— Това къде ни отвежда?

— Ами ако човек изневерява с един, може да изневерява и с други. Може друг любовник да не е бил доволен от връзката й със Съскайнд или пък нечия друга съпруга да се е скарала с нея. Все още не съм открила никого, но това не значи, че няма да го направя. Имате ли нещо против? — запита и посочи кафемашината.

— Не, разбира се.

— Бих си го направила сама, но тази машина изглежда така, сякаш ще имам нужда от упътване.

— Няма проблеми.

— Благодаря. Така, ще видите — вярвам, че и предишният детектив ви го е казал, че не е ползвала винаги кредитни карти за стаите. Понякога е плащала в брой, а това е трудно за проследяване. До този момент имаме свидетели, които идентифицират Джъстин Съскайнд като неин придружител в различни ситуации. Сега търсим свидетели, които ще разпознаят и друг.

Илай й донесе прясното кафе и отново се зарови в документите, докато Шерилин говореше.

— Пуснала е убиеца в къщата. Обърнала се е с гръб към него. Познавала го е, значи ще търсим познат. Полицаите в Бостън са действали прецизно, но са ви набедили, а водещият следовател е бил абсолютно убеден във вината ви.

— Улф.

— Той е булдог. А вие сте му кокалът. Разбирам защо е така. Вие сте адвокат по наказателни дела — негов враг. Той си скъсва задника, за да хваща лошите, а вие си пълните джобовете, като ги пускате.

— Бяло и черно.

— Пет години бях ченге, преди да се захвана с частна практика. — Шерилин държеше кафето в дланите си и се наведе напред, за да се наслади на аромата му. — Виждам и много сиво, но човек се вбесява, когато някакъв тежкар в костюм успява да измъкне копелето с технически подробности, или защото е имал добър стил и е правил хубаво шоу в съдебната зала. Когато Улф ви гледа, той вижда богат, привилегирован и разглезен интригант и виновник. Изградил си е много подробна хипотеза, само дето не е успял да я докаже. А сега вие сте в Уиски Бийч и преди да се усетите, на прага ви се извършва още едно убийство.

— Сега не звучите като адвоката ми. Звучите като ченге.

— Имам много гласове — спокойно отвърна тя.

Извади още един доклад и го сложи на плота.

— Кърби Дънкан. Общо взето е бил единак, работел по дребни случаи. Не бил чак от най-евтините, но човек би могъл да си го позволи. Ченгетата го харесвали — бил един от тях и действал праволинейно. Улф го познавал, бил му приятел и е вбесен, че не може да ви припише това, след което отново завърта плочата с убийството на жена ви.

— Съвсем ясно осъзнавам това — измърмори Илай.

— Но в този случай нищо не съвпада. Дънкан не е бил идиот и не би се срещнал с човека, когото следи, в безлюден район. Освен ако не е изпитал внезапната необходимост да иде до фара посред нощ в разгара на бурята, той е отишъл там, за да се срещне с някого и най-вероятно е познавал човека. И е бил убит. Вие имате алиби и абсолютно нищо не навежда на мисълта, че сте се срещали или разговаряли с Дънкан. Нищо не може да докаже, че от Бостън, където потвърдено сте били, сте хукнали насам, когато Абра Уолш е била нападната в тази къща, след което сте сварили да се срещнете с Дънкан, да го убиете, да се юрнете обратно в Бостън, за да изтарашите офиса и апартамента му, след което пак да се върнете тук. Никой не би се вързал на това.

— Улф…

Шерилин поклати глава.

— Не съм убедена, че дори Улф би могъл да преглътне това, колкото и да се опитва. Но ако успее някак да замеси Уолш в историята, така че да ви е оказала помощ, или пък да сте осъществили контакт със съучастник в Бостън, това може да обърне нещата.

— Някой е подхвърлил оръжието на убийството в къщата на Абра.

— Какво? — Шерилин се изправи, погледът й се изостри като тона й. — Защо, по дяволите, не знам за това?

— Съжалявам. И аз го научих едва в понеделник.

С мрачно изражение жената извади бележник и химикалка от куфарчето си.

— Разкажете ми.

Илай й каза всичко, което знаеше, а тя си взимаше бележки, използвайки някакъв полицейски шифър.

— Доста немарливо — заключи. — Който и да го е направил, е бил импулсивен, неорганизиран и може би малко глупав.

— Уби опитен детектив и досега му се разминава.

— Дори и глупакът може да е късметлия. Бих искала да огледам онази вила, преди да се върна в Бостън.

— Ще говоря с Абра.

— И дупката в мазето ви. Ще поговоря и с местните. Да видим колко ще споделят с мен. — Потропа с химикалката си по страницата, докато гледаше Илай. — В имейлите си и като говорихме по телефона, намекнахте, че всичко това може да е свързано.

— Противното означава адски много съвпадения.

— Може би. Натъкнах се на още нещо, което ми се стори интересно.

Тя извади още една папка.

— Преди около пет месеца Джъстин Съскайнд е закупил собственост, известна като Сандкасъл10, в северната част на Уиски Бийч.

— Той… купил е собственост тук?

— Точно така. На името на корпорация „Наследство“ е — мидена компания, която е основал. Жена му не фигурира никъде, дори и в ипотеката. Ако и когато разводът им приключи, това би трябвало да излезе наяве. Към този момент е напълно възможно тя да не знае за това.

— Че за какво, по дяволите, му е да си купува къща тук?

— Ами плажът е хубав, а и все още е разумно да се инвестира в имоти. — Самодоволната й усмивка отново се появи. — Циникът в мен обаче ми казва, че мотивите му са други. Можем да предполагаме, че се надява да ви хване в крачка и да отмъсти за мъртвата си любовница… но преди пет месеца вие не сте живели тук и не сте имали подобни планове.

— Но Блъф Хаус си беше тук. Баба ми…

— Нищо от това не го свързва по явен за мен начин със смъртта на съпругата ви, а вие ме наехте за това. Обаче аз харесвам пъзелите — иначе нямаше да съм в този бизнес. Добавете и любопитството. Купува собственост тук, сравнително близо е до семейния ви дом, който, по моя информация, рядко сте посещавали след сватбата си.

— На Линдзи не й харесваше тук. С баба ми не се разбираха.

— Предполагам, че може да е повдигала въпроса за къщата и за всичко в нея, докато са мачкали чаршафите. И ето че няколко месеца след като умира, любовникът й купува онази собственост. А вие се оказвате с яма в мазето, баба в болницата и частен детектив по петите, който после е убит. И оръжието на убийството е подхвърлено в дома на жената, с която имате връзка. Какво е в основата на всичко това, Илай? Не сте вие. Не сте били тук, когато е направил първата стъпка. Какво стои в основата?

— Зестрата на Есмералда, нещо, което вероятно не съществува, а ако го има, е дяволски сигурно, че не е заровено в мазето. А той остави баба ми да умре.

— Може би. Все още не можем да го докажем, но е възможно. Нямаше да ви дам цялата тази информация, ако инстинктът не ми подсказваше, че не сте от хората, които ще се втурнат да правят глупости. Не проваляйте оценката ми за характера ви.

Илай потръпна, защото всъщност се чувстваше като човек, който ще се втурне и ще почне да върши глупости.

— Можел е да я убие. Лежала е там бог знае колко дълго време. Беззащитна стара жена, а той я е оставил да умре. Може да е убил Линдзи.

Отдръпна се назад.

— Жена му може и да лъже, да го прикрива от лоялност или страх. Способен е на убийство. Има вероятност да е убил и Дънкан. Кой друг? Кой друг би се интересувал какво правя? Мислех, че е семейството на Линдзи, но това тук има повече смисъл.

— И там се поразрових. Любопитство — повтори тя. — Пийдмънтови били наели страхотна фирма с двама от най-добрите частни детективи в Бостън. Освободили са ги преди три седмици.

— Те… отказали са се?

— Според информацията ми детективите са докладвали, че не е останало нищо за откриване. Не казвам, че няма да се обърнат към друга агенция, но твърдя, че не те са наели Кърби Дънкан.

— Ако е бил Съскайнд, значи е знаел кога съм напуснал къщата, къде съм бил и с колко време разполага, за да копае. Бил е в къщата в нощта, когато бях в Бостън, защото Дънкан му е казал, че съм в Бостън. А после е дошла Абра. Ако не се беше защитила, можеше…

Илай сновеше до вратата на верандата и обратно, Шерилин кротко седеше.

— Казахте, че Дънкан е бил почтен човек.

— Такава му беше репутацията, да.

— Вини… Полицай Хенсън отишъл при него в нощта на взлома тук, за да го разпита. Казал на Дънкан за проникването, за Абра. Може би на добро момче като Дънкан не се е харесало клиентът му да нарушава закона и да напада жена с негова помощ. И Съскайнд го убива, вместо да рискува да бъде разкрит.

— Всичко би се вързало много добре, когато и ако бъде доказано. Обаче сега? — Шерилин отново потупа документите. — Можем единствено да докажем, че е купил имота. А съпругата му не ми се стори лоялна или уплашена, не и когато разговарях с нея.

Унизена и огорчена. Няма за какво да лъже заради него.

— Той все още е баща на децата й.

— Вярно е. Ще продължа по тази линия. Междувременно ще огледам наоколо, ще видя дали ще успея да разбера какво се е опитвал да постигне Съскайнд. Ще го взема на мушка.

— Искам да дадете на полицията това, с което разполагате за него.