Разви своята рогозка и седна. Когато и другите направиха същото, възелът, стегнал стомаха й, малко се разхлаби.

Въпреки че не можеше да възвърне равновесието си, собственото си усещане за спокойствие, Абра поведе курса си.

След края на урока Морийн се забави. Абра не очакваше друго.

— У нас или у вас? — запита я приятелката й.

— У нас. След час ще ходя да чистя и трябва да се преоблека.

— Добре. Можеш да ме вземеш с колата. Дойдох пеш.

— Снощи да не си яла сладолед?

— Тази сутрин — щрудел. Не би трябвало да държа такива неща у нас, но нямам воля.

— Подготви се отново да я подложиш на изпитание — предупреди Абра, като тръгнаха заедно. — Направила съм шоколадови кексчета.

— Проклятие.

Вмъкнаха се в колата.

— Ще помисля върху причината за яда си.

— Причината е идиотка.

Абра въздъхна.

— Може, но и ние не сме застраховани.

— Хедър е идиотка по подразбиране.

— Не, клюките й са по подразбиране, а и двете с теб понякога клюкарстваме. Освен това се старая да помня, че тя има деца и затова прекалява със защитата според моите критерии. Но пък аз нямам деца.

— А аз имам, обаче тя е напълно побъркана. Ако можеше, щеше да сложи джипиес импланти на своите. Я стига си ми била толерантна и разбираща. Тя прекрачи границата. Всички, дори и най-добрата й приятелка Уини, го разбраха. За бога, Абра, тя злорадстваше, задето е видяла полиция в Блъф Хаус!

— Знам. Знам. — Спирачките изсвириха пред къщата. — В по-голямата си част злорадството й се дължеше на това, че има да ни съобщи новина, но имаше достатъчно и за това, че Илай си има неприятности. Не я толерирам, нито я разбирам. — Излезе от колата, награби сака си и отвори вратата. — Бясна съм.

— Добре. Аз също. Хайде да изядем всички кексчета.

— Искам да ида там — каза Абра. — Но ме е страх, че само ще направя нещата по-трудни за него. И искам да отида при Хедър и да й забия един на тая кучка, а това само ще ме накара да се почувствам зле по-късно.

— Да, обаче докато го правиш, ще ти е добре.

— Наистина.

Абра остави сака си до вратата, отиде право в кухнята и махна покривката от тавата с кексчетата.

— Ами ако аз цапардосам кучката, а ти само гледаш? — Морийн взе салфетки, докато Абра слагаше чайника. — Пак ли ще се чувстваш зле?

— Може би. — Абра си взе кексче, но след малко размаха свободната си ръка. — Тя си мисли, че лъжа, че съм била с Илай, когато Дънкан е бил убит. На лицето си беше изписала онова изражение „ах, ти, бедно заблудено създание, за което се терзая“.

— Мразя го това изражение. — В знак на солидарност Морийн отхапа от кексчето си. — То е покровителствено, фалшиво и вбесяващо.

— Ако тя си мисли, че лъжа, може би и полицията разсъждава така. Това ме тревожи далеч повече.

— Нямат причина да си мислят, че лъжеш.

— Спя с него.

— Когато е станало, не спеше.

— Но сега спя. — Отново отхапа от кексчето, преди да сипе чая. — Харесва ми да спя с него.

— Подозирах, че има причина да наблягаш толкова на това.

— Добър е в леглото.

— Започваш да се хвалиш, но с оглед на обстоятелствата, продължавай.

Абра се засмя приглушено. Премести вазата с ирисите от средата на кухненската маса върху плота с цвят на камък, след което сервира чаените чаши.

— Наистина велик секс.

— Непотвърдено. Дай пример.

— Преместихме леглото.

— Хората често местят легла, дивани, маси. Викат му пренареждане на обзавеждането.

— Докато правехме секс.

— И това може да стане.

Абра поклати глава и взе химикалка.

— Ето тук е леглото — каза, докато рисуваше. — Срещу тази стена, когато правихме секс за първи път. А когато свършихме, леглото беше ей тук. — Нарисува линия, закриви я и скицира леглото. — От тук до тук, обърнато обратно.

Докато дъвчеше кексче, Морийн огледа салфетката.

— Измисляш си.

Ухилена, Абра сложи ръка на сърцето си.

— Да не е на колела?

— Не, не е на колела. Силата на дълго потисканата и освободена сексуална енергия е нещо невероятно.

— Сега завиждам, но мога да го преодолея, защото нямам никакво съмнение, че Хедър никога не е местила легло.

— Ще ти кажа кое наистина ме вбеси. Поведението й все едно съм някоя от онези кукувици, дето пишат на серийните убийци в затвора. Дето се влюбват в някого, който е удушил шест жени с връзки за обувки. Не знам как Илай понася това, честно, как понася този облак на подозрения, дето постоянно виси над главата му.

— Сега би трябвало да му е по-лесно, като те има.

— Надявам се. — Абра отново вдиша. — Надявам се. Имам чувства към него.

— Влюбена ли си? — Внезапно заинтригувана, Морийн облиза шоколада от палеца си. — Минаха само няколко седмици, Абра.

— Не казвам, че съм влюбена. Не казвам и че не съм. Казвам, че имам чувства към него. Имам ги от първия път, когато го видях, макар да мисля, че тогава беше по-скоро съчувствие. Изглеждаше толкова съсипан, толкова уморен, толкова тъжен… и с онзи ужасен гняв в себе си, който сигурно е ужасно да таиш ден след ден. А когато почнах да го опознавам, все още имаше съчувствие, но имаше и уважение. Трябва ти много смелост и здрав гръбнак, за да преминеш през това, през което е минал той. Очевидно има привличане, а също и привързаност.

— Имам чувството, че беше спокоен и му харесваше в бара оная вечер.

— Има нужда от хора и мисля, че дори със семейството си дълго време се е чувствал самотен. — Да си сам според разбирането на Абра понякога беше необходимо за зареждане. Но да бъдеш самотен, това бе състояние, към което изпитваше състрадание и искаше да поправи. — Гледах го как се успокоява, как се забавлява, всеки път все повече. Има чувство за хумор и наистина добро сърце. Сега се тревожа за него.

— Защо според теб всички ония полицаи са в Блъф Хаус?

— Ако Хедър не преувеличава, мисля, че са се сдобили с разрешение за претърсване. Казах ти, че детектив Улф е убеден, че Илай е убил Линдзи. Обзет е от манията да го докаже. А сега иска да докаже и че е убил отново.

— Преди това трябва да те опровергаят. — Морийн хвана ръката на Абра. — Отново ще те разпитват, нали?

— Напълно съм сигурна. Може би теб и Майк също.

— Ще се оправим. И всички можем да се справим с клюкарки като Хедър. Чудя се дали ще дойде на следващия ти урок.

— Ако дойде, няма да я бием.

— Разваляш ми удоволствието. Само заради това ще си взема кексче за из път. Ако ти трябвам, обади ми се. Ще си бъда вкъщи през остатъка от деня. Имам да се оправям с малко документи, докато децата се приберат.

— Благодаря. — Абра я прегърна, щом се изправиха. — Благодаря ти, че си точната противоотрова срещу идиотите.

Когато Морийн си тръгна, тя отиде в спалнята си да се преоблече. Малко й прилоша от двете кексчета преди обед, но не обърна внимание. А щом приключеше с работата си, щеше да иде при Илай. За добро или за лошо.



Отне часове. Когато се разкараха от кабинета му, Илай се оттегли там, а те продължиха с претърсването на къщата. След като най-сетне подреди отново нещата си, се зае с обаждания, имейли и пренебрегнати документи.

Не обичаше да звъни на баща си, но бедите имаха навика да се разчуват. По-добре семейството да чуе направо от него, вместо от други източници. Не се опита да замаже нещата — баща му беше твърде умен за това. Но поне можеше да го успокои, а чрез него — и цялото семейство.

Ченгетата нищо нямаше да открият, защото нямаше нищо за откриване.

Не можа да се насили да пише, не и след като полицията, метафорично поне, му дишаше във врата. Вместо това се зае с проучвания, като си убиваше времето, прелиствайки книга след книга за Зестрата на Есмералда.

Обърна се при почукването по касата на вратата. Завъртя стола и видя Корбет, но нито стана, нито проговори.

— Приключихме.

— Добре.

— За онази дупка в мазето…

— Какво за нея?

— Дяволски голям е този ров там. — Корбет изчака, но Илай не отвърна нищо. — Някаква идея кой я е направил?

— Ако имах идея, щях да кажа на полицай Хенсън.

— Това е негова теория, а вашата е, че който и да е влязъл тук в нощта, когато Дънкан е бил убит, я е изкопал. И тъй като е сигурно, че не би могъл да изкопае това за една нощ, това не му е било първият път на проникване.

— Това е теорията.

По лицето на Корбет се изписа раздразнение, преди да влезе и да затвори вратата зад себе си.

— Вижте, Улф е на път за Бостън. Ако се върне, освен ако не носи някакво убедително доказателство срещу вас, ще действа сам. Нищо не ви свързва с убийството на Дънкан към този момент. Единствената връзка е непознатото лице или лица, от които е бил нает, за да докладва за действията ви. Вас не ви виждам в схемата поради всички причини, които обсъдихме при последната ни среща. Освен това нямам причина да се съмнявам в думите на Абра Уолш, макар според разследването тя да е прекарала тук няколко нощи след това, и то не на дивана долу.