— Не знае, че го е намерила. Това е Джъстин Съскайнд.

— Съскайнд? Онзи, с когото Линдзи е имала връзка? Разбира се. — На лицето й се изписа раздразнение и тя се плесна с длан по челото. — По дяволите! Видях негова снимка във вестника миналата година, но не се сетих, не успях да свържа нещата. Предполагам, че не съм обърнала голямо внимание. Какво е правил в бара?

— Дебнел е. Преди няколко месеца е купил Сандкасъл, вила в северната част.

— Купил е къща в Уиски Бийч? Но аз знам коя е — насочи Абра показалец към Илай. — Знам я. Правя сезонно почистване в къщата срещу нея. Илай, има само една причина да си купи имот тук.

— Да получи достъп до Блъф Хаус.

— Но това е тъпо, тъпо е, като си помислиш. Имал е любовна връзка с жена ти, а сега… Дали не се е захванал с Линдзи, за да се добере до информация за къщата? Може да се е надявал да разбере повече за съкровището? Или пък е научил за него по време на аферата им?

— Линдзи никога не се е интересувала особено от Блъф Хаус.

— Но тя е била връзката — настоя Абра. — Знаела е за „Калипсо“ и за Зестрата, нали така?

— Разбира се. Разказах й историята първия път, когато я доведох тук. Показах й и заливчето, където пиратите са акостирали. И откъдето сме прекарвали уиски през сухия режим. Сещаш се, дай да впечатлим момичето с местен колорит и знанията на Ландън.

— И тя какво, впечатли ли се?

— Не особено. Спомням си, че ме помоли да разкажа историята по време на два вечерни приема, но по-скоро като нещо, на което да се посмеем. Не мислеше много за това и за Уиски Бийч.

— Обаче Съскайнд явно е мислил. И тогава, и сега. Илай, работата става дебела. Той би могъл да е виновен за всичко. За проникванията в къщата, за падането на Хестър, убийството на Дънкан, Линдзи…

— Има алиби за Линдзи.

— Но нали му го осигурява жена му? Ако е излъгала…

— Разделили са се, обаче тя продължава да се придържа към първоначалните си показания. Малко неохотно според Шерилин, все едно че не е особено приятелски настроена към Съскайнд напоследък.

— Може все още да лъже. — Абра набоде малко от пастата. — Той е виновен по други престъпления.

— Невинен до доказване… — напомни й Илай.

— О, я не ми се прави на адвокат. Дай ми поне една смислена причина да купи онази къща.

— Мога да ти дам няколко. Харесва плажа, иска да направи инвестиция, бракът му отива на кино и той си търси място да се премести, някъде на спокойствие, където да може да мисли над станалото. Двамата с Линдзи са дошли тук по някаква прищявка, така че тя му е показала Блъф Хаус и той е купил вилата, за да му напомня за онзи съвършен ден.

— О, я стига глупости.

Илай раздразнен сви рамене.

— Основателно съмнение. Ако го представлявах, щях да вдигна голям шум, задето разпитват клиента ми просто защото си е купил къща край плажа.

— А ако аз бях прокурор, щях да вдигна голям шум заради поредицата съвпадения и връзки. Идването му тук, където семейството ти притежава фамилно имение… което, откак Съскайнд си е купил вилата, е жертва на серия прониквания с взлом.

Изсумтя и придаде сериозно изражение на лицето си.

— Ваша милост, твърдя, че обвиняемият е влязъл във владение на съответния имот с единствената цел да придобие възможност за незаконно проникване в Блъф Хаус, за да търси пиратско съкровище.

Той й се усмихна и се наведе напред, за да я целуне.

— Възразявам. Това са спекулации.

— Не мисля, че бих харесала адвокат Ландън.

— Може би не, но с това, което е тук, щях да отърва Съскайнд с едно щракване на пръсти.

— Ами щракни. Как адвокат Ландън би изградил делото?

— За начало щях да търся потвърждение, че е знаел и се е интересувал от Зестрата на Есмералда. Ключът щеше да е свързването на нишките, намерени в дома ти, с него. Проследяването на оръжието до него. Свързването на кой да е от инструментите в мазето с него. Дали баба ми би могла да го идентифицира като нападател. И щях да се върна чак до началото, за да разбия показанията на жена му. Още по-добре би било да намеря начин да докажа присъствието му в къщата, когато Линдзи е била убита, но това няма да стане. Да изкопая свидетел или свидетели, които биха могли да съобщят за някакви неприятности между него и Линдзи. Това би било добро начало.

Абра отпи от виното си и помисли.

— Обзалагам се, че у него ще се намерят книги, бележки и всякакъв вид информация за Блъф Хаус и за съкровището.

— Не и без съдебна заповед за претърсване. А не можеш да се сдобиеш с такава без основателна причина.

— Недей да увърташ по адвокатски. Могат да изследват и онези нишки и дрехите му. ДНК-то от пижамата ми.

— За всичко е необходима съдебна заповед, за която пък е нужна основателна причина.

— А пистолетът…

— Не е регистриран. Което значи, че вероятно го е купил на улицата с пари в брой. Или пък от съмнителен дилър, пак в брой. Не е толкова трудно да се направи в Бостън.

— Как може да се проследи нещо такова?

— Като се показва снимката му в района и се разпитват търговците, които се занимават с такава дейност. После трябва да се намери съответният търговец, после трябва да бъде принуден да идентифицира Съскайнд, после — да се съгласи да свидетелства — заобяснява Илай. — За всичко това ти е нужен същият късмет, както, за да спечелиш джакпота от лотарията.

— Но пък някой трябва да спечели, в края на краищата. Твоята детективка трябва да направи всичко това, което ми описа. Мисля, че трябва да оставим Хестър сама да си спомни как е паднала. А и честно, фактът, че е било тъмно? Не мисля, че наистина го е видяла. По-скоро сянка, силует.

— Тук съм съгласен с теб.

— С инструментите няма да е лесно. Сигурно ги е купил преди месеци. Кой си спомня човек, купил си кирка или чук? Обаче… Мисля, че трябва да идеш до Бостън и да разговаряш с жена му.

— Какво? Идън Съскайнд? За какво й е да разговаря с мен?

— Ох, Илай, това показва колко знаеш за жените. Особено ядосаните, предадени или тъжни жени. И двамата сте били мамени — нейният съпруг, твоята съпруга. Това по някакъв начин ви свързва. Споделяте тежко изживяване.

— Доста слабо ни свързва, ако тя си мисли, че съм убил Линдзи.

— Има само един начин да разберем. И докато сме там, ще можем да проверим и офиса на Кърби Дънкан.

— Какво? Ние ли?

— Разбира се, идвам с теб. Жена, която ти съчувства.

Сложи ръка на сърцето си и изписа на лицето си съчувствие.

— Това е добро. Бива си те.

— Ами аз наистина изпитвам съчувствие. Тя може да се почувства по-спокойна, ако там има друга жена, която може да изрази състрадание и разбиране. Освен това наистина трябва да покажем снимката на Съскайнд на хората около офиса на Дънкан.

— Това е работа на детективите.

— Разбира се, но не си ли любопитен? Не мога да го направя тази седмица, вече съм ангажирана, пък и трябва още малко да планираме. Ще успея да намеря време следващата седмица. Междувременно може твоята детективка да удари джакпота, а ние — да се оглеждаме за Съскайнд. И да държим под око Сандкасъл.

— Не бива да дебнем там. Ако ни забележи, може да се уплаши. Няма да ходиш до къщата му. Не подлежи на преговори — натърти Илай, преди Абра да е успяла да възрази. — Това е линията, която не трябва да прекрачваме. И не е начертана на пясък, а е издълбана на твърда скала. Няма как да сме сигурни, че той няма друг пистолет, но можем да сме доста убедени, че ако има, ще го използва. Дънкан имаше един регистриран, а не го откриха при тялото му, нито пък, доколкото знам, където и да било другаде.

— Протестирам. Спекулации… но с повечето съм съгласна. Не се налага да ходим да дебнем. Ела с мен, ще ти покажа.

Абра го отведе до телескопа на верандата.

— Според Майк предишните собственици са купили имота като инвестиция някъде преди пет години, точно преди балонът да се спука. Икономиката гонеше дъното, хората не ходеха много на почивки и така нататък — продължи тя, докато обръщаше телескопа на юг. — После къщата е била обявена за продан повече от година и се наложило непрекъснато да й намаляват цената. След това…

Изправи се рязко.

— О, за бога, аз съм идиотка. Трябва да говориш с Майк. Той беше брокер по сделката с имота.

— Шегуваш се.

— Не, просто не мислех. Той беше брокер при продажбата на този имот. Може пък да знае това-онова.

— Ще говоря с него.

— Засега можеш да гледаш. — Потупа телескопа. — Сандкасъл.

Илай се наведе и погледна през окуляра. Къщата беше кацнала почти на ръба на северния нос, двуетажна дървена постройка с широка тераса към плажа. Прозорците бяха затворени с капаци. Малък външен паркинг, но нямаше кола.

— Май няма никого вкъщи.

— Значи е идеалният момент да идем там и да поогледаме отблизо.

— Не — заяви Илай.

— Знаеш, че искаш да идеш.

Адски много му се искаше, но не желаеше тя да идва с него.

— Единственото за гледане е къщата със спуснатите си кепенци.