— Последния път, когато проверих, сексът между двама разумни възрастни все още беше легален в Масачузетс.

— И слава богу. Опитвам се да ви кажа, че не сте ми в полезрението заради това. Проблемът е, че никой не ми е в полезрението. Все още. Разполагам с проникване с взлом, нападение и убийство, все в една нощ. Това ме кара да се чудя. Така че ако имате идея кой е копал там долу, във ваш интерес ще е да ми кажете.

Обърна се към вратата, спря се и отново се обърна към Илай.

— Щях да съм бесен, ако из къщата ми цял ден се бяха мотали ченгета. Лично съм ги подбирал. След като не сме намерили нищо, значи е нямало нищо за намиране. Трябва, освен това да добавя, че макар да бяха много старателни, това е много голяма къща със страшно много вещи. Някои може да не са си точно по местата.

Когато Корбет отвори вратата Илай се поколеба, но после рискува.

— Мисля, че онзи, който е изкопал ямата, е бутнал баба ми по стълбите или е причинил падането й. И после я е зарязал.

Корбет отново влезе и пак затвори вратата.

— И на мен ми мина тази мисъл. — Без да чака покана, отиде до стола и седна. — Тя нищо ли не помни?

— Не. Дори не помни, че е станала и е тръгнала към стълбите. Травмата на главата… Лекарите твърдят, че не е необичайно. Може и да си спомни… Само някакви късчета или пък всичко. А може и никога да не си спомни. Но можеше и да е умряла и вероятно така щеше да стане, ако Абра не я беше открила. Да застреляш частен детектив не е толкова далеч от това да бутнеш възрастна жена по стълбите и да я оставиш да умре. Това е нейният дом, сърцето й е в тази къща, тя може никога повече да не се върне да живее тук, поне не и сама. Искам да знам кой е виновен за това.

— Кажете ми къде сте били в нощта на падането й.

— Господи.

— Старателни сме, господин Ландън. Спомняте ли си?

— Да, спомням си, защото никога няма да забравя лицето на майка си на следващата сутрин, когато дойде да ми каже, след като Абра се обадила. Не спях добре. Не бях спал добре от… от много време. Преместих се при родителите си няколко седмици след убийството на Линдзи, така че бях там в нощта, когато баба претърпя инцидента. С баща ми играхме на карти и пихме бира някъде докъм два. Предполагам, че може да съм се домъкнал дотук, да съм я бутнал по стълбите, да съм си замъкнал задника обратно в Бостън и да съм си легнал, преди майка ми да дойде и да ми каже, че баба е ранена и е в болница.

Без да обръща внимание на коментара, Корбет извади бележника си и си записа нещо.

— В къщата има доста ценни вещи.

— Знам и не го разбирам. Има достатъчно неща, които просто можеш да си напъхаш в джобовете и да изкараш добра печалба. Но той е прекарал часове, дни, дълбаейки пода в мазето.

— Зестрата на Есмералда.

— Само за това се сещам.

— Ами интересно е. Възразявате ли да говоря с баба ви, ако лекарите й разрешат?

— Не искам да я тревожа, това е всичко. Не желая семейството ми да бъде замесено в друга каша. Изтърпяха достатъчно.

— Ще внимавам.

— Защо се занимавате?

— Защото изпроводих мъртвец до Бостън и доколкото мога да преценя, той само си е вършил работата. Защото някой е влязъл в тази къща и можеше да стигне по-далеч от нападение над жена, ако тя не бе успяла да се защити и да избяга. Защото не сте убили жена си.

Илай се канеше да отговори, но мислите се изпариха от съзнанието му.

— Какво казахте?

— Нали не си въобразявате, че не съм прочел и препрочел всяка дума от досието ви? Никога не сте променяли версията си. Думите, изложението може и да са различни, но не и съдържанието. Не сте лъгали, а ако е било престъпление от страст, един добър криминален адвокат — а на вас ви се носи славата, че сте такъв — щеше да покрие следите си много по-добре.

— Улф си мисли, че съм аз.

— Интуицията на Улф му подсказва това, а аз си мисля, че има добра интуиция. Този път обаче греши. Случва се.

— Може би вашата интуиция греши.

Корбет леко се усмихна.

— Вие на чия страна сте?

— Вие сте първият полицай, който ме гледа в очите и ми казва, че не съм убил Линдзи. Трябва ми време да свикна.

— И прокурорът не мисли, че сте вие. Но вие сте всичко, с което разполагат, а Улф е адски сигурен, така че натискат до последно.

Корбет се изправи.

— Постъпили са несправедливо с вас. Аз няма да направя същото. Имате номера ми, ако се сетите за нещо по въпроса.

— Да, имам го.

— Махаме ви се от главата.

След като остана сам, Илай седна и се опита да подреди смесените си чувства.

Един полицай го виждаше като невинен, друг — като виновен. Беше хубаво да му вярват, да се вслушват в думите му.

Но както и да го мислеше, все още беше в безизходица.

15.

Тревожеше се как ще го завари. Потънал в депресия и мрачни мисли? Гневен и изпълнен с презрение?

Каквато и да беше реакцията му, не би могла да го вини. Животът му беше съсипан. Отново. Нравствеността му беше поставена под въпрос, отново. Нахлуха и в личното му пространство… не само полицията, но и хора като Хедър. Отново.

Подготви се да прояви разбиране, което можеше да означава както твърдост и прямота, така и подкрепа и съчувствие.

Не беше очаквала да го открие в кухнята край разхвърляния плот с ядно изражение на лицето, стиснал глава чесън.

— Така. Какво става тук?

— Хаос. Който очевидно се генерира, когато се опитвам да готвя.

Абра постави настрани таблата с шоколадови кексчета.

— Готвиш, а?

— Опитвам се е ключовата дума.

Опитването й се стори едновременно сладко и положително.

— Какво опитваш?

— Ами някакво пиле с ориз. — Илай разроши косата си и се намръщи на бъркотията, която беше сътворил. — Намерих рецептата в интернет, като търсих „готвене за идиоти“.

Това я подтикна да се доближи до плота и да погледне принтираната рецепта.

— Добре изглежда. Искаш ли малко помощ?

Сега се намръщи на нея.

— След като се квалифицирам като идиот в тази област, би трябвало да съм способен да се справя.

— Чудесно. Нещо против да си сипя чаша вино?

— Давай. Можеш да сипеш и на мен. Във водна чаша.

Макар самата тя да намираше готвенето за успокояващо, разбираше раздразнението и отчаянието на новаците или на тези, които готвят само от време на време.

— И кое вдъхнови тази домашна благословия? — запита го, щом взе чашите — винени въпреки репликата му.

Очите му се присвиха, докато тя се вмъкваше в килера за виното.

— Ти да не си търсиш ритник в задника?

— Всъщност търся хубаво пино гриджо — отвърна му Абра. — А, ето го. Надявам се да съм поканена на вечерята — продължи и внесе бутилката в кухнята. — Доста време мина, откакто някой ми е готвил.

— Това е идеята. — Наблюдава я известно време как се опитва да отвори бутилката, която преди това май сама беше сложила в охладителя. — 911 дали ти е на бързо набиране?

— Да. — Подаде му чаша и приятелски го целуна по бузата. — И ти благодаря.

— Недей да ми благодариш, докато не избегнем изпепеляването на кухнята и потенциалното хранително отравяне.

Рискът й се стори приемлив, така че седна на стола и се наслади на първата глътка вино.

— Кога за последно си ял нещо, което не си извадил от консерва или кутия?

— Има разни самодоволни хора, които се подсмихват на храната от консерви и кутии.

— Така правим. Много ни е срам.

Илай отново се намръщи на чесъна.

— Предполага се, че трябва да обеля и нарежа този чесън.

— Добре.

Той я изгледа, а тя се премести и взе ножа.

— Ще ти демонстрирам процедурата.

Отдели една скилидка и я постави на дъската за рязане, след което я сплеска с ножа. Обелката се смъкна леко като дрехата на стриптийзьорка. След като я наряза, му върна останалия чесън и ножа.

— Разбра ли?

— Да. — Горе-долу беше разбрал. — Имаме си готвач. Винаги сме си имали готвач.

— Никога не е прекалено късно да се научиш. Даже може да ти хареса.

— Не мисля. Но би трябвало да успея да сготвя по рецептата за идиоти.

— Вярвам в теб.

Илай се опита да повтори нейната демонстрация със скилидката и леко се обнадежди, след като не си отряза пръста.

— Мога да позная прекомерната веселост, когато стоя насреща й.

— О, да, но съм и привързана. Достатъчно привързана към теб, за да те науча на един трик.

— Какъв трик?

— Лесна и бърза марината за това пиле.

В гласа му отекнаха паника и неохота.

— Нищо не пише за марината.

— А трябва. Почакай малко.

Абра се изправи и отиде до килера за провизии. Първоначално се сепна, като видя безпорядъка там. После се сети за полицията. Без да каже нищо, взе бутилка микс за „Маргарита“.