Да, можеше да усети уханието на пролетта, помисли си, когато приключи разговора. Но и пролетта носеше бури като зимата. Просто трябваше да изчака и тази да отмине, точно както останалите.

Корбет се появи.

— Голяма колекция оръжия имате горе.

— Голяма е, да. Не са зареждани и с тях не е стреляно от едно поколение, доколкото знам.

— Ще помоля за ключовете за кутиите им.

— Добре. — Илай влезе и премина през библиотеката, за да стигне до чекмеджето на бюрото на дядо си. — Дяволски добре знаете, че никое от тези оръжия не е произвело изстрела, убил Дънкан.

— Тогава нямате проблеми.

— Имам проблеми, докато Улф продължава да игнорира фактите, времето, свидетелските показания и всичко останало, освен мен.

При тези думи Илай подаде ключовете.

Лицето на Корбет остана безизразно.

— Оценявам сътрудничеството ви.

— Детектив — каза Илай, докато полицаят се оттегляше. — Когато приключите с това и не откриете нищо… Ако се върнете без истинско доказателство и мотив, без смислена вероятна причина, ще заведа дело срещу вашето управление и срещу полицейското управление в Бостън за тормоз.

Сега вече очите на Корбет заблестяха.

— Това звучи като заплаха.

— Знаете, че не е. Обаче ми писна. Изтърпях достатъчно.

— Върша си работата, господин Ландън. Ако нямате нищо за криене, колкото по-старателно си свърша работата, толкова по-скоро ще бъдете оставен на спокойствие.

— Кажете това на някого, който не е бил тормозен повече от година.

Илай тръгна навън, взе си и якето. Знаеше, че не бива да напуска къщата, но не можеше да стои и да ги гледа спокойно как тършуват из Блъф Хаус, из нещата му, из вещите на семейството му. Не и отново.

Вместо това отиде на брега, погледа водата, птиците, децата, които предположи, че са в пролетна ваканция.

Майка му го очакваше за великденската вечеря. Смяташе да отиде и да помоли Абра да дойде с него. Беше готов за това — семейно събиране с Абра, големия бут, който Алис щеше да опече, а майка му да глазира. Кошниците, сладкишите, боядисаните яйца.

Традицията. И успокоението, което тя носеше.

Но сега… Изглеждаше по-разумно да не се набива на очи, да страни от всички, докато полицията не открие убиеца на Дънкан.

Убиецът на Линдзи.

Или докато неговият собствен детектив не открие нещо, което да превърти поне един ключ в някоя от ключалките.

Погледна към Лафинг Гъл и се зачуди къде ли е Абра.

Може би преподаваше йога. Или пък изпълняваше нечии поръчки, а може би чистеше някоя къща? Може би готвеше в собствената си кухня или пък изработваше украшения в малката стая.

Луд беше, че се забърка с нея, че я въвлече в тази бъркотия. Или по-скоро, че я остави да се забърка с него.

В Блъф Хаус имаше нейни вещи. Дрехи, шампоан, четка за коса — малки късчета интимност. Стомахът му се сви на гневен възел, щом си представи как полицаите се ровят из нещата й.

Можеше да си представи коментарите им, ехидните усмивки, спекулациите… и най-лошото, вината по асоциация, която би могла да се роди в мозъка на Улф.

После щяха да претърсят и нейната къща, ако успееха да накарат съдията да подпише.

Мисълта го вбеси, разяри го и го върна обратно вътре, за да си вземе телефона.

Отново излезе на верандата и се свърза с адвоката си.

— Да не си размислил? — запита Нийл. — Мога да дойда до два часа.

— Не, няма нужда. Виж, поддържам лични отношения с Абра Уолш.

— Вече знам това, освен ако не се каниш да ми кажеш, че спиш с нея.

— Точно това ти казвам.

Очакваше въздишка и не остана разочарован.

— Добре, Илай. И откога?

— От няколко дни. Наясно съм какво ще си помислят, Нийл, така че не се тревожи. Фактите си остават факти. От тебе искам да се ослушваш, в случай че Улф се опита да измъкне заповед за претърсване на къщата й. Вила Лафинг Гъл. Държи я под наем, но мога да намеря собственика, ако ти трябва. Не искам да я притесняват. Тя не е част от случая.

— Тя е алибито ти, Илай. Полицията те е взела на мушка заради Дънкан, а тя е една от главните причини да са ти бесни. Няма да й навреди да си вземе собствен адвокат. Знае как става.

Илай се вцепени.

— Извинявай? — каза вдървено.

— Илай, ти си ми клиент. Тя е твоето алиби. Улф намеква, че двамата с нея сте били любовници, докато Линдзи е била жива. Нали не мислиш, че не съм я проучил? Точно така би постъпил и ти на мое място. Чиста е, освен това е умна и както и да го погледнеш, може да се грижи за себе си. Адски сигурно е, че няма закон, който да ви забранява да поддържате връзка, така че се успокой. Ако тръгнат да я претърсват, тя ще се оправи. Обаче трябва да си вземе адвокат. Не ти казвам нищо, което не знаеш. Има ли нещо, което ти не ми казваш?

— Не. Тя просто ми донесе супа, Нийл, и се озова насред разследване за убийство. Искам да направя нещо. Мамка му, искам да направя нещо, вместо просто да си стърча тук.

— Ти правиш. Обади ми се. Аз пък осъществих връзка с полицията в Бостън. Улф здравата е натискал за разрешението и е на път да проиграе всичките си карти. Остави това да отмине, Илай. Доникъде няма да стигне. А и искът на Пийдмънт заглъхна до лек шепот, разпространяван от репортери, които никой не си прави труда да слуша напоследък.

— В къщата на баба ми се тълпят ченгета. Трудно е да махна с ръка на това.

— Остави го да отмине — повтори Нийл. — После затвори вратата. Ако те натиснат отново, ще отнесат иск. Повярвай ми, Илай, началството им не иска това, не желае скандали и публичност. Ще накарат Улф да млъкне. Кажи ми, когато се махнат.

— Естествено.

Илай затвори телефона. Може би началството щеше да накара Улф да замлъкне официално. Но Илай и за миг не вярваше, че това ще го спре.



Заради спешно обаждане, след което трябваше да иде до аптеката за лекарство на дете със стрептококи, Абра малко закъсня за курса си по йога в църковния сутерен.

— Съжалявам! Детето на Натали се разболя и й трябваха някои неща. Очевидно няма да може да дойде.

Докато нагласяше рогозката си, вибрациите я удариха. Улови несигурните погледи и повече от разяреното изчервено лице на Морийн.

— Има ли нещо? — запита небрежно, докато смъкваше анорака си.

— Има полиция — много полиция — в Блъф Хаус. И не ме гледай така, Морийн — сопна се Хедър. — Не си го измислям. Видях ги. Мисля, че сигурно арестуват Илай Ландън за убийството на горкия човек. А може би и за това на жена му.

— Много полиция? — повтори Абра, колкото се може по-спокойно.

— О, поне дузина. А може и повече. Намалих, като минавах оттам, и видях полицаите да влизат и да излизат.

— Значи мислиш, че са изпратили дузина, а може би и повече ченгета, за да арестуват един човек. Специалните части бяха ли и те там?

— Ясно ми е, че ще се отбраняваш. — Гласът на Хедър бе пропит от захаросано съчувствие. — Предвид връзката ти.

— Ти ли я вземаш предвид?

— Е, хайде, Абра, не е като да си я крила. Хората са виждали колата ти паркирана там посред нощ или рано сутрин.

— Значи се отбранявам, като се чудя защо е необходим цял полицейски взвод, за да арестува един мъж, с когото се случи да се сближа и знам, че не е убил горкия човек? Това е отбрана, защото Илай и аз спим заедно?

— Не те критикувам, скъпа.

— О, я стига! — избухна Морийн. — Седиш си тук и се правиш, че съжаляваш Абра, докато щастливо поставяш под съмнение преценките й. И вече си арестувала, съдила и осъдила Илай, без да имаш и грам понятие от случилото се.

— Не аз съм заподозряна в убийство, и то два пъти, нито пък в моята къща има полиция. Не обвинявам Абра, обаче…

— Защо не спреш дотук? — посъветва я Абра. — И аз не те обвинявам, Хедър, за клюки и прибързани заключения за човек, когото дори не познаваш. Засега да обявим салона за свободна от обвинения зона и да започваме.

— Само казах какво видях с очите си. — А сега тези очи бяха пълни със сълзи. — Имам деца. Имам право да се притеснявам, че в Уиски Бийч може да живее убиец.

— Всички се притесняваме. — Грета Париш потупа Хедър по рамото. — Особено като не знаем кой е убил онзи градски детектив, нито пък защо. Мисля, че е по-добре да се държим заедно, вместо да се сочим с пръст.

— Не съм сочила с пръст. В Блъф Хаус има полиция. Оня детектив беше от Бостън, откъдето е и Илай, а някой го е застрелял тук, където е Илай Ландън. Имам пълното право да говоря за това и да се притеснявам за семейството си.

Задавена в сълзи, Хедър грабна нещата си и избяга.

— Сега тя е жертвата — измърмори Морийн.

— Добре, Морийн. Добре. — Абра вдиша и издиша дълго. — Нека просто изясним нещата. Хедър е разстроена. Някой е убит. Всички сме разстроени и загрижени. Знам, че Илай не е виновен, защото бях с него през нощта, когато това се е случило. Няма как да бъде на две места едновременно. Личният ми живот си е моя работа, освен ако не реша да го споделя. Ако някой се чувства неудобно от личния ми избор, добре. Ако някой иска да прекрати уроците си при мен, ще възстановя таксата му, няма проблем. Всички останали, нека седнем на рогозките си за минута и да подишаме.