— Така е. Влизайте. Ще пиете ли кафе?

— Никога не отказвам. Ще е добре да е черно.

— Защо не влезете и не седнете? Ще го донеса.

— Можем да спестим малко време и да дойда с вас в кухнята. Отворихте ми вратата, носите кафе. Това ми подсказва, че персоналът ви си е взел почивен ден.

— Нямам персонал, както вече знаете.

— Част от работата. И нека си призная — добави тя с усмивка, която разкри крив преден зъб — не бих имала нищо против да поогледам. Виждала съм репортажи из някои списания, но не е същото като да си влязъл вътре.

— Добре.

Огледа фоайето, докато минаваха през него, после главната гостна, музикалната стая с двойната врата, която можеше да се отваря към салона при приеми.

— И продължава все навътре, а? Но е жива, не като музей. Чудех се. Запазили сте характера й и това казва нещо. Вътрешността отговаря на външността й.

— Блъф Хаус е важна за баба ми.

— А за вас?

— Да, и за мен.

— Голяма къща за сам човек е. Баба ви е живяла сама тук през последните няколко години.

— Така е. Ще се върне, когато лекарите й позволят. Ще остана с нея.

— Семейството на първо място. Знам как е. Имам две деца, майка, която ме подлудява, и баща, който подлудява нея, откак се пенсионира след трийсет години стаж.

— Баща ви е бил полицай.

— Да, беше ченге. Но вие го знаехте.

— Част от работата.

Тя се усмихна и се завъртя из кухнята.

— Това не е част от оригиналния дизайн, но все пак успява да запази атмосферата. Готвите ли?

— Всъщност не.

— И аз така. Тази кухня изглежда предназначена за сериозно готвене.

— Баба ми обича да пече. — Отиде до кафеварката, докато гостенката му се настаняваше удобно на табуретката край барплота. — А и жената, която се грижи за къщата, е наистина сериозна готвачка, бих казал.

— Това трябва да е Абра Уолш. Значи сега тя… се грижи за къщата.

— Точно така. Личният ми живот важен ли е, госпожице Бърк?

— Викайте ми Шерилин. Всичко е важно. Така работя. Оценявам, че получих впечатление за къщата. Освен това съм почитателка на майката на госпожица Уолш. А от това, което успях да науча, съм почитателка и на дъщерята. Интересен живот си е устроила тук след няколко сериозни сътресения. Ами вие?

— Работя по въпроса.

— Вие сте добър адвокат — добави с бърза усмивка. — Който сега се опитва да бъде писател.

— Така е.

— Името ви ще направи впечатление. Стари пари, скандал, мистерия…

Стомахът му кимна от възмущение.

— Не мисля да правя сензация от парите на семейството си или убийството на съпругата ми.

Тя само сви рамене.

— Така стоят нещата, господин Ландън.

— Викайте ми Илай, ако ще ме обиждате.

— Само правя преценка. След убийството на съпругата си сте сътрудничили повече на полицията, отколкото бих очаквала.

— Повече, отколкото би трябвало, като премисля. — Постави кафето пред нея. — Не мислех като адвокат. А когато започнах, вече беше малко късно.

— Обичахте ли я?

Беше поискал жена, напомни си. Необременена и прецизна. Беше я получил и тя нямаше нищо общо с детектива, когото бе наел след смъртта на Линдзи. Сега трябваше да се оправя с резултата.

— По времето, когато умря — не. Трудно ми е да кажа дали някога съм я обичал. Но имаше значение за мен. Тя беше моя съпруга и означаваше нещо за мен. Искам да знам кой я е убил. Искам да знам защо. Пропилях твърде много от изминалата година, за да се защитавам, и недостатъчно в опит да открия истината.

— Да сте основен заподозрян в убийство ви поставя в трудно положение. Тя ви е мамила. Решавате да опитате справедлив и цивилизован развод — с много пари и семейната репутация на масата. Дори с предбрачното споразумение пак й остават достатъчно средства и ценности, а тя продължава да ви прави на глупак. Отивате в къщата, която сте купили с парите си, докато нейните все още са били под попечителство. Скарвате се с нея, губите самообладание, вдигате машата и й давате да се разбере. А после — леле, боже, какво направих. Обаждате се в полицията и опитвате с доброто старо „Дойдох и я заварих“.

— Точно така го видяха.

— Полицията.

— Полицията, родителите на Линдзи, медиите.

— Родителите не означават нищо, а за медиите отново ще кажа, че така стоят нещата. Полицията пък в края на краищата не успя да реши случая.

— Полицията не можа, не и категорично, но това не ме оневинява пред нея и пред всички останали. Родителите на Линдзи? Загубиха дъщеря, тежко им е, освен това вярват, че съм се измъкнал. Медиите също дават своята дан. Успяха добре да си поиграят с общественото мнение, от което пострада и семейството ми.

Докато говореше, Шерилин го гледаше спокойно и той осъзна, че в момента си съставя впечатление за него точно както беше направила с Блъф Хаус.

— Да ме вбесите ли се опитвате?

— Може би. Учтивите хора не говорят много за нищо. Погледнат отгоре, случаят на Линдзи Ландън изглежда като истински хит. Отчужден съпруг, секс, предателство, пари, престъпление от страст. Естествено, че първият поглед ще падне върху съпруга и върху човека, открил тялото. А вие сте и двамата. Няма следи от влизане с взлом, от борба. Няма признаци, че някакъв обир се е объркал, а за капак — по-рано през деня с Линдзи сте се изпокарали пред хората. Много негативи във ваша вреда.

— Наясно съм с това.

— Проблемът е, че всичко това е на повърхността. Ако човек се поразрови, нещата се променят. Несъвпадение във времето — кога е била убита и кога сте били видян от множество свидетели да напускате кантората си, кога сте деактивирали алармата, за да влезете. Няма как да сте дошли, а после да сте си тръгнали, да сте се върнали в кантората, да сте приемали хора и да сте разговаряли до шест следобед и по-късно. А свидетелите потвърждават, че жертвата е напуснала галерията, където е работила. Влязла е в къщата — и това също е потвърдено — близо два часа преди вие да се появите онази вечер.

— Полицаите пресметнаха, че времето е било недостатъчно, но все пак ми е било възможно да отида там, да се скараме, да я убия и после да опитам да покрия нещата, преди да се обадя на 911.

— Възстановката не е минала добре, дори тази на прокурора. Хубаво кафе — изтърси внезапно Шерилин и след това продължи: — После имаме и докладите от съдебната медицина. По вас няма пръски от кръв, а няма как да сте нанесли онези удари, без да се опръскате. Няма пръски по дрехите ви, а свидетелите потвърждават, че сте носили същия костюм и вратовръзка, с които сте били, като сте напускали офиса. Как сте успели за приблизително двайсет минути да се преоблечете, а после отново да смените дрехите си? И къде са опръсканите с кръв дрехи или каквото там сте използвали, за да покриете костюма си?

— Звучите като адвоката ми.

— Той е умен тип. Няма и данни преди това да сте проявявали насилие, нямате предишни лоши прояви. И без значение как подхождат към вас, вие се придържате към версията си. Не успяват да ви разколебаят.

— Защото това е истината.

— Освен това поведението на жертвата също е във ваша полза. Тя е тази, която е мамила, тази, която е планирала щедра издръжка, докато е въртяла тайна връзка. Медиите показаха и това.

— Лесно е да се очерни мъртва жена, а и не това исках.

— Обаче помогна, както и записаните телефонни обаждания между нея и Джъстин Съскайнд, след като сте се скарали онзи следобед. Това за известно време го постави в светлината на прожекторите.

Илай отиде до хладилника да вземе вода.

— Исках да е той.

— И това е проблематично. Първо, мотивите. Освен ако не се присъедините към теорията, че тя е решила да скъса с него или да отстъпи след скандала с вас. Проблемът с мотива се задълбочава, защото много я е бивало да го пази в тайна. Приятели, колеги, съседи — никой не е знаел за него. Част от тях са подозирали, че си има някого, но тя така и не е споделила с никого. Твърде голям е бил залогът. Не е водила дневник, внимавала е, като са си разменяли имейли. И двамата са имали много за губене. Срещали са се почти изцяло в хотели, градски ресторанти, барове. Нищо от това, което ченгетата са успели да изровят, не подсказва да е имало някакво напрежение между тях.

— Не. — Искаше му се болката да не смъди толкова, макар да беше вече притъпена. — Мисля, че я е било грижа за него.

— Може и така да е било, а може просто да са й харесвали авантюрите. Вероятно така и няма да разберете със сигурност. Но най-големият проблем с това, че Съскайнд е убиецът, е, че е оневинен от съпругата си. Съпругата, която е мамил. Тя е унижена и покрусена от тази афера, но казва на полицията, че той си е вкъщи оная вечер. Вечеряли са заедно, били са сами, защото и двете деца били заети с някаква училищна подготовка. Децата се прибират към осем и половина и потвърждават, че мама и тате са си били у дома.

Отвори куфарчето си и извади папка.

— Както знаете, двамата Съскайнд наскоро са се разделили. Помислих си, че тя би могла да промени показанията си, след като с брака й е свършено. Вчера разговарях с нея. Огорчена е, уморена е, приключила е със съпруга си и с брака си, но не променя историята си.