— Често си мисля, че е голяма загуба, дето не ги знаех всичките тия пози, докато моят Илай беше жив.

На Илай му трябваше миг, за да схване думите й, а после да се шокира и потресе. Абра я разбра веднага и мръсничко се засмя.

— В памет на обичния ти Илай сега издишай, изправи гърба и се наведи напред. Леко. Леко.

— Надявам се младият Илай да оценява колко си гъвкава.

— Мога да потвърдя.

А младият Илай реши да прояви дискретност и да се оттегли.

Щеше да направи кафе, да си сипе чаша и да разходи кучетата. Докато приключеше с това, баба му вече би трябвало да се е облякла като неговата баба. И може би дори представата как тя прави секс с дядо му щеше да се е изпарила от ума му.

Долови аромата на кафе, докато вървеше към кухнята, и откри сестра си по пижама да вдъхва уханието над една чаша.

Сейди се беше излегнала на кухненския под, но се изправи и отиде при Барби, за да се подушат.

— Къде е бебето?

— Ето тук. — Триша потупа големия си корем. — Кака й е горе за неделно гушкане с тати. Отвори ми се малко спокойствие и се наслаждавам на единствената чаша кафе, която ми се полага за деня. И ти можеш да си сипеш една, а после да ми помогнеш да скрия яйцата.

— Мога, но след като разходя кучетата.

— Става. — Триша се наведе и почеса Барби. — Такава душичка е и е добра компания за Сейди. Ако имаше брат или сестра, щях да си взема. Много мила е със Сели. Толкова търпелива и любезна.

— Да.

Ето ти куче пазач, каза си Илай, докато си сипваше кафе.

— Нямах много време да разговарям с теб насаме. Бих искала да ти кажа, че изглеждаш добре. Добре изглеждаш, Илай.

— Че как изглеждах преди?

— Като изпития, блед и тъп чичо на Илай.

— Е, благодаря.

— Ти попита. Все още си малко мършав, но вече приличаш на себе си. Ето защо обичам Абра. Много.

Той я изгледа косо и Триша наклони глава.

— Да не се каниш да ми кажеш, че тя няма нищо общо?

— Не. Канех се да кажа, че не знам как съм живял досега в това семейство, без да подозирам за манията му по секса. Току-що чух баба да загатва на Абра за сексуалния си живот с дядо.

— Сериозно?

— Сериозно. И сега трябва да го залича от паметта си. Хайде, Барби. Да изведем Сейди на разходка.

Сейди обаче отново се излегна и се прозя широко.

— Тя май пасува — отбеляза Триша.

— Ами добре. Само аз и ти, Барби. След малко се връщаме, за да си поиграем на Великденското зайче.

— Става. Аз нямах предвид само секса — натърти тя.

Той я погледна откъм пералното помещение, докато откачаше каишката.

— Знам.

Щеше да опита нещо различно, след като нямаше да му се налага да се съобразява с достойната походка на Сейди. Реши да слезе до брега в ранната великденска сутрин. Щом допи кафето си, забоде чашата в пясъка до стълбите и забърза хода си до леко тичане. Когато запита тялото си как намира идеята, получи несигурен отговор.

Но на кучето му хареса. Хареса му достатъчно, за да забърза стъпките си, докато Илай не затича с всички сили. Нямаше съмнение, че по-късно щеше да си плати за това. Слава богу, че разполагаше с масажистка терапевтка.

Привидя му се сцената от съня му, Абра бледа, окървавена, простряна върху ледения каменен под на мазето. От това сърцето му заблъска по-бясно, отколкото от бягането.

Най-сетне успя да укроти кучето и отново започнаха да вървят. Вдъхна от влажния въздух, за да облекчи пресъхналото си гърло.

Явно беше по-разтревожен от проникванията в къщата, отколкото бе склонен да повярва. По-загрижен за семейството си и за Абра, отколкото би искал да признае в студената дневна светлина.

— Ще трябва да прибегнем до нещо по-сериозно от лаенето — каза на кучето и го поведе обратно към вкъщи. — Но първо трябва да избутаме днешния ден и утре сутринта.

Погледна към Блъф Хаус и се изненада, като видя колко се бяха отдалечили.

— Леле майчице.

А бяха минали по-малко от два месеца, откакто се задъхваше облян в пот, щом изминеше половин миля. Днес беше пробягал двойно по-голямо разстояние.

Може би отново беше станал себе си.

— Добре, Барби, да опитаме да се върнем.

Побягна обратно с радостното куче до себе си. Когато отново погледна нагоре към Блъф Хаус, видя Абра на верандата, облякла анорак с качулка върху екипа си от йогата. Помаха му с ръка.

Ето тази картина си обеща да запомни. Абра с Блъф Хаус зад гърба й, с морския вятър, който танцуваше в косите й.

След като изкачи стълбището се почувства изтощен, но по един страхотно приятен начин.

— Мъжът и неговото куче — обяви Абра и поздрави и двамата.

— Мъжът, неговото куче и музиката от „Роки“. Ейдриън9! — Вдигна я във въздуха.

Абра се разсмя, когато той я завъртя.

— Какво имаше в това кафе? Остана ли още от него? — попита тя.

— Денят ще е чудесен.

— Така ли?

— Разбира се. Всеки ден, който започва с шоколадови зайчета и желирани бонбони за закуска, е добър. Трябва да скрием яйцата.

— Вече го направихме, Роки. Ти го пропусна.

— Още по-добре. Сега ще трябва да ги търся. Дай ми някой жокер де — настоя. — Може да не си наясно, но Робърт Едуин Ландън, изпълнителен директор на „Ландън Уиски“, председател и съпредседател на безброй достойни благотворителни организации и глава на семейство Ландън, с всички сили ще се постарае да попречи на мъничката си внучка да победи в търсенето на великденските яйца.

— Няма да го направи.

— Добре де, може да остави детето да победи, но е адски сигурно, че ще бие единствения си син.

— Може и така да е, но от мен няма да получиш жокери. Влизай да си вземеш великденската кошничка, преди баща ти да е слязъл да търси.

Денят беше хубав, нищо че се натъпка със сладкиши, макар да знаеше, че от вафли на закуска малко му прилошава. Все пак ги изяде и остави тревогите си настрани, за да се наслади на приятните мигове.

Баща му с щръкналите заешки ушички и Селина, която се смее с цяло гърло. Удоволствието по лицето на баба му, когато й подари красива купа, пълна с уханни пролетни цветя.

Веселата война с водни пистолети със зет му и случайното (донякъде) смъртоносно прострелване на сестра му в сърцето, когато тя отвори вратата на верандата.

Изненадата на Абра, когато й даде яркозелената орхидея, защото цветето му напомняше за нея.

Ядоха бут с печени картофи, крехки аспержи и билковия хляб на Абра, фаршировани яйца, обелени от шарените си черупки, и какво ли още не в официалната трапезария. Свещите грееха, кристалът искреше, морето пееше своята песен, блъскайки се в скалистия бряг, и създаваше съвършения музикален фон за прекрасния ден, който Илай беше предрекъл.

Не можеше да си спомни предишния Великден със скорошното убийство на Линдзи, с часовете, които беше прекарал по разпити, с оживелия страх, че полицията отново може да похлопа на вратата му. И този път да го отведе с белезници. Сега всичко това беше замъглено — бледите изопнати лица на семейството му, постепенното и постоянно отдръпване на онези, които беше смятал за приятели, загубата на работата, обвиненията, които го заливаха, ако дръзнеше да се появи сред хора.

Вече беше преминал през това. Каквото и да го дебнеше сега, щеше да се освободи и от него.

Нямаше да загърби отново чувството за дом и надеждата.

За Уиски Бийч, помисли си Илай. Вдигна чаша и улови погледа на Абра, усмивката на Абра. Пи за всичко това, за всички.

Когато в понеделник сутринта помогна да натоварят колите, чувството на надежда все още беше в него. Прегърна баба си за довиждане.

— Ще запомня всичко това — прошепна тя в ухото му. — Пази се, докато се пазя и аз.

— Добре.

— И да кажеш на Абра, че няма още дълго да води сутрешния си урок по йога без мен.

— Ще й кажа.

— Хайде, мамо, да те вкараме в колата. — Роб прегърна сина си по мъжки, с една ръка, и го потупа по гърба. — Ще се видим скоро.

— Лятото идва — отвърна Илай, като помагаше на баба си. — Предвидете си време.

— Ще го направим. — Баща му отиде до шофьорското място. — Хубаво беше отново да се съберем всички Ландън в Блъф Хаус. А ти ни чакай. Ще се върнем.

Илай им помаха и гледа след тях, докато не се скриха зад завоя. До него Барби тихичко изскимтя.

— Чу го. Ще се върнат. — Обърна се и огледа къщата. — Но преди това имаме работа за вършене. Ще открием какво точно търси онова копеле. Ще претършуваме Блъф Хаус от горе до долу. Нали?

Барби завъртя опашка.

— Ще приема това за „да“. Хайде.

Започна най-отгоре. На третия етаж някогашните слугински помещения служеха за склад на стари мебели, скринове със стари дрехи или вещи, които не бяха изхвърлени от предишните Ландън заради прекалена сантименталност или по практични съображения.

След претърсването полицаите не си бяха дали труд да върнат по местата им чаршафите против прах, така че сега лежаха на бели купчини като снежни преспи на пода.