постига нищо. Просто си седеше, както в момента, и слушаше как вятърните звънчета пеят в унисон с морските вълни, докато кучето седеше до него.

— Видя ли някои оскъдно облечени дами през това?

Илай погледна телескопа.

— О, една или две.

— И аз трябва да си взема един.

— Тъжно ми е да призная, но прекарвам повечето време, като гледам на север. Оттук имам добра гледка към Сандкасъл.

— Минах оттам днес. Къщата изглежда затворена.

— Така е. Не е бил тук от известно време.

— По дяволите, срамота, че е празна. Бих могъл да я уредя с наематели за нула време. За седмица, за дълъг уикенд.

Илай заинтригувано го изгледа.

— Сигурно е така. Може би трябва да му се обадиш и да провериш дали ще прояви интерес.