— На бас, че можем да отключим.

Това го накара да се изправи.

— Сериозно ли говориш?

Тя сви рамене и прояви благоприличието да се засрами.

— Предполагам, че да. Можем да намерим някакво доказателство, което…

— Ще бъде напълно неприемливо.

— Адвокат.

— Здравомислещ — настоя той. — Няма да проникваме в неговата… или която и да е друга къща. Особено далеч ще стоим от къщата на човек, който съвсем спокойно може да се окаже убиец.

— Щеше да го направиш, ако не бях тук.

— Не, нямаше. — Поне се надяваше, че не би го направил.

Абра заби поглед в лицето му, а после въздъхна.

— Нямаше да идеш. Поне ми кажи, че ти се иска.

— Това, което ми се иска, е той да е там. Искам да ида там, да избия вратата с ритник и после да смеля от бой оня кучи син.

Студената ярост в гласа му я накара да се ококори изненадано.

— О. Някога смилал ли си от бой кучи син?

— Не. Този ще ми е първият. Ще ми хареса… — Напъха ръце в джобовете си и закрачи по верандата. — Майната му. Не знам дали е убил Линдзи, но е твърде вероятно. И знам, знам, че е отговорен за случилото се с баба. Знам, че ти е посегнал. Че е прострелял Дънкан. Ще го направи отново, за да постигне целта си, а аз не мога да сторя нищо, за да го спра.

— Засега.

Илай се спря и опита да се освободи от чувството на безсилие.

— Засега, да.

— Какво можеш да направиш на този етап?

— Мога да говоря с Майк. Мога да помисля да разговарям с Идън Съскайнд и за най-добрия начин да подходя към нея, ако реша да го правя. Можем да кажем на полицията, че си идентифицирала Джъстин Съскайнд, което ще им даде причина да поговорят с него… но след няколко дни, за да дадем малко време на Шерилин. Няма голяма вероятност от това да излезе нещо, но би трябвало да го разтревожи. И мога да продължа с проучвания за съкровището и да се опитам да разбера защо, дявол да го вземе, си е въобразил, че ще го намери тук.

След като каза всичко това, Илай се поуспокои.

— Мога да се доверя на Шерилин, че ще си свърши работата. А като допълнителна застраховка бих могъл да измисля план, за да примамя Съскайнд у дома и да заловя копелето.

— Ние — поправи го тя.

— Оттук можем да наблюдаваме къщата му и е адски сигурно, че той пък може да наблюдава Блъф Хаус. Със сигурност следи поне кога влизаме и излизаме. Трябва да се уверим, че ни следи, а после да инсценираме, че напускаме къщата. Може дори да изнесем две чанти с багаж.

— Сякаш отиваме на кратко пътуване.

— Това ще му отвори идеалната възможност. После просто паркираме далеч от погледа му, връщаме се тук пеш и минаваме от южния вход. Вмъкваме се в коридорите с видеокамера. Потърсих в интернет за видеокамери.

— Страхотно, много активен си бил. Може да проработи. Ами Барби?

— По дяволите. Да, може да не влезе, ако тя се разлае. Ще я вземем с нас и ще я оставим при Майк. Дали ще могат да я гледат няколко часа?

— Със сигурност.

— Трябва да изгладим плана. — Илай искаше и да го проиграе и да прецени времето. — Но идеята е добра. Надявам се да успеем да го набутаме в ръцете на Шерилин и полицията, за да го заковат.

— Допада ми идеята да се спотайвам в таен коридор с любовника си. — При тези думи Абра обви ръце около него. — Където подготвяме засада за хладнокръвен убиец. Като сцена от романтичен трилър е.

— Само да не кихнеш.

— Точно така. И като си говорим за разни сцени от книга…

— Ох, да, сделката си е сделка. Ще избера една глава. Остави ме да помисля.

— Става. А сега за онази вратовръзка.

— Ама ти сериозно ли говореше?

— Напълно. Можеш да идеш да си избереш една, докато аз се оправя с тия мокри дрехи. Напълно бях забравила прането. После ще погледна докладите, докато ти се занимаваш с чиниите. А после Барби ще трябва да излезе, преди да си легне.

— Измислила си всичко.

— Да, постарах се. — Целуна го първо по едната буза, после и по другата. — Една вратовръзка, не забравяй.

С по-голяма неохота, отколкото бе предполагал, Илай се качи в стаята си и издърпа окачалките с вратовръзки от гардероба.

Харесваше си вратовръзките. Не че беше някаква емоционална привързаност, но разнообразието му допадаше. Обичаше да има избор.

Което обаче не обясняваше защо бе домъкнал всичките тук, на плажа, особено след като през последните шест месеца почти не бе слагал вратовръзка.

Добре де, може би имаше някаква емоционална привързаност. Беше печелил дела с тези вратовръзки… и беше загубил няколко. Беше си избирал вратовръзка всеки ден, като ходеше на работа. Отпускаше си ги късно вечер в кантората. Беше си ги връзвал и развързвал безброй пъти.

В друг живот, призна си.

Протегна ръка към една — на сини и сиви райета — промени решението си и взе кафява вратовръзка с дискретен десен на капки. После остави и нея.

— По дяволите.

Затвори очи и издърпа една на сляпо.

Естествено, оказа се „Ермес“.

— Готово.

Всъщност беше болезнено да я отделя от останалите. За да приглуши неприятното чувство, влезе в кабинета си.

Абра му беше казала, че е за добро, напомни си, като се опитваше да реши коя глава да й даде да прочете. Не би го излъгала.

Не му се искаше да й се налага да лъже. Откъсът трябваше да е хубав.

Странно, но осъзна, че знае коя точно глава ще й даде да чете — беше такава, че да може да се възползва от мнението й.

Затърси из черновата и намери страниците. Преди да си промени решението, ги разпечата.

— Я не бъди малодушен — нареди си Илай и ги отнесе заедно с вратовръзката на долния етаж.

Завари я да седи край плота. С босия си крак чешеше гърба на кучето, което се беше проснало на пода. Освен това носеше очила с дебели оранжеви рамки.

— Носиш очила.

Абра ги свали като малка мръсна тайна.

— От време на време, за четене. Особено когато шрифтът е дребен. Понякога е наистина прекалено дребен.

— Ами сложи си ги.

— Суетна съм. Неспасяемо е.

Илай остави страниците, взе очилата и ги постави обратно на носа й.

— Изглеждаш сладка.

— Мислех си, че ако си избера някакви ефектни рамки, ще е по-различно. Обаче пак си оставам суетна и мразя да ги нося. Слагам ги само за четене и когато правя бижута.

— Какви неща научава човек. Наистина си сладка.

Тя завъртя очи зад стъклата, но свали очилата, щом видя вратовръзката.

— Хубава е — каза, като я взе от него. Когато видя етикета, веждите й се извиха. — „Ермес“. Много добре. Дамите в магазина за дрехи втора употреба ще бъдат много доволни.

— Втора употреба?

— Ами не мога просто да я изхвърля. Някой може да я използва.

Илай заби очи във вратовръзката си, докато Абра се пресягаше за чантата си, за да я пъхне вътре.

— Мога ли да си я откупя?

Тя се разсмя и поклати глава.

— Няма да ти липсва. Това за мен ли е? — посочи разпечатаните листове.

— Да. Една глава. Само две страници са. Мислех, че ще успея да приключа с всичко наведнъж. Все едно издърпвам лейкопласт.

— Няма да боли.

— Вече боли. Не искам да ме лъжеш.

— Че защо ще те лъжа?

Илай издърпа страниците, когато тя понечи да ги вземе.

— Ти си родена утешителка и освен това спиш с мен. По-скоро ще умреш, отколкото да нараниш нечии чувства. Няма да искаш да ме засегнеш. А това ще е лъжа. Но искам да разбера дали става или не, дори да боли.

— Няма да те излъжа — протегна Абра ръка към страниците. — Сега не мисли с какво се занимавам, ами иди да заредиш съдомиялната.

Просна крак на втората табуретка и понеже очилата й бяха подръка, си ги сложи. Изгледа Илай над страниците и го отпъди с ръка, взе наполовина пълната си винена чаша и се зачете.

Прочете текста два пъти, без да каже нищо, докато чиниите се миеха и водата протече в мивката.

После остави страниците настрана и си свали очилата, за да може Илай ясно да вижда очите й.

Усмихна се.

— Можех малко да послъжа. Както обичам да казвам, „мека“ лъжа, защото е като възглавница — позволява меко приземяване и на двете страни.

— Мека лъжа.

— Аха. Обикновено така успявам да се освободя от вината. Но наистина се радвам, че не ми се налага да лъжа, дори и меко. Дал си ми любовна сцена.

— Ами да. Имах си причина. Не съм писал много такива. Може да се окаже слабо място.

— Но не е. Секси и романтично е, а освен това си показал и как се чувстват. — Сложи ръка на сърцето си. — Знам, че отново е наранен, ето тук — заяви Абра, като потупа с длан. — Тя иска да го достигне и същевременно ужасно желае той да я достигне. Не съм наясно с всички причини, но знам, че този миг е много важен за тях. Не е слабо място.

— Той не очакваше да я открие. Не очаквах, че ще я открие. За него тя е много важна, в книгата.