— И му нося покупки. Не кара много напоследък. Съседът му има дете на десет. То е лудо по Стоуни, така че рядко минава и ден, без някой да отиде у тях или да му се обади. Наистина го харесвам много. Ако се омъжа за него, ми е обещал да ми построи собствено студио за йога.

— И аз мога… — Илай обмисли дърводелските си умения. — И аз мога да ти построя студио за йога.

Абра изпърха с клепки и леко притисна лице към неговото.

— Това предложение ли беше?

— Какво?

Тя се разсмя и обви рамото му с ръка.

— Трябваше да те предупредя, че Стоуни притежава изключителен капацитет за поемане на алкохол. Обича да казва, че е отгледан с уискито на Уиски Бийч.

— Редувахме се. Първо черпи той, след това черпих аз. После той пое третата поръчка и се почувствах задължен. Не помня точно колко пъти се чувствах задължен. Адски много свеж въздух има тук.

— Така си е. — Абра го хвана по-здраво, когато той леко се олюля. — И гравитация също. Това място е тъпкано с въздух и гравитация. Трябва да се прибираме. Моята къща е по-близо.

— Да, можем… Само дето не искам да оставям Блъф Хаус празна. Не ми изглежда редно.

Тя кимна и забрави за кратката разходка.

— Ще ти е от полза да походиш на чист въздух и гравитация, така или иначе. Радвам се, че дойде тази вечер.

— Нямаше, обаче все си мислех за теб. А после стана цялата оная великденска история.

— Великденският заек вече е дошъл?

— Какво? Не. — Той се засмя и звукът отекна в тихата улица. — Още не е приключил със снасянето на яйцата.

— Илай, великденското пиле снася яйца. Зайчето ги крие.

— Все тая, обаче каквото и да правят, тази година ще е в Блъф Хаус.

— Нима? — Абра погледна къщата си, докато минаваха оттам, но реши, че няма възможност да влезе и бързо да се преоблече, защото когато излезеше, можеше да завари Илай да спи свит на кълбо насред улицата.

— Така каза майка ми. Идват в събота.

— Това е чудесно. Хестър ще може ли да пътува?

— Първо ще говорят с лекарите, но изглежда, че ще й се отрази добре. Всички идват. Сума ти неща трябва да се направят дотогава. Точно сега не мога да се сетя какви, освен че няма да ми се налага да пека бут. Обаче ти трябва да дойдеш.

— Ще се натреса със сигурност. Ще се радвам да ги видя, особено Хестър.

— Да.

След като се почувства по-стабилен заради морския бриз, Илай внезапно изпита страстно желание за пържени картофки. Или брецели. Или каквото и да е, което да попие малко от бирата в стомаха му.

— Ти трябва да бъдеш там — продължи. — За събитието. Великден. Реших, че трябва да кажа на майка ми, че с теб се виждаме, за да не им се стори странно. Обаче то стана странно, все едно съм спечелил първа награда или нещо такова, а после тя се разрева.

— О, Илай.

— Каза, че плачела от щастие, което не успях да разбера, ама вие жените си знаете.

Погледна я за потвърждение.

— Да, знаем си.

— Така че сигурно ще бъде странно, обаче ти обезателно трябва да дойдеш. И трябва да купя разни неща. И други работи.

— Ще си отбележа нещата и другите работи в списъка.

— А, добре. — Той отново се олюля. — Това не е от бирата. Пътят е неравен.

— Обзалагам се, че това е причината.

— Дядо ми е карал мотор с кош. Не знаех това. Ама май е трябвало да го знам. Не знаех и че в къщата е имало коридори за прислугата. Много неща има, дето не знам.

— Виж ти!

Блъф Хаус се очертаваше на фона на звездното небе, осветен отвътре.

— Винаги съм го приемал за даденост.

— Не мисля, че е така.

— Поне повечето. Не съм обръщал особено внимание, особено през последните години. Прекалено зает бях със собствените си неща и не успявах да изплувам оттам. Трябва да се справя по-добре.

— Тогава ще успееш.

Спря за момент и й се усмихна.

— Малко съм пиян. Изглеждаш страхотно.

— Изглеждам страхотно, защото си малко пиян?

— Не. Прекрасна си, отчасти защото знаеш коя си и си приела това, правиш каквото правиш и… ами… щастлива си, че го правиш. И отчасти заради тези очи на морска вещица, тази секси уста с малката бенчица точно тук… Линдзи беше красива. Спираше дъха.

Малко е пиян, напомни си Абра. Можеше да направи някои отстъпки.

— Знам.

— Ама пък тя… мисля, че тя не знаеше коя е наистина и не се чувстваше добре от това. Не беше щастлива. Не я направих щастлива.

— Всеки трябва да направи щастлив първо себе си.

— Бях забравил какво е да си щастлив, докато не дойдох тук. Докато не те срещнах.

— А, спомни си значи.

— Помня. — Наведе се, за да я целуне в сянката на голямата къща под обсипаното със звезди небе. — Трябва малко да изтрезнея, защото искам да се любя с теб, а държа да съм сигурен, че ще запомня и това.

— Тогава да го направим незабравимо.

Още щом влязоха и той въведе кода на алармата, я придърпа към себе си.

Тя прие устните му, ръцете му, но се отдръпна.

— Първото си е първо — каза му, като го задърпа навътре. — Трябва ти голяма чаша вода и два аспирина. Хидратацията предпазва от махмурлук. А пък аз ще пия чаша вино, за да не съм толкова далеч от теб.

— Става. Наистина искам да ти разкъсам дрехите. — Хвана я и подпря гърба й на кухненския плот. — Само да ги разкъсам, защото знам какво има под тях и то ме подлудява.

— Май този път ще опрем до пода в кухнята. — Зъбите му бяха на гърлото й и тя наведе глава назад. — Мисля, че ще бъде страхотно.

— Не само… почакай.

— О, разбира се, сега да чакам, след като ти…

— Чакай.

Седна до нея с каменно изражение на лицето. Абра проследи погледа му към панела на алармената инсталация.

— Как си успял да го оплескаш така? Ще го изчистя утре — каза му и се протегна към него.

— Не съм. — Стана и огледа вратата. — Мисля, че вратата е била насилена. Нищо не пипай — предупреди я рязко, когато отиде до него. — Обади се на полицията. Веднага.

Зарови в сака си, а после ръцете й се вцепениха, когато той издърпа нож от поставката.

— За бога, Илай.

— Ако стане нещо, бягай. Чуваш ли ме? Излизаш от тази врата, побягваш и не спираш, докато не си в безопасност.

— Не, а сега ти почакай. — Започна да натиска копчетата на телефона. — Вини, Абра е. Илай и аз тъкмо се върнахме в Блъф Хаус. Мислим, че някой е влизал тук. Не знаем дали е още вътре. В кухнята. Да. Да. Добре.

— Идва — обясни на Илай. — Ще се обади и идва. Иска да останем където сме. Ако видим или чуем нещо, излизаме и се махаме.

Сърцето й бясно заби, когато видя как Илай отклонява поглед към вратата на мазето.

— Ако идеш там и аз ще дойда с теб.

Без да й обръща внимание, той завъртя бравата.

— Заключена е от тази страна. Както я оставих.

Все още с ножа в ръка, отиде до задната врата, отключи я, отвори я и после се наведе.

— Тук има пресни следи. Задната врата, точно срещу нощния бряг. Няма кой да види. Трябвало е да знае, че не съм тук. Но как е разбрал?

— Сигурно е наблюдавал къщата. Видял те е да излизаш.

— Пеш — напомни той. — Би могло просто да съм излязъл на разходка и да се върна след десет или петнайсет минути. Рискът е голям.

— Може да те е проследил, да те е видял да влизаш в бара. Преценил е, че ще разполага с повече време.

— Може.

— Таблото на алармата. — Абра внимателно се приближи. — Гледала съм го някъде, във филм по телевизията, но си мислех, че е просто измислица. Пръскаш нещо на таблото, така че следите от отпечатъците да се видят. Вече знаеш кои числа са били натиснати. После ги пускаш в компютъра и той ти дава различни комбинации, докато разбиеш кода.

— Нещо такова. Може така да е влязъл предния път, когато баба беше тук. Да е успял да се добере до ключовете й и да им направи копия. А след това е можел да влиза когато си иска, копелето. Обаче не е знаел, че сме сменили кода, затова последният път е прекъснал електричеството, когато старият код не е проработил.

— Доста глупава постъпка.

— Може би е отчаян или паникьосан. Може просто да е вбесен.

— Искаш да слезеш долу. Виждам го. Искаш да разбереш дали отново е почнал да копае. Вини всеки момент ще е тук.

Ако слезеше долу и тя дойдеше с него, той щеше да носи отговорността. Ако слезеше, а тя останеше тук и нещо се случеше, пак той щеше да е виновен.

Така че явно беше в безизходица.

— Нямаше ме три часа. По дяволите. Осигурил съм му голям и хубав прозорец от време.

— А какво трябва да правиш? Като мис Хавишъм никога да не излезеш от къщата?8

— Алармената инсталация определено не върши никаква работа. Ще трябва да подсилим системата.

— Да. — Абра чу воя на сирените. — Това е Вини.

Илай отново напъха ножа в поставката.