— Чакай да напиша извинителна бележка до шефа ти.

— Няма да мине. Наистина е много стриктна.

Илай обърна глава и сънливо огледа профила й.

— Не, не е.

— Не ти работиш за нея. — Сега тя се обърна към него. — Може да бъде истинска кучка.

— Ще й кажа, че й викаш така.

— По-добре недей. Ще вземе да ме уволни и после кой ще чисти къщата?

— Има логика. — Обви ръка около тялото й. — Ще ти помогна да се оправиш с останалата част от тази къща.

Абра се опита да отклони предложението, бързо и учтиво. Била свикнала и той само щял да й се пречка. Но засега можеше и да отстъпи.

— Защо не се заемеш с твоята си работа?

— Остатъкът от деня ми е свободен.

— Заради кучето, а?

— Не. — Прокара пръсти през косата й, преди да седне. — Довърших и изгладих текста достатъчно, за да пратя част на агента си. И го направих.

— Това е страхотно. — Тя също седна до него. — Нали?

— Предполагам, че в следващите няколко дена ще се разбере.

— Дай ми да я прочета.

Когато Илай поклати глава, тя завъртя очи.

— Добре де, схванах, поне донякъде. Защо не ми дадеш да прочета поне една глава? Само една. Или страница?

— Може би. Може би по-късно.

Реши да действа заобиколно, както правеше тя понякога. Както направи с кучето.

— Първо ще те напия с вино, за да те замая.

— Не мога да бъда замаяна тази вечер. Имам курс по йога у нас.

— По някое време по-късно. Ще ти помогна да подредиш някои от нещата, които полицаите разхвърляха.

— Добре, можеш да оправиш леглото — това е основното.

Докато се изправяше, кучето изджафка предупредително три пъти.

— Страхотно — измърмори Илай и сграбчи панталоните си. Чу как Барби бяга надолу по стълбите, лаейки като пощуряла.

— Както ти казах — натърти Абра миг преди да звънне звънецът. — Страхотно куче пазач е.

— Печелиш по тази точка. — Навлече ризата си. — Ти гола ли си?

— Ще взема мерки.

— Лоша работа. Гола икономка би изглеждала доста забавно.

Тя се ухили, когато той изхвръкна навън и завика след кучето.

Явно беше, че Илай Ландън връщаше силите си.

Той слезе на първия етаж и нареди на кучето да млъкне. То го изненада, като направи точно това, обаче седна до него, докато отваряше вратата.

Първоначално Илай замалко да затвори отново, инстинктивно обхванат от паника, щом видя полицаите. Тъмният облак отново надвисна над главата му.

Поне не беше Улф.

— Детектив Корбет, Вини.

— Хубаво куче — обади се Корбет.

— Я, това Барби ли е?

Когато кучето веднага джафна за поздрав и размаха опашка, Вини се наведе да я почеше.

— Взел си Барби, кучето на господин Бридъл. Почина в съня си преди няколко седмици. Съседът му отишъл да види как е, както правел обикновено, и открил Барби да пази край леглото му. Добро куче е тя, да.

После внезапно се опомни и се изправи.

— Съжалявам. Просто се радвам да видя, че е в добър дом. Чудесно куче е.

— Хубаво момиче — обади се и Корбет. — Имате ли няколко минути, господин Ландън?

— Доста ваши колеги ми задават този въпрос.

Обаче отстъпи и ги пусна да влязат.

— Полицай Хенсън ме уведоми за последното проникване тук, така че го помолих да дойде с мен и да разговаряме с вас. Имахте ли възможността да огледате внимателно къщата и да проверите дали нещо липсва или не си е на мястото?

— Доста неща вече не са си на мястото след претърсването. Връщаме ги по местата им, а междувременно не съм забелязал нещо да липсва. Той не е крадец, не и в класическия смисъл на думата.

— Имам показанията ви за изминалата вечер, но се чудя дали утре вечер ще можете да се откъснете от задълженията си заради мен.

Корбет погледна към Абра, която напълно облечена слизаше по стълбите с кош за пране.

— Госпожице Уолш.

— Детектив Корбет. Здрасти, Вини. Ден за чистене. Да ви предложа кафе или нещо разхладително?

— Не, но благодаря. Били сте с господин Ландън, когато проникването е било разкрито.

— Точно така. Работя в местния бар през повечето петъчни вечери. Илай дойде някъде към девет, предполагам. Двамата със Стоуни Трибет виснаха на бара и взеха да се надлъгват.

— Стоуни е местен чешит — обясни Вини.

— Останахме, докато не затвориха — продължи Илай. — Двамата с Абра изпратихме Стоуни до тях, после се върнахме тук пеш.

— Полицай Хенсън е регистрирал обаждането ви до него в един и половина.

— Така е. Отидохме в кухнята, аз видях, че таблото на алармата е зацапано, после проверих вратата и открих пресни следи от взлом. И сетне смених кода. Отново.

— И подсили охраната — добави Абра, като почеса Барби.

— Да сте видели някакви коли, които не познавате, някого на плажа, на улицата?

— Не, тогава не гледах за това. Бях излязъл рано навън, провеждах някои изследвания — четях на верандата. Не съм забелязал нещо или някого. Не бях планирал да отивам до бара. На никого не казах, че ще ходя. Решението беше импулсивно.

— Имате ли навик да ходите там в петък вечер?

— Само веднъж съм бил там.

— Да сте видели някого в бара, който по някакъв начин ви е направил впечатление? Някой, който е действал необичайно?

— Не.

— Ще сложа това в пералнята — започна Абра. Направи две стъпки и се обърна. — Тоник с лимон?

— Моля?

— Нищо. Сигурна съм, че няма нищо, но сервирах на един мъж, сам на маса, не го познавам. Седеше в дъното сам, пиеше тоник с лимон. Поръча си три, но не остана за третото питие.

— Защо да е необичайно? — запита Корбет.

— Повечето хора, които идват, са с приятели или идват при приятели, или ако просто минават оттук, най-често си поръчват бира или чаша вино. Все пак той може би не пие или пък просто е искал да послуша групата. Добри са. Обаче…

— Продължавайте — подкани я Корбет.

— Ами просто, като си мисля сега, той си тръгна точно когато Илай дойде. Взех поръчката му, прибавих я към другите и се върнах на бара да ги предам. Останах няколко минути, ако имаше и толкова, поговорих със Стоуни. Гледах към главния вход, така че видях Илай да влиза. Запознах ги, след това взех готовите поръчки. А когато отидох навътре, видях, че онзи си е тръгнал и е оставил пари на масата.

— Знам го бара. — Корбет присви очи, като се замисли. — Има и друг изход, обаче трябва да се мине през кухнята.

— Точно така. Не мисля, че щях да го видя да си тръгва, ако си е отишъл, след като Илай дойде, защото се обърнах и вече не стоях с лице към вратата. Освен ако не е излязъл през кухнята, си е тръгнал в отрязъка от време от вземането на поръчката му до идването на Илай. При всички случаи това означава най-много пет минути, след като си поръча тоника.

— Помните ли как изглежда?

— Ами смътно. Бял, в края на трийсетте, мисля. Кестеняв… или тъмнорус. Вътре е сумрачно. Косата му беше малко дълга, някъде до яката. Не мога да кажа нищо за цвета на очите му. Не мога да определя и телосложението му, защото седеше. Имаше широки длани. Може да се сетя и повече, ако успея да се съсредоточа.

— Ще го опишете ли на полицейски портретист?

— Ами да, обаче… Наистина ли мислите, че може той да е човекът, който е влязъл тук?

— Струва си да се провери.

— Съжалявам. — Абра премести поглед от Илай към Вини. — Снощи не помислих за това.

— Точно затова ви насърчаваме да си спомните — каза й Вини.

— Не знам колко ще мога да помогна. Знаете какво е осветлението там, особено когато има и музика. А той седеше в задната част, където е дори още по-мрачно.

— Той какво ви каза, говорихте ли? — запита Корбет.

— Не много. Тоник с лимон. Запитах го дали чака някого, защото беше заел цяла маса, а можеше да дойдат хора, но той само повтори поръчката. Не изглеждаше приятелски настроен.

— Добре, ще гледаме да нагласим работата с художника така, че да ви е удобно. Ще държим връзка. — Тъй като Барби душеше обувките му, Корбет също се наведе да я погали по главата. — Това с кучето е добра идея. Голямо куче, което лае отвътре, кара доста потенциални взломаджии да премислят.

Когато Илай ги покани вътре, Абра остана на място с коша за пране на бедрото си.

— Съжалявам, Илай.

— За какво?

— Ако се бях сетила за онзи мъж снощи, вече можехме да имаме рисунката. Сега не знам колко добре мога да го опиша. Наистина не се загледах внимателно в лицето му, след като стана недвусмислено ясно, че иска да бъде оставен на мира.

— Дори не знаем, че има нещо общо с това. А ако има, колкото и смътно да го помниш, поне разполагаме с нещо.

— По-късно ще медитирам, за да видя дали ще мога да изчистя нещата, да си го припомня. И не се надсмивай на медитацията.

— Нищичко не съм казал.